Showing posts with label gospel. Show all posts
Showing posts with label gospel. Show all posts

Sunday, October 14, 2012

Евангелието и наркотиците


Евангелието и наркотиците
Малко са концертните госпел песни на Елвис, но на тези клипове се вижда, че кралят на рока е определено надрусан на сцената. И гласа и затварянето на очите с физиономията, всичко показва, че е на черешата. Разбира се някой би казал че той не е лицето на евангелското хваление и лидерство, но защо да не си помисля, че представящи те се за харизматични говорители не постъпват като него? Всички наркомани са много вярващи, а явно много от вярващите са всъщност друсаняци!
Искам да използвам случая, да се дистанцирам и от църквата, която посещавах в периода 1992 - 1996. Едва сега разбирам, че пасторът е наркоман и дори е бил и нарко дилър на определен канал, негови роднини имаха връзки с една голяма болница и с хазартният бизнес. За напред по-старателно и деликатно ще се интересувам за становището на хората за хапчетата и източникът на тяхната духовност. Оказва се че това за много хора около мен са хапчетата.

Monday, October 8, 2012

Как университет измисли евангелизатор, за да лансира стогодишни проведи като 300 годишни.


Как университет измисли евангелизатор, за да лансира стогодишни проведи като 300 годишни.

Jonathan Edwards (October 5, 1703 – March 22, 1758)
На този линк компанията логос предлага пълният комплект на Джонатан Едуардс, това име е компилация от хората публикували в издаелствот на Yale University Press.
Двамта главни автори, от чиито имена е компилирано името Jonathan Edwards са.
John A. Broadus (1827–1895) Publication Date: 1905 = Jonathan
Ernest DeWitt Burton (1856–1925) = Edwards
На долният линк са събрани автори от началото на миналият век, които са и автори на проповедите на Едуардс.

Thursday, March 1, 2012

Кратко и най-точно обяснение за завършека на Марк 16



Кратко и най-точно обяснение за завършека на Марк 16

В това откритие ще разгледам ролята на John William Burgon (21 August 1813 – 4 August 1888) в обяснението на съкращаването на последните няколко стиха в Евангелието от Марк. Въпросът за тези стихове се е превърнал във велика теологична схизма, в източник на купища дисертации и докторати, и дори изграждане на доктрини и се запълват огромни страници на всякакви видове Евангелски коментари. Въпросът всъщност е много прост за разрешаване, трябва да се погледне източникът на първата поява на това съкращаване на текста, то е през 1871 година с публикуваната от Уескот и Хорт  English Revised Version на AV. Те се позовават на някакъв наскоро намерен в Рим текст, кодекс ватиканус, в който последните стихове ги няма. Това е единственият им аргумент, но скоро се намират и други ръкописи, намират се коментари и стари тълкувания, които ужким потвърждават това откритие и прочее измислици.
Според моето богословие оригинала е Вулгата и така нареченият кодекс ватиканус е поредната измислица на пасмината около тези двамата дръвници, Уескот и Хорт.
Това е линка с биографията на Бургон, където намерих краткото и точно обяснение
http://en.wikipedia.org/wiki/John_Burgon

В момента намирам името Бургон много да прилича на името на елфическия цар Turgon в митологията на средната земя. Буквата „Т” е или от държавата, където се е родил, Турция или от средната буква на най-известната му поема Петра. А изпуснатата буква „Б” е оставена за Библията. Явно Силмарилиона не трябва да се пренебрегва, както мислех по-рано, но въпросът ще се разгледа по-подробно в последствие.

Tuesday, January 31, 2012

Рисунки на образи в Евангелията и Откровение


Рисунки на образи в Евангелията и Откровение

Преди малко намерих две места в северна Италия, които са били източник за няколко образа в Откровение, Евангелията и Данаил. Стенописите са рисувани от един човек както се твърди.
Това е поредното доказателство за произход на текста на Библията като културен феномен и реална достоверност на събитията само в моето откритие за математически синхрон на събитията до времето на Иесус.

Abbazia di Viboldone

Откровение 4

Двете дървета с реката на живота

Лъвът от Юда

Baptistery of Padova

Откровение 12

Зярът в данаилДанаил? Забележете интересните „корони” !

Матей 2

Христос и Апостолите са на фона на сградата на катедралата !

Интересен образ, Ангелите и христос са изобразени над земята и звездите.

На стенописите има и други сцени източници на събития.

history, gospel, Bible, 

Thursday, November 17, 2011

Евангелският произход на коледата и истината за Августин блажени


Евангелският произход на коледата и истината за Августин блажени

По-долният линк видях на фейсбука си преди малко.
Поредната сбирщина глупости и измами, в които много хора твърдящи, че са вярващи разпространяват. Ето основните лъжи и пропуснати факти.
1) Европа в миналото не е била езическа, това е измислица на теософо-унитарияните от 19-ти век, няма как рождеството на 25.12 да е с езически произход, след като тази помия се излива преди около 200 години.
2) Празнуването на рождество точно на 24-ти срещу 25-ти е изобретено от Мартин Лутър. Той пътува често през нощта и семейството му се е безпокояло за това, защото в миналото не навсякъде е имало пътища както днес и често хората са минавали напряко през полета и гори. Нощното пътуване в гората е наистина опасно, ето защо Мартин е успокоявал съпругата си, че дори и през най-гъстата елхова гора е можел да вижда звездите, по които да се ориентира. Все пак е обещал, че през най-дългата нощ в северното полукълбо, 25.12 ще е у дома и ще празнуват "раждането на слънцето" условната дата, след която дните започват да се увеличават. И понеже слънцето е било образ на Бога, а на земята Бог се представя чрез Христос, Лутер решава да отбележи на тази нощ денят на раждането на Христос като човек.
3) Подаръците, които е носил е твърдял, че са от Санта Клаус, което на долносаксонски диалект означава Свети Дух.
4) Елхата със звездички е донесена от децата му, за да му напомнят да се ориентира за 25.12 да е у дома, да не се обърка.
5) Българската дума коледа за сега не знам какъв и е произхода, явно някакво побългаряване на евангелски празник.
Заключение, коледата е 100% евангелски празник с цел събиране на семейството и съвместно отбелязване на непорочното зачатие. Точната дата на рождението на Христос не съществува в нашия календар. Тя е в деня на оживяването, според математическия календар това е ден номер 78 от началото на годината 4121АМ - (Анно Мунди - Анно Математик).

Бонус откритие, легендата за свети Николай е свързана в последствие в коледа или рождество, както и други легенди. Но най-интересното от линка е, че сега разкрих какъв е истинският произход на августинския орден. Този монашески орден възниква не от някакъв си африкански теолог, измислен от унитарианците и теософите през 19-ти век. Познава се по-родното му място едва тогава Франция завзема източните региони на Алжир и е открит и наименъван градът Хиппо според дрвевни руини. Също така писанията му са определено либерални и теософски и няма как да са от преди 19-ти век, за сега няма да си губя времето да коментирам.
Името монах августинец идва от гръцкото (αγουσιν) завеждам, събирам, тези монаси е трябвало да правят редовно поклонение в Рим, нещо, което Лутър е извършил веднъж. Бил е заведен до Рим от друг монах и това е дало главния тласък да започне да търси други пътища за спасение.

Thursday, September 15, 2011

Какъв е смисъла на живота?




Вчера такъв въпрос ми бе зададен от работниците във фирма мой клиент. След дълбокомислен философски разговор около кризата и липсата на пари споменах, че не пия, не пуша, не участвам в никакви лотарии и хазарт и не давам пари на неморални жени, няколко човека дружно възкликнаха; "Ти за какво живееш?". Преди много години ми го задаваха по-често въпроса, но точно сега на тази възраст и като се има на предвид, че аз съм bogoizbrania сериозно се замислям за какво ли живеят пък те, кризата ги е ударила по-лошо от мен.
Ето и отговора на въпроса.






https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiv7TJkhA95EeTt-q6bzbmuSa_SMAYzrrm7AcDsmOmQC3K5Dy4Tu3keHY7yxaJip2C-je-taTWRwqmzbdolxHKeeXaP0p-Ye3UV7iqR1CreGlaW80mcK8zGJIqHdSYwVhTNdaYTDQn3IMg/

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhkLtJcgRYKlkssXs1qnaUS0RiwTMuvpe4fKbofrjlnnJyxpIFfuGSpqAmroEI2Y_kzUOlQ-ENWjEh-pC9Ucx_d47SkVYgg5t7szmvithRGnr5RqcIk1-tVY8Xwm83ZzggojpQ6gSssj2E/

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjpPcVhWSqb1njdfIh6rtpCrBg4E801XEjkNv0cwyar86jYmPy3sEYHSRuT-F-Odm9MpB9LWDZtBejF-AMFKZq4ynEnSuyE6Q27AnO6c0-xoOt6awFgHEXn7HTiYU5xPlONU7-GAIwBdcY/

Tuesday, July 26, 2011

Дефиниране на понятието за прошка и прощаването на греховете

Дефиниране на понятието за прошка и прощаването на греховете

Направените описания в текста за драматичната жертва на кръста и изкуплението на греховете на повярвалия прави пропуск да изясни какви точно последствия има самото дело на греха върху човекът и света. Греха се разглежда като някаква мръсотия върху човека, която може лесно да се измие, но всъщност неговата разрушителна роля върху самата материя се пропуска. Днес след тези поредици на зверски и безсмисленни убийста, някои съвсем близки, като това в Борисовата градина и тези в Осло сериозно се замислих за изясняване на въпроса за връзката на прошката и изкуплението с промените в материята. Греха не е само някаква духовна нечистота или нечиста сила, която трябва да се бори със духовни сили. Първото проявление на грях бе убиството на Авел, и това доведе отхвърляне на Кайн и жена му като първородни. Явно Ева е трябвало да роди само два пъти за да може Кайн да символизира човекът символ на времето, съпругата му да символизира пространството, а втроия син нефилим Авел да бъде символ на сътворението на материята. Авел дори и убит можеше да се възкреси, но Кайн и Жена му трябваше да намерят някакво ново нясто в света, дори и след изтърпяване на наказанието си, както и на загубените от тях места трябваше да се намерят заместници. Ето защо Авел възкресен получи за символизъм пространството, неговото овакантено място на символ на материята бе взето от четвъртия син на Ева Иесус. Самия Бог взе първата позиция на времето, за Сит бе намерена четвърта позиция на новото създание, а за Кайн и потомците му остана само мястото за гости и специално поканени.

За да фунционира целия този план докато свърши периода на наказанието на Кайн и жена му трябваще да се роди втори син на Адам за Ева трети на име Сит, които да създаде нова раса, която да подготви появата на Иесус в материалния свят. Ситуацията на Кайн и жена му показва, че Евангелската прошката значи промяна на плановете за бъдещето, а не само драма и очистване, както се обяснява навсякъде дори и в текста. Най-добро представяне на ситуацията е в случаят с Йосиф, след като бе хвърлен в яма двамата най-големи Рувим и Симеон бяха носители на вината за случката и те загубиха правото си на първородни. На тяхно място в последствие Яков осинови двамата близнаци на Йосиф, а самия Йосиф бе обявен за символ на "новото създание" равно по права със символа на троицата Авраам, Исаак и Яков. За Рувим и Симеон не само, че нямаше пълна прошка, но те дори бяха понижени в статут да не са синове на Яков, а само на Лия подобно на Кайнови. Единия получи статут на нулев номер, а другия даже на минус първи символизирайки поканения и отхвърления. Ето това е дефиницията за изкупление или прошката в Евангелието. Явно хората, които ще бъдат спасени днес, не само ще са само вярващите и поканени от "Йосиф- новото създание". Спасените ще са хора "втора категория", без права върху материята и подчинени на заместника избран от троицата, както и на Закона символизиран от 10-те официални сина на Яков .

Понятието за прошка днес има само социална функция. В добре фунциониращото общество някои трябва да плащат за греховете си други трябва да търпят и да прощават. Ако наказанието на престъпление е сравнимо с понятието за отмъщение, то е ясно, че ако за всеки грях или дори престъпление се отмъсти, обществото ще изчезне. Така е устроена социална функция, едни биват наказвани, други трябва да прощават. Както се разбира тази прошка не е свързана със Словото, а със социологията. От тук се вади следния извод, хората които ще се спасят, няма значени колко време са живели, 7мин, 7 или 77 години, тези които са за небето или не съгрешават или грехът им е начин да се поставят във втора класа на влака за небето. От тук може да се направи извода, че спасените ще са предимно жени или рано починали деца. Болшинството мъже живеещи в общество подчиняващо се на греха очевидно няма да получат място и във втора класа.

gospel,

Sunday, July 17, 2011

Колко старо е евангелието от Юда

Колко старо е евангелието от Юда

Наскоро поради предаване по БТВ известен наш самозван богослов реши да напише следния коментар;

http://mihailnovak.eu/movies/holy-land/305-the-gospel-of-judas.html?utm_source=feedburner&utm_medium=twitter&utm_campaign=Feed%3A+BibliatacomNews+%28Bibliata.com+News%29&utm_content=Twitter

Ако се напише ( The Gospel of Judas ) търсачката ще покаже множество повтарящи се публикации, еднакво безсмислени и объркващи.

В този постинг ще дам само кратки пояснения, умишлено пропуснати от всички "Авторитети".

1. Всички текстове върху материала папирус започват да се появяват през 19-ти век след нахлуването на корсиканеца в Египет.

2. В Египет никога не са имали писменост, нито арабите нито коптите, тя е привнесена от Европа.

3. Сегашната страна Египет няма нищо общо с описания в текста на Библията Египет. Библейският Египет е обхващал редица средиземноморски острови, както и някои крайбрежни региони. Като днешен Тунис, южна Италия, провинция Мурсия в Иберия, Албания и вероятно части от днешна Гърция и Турция.

4. Ириней лионски пише опровержение на йезуитски доктрини, а не цитира неизвестен за нас текст. Френските йезуити от западните региони не са съставяли писания.

5. Ириней лионски е богослов от 12-ти век не от 2-ри.

6. Разпространения текст с надпис "евангелие от юда" е просто някаква глупост от седемдесетте години на миналия век, а не някакъв реално съществуващ древен текст.

gospel,

Wednesday, May 4, 2011

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големия син получил от бащата прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Когато пораснал се сприятелил с едно прекрасно женско прасе то все се въртяло из градината и му помагало да рови в земята, било много интелигентно и красиво, на тази планета прасетата говорели и дори можели да се гримират, нещо, което привлякло по-големия син. Ставайки негова приятелката те преградили множеството реки и потоци в земята Добрият Баща и създали множество вирчета и гьолчета, в които да се пльоскат според вкуса и нрава на тамошните прасета. По-големия син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и често се завирал в гьоловете и за да й угажда. По-малкия син на Добрия Баща получил една група бели и хрисими овчици, на него Добрият Баща направил малка кошара с множество музикални инструменти, тамошните овце обичали музиката под, когато си почивали след разходките си в природата. Въпреки многото женски прасета обикалящи около кошарата той обичал само овцете, с които се разхождал по поляните, те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала свиренето и песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела да вижда как по-малкия син радостно тича из ливадите с овцете. Смятала за варварство и оскърбление да вижда овцете да го следват, вместо подобно на приятеля и, да изпълнява всякакви прищевки и капризи.

Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да му направят подарък от най-доброто, което им е оставил, за да види дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкия донесъл най-хубавото мъжко агне, защото имал само овце, а по-големия син направил венец от най-красивите цветя каквито имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява защо им е разделил по този начин имота си. На по-големия дал нивите и всички растения по полето, те символизирали материята, така той показал, че сина му е господар на материалния свят. На по-малкия дал стадо овци, то символизирало покорството на пространството или небето на сина. Самият той запазил за себе си времето, него не можел да даде, защото то започвало с него самия, а и децата му трябвало да се грижат за повереното им. По-големия син обаче видял, че небето е безкрайно и е много по-голямо от материята и поискал и той част от небето само за него си, и без това приятелката му обсебила полето, командвала над всичката земя. Добрият Баща отговорил, че не може да раздели небето, и той трябва да се грижи за земята. Натъжил се по-големия син и се оплакал на приятелката си, когато тя подавала зурла от един гьол. Прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище на брега и със строг тон започнало да мъмри по-големия син.

"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш той да ти даде част от него." Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не и се давало и причинило физическа болка. Така тя заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето, самият той не живеел на небето, а бил в тяхната земя, което не било прилично. Още като го зърнали прасето погледнало с отвращение белите пухкави овчици наредени около пеещия овчар, надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти направени от материални предмети. На това по-малкия брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже за него. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита във въздуха от ярост. Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него, това вече тя не можела да понесе, изправила се и с огромен за нейните килограми скок се хвърлила върху нещастния овчар и забила острите си бивници в корема му. Разпаряйки корема му злобно заявила, "ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!" От него обаче излязла само кръвта и вътрешностите му, така небето умряло заедно със стопанина си. Тогава се появил Добрия Баща, взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето. На по-големия син и на свинята заповядал да изядат вътрешностите и кръвта му, така наистина щели да получат частица от небето вътре в себе си. Органите заседнали в гърлото на По-големия син и трябвало да му отворят гръкляна, за да ги извадят, а свинята получило от чуждата кръв усложнения на своите вътрешности и всеки месец имала кръвотечение и отделяне на част от вътрешностите си. Добрият баща хвърлил убийците на една далечна планета, покрита от един цял океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види никаква земя или растение до назначения от Добрия Баща срок. Убийците живеели върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели и умрели вмирисани риби. Родили си и много деца, които били наполовина прасета наполовина хора според родителите си. Всички имали белег от пъпната връв като символ, че не са нито изцяло хора, нито само прости прасета.

В това време на Добрия Баща се родил трети син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го. В замяна третия син му обещал, че ще съживи втория му син и ще помогне на първия да се върне от планетата на прасетата. В определеното време третия син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Третият син предложил размяна, той самия отишъл на небето като умрял и оставил тялото си на убития си брат, за да се върне той на земята. Той знаел, че след време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития по-малък брат са могли да върнат на земята и някои от потомците на най-големия брат. Възкресения отишъл на свинската планета, нахранил всички прасета с рожкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил най-големия брат, за да дойде при баща си, като му обещал, че този път ще може да влезе и на небето, защото той имал времето и можел да му даде временно да бъде там, като само трябвало да се новороди и да спре да се подчинява на свинята. По-големия брат не искал новораждане бил доволен новата планета и от свинята, новата земя и синя на нея го направили щастлив и преуспяващ. Тогава по-малкия брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полупрасета полухора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята и да се отдели от прасетата. Един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да се освободи от прасетата и свинската си същност и да дойде при Добрия Баща, това бил bogoizbrania. Още от малък той видял, че хората около него са само частично хора, а някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и половин хора. Така започнал да търси къде е Добрият Баща, разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, а във времето. И макар от всички наоколо всеки да си гледал неговите прасета, bogoizbrania с помощта на времето намерил чичо си, убития по-малък син. Възкресения по-малък син, който имал и времето, го завел при Добрия Баща, там bogoizbrania се освободил чрез ново раждането от свинската си същност и получил човешки вид, с което познал небето, времето и материята. Така той заел мястото на най-големия брат, получил и златен пръстен от бащата, като белег за преминаване през времето и пространството. Многократно канил другите да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не обърнал внимание на това и дори се разсърдили на Добрия Баща защо е дал толкова много на bogoizbrania, след като и той е като тях.

new testament, gospel,

Saturday, April 30, 2011

Двете езера на Евангелието

Двете езера на Евангелието

В Евангелията се споменава за две езера, Галилейското и Тивериадското, някои твърдят, че това е едно и също езеро, но не е, две са и са близко разположени. Като имаме предвид, че писмеността идва от Апенините, където се е появило Евангелието за първи път в писмен вид то корабоплавателните езера са само няколко. По известните са на границата с Швейцария, в дълбоките долини на Алпите, но в Евангелието нямаме сурови и снежни зимни месеци, каквито са тези в планинския север, а слънчев и дори сух климат какъвто е в централната част около езерата Lago Trasimeno и Lago di Bolsena. И на двете има следи в околностите голямо за времето си население, но в по-нови времена се оказват по средата между Рим и Флоренция и още през възраждането западат политически, а днес се заобикалят от туристическия поток. Вярвам, че това е за добро, и малкото снимки на този удивителен регион очароват със спомени от миналото. Именно тези места са били сцената за измислените езерни събития на Христос, но от друга страна там са живели и хората представящи се за "апостоли" записали много неща от личния си живот смесени в истинското Евангелие. Предполагам само в този вид, в които е сега текста то се е запазило до мен, каквото аз открих като фактология едва ли би предизвикало доверие и би било забравено и отхвърлено много по рано. Така че искрено благодаря на италианските рибари за работата им.

Край Trasimeno има градче с име Magione, явно това е Евангелското място Магдала, имената на Капернаум, Витсаида, Хоразин са загубени през вековете. От другата страна на Magione се намира и Castiglione del Lago, замък построен на хълм, за които апостолите са претендирали да е мястото за "проповедта на планината", винаги съм се чудел защо планината е безименна, а то ставало на въпрос за "езерната планина".

Gospel, location,

Saturday, April 23, 2011

Конспирацията Иран – контrи, подвиг на спасение и саможертва

Конспирацията Иран – контrи, подвиг на спасение и саможертва

Зад събитията, които червените медии експлоатираха толкова успешно има няколко въпросителни, на които отговор намерих едва сега, когато гледах филм посветен на смъртта на Роналд Рейгън. Първият въпрос, на който никой не дава отговор е, защо е трябвало да се стига до такива опасни и скандални постъпки. Първо, продава се оръжие, на страна, която взима за заложници американски дипломати и лидерите и публично призовават за унищожаването на САЩ. И второ защо се финансират бандитски групировки от убийци, за които е ясно, че не могат да доведат до нищо хубаво, освен до убийства. Отговорът е, че медиите не дават пълната картина на цялата игра, която всъщност е била много по-сложна от колкото изглежда. Журналистите се интересуват от кариерата и хонорарите си, не от предоставянето на цялата информация, камо ли информиране на публиката. Журналистът е нечестивия от Йоан 10 глава, които идва да открадне, да заколи и да погуби !

Ситуацията е следната, след завземането на американското посолство след Иранската революция, всички дипломати по целия свят, дори и от СССР и Китай веднага се свързват с Вашингтон, за да помогнат да се освободят заложниците. Този ирански инцидент не е само шамар в лицето на САЩ, както изглежда на обикновения наблюдател, самата дипломация е поставена на колене пред капризите на бесни престъпници, каквито са иранските "революционери". Дипломати от цял свят, които поддържат връзки като религиозна секта и имат връзки с привилегированите касти на всяка страна, изведнъж предоставят на Белия Дом услуги, каквито не биха имали никога преди, още по-малко след това. Както Рейгън така и Буш виждат шанса, които се открива директно от небето. Чрез отворените възможности дипломати от "втория свят" биват подкупвани и вербувани, за да съборят берлинската стена, случаите за достигане на оръжие до Иран и снабдяване на бандитски групировки със средства на САЩ са наистина инциденти, за който не би трябвало да виним Рейгън и Буш. Например оръжията продадени на Иран са стигнали до там от Израел, парите от печалбата са били завъртени от международния канал съществуващ за угояване на продажни дипломати и част от тях някой кретен в латинска Америка е прехвърлил към контрите. В цялата тази мрежа е имало и много частни лица и бивши служители на ЦРУ, дори и настоящи, като и тогавашния шеф на ЦРУ Кели. Съвсем логично е, че след като имаме толкова децентрализирана мрежа и такива неясни пътища на движение на парите все някоя част от тях ще попадне нежелани ръце или може да се получи такъв гаф като освобождаване на заложници срещу представяне на оръжие. Белия Дом не може да контролира всяка стъпка на хора извън САЩ, а именно така е станало освобождаването на американски заложници.

Ето тук идва саможертвата на Рейгън, той първо отрича и след това признава, че са продавали оръжие на Иран и след това са финансирали конрите. По-късни изследвания показват, че тези "контри" всъщност са били на страната на съюзници на правителството на Никарагуа, но това между другото. Така Президентът само отклонява нежеланото внимание от тази мрежа, създадена, за да събори СССР и берлинската стена и разни техни диктаторчета по света. Подобно на месия, Рейгън жертва политическия си имидж срещу благородната цел да създаде и прикрие международна мрежа за освобождаване от комунизма, която по ирония бе създаденя именно от червените. И тази мрежа заработи не само в съветския блок, но чрез дипломатически и бизнес канали той достигна до ограничаване на съветското влияние навсякъде по света, особено в Латинска Америка. Дори именно чрез тази мрежа Китай се отвори за навлизане на големия американски бизнес в Китай.

Може и да не разполагам с подробности и конкретни факти, но истината за инцидента Иран – конти не е по вина на Рейгън или дори на ЦРУ и американски бизнесмени, нито една система от много хора навсякъде по света не може да работи перфектно, дори и да е създадена от велики хора като Буш и Рейгън.

Най-голямата загадка около този велик човек все пак остава неразкрита, Рейгън никога не е говорил публично за вярата си, макар и да е поддържал близки връзки с хора като Били Греъм и консервативни проповедници, явно не всички загадки могат да се разрешат толкова лесно.

Sunday, September 19, 2010

Броене на убийства и насилствена смърт в Библията

Броене на убийства и насилствена смърт в Библията Броя на убитите хора насилствено в Библията е много по-малко от колкото е описано в преводите. Първото убийство е разбира се на Авел. Тази смърт предизвика промяна в целия план за развитие на историята. Следва потопа, за който съм обяснил, че не е убил нито един човек, а само много животни, до започване на потопа всички са починали от естествена смърт при това живеейки по 900 години средно. Потопа бе направен, за да се промени атмосферата, а насилието бе смъртта на Авел, за която се споменава. Кайн и потомството му не са били на планетата на Сит. Следва измислената война в Битие 12, а след нея е изгарянето на телата на починалите в Содом през 2080АМ, неуместно представяно като място на развратници. Така до времето на изхода 2500АМ, когато умира първородния на фараона няма нито една друга насилствена смърт, за 2500 години имаме само две престъпления и нито една война! След изхода вече броя на насилствената смърт се увеличава, 40 дена след даването на Закона на планината Синай се завръщат 12-те съгледвачи, от които 10-на са убити по чудотворен начин поради вредителската си роля. Така вече бройката нараства на 12. Следват безсмислени описания на войни и кланета, които са глупости. Цялото завладяване на обещаната земя става като са съборени стените на Йерихон и местните са побягнали потресени и ужасени от случката, освен Рахав и сестра и Наоми. Колкото и сензационно да звучи, но в една от най-кърваво описаните части няма пролята нито капка човешка кръв. Просто чудотворното падане на стените е вкарало акъл в главите на хаананците и те са си обрали крушите като са се изнесли, дори и нефилимите или великаните са подвили опашка и са се пренесли към филистимската земя или още по на юг. След завладяването на земята настъпва истински мир. Като дори и филистимското нашествие по времето на Саул и Йонатан се е разминало без кръвопролитие, филистимците са били изхвърлени от земята по груб, но безкръвен начин. Йонатан и оръженосеца му са пребили с тояги един отряд и всички други са се разбягали като кучета. През 3000АМ следва следващото убийство #13 и то е на нефилима Голиат, вероятно потомък или един от прогонените от земята по-рано. Следващото убийство е пак на нефилим този път Давидов племенник, сина на балдъзата му Авесалом. Той умира на дърво и то сам, всички други негови последователи се разбягват из гората и дори някой да е загинал там то е защото се е изгубил с шумака, но не е бил убиван от друг човек. Така бройката нарасна на 14 убити за 3000 години. Третата фаза на убийства е от Самсон, първо той убива трима старейшини в Аскалон и с това вдига числото на убитите на 17, поразените на длъж и на шир са пребити от бой филистимци, а не някакви си бонус убийства. Тук вече идва трудното за пресмятане число на убитите, убитите с оселова челюст се споменава да са 1000, но според мен са само 100-на. Така бройката е 117 = 9*13. Следващите трима убити са тримата разпънати на Голгота като бройката става 120. Има голяма вероятност да има още някой убит, вероятно Кайн или Енох, а може и някой след Христос. За всеки случай Голиат трябва да е #13, ако е Енох или Кайн те трябва да се броят за след Христос, по някое неизвестно правило. Но не е Йоан кръстител, освен ако не е преместен в нашия свят и смъртта му да се брояла за този на ситите. Има вероятност убития номер 121 Да е Новото Създание в края на света, за да се намери повод и този свят да бъде окончателно премахнат. Gospel, old testament

Friday, August 20, 2010

Посланието на фигурите от остров Пасха

Посланието на фигурите от остров Пасха

Вчера видях рекламен билборд на туристическа фирма, в която фигура на манекенка на преден план на снимката стоеше пред една от гигантските глави от прочутия остров Пасха от другата страна на земята. Още при първия поглед направих връзката между човека и статуята от вулканична скала. Подобието на глава е без никакви специфични указания или уникални особености, всъщност особеност има. Създателите са наблегнали на огромния нос, веждите и високото чело, на някой от фигурите прекалено високо. Сега разбирам защо е трябвало да ни се натрапват именно тези човешки особености. Манекенката имаше кръгло лице оскубани вежди и малко чипо носленце, пълна противоположност на странните дори уродливи според нашите представи носове, чела и вежди в гигантски размери. Трите белега са всъщност главните лицеви особености на човешкото лице, създателите като чели са искали да кажат или дори да "изкрещят" с огромния размер, на далечното потомство, "Хей, ни също сме хора!". На острова няма нищо друго интересно, освен тези глави, явно това послание, което те носят е било от изключително значение за създателите, те дори са искали тези носове да се виждат от небето и наистина могат да се видят носовете на гугл-еарв. Следва логични въпрос, защо изобразяването на човешки белези и то на лицето е от голяма важност, защо това трябва да се показва дори и в космоса? Отговора на този въпрос е само от моето откритие за произхода на нашата планета и човешкия род. Както на няколко места съм споменавал, хората се делят два "клона", потомците на Кайн, тоест живеещите тук и потомството на Сит, жители на друга планета изчезнали от около 1400 години. Явно е, че преди време няколко мъже от линията на Сит са посетили острова, където техните братовчеди са били много по-различни. Както съм споменавал ситите или хората на Библията след Битие 4, са били подобни на котки, слаби около 40 кг, ръст около 150 см, тяло покрито с мека козина като котешката, но все пак са били със същата костна структура като кайновците, същата кръв и лице. Това са били единствените общи черти между двете основни раси. Всичко друго е било различно особено ушите, ноктите, кожата, дори зъбите. Ситите са ядели много по-малко, подобно на маймуните са предпочитали хляб и месо са хапвали рядко само на празници. Въпреки идентичността на костите ситите са могли да тичат на "4 крака" също като котките, като не са имали обаче опашка. Все пак лицето и говора е накарало кайновците да приемат ситите като хора, въпреки видимата разлика. Тъй като ситите са били възрастни мъже, последните представители на рода си местните хора са имали трудност да обясняват на бъдещите поколения кой и как е донесъл Евангелието при тях и за това са започнали да правят тези фигури, наблягайки на общите лицеви белези. Искали са да покажат на потомците си, че Евангелието е космическо послание, но то е за хора като тях, въпреки че е създадено от по-странни братовчеди. Не съм сигурен за точната ситуация, но май са наблегнали на не най-важния елемент на Евангелието. Второто нещо направено на земята от хората е когато Кайн убива Авел и за разлика от много хора аз никак не се чувствам горд да се наричам "човек". Човек никак не звучи гордо както се бе изказал един калпав поет. Думата човек е свързана с понятието за убийство и смърт и само Евангелието е способно да победи "човешкото". Сега сериозно се замислям дали фразата "Човешкия син" в Евангелията не означава всъщност потомъка на Кайн, защото Сит и потомството му трябваше да заместят убития Авел. А Човешкия син трябва да е потомък на Кайн.

Нещата даже са още по-сложни, неслучайно острова носи такова име и е открит на тази дата 1772, но символиката ще се разглежда друг път.

gospel

Monday, July 26, 2010

Конкретната причина за разпъването

Конкретната причина за разпъването
Духовната причина бе разбира се да се изпълни Господнята воля за спасение на света, конкретната причина за задържане и осъждане на смърт бе друга. Не са верни всичките описания за завист от властолюбиви и тщеславни лидери в преводите. Имаше по-друга причина не свързана с неговата личност. Христос бе екзекутиран на мястото на друг по погрешка, както на мястото на Исак бе жертван овен, така и Иесус бе екзекутиран погрешно сбъркан с друг. По пътя за Йерусалим поиска да му се осигури само магаре, и то не за да влезе като цар, което е пълна глупост. Магарето, което той поиска учениците му да му доведат специално за тази цел е имало участие в цялото объркване. Принадлежало е на чужденец, който не е имал право да посещава Йерусалим. И този чужденец е бил потомък на Ваалам Веоров и подобно на Ваалам Веоров е дошъл на магаре. Имаме други двама разпънати с Христос, защото това също са били чужденци моавци, които не са имали правото да идват до града. Не са били престъпници, а са били разпнати, понеже са си позволили да преминат място, което е било изрично забранено и именно Христос е бил с тях, за това е бил разпънат и Той.
Първо да обясня връзката с Ваалам Веоров, той идва на прословутото говорещо магаре през 2521АМ към лагера на Моисей не за да ги прокълне, моавците са били по това време съвсем малко и не са имали проблем с Моисей. Целия континент на Сим е бил много рядко заселен и за това народа не е срещал никого по пътя си, а и те са се движели така, че да не притесняват никого, за 40 години много земя може да се обходи. Ваалам и двама негови близки са разбрали нещо важно, което го е заинтересувало, народа се е хранел с манна, растение поникващо за една нощ и развалящо се по обед същия ден, но в достатъчно количество, за да се нахранят всички. Дори и голяма част от него е ставала зян, неизползвана от никого. Ето какво е искал да види и да опита Ваалам и двамата му приятели неспоменати в текста. Както съм споменавал на континента на Сим не е имало никакво зърно, хората там са били овчари. Първия започнал да отглежда жито там е пришелеца Елимелех и семейството му, но това не трае дълго и вдовицата му се връща обратно във Витлеем със също овдовялата си снаха. Рут е имала правото да се занимава със зърнопроизводство, оженвайки се за израилтянин е ставала част от народа дори и след овдовяването си. Така когато Ваалам му проговаря магарето той се връща обратно, не е ясно дали неговите спътници също са послушали този странен глас или са продължили и са били наказани за непослушанието си.
Точно такава ситуация се е повторила след 2600 години през 4121АМ, потомци на Ваалам от моавската земя са разбрали, че точно тогава в Йерусалим ще се случи нещо специално и са решили въпреки риска да се доближат до града, та поне отдалече да видят или питат какво точно става. Този план също не е бил одобрен от Господ, моавците са нямали работа край града, просто е трябвало да изчакат и да се осведомят за това от Апостолите, те самите нищо повече не биха могли да разберат. Не е ясно защо само един се е върнал и дори защо магарето е било изоставено. Вероятно магарето е хвърлило ездача, които така и не е разбрал какво става. Христос го намира яхва го отива при другите двама и им обещава, че въпреки огромния риск те биха могли да дойдат с него и да видят най-великото нещо в историята на човечеството. Сигурен съм, че ги е предупредил, а че това е крайно опасно те и сами са знаели, ако бъдат заловени край града ще бъдат екзекутирани, но все пак са решили да поемат този риск. С помощта на Иесус те се доближават непосредствено до Храма или до мястото, където се е подготвяла пасхата и там вече са били разпознати и заловени и моментално изведени на мястото, където са се колели животните и разпънати на тяхно място. Това е същото място и където Авраам заколва овена заместител на Исаак, докато мястото, където е вдигнал ръка да заколи сина си е било на съседния хълм, където е била ядена пасхата и е стоял Храма. Ето и причината за разпъването на други двама спътници с Христос, не са били разбойници, а неуместни натрапници. Така се показва, защо Авраам е дошъл на мястото с двама слуги и магаре, оставени на същото място, където Христос оставя неговите учениците и където е намерено магарето.
Не всички детайли са изяснени и тук, дали самия Христос е бил разпознат, но разпънат заедно с чужденците като съучастник, или поради магарето са го помислили и него за чужденец и не е бил познат не е ясно. Вероятно не са го познали, както Ваалам не разпознава ангела на пътя, а само магарето му.
new testament, gospel

Sunday, July 25, 2010

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големия син бил земеделец и всичката земя около дома им била прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Понеже не можел да си намери приятелка той се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което било много интелигентно и красиво, на тази планета прасетата говорели и можели да работят. За това приятелката му преградила множеството реки и потоци в земята му и създала множество вирчета и гьолчета, в които да се пльоска според вкуса и нрава на тамошните прасета. По-големия син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и често се завирал в гьоловете и за да й угажда. По-малкия син на Добрия Баща бил овчар, на него Добрия Баща дал малка кошара с няколко овчици, въпреки че много женски прасета се навъртали и около него той обичал само овцете, с които се разхождал по поляните, те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала свиренето и песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела да вижда как по-малкия син радостно тича из ливадите с овцете. Смятала за варварство и оскърбление да вижда овцете да го следват, вместо подобно на приятелят и да изпълняват всичките и прищевки и капризи.

Един ден Добрия Баща казал на двамата си сина да му направят подарък от най-доброто, което им е оставил, за да види дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкия донесъл най-хубавото мъжко агне, защото имал само овце, а по-големия син направил венец от най-красивите цветя каквито имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява защо им е разделил по този начин имота си. На по-големия дал нивите и всички растения по полето, те символизирали материята, така той показал, че човека е господар на материалния свят. На по-малкия дал само стадо овци, стадото символизирало покорството на пространството или небето на човека. Самия той запазил за себе си времето, него не можел да даде, защото то започвало с него самия, а и децата му трябвало да се грижат за повереното им. По-големия син обаче видял, че небето е безкрайно и е много по-голямо от материята и поискал и той някаква част от небето само за него си, и без това приятелката му обсебила полето командвала над всичката земя. Добрия Баща отговорил, че не може да раздели небето, и той трябва да се грижи за земята. Натъжил се по-големия син и се оплакал на приятелката си, когато тя подавала зурла от един гьол. Прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище на брега и със строг тон започнало да мъмри по-големия син.

"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш да ти даде част от небето." Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не и се давало и причинило физическа болка. Така тя заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето, самият той не живеел на небето, а бил в тяхната земя, което не било прилично. Още като го зърнали прасето погледнало с отвращение белите пухкавки овчици наредени около пеещия овчар, надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти направени от материални предмети. На това по-малкия брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже за него. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита във въздуха от ярост. Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него, това вече тя не можела да понесе, изправила се и с огромен за нейните килограми скок се хвърлила върху нещастния овчар и забила острите си бивници в корема му. Останала върху него и злобно заявила, "ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!" От него обаче излязла само кръвта му и подобно на вода попила в земята, небето умряло заедно със стопанина си. Тогава на това място се появил Добрия Баща взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето, а по-големия син и приятелката му свиня хванал и хвърлил в една далечна планета, покрита от един огромен океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашния стопанин на земята му вече никога нямало да види никаква земя или растение до назначения от Добрия Баща срок. Те стояли върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели от океана, риби така и могли да хващат, освен умрелите. Родили си и много деца, които били наполовина прасета наполовина хора според родителите си.

В това време на Добрия Баща се родил трети син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го. В замяна третия син му обещал, че ще съживи втория му син и ще помогне първи да се върне от планетата на прасетата. В определеното време третия син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Третия син предложил размяна, той самия отишъл на небето като умрял и оставил тялото си на убития си брат, за да се върне той на земята. Той знаел, че след определен период от време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития са могли да върнат на земята и някои от потомците на най-големия брат. Възкресения отишъл на свинската планета и нахранил всички прасета с рошкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил най-големия брат, за да дойде при баща си, като му обещал, че този път ще може да влезе и на небето, защото той имал времето и можел да му даде временно да бъде на небето, за целта той също трябвало да се ново роди. По-големия брат не искал ново раждане бил доволен новата планета, на която му било дадено да живее отново на земя. Тогава по-малкия брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полу-прасета полу-хора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята, един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да дойде при Добрия Баща, това бил bogoizbrania. Още от малък той видял, че хората около него са само частично хора, някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и частично хора. Така той започнал да търси от къде е дошъл Добрия Баща, разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, а във времето. И макар от всичките му братя всеки да си гледал неговата работа, bogoizbrania с помощта на времето намерил чичо си. Той го завел при Добрия Баща, там bogoizbrania се освободил чрез ново раждането от свинската си същност и получил ново тяло, с което имал и небето и времето и материята. Така той останал на мястото на най-големия брат, получил и златен пръстен от бащата, и многократно канил другите си братя да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не му обърнал внимание и дори се разсърдили на Добрия Баща защо е дал толкова много на bogoizbrania.

new testament, gospel,

Saturday, July 24, 2010

Притча за заблудената притча

Притча за заблудената притча
Най заблудената притча е притчата за заблудената овца, нейното място не е в Библията, защото оцете не се губят когато останалото стадо е окей. А точно това ни се казва и в двете Евангелия, всички останали 99 овци са наред прибрали се в кошарата, но една се е изгубила, Овцете се губят най често ако стадото е подгонено от хищник, но случая очевидно не е такъв. Явно тук умищлено е търсена противоположност на ситуацията от Йоана 10 където причината за разпръсването е в лошата защита на животното, а не в някаква причина вътре в него. Както и на други фалшиви места и тук имаме наблягане на социалния елемент на вярата, а той е неуместен. Социалната структура, в която човек живее е изцяло човешко дело, а не въпрос на вяра. Ето и няколко други причини за отделяне и изгубване на оцете;
1. Животното е смъртно болно и съзнателно търси отделяне от стадото, най-често не излиза с другите на паша, а се върти около кошарата, така че очаря да го види.
2. Нападение от хищници и лоша защите от овчаря както вече споменах.
3. Овчаря е алкохолик и плаши животните с буиството си :0
Както можем да видим нито една от причините не в самата овца когато тя се губи, Това означава, че притчата е силно заблудена, глупава и фалшива, като дори и измислителят и не разира от овцевъдство. а някакъв придворен ласкател - писач.
Съжалявам за цели три поста които е трябвало да четете, за жалки опити да се интерпретира нещо добро.
↑ Mt 18: 12–14 τι υμιν δοκει εαν γενηται τινι ανθρωπω εκατον προβατα και πλανηθη εν εξ αυτων ουχι αφησει τα ενενηκοντα εννεα επι τα ορη και πορευθεις ζητει το πλανωμενον
How think ye? if a man have an hundred sheep, and one of them be gone astray, doth he not leave the ninety and nine, and goeth into the mountains, and seeketh that which is gone astray?
13 και εαν γενηται ευρειν αυτο αμην λεγω υμιν οτι χαιρει επ αυτω μαλλον η επι τοις ενενηκοντα εννεα τοις μη πεπλανημενοις
And if so be that he find it, verily I say unto you, he rejoiceth more of that sheep, than of the ninety and nine which went not astray.
14 ουτως ουκ εστιν θελημα εμπροσθεν του πατρος υμων του εν ουρανοις ινα αποληται εν των μικρων τουτων
Even so it is not the will of your Father which is in heaven, that one of these little ones should perish. ↓
↑ Lk 15: 3–7 ειπεν δε προς αυτους την παραβολην ταυτην λεγων
And he spake this parable unto them, saying,
4 τις ανθρωπος εξ υμων εχων εκατον προβατα και απολεσας εξ αυτων εν ου καταλειπει τα ενενηκοντα εννεα εν τη ερημω και πορευεται επι το απολωλος εως ευρη αυτο
What man of you, having an hundred sheep, if he lose one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?
5 και ευρων επιτιθησιν επι τους ωμους αυτου χαιρων
And when he hath found it, he layeth it on his shoulders, rejoicing.
6 και ελθων εις τον οικον συγκαλει τους φιλους και τους γειτονας λεγων αυτοις συγχαρητε μοι οτι ευρον το προβατον μου το απολωλος
And when he cometh home, he calleth together his friends and neighbours, saying unto them, Rejoice with me; for I have found my sheep which was lost.
7 λεγω υμιν οτι ουτως χαρα εν τω ουρανω εσται επι ενι αμαρτωλω μετανοουντι η επι ενενηκοντα εννεα δικαιοις οιτινες ου χρειαν εχουσιν μετανοιας
I say unto you, that likewise joy shall be in heaven over one sinner that repenteth, more than over ninety and nine just persons, which need no repentance. ↓
new testament, gospel