Жалейката на анти пуританина

Към изследване на пуританската и викторианска поезия се насочих, когато в профил във "фейсбук", на някаква 20 годишна арабка видях постнато стихотворение на "Словореза", което не бях срещал преди. Почувствах се засрамен, защото тогава разбрах, че аз bogoizbrania, съм пропуснал нещо, което е от нашия свят, но все още носи спомена на древното минало, на света от преди и по времето на Христос. Разглеждането на тези произведения е с много сериозна нагласа. Вярвам, че именно английски автори, особено от преди средата на 19-ти век и малко, но добри изключения след това, носят в строфите си древния дух на света от преди Христос и на раждането на новата вяра запазена в текстове на Писанията на Новия Завет. Като малък по времето на комунизма дори за това научих от баща си руски език, книгите на руски бяха най евтините и освен пропагандния предговор, можеше да се намерят старите автори в добро издание единствено достъпно преди 20 г..

Автори като; Благодатния, Словореза, Тениската, Шотландеца, Папата и естествено Толкин според мен са отражение именно на този дух и на тази тайна, части от която са успели да прескочат падането на юдейския свят и да живеят само сред строфите. В момента дори слушам запис на Джон Ленън , знам че е комунист и либерал, но като чели и той е един последните видели древния блясък на света, в който Светия Дух и Месията са идвали. Може би погледа назад сега да е възможен през тези стихове и това настроение, което се създава от тяхното четене и слушане да изясни какво наистина ни казват древните Писания.

За целта реших да постна произведение на третия католик от всички автори които смятам за важни и да се надявам, че малко отражение на древния блясък ще достигне и до мен. А за клипа сега не ми се разсъждава. В този ранен стих виждам една от силите на посланията на от древността, не е достатъчно да се разглежда нещо старо и добро, необходимо е да има и „маш анд сосиддж“, може би не за стомаха или по не за телесния.

Сам уан тейк ми ту дхе пуб!

A Ballade of an Anti-Puritan

THEY spoke of Progress spiring round,

Of light and Mrs Humphrey Ward--

It is not true to say I frowned,

Or ran about the room and roared;

I might have simply sat and snored--

I rose politely in the club

And said, `I feel a little bored;

Will someone take me to a pub?'

The new world's wisest did surround

Me; and it pains me to record

I did not think their views profound,

Or their conclusions well assured;

The simple life I can't afford,

Besides, I do not like the grub--

I want a mash and sausage, `scored'--

Will someone take me to a pub?

I know where Men can still be found,

Anger and clamorous accord,

And virtues growing from the ground,

And fellowship of beer and board,

And song, that is a sturdy cord,

And hope, that is a hardy shrub,

And goodness, that is God's last word--

Will someone take me to a pub?

Envoi

Prince, Bayard would have smashed his sword

To see the sort of knights you dub--

Is that the last of them--O Lord

Will someone take me to a pub?

G.K. Chesterton

http://www.youtube.com/watch?v=Qwkf-ImjLuM

http://img.dailymail.co.uk/i/pix/2007/07_02/policeES1807_468x369.jpg

Pope, poetry