Златото на Антлантида

Златото на Антлантида

В описанието на Атлантида Платон дава една привличаща вниманието ситуация, и тя е че те, тази култура както и самите хора там са били много богати благодарение на "знанията си". Тази констатация има някои неизяснени страни, например ако всички са богати, тогава кой върши мръсната и тежка работа? Извода е логичен, ако в едно общество всеки е богат, то това не е общество или страна поне в нормалния смисъл. Тук обаче се намесва географското описание, Атлантите всъщност живеят на укрепен остров, така богатството им извира от познанията им, а тежката и мръсна работа я вършат явно чужденците, само така може да се обясни хипотетичната ситуация в една общност всички да са богати. Тук се появява и следващия хипотетичен въпрос, богатството означава ли злато? Както обясних в предни постове от времето преди Нютон богатството означа именно това, злато. За добро или зло, sir Isaac Newton въведе пари без злато и сребро и сега, богатството е свързано с властта вече 300 години.

Нека да спра с този въпрос тук, за да се прехвърля на един много интерес въпрос за едно мистериозно злато в миналото, което смятам е свързано именно с тази история за богатата Антлантида. Това е историята на златото на Мексиканските племена. Почти никой не е обърнал внимание, но в описанието на завладяването на Мексико има някои неясноти, които трябва да се изяснят. Когато Кортес слиза на континенталния бряг, той води със себе си купчина роднини и няколко младежи новопристигнали имигранти от Испания. Самия Кортес е фермер както и родата му. Този факт се подминава от всички, Кортес се изобразява като завоевател на могъща империя, но факта че идва на остров Куба за да започне бизнес със свинеферма :-) се игнорира масово. Кортес е имал само благословията на няколко свещеника, като нито краля на Испания, нито командващите испанката армия и флота са знаели, че някакъв свинар ще обявява война на империя с по голямо население от страната им. Съвсем очевидно е, че Кортес тръгва на експедицията си не на война, хората му не носят нито брони, нито щитове за бойни действия според тогавашния арсенал, а само мечове и мускети. Това е указание за истинската цел на пътуването му, тя е разузнавателна, броя на хората с него, не се указва колко точно е, но е ясно едно. Нямат нито един военен сред тях и дори и най наглите свинари не биха могли да завладеят цяла империя с население няколко милиона.

Целта на експедицията им е да проверят от къде мексиканците си добиват златото, така стъпвайки на брега се започва с подаръци и любезности към крайбрежните рибари, с надеждата да се получи колкото се може повече информация, за непозната за тях и всички европейци страна. Логиката на Кортес е елементарна, тези хора имат злато, което не ценят, което значи, че явно някъде там във вътрешността златото се рине с лопати като оборски тор. Да обаче ситуацията въобще не е такава, тези хора не ценят златото, не защото е чак толкова много, а понеже не знаят за ценността му, за тях то е лъскава дрънкулка. А най странното е, те не добиват златото, имат го в наследство от предците си! Първоначално това буди недоверие, но испанците решават да проучат по добре нещата, тези рибари може и наистина нищо да не знаят, но дори и да е така, както казват и да нямат находища, то поне в големите градове, за които се говори много явно има складирани запаси. Това също не е точно така, златото не чак толкова много. След няколко месеца на престой на крайбрежието се появява друга експедиция малко по на юг от тяхното място и Кортес със интриги и сплашване принуждава вече дошлите военни, няколко стотин на брой да се присъединят към него в поход към Мексико. Кортес има и предимство, намерил е няколко жени, които бързо са научили кастилски и освен като преводачи са станали и парламентьори, шпиони, агенти за връзка с враждебните на Мексико племена и изобщо вършат прекрасна и полезна работа.

Тук е ред да се спомене и другата част на мистерията на мексиканското злато, това злато е уникално, в Европа специалистите веднага забелязват, че то е доста чисто като състав и това дава възможност да се разтопи и да се увеличи чрез примеси, в Европа няма все още стандарт за чистотата на златото, което дава възможност на шмекери да се облагодетелствам само благодарение на познанията си по химия, технологичното изпълнение не е никак сложно. Добавят се примеси, нагрява се, следи се температурата и след просто и не интензивно бъкане на разтопената смес просто се излива във форма, за разлика от други метали, при изстиване няма деформации и структурни промени в детайла на отливката. Ето тук идва и връзката с Атлантида на Платон. Съчиненията му са писани през 17-ти век, като са имитирали "античност". Всъщност човекът зад псевдонима Платон е разказвал за незнайната цивилизация появила се внезапно и изчезнала още по внезапно, но оставила на индианците това злато. Мексиканците нито са могли да го намират, а още по малко да го пречистят толкова добре. Търговците и измамниците от 16-ти век са се досетили за тази мистерия и когато са топели доказателствата за тази древна и изчезнала култура, са се чудили какво ли е било това нещо, да имат толкова познания и да оставят толкова малко следи.

Все пак нещата не са толкова загубени, именно обяснението на bogoizbrania дава отговор на тази мистерия. В преден постинг описах, че големите пирамиди са събрани камъни от древни храмове, които са били разглобени и камъните подредени във формата пирамида. Тези гигантски постройки с огромни и свръх тежки камъни са строени с лекота на друга планета, на планетата където е писана Библията, и чудотворно са пренесени тук заедно със почвата и хората. Потомци на Сит са строели тези гигантски постройки в условията на по ниска гравитация. Именно те са и създателите на толкова пречистеното злато. Разтопено през 17-ти век за да скрие тайната на сититите, за да може тя да бъде открита именно в този блог.

time, history