История на папируса и пергамента като средство за съхраняване на текст

История на папируса и пергамента като средство за съхраняване на текст

Историята на древните текстове има една важна особеност, първите сигурни данни за писане на текст са върху хартия с мастило от 15-16-ти векове. Това е времето още от преди изобретяването на печатарската преса, когато хартията и мастилото са били известни и са се ползвали за ръкописи. Когато се разпространява пресата за печатане, тя много наподобява на винената преса и при нея нямаме поне в началото промени в консумативите. Почти цяло столетие се ползва същия състав на мастило и същата хартия, която се правила и преди за ръкописи. Технологичните промени свързани със механизиране и съответно в ползване на цели рула хартия и нови видове мастило идват доста късно в края на 17-ти век. През 17-ти век се случват и други събития за палеографията. Именно тогава за първи път са започнати да се откриват за науката и техниката :-) странно изглеждащите в началото текстове предимно по история написани върху пергаменти или говежда кожа. Никой не може да обясни защо такива ценни и важни за политиката и религията документи са стояли стотици години скрити и непознати, не може и да се изясни защо използваното мастило много прилича на боята за кожа, открита съвсем наскоро за времето си. Това откритие идва тамън на време за да задоволи огромния интерес към всичко; старо, ретро и и древно. Защото без съмнение именно тогава през 17-ти век хората се досещат, че през средновековието или тъмните векове, хората не само пишат на тъмно, но и естествено не са имали хартия и са писали върху кожа или пергамент. Тези пергаменти са странно съвпадение с една друга технологична и пазарна промяна в стара Европа. Едва през 17-ти век от колониите в Америка започват да пристигат огромни пратки с говежда кожа на значително по ниска цена от произведените на стария континент. Зараждащата се индустрия започва да търси трескаво нови приложения за евтината суровина и съответно се започва изработката на множество изделия и дори дрехи от телешка кожа, много малко познати до тогава. Като находчиви занаятчии подобряват значително технологията на обработка, вече клиентите се привличат с фино обработена и омекотена материя с химически неутрализирана миризма, дори се изнамират и бои за естетически вид на изделията. Точно тези споменати бои от 17-ти се превръщат в мастило, а специфично или неудачно обработени кожи се ползват за лист а за писане. Важно е да се запомни че нито един от реформаторите на 16-ти век не нито виждал, нито чувал за пергаменти, тяхната поява е едва 100 години по късно. Нито Лутер, Калвин, Еразъм, са виждали такова чудо.

Историята на папируса е още по сензационна, когато Наполеон е изгонен от поречието на река Нил и страната е прекръстена в Египет, защото до преди това се е казвала Вавилония. Европейските учени решават, че на това място със сигурност, освен огромни камъни трябва да са запазени и множество древни текстове. Но нито хартията нито пергамента са подходящи, страната няма нито гори, нито крави, (да се чуди човек, защо ли Библейските египтяни са почитали кравата, тези от 19-ти век никога не са я виждали.) и тогава около 20-те на 19-ти век започнаха да откриват папируси, сплескана и изсушена тръстика от миризливите блата, върху която може да се рисува естествено с маслените бои на по миналия век.

history, science