Последната стена на Йерихон, спасяване на Ахан и наказание за добрия Самарянин
Когато четях книгата на Исус Навин винаги съм се натъжавал, защо все така се получава, великите постижения са се случвали все в миналото, например събарянето на стените на Йерихон е било велико преживяване, което аз безвъзвратно съм пропуснал поради времето и мястото си на живот. Но все пак сега разбирам, че Йерихон е само един град, но за мен е оставено още по-вълнуващо преживяване. Поради неясни до сега причини град с такова име се среща и в НЗ и на едно място в СЗ, 2См.10:5. Йерихон съдържа в себе си дума за луна в някои тълкувания, но предположих, че може и да е вмъкнат текст. Ситуацията е следната, Йерихон се споменава на няколко места като географски ориентир за местоположението на стана преди преминаването на Йордан, а след това се среща и в описанието на завземането му в Исус Навин и това е всичко. Никакво друго споменаване на Йерихон няма никъде другаде в истинските писания, където е написана думата като град е неправилна интерпретация за думата за региона на дадено място, което се смята за център като на пример за региона около Йордан думата е ( περιχωρος ), подобна е на Йерихон ( ιεριχω ). За малко се бях засилил да резна притчата за добрия самарянин, човека не е отивал към Йерихон, а е бил в някакъв регион близо до Йерусалим, същото се отнася и за слетия Вартимей, среща го по пътя за Йерусалим, не за Йерихон. Бирника Закхей е също се е качил на черница, която е била в региона на пътя, по който се е движел Иесус, а не в Йерихон.
Е поне ще има рязане днес и то болезнено, историята на Ахан в И.Н.6:26-8:29 и 2См.1-4 глава дадоха фира. Проблема на Ахан е, че начина на разпознаване на престъпилия заповедта е прекалено измислен, жребии на племена и домове е изкуствен, имитация е ситуацията с Йонатан. Тенденциозно е подбрано именно юдовото племе и то потомците на втория близнак Зара, доста плитко наистина. Ситуацията е и тип сплашване, да се насади страх за всеки, които не си плаща десятъка и даренията. За 2См. открих, че цялата тази глупава война между "Сауловия дом" и Давид е също измислена. Тоест книгата 2См. започва с глава 5, където се описва признаването на Давид за цар, което всъщност не е точно цар де, повече като съдия е.
Притчата за добрия самарянин в Лк.10:27-39 трябва да отпадне като добавен текст, в Евангелието не поради споменаването на Йерихон. Пасажа е вмъкнат след края на очевиден завършек на разговор между Христос и книжник. Самата случка не трябва да се ползва за поучение и символизъм, защото ние не знаем нищо за самите участници в нея, например нападнатия от разбойници може да е роднина на някой политик и помогналия му да получи огромно възнаграждение :-). Също така елемента на случайност е много голям в историята, образите са прекалено хипотетични и нямат духовна връзка. За това адиос „добър самарянин“, не си достатъчно добър за христос
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en
old testament
No comments:
Post a Comment