Лазар в Лука 16 и вдовицата с двете лепти в Мр.12:41-44, Лк.21:1-4 дадоха фира
Двата пасажа едва вчера се оказва, че не са Писанията и са добавени по късно. Безименния богаташ, който не може да стигне до Аврамовото лоно, няма проблем да се приказва с него и дори да го вижда. Той обаче има един много лош проблем с мястото където е. Не може човек да е осъден на вечни мъки преди края на света, освен това думата за "АД" ползвана в пасажа всъщност е мястото на умрелите както физически, така и душевно както тези в Капернаум. Ситуацията с Лазар и Авраам е хипотетична и не е разказвана от Христос. Въпреки поучителния и характер е натрапена по късно, интелектуално незряла е и вдъхва само страх, а не и правилна представа за това какво се случва след смъртта. Неуместна е и връзката на историята и със седмото чудо в Йоан, възкресяването на Лазар е начин да се опише предварително самото Христово възкресение.
Вдовицата която дава двете лепти е също добавен пасаж, няма такова нещо като "лепти" в света на Библията. Няма описан повод на даването, няма време на самото даване, както и някаква връзка на двата пасажа в Марк и Лука за връзката им с Христовото посещение в Йерусалим. Даването не е случайно, а специално предвидено и регламентирано, всяко даване е подоно не на подаяние в Библията, а на задължение правено от работник към фирмата. Самите вдовици не са били просякини, тяхното наследство се определяло на някой по далечен роднина и тя е получавала част от доходите, не е била съвсем без издръжка, просто по бедна от нормалните семейства. Така фразата даде "цялото богатство на имота си" е пресилена и манипулативна. Цели да даде психологически натиск върху хората с пари в нашия свят, а не да изрази духовна стойност.
http://picasaweb.google.com/Bogoizbrania/230310#5458823925357270034
http://picasaweb.google.com/Bogoizbrania/230310#5458823932989998818
decalogue, greek
Седмократната вяра в Евреи 11:1-12
#0
Heb 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат. Heb 11:2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
#1
Heb 11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
#2
Heb 11:4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
#3
Heb 11:5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога. Heb 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
#4
Heb 11:7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
#5
Heb 11:8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. Heb 11:9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Heb 11:10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
#6
Heb 11:11 С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. Heb 11:12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
Всеки вид вяра съответства на послание от душата на човек към Христос. #0 е описание на източника на вяра, това е Духа идващ от основаването на Земята. 0 е числото на началото и започването описва се какво е вярата. #1 е поставяне на вярата в рамките на творението, колкото и да е велика, вярата от нашия свят не отива извън него. 1 е числото на Бога и вярата е в него е чрез творението. #2 показва, че вярата свидетелства за Духа чрез жертването на живот не поради вина или заслуги. Агнето на Авел бе просто животно, не „голям праз“ или красиво цвете с дрогиращ аромат. 2 е числото на свидетелството, така Авел принесе два вида кръв за свидетелството, на жертвата и своята. #3 е вярата на Енох, служение за Бога, той да се превърна в символ на времето на Христос, факт открит от мен миналата година. 3 е числото на живота, ето защо Енох бе „взет“ не се споменава смърт за него, независимо какво значи това. #4 Ной с вярата си изработи спасение за себе си а за другите свидетелство за наказание и унищожение. 4 е числото на Закона, Закона дава спасение и осъждение. #5 Авраам прояви покорство и получи награда поради вярата си. 5 е числото на силата и царството, в аврамовия случай неговата сила и царство бе във вятата. Както този блог е като шатрата на Авраам сред земята на Хананците на Библията. #6 вярата на Сара ражда новото създание, символ на което е Исак. 6 е числото на човек и на Новото Създание съответно.
Следващите видове вяра във стиховете добавени след 11:19 очевидно показват, че не следват стих първи и неговата формула за увереност в невидими недоказуеми неща.
New testament, decalogue
Как магарето завлече "пророчеството" или конспирацията на клепоухото Двата пасажа, в които се пророкува за магарето от СЗ, на което ще е възседнал Христос в Матея и Йоан са излишни. Тук имаме натрапен паралел с текст интерпретация, не просто обратно преписване, от НЗ текста да е изваден някаква мисъл и да е представена като "писание". Причината да няма "пророчество" за магаре е, че ситуацията е паралел с аврамовото идване на хълма Мория. Авраам оставя магарето в подножието на хълма заедно с двамата си слуги. В Евангелието Христос идва за точно това или хайде почти това магаре и двамата слуги. Ето това е символа на магарето, не някаква политизирано звучаща фраза със "дъще сионова", няма сионови дъщери в Библията. Това е някаква секта на нашата планета вмъкнала текста тук, както и "Исая" и "Захария". Вече нищо не се знае за тия типове, но поне е ясно, че някой е държал истинския текст и се е опитвал да злоупотребява. Двата пасажа Мт.21:4-17 и Йн.12:10-22 отклоняват връзката на Аврамовото магаре от Иесусовото. Христос не идва в Йерусалим, за да става цар, той идва на магарето, оставено от Авраам, за да продължи пътя си към вечността. Магарето в само транспорта му на земята до стартовата площадка, Йерусалим е портата към вечността. 14-04-10 Изпъждане на търговците от Храма Случката с пъдене на търговците от Храма е солидно подплатена със СЗ цитати, но от погрешните книги, Още повече че търговската част се е вършела в други места в града, не в Храма. А случката е със сигурност преобраз на нещо станало на нашата планета, а не в Библията. В Йоан 2 изглежда следващите стихове за предричане на възкресението като отговор на изгонването на търговците. Отговора в Йн.2:18 е за възлизането или представянето на себе си и учениците си в Храма, а не че изгонил някакви сергии от двора. В Лука 19 поученията в Храма са подразнили фарисейте, не гонене на търговци. Ето и частите подлежащи на рязане. Йоан 2:14-17, Матей 21, вече отрязано покрай магарето, Марк 11:15-19, Лука 19:45-46 new testament, old testament
No comments:
Post a Comment