Изяснена хронология на Йосиф

Изяснена хронология на Йосиф

Ражда се само от майка Рахил като нефилим през 2255АМ, след 10-те братовчеда синове на леля му Лия и Яков. Ребека е на 90 години при раждането подобно на Сара. Раждането му е в родните места на предците му сред континента Сим, Йосиф е потомък на втория син на Нахор Мелха, негов син Ватуил, негов син Лаван, негови дъщери Рахил и Лия. Осиновен е от Яков като свидетелство за месианската му линия, като тогава Яков е на 42 години. След 5 години Яков и цялото му семейство напускат земята на Сим, като с това родословието на Мелха приключва и семейната ценност "шарената дрешка" всъщност изписана с писменост наметка е предадена от Лаван на Яков преди преминаването Йордан, за да бъде предадена на Йосиф, когато порасне. През 2262АМ умира баба му Ребека на възраст 150 години, а след още 6 години и Исаак през 2268 на възраст 168г. Преди да почине все пак Исаак успява да види и последния от внуците си Вениямин, по-малкия му брат също нефилим. След 7 години през 2275АМ умира Майка му Рахил на възраст 130 години, в същата година умира и Исав. Той не е брат близнак на Яков, а е внук на Метусаил и син на Исмаил. Исав или може би по-правилно трябва да е Исаил има двама сина, първия е Шуах баща на Тамар съпругата на Юда, а втория е Потифер или поиталянченото "Петефрий", който е баща на Асената. Освен загубата на майка си в тази година се случва и друга драма. Яков изпълнява заръката на Лаван да предаде дрехата с писмеността на Йосиф, вероятно умишлено след смъртта на Рахил. Когато братовчедите му го виждат с писмеността решават, че подаръка е ненавременен или незаслужен и му отнемат дрехата, а него го хвърлят в яма. Отнетата дреха е върната на Яков, като причината за това дело е не завист, а неразбиране за целта на писмеността. Синовете на Яков решават, че Йосиф би получил незаслужено висока позиция, неуместна за случая, след като те са продължители на месианската родословна линия, а не той. Позицията или статута на Йосиф бе специален и то само защото той трябваше да предаде писмеността на Моисей, освен това статута бе и временен.

Тук идва и едно важно откритие, Яков със сигурност не е дал дрехата на Вениамин, явно се е опасявал с него да не се случи същото. Знаел е, че дрехата си е за Йосиф, но не и как ще му я предаде, след като синовете му не са били съгласни да приемат това. Дрехата със сигурност е била предадена на някой от потомството на Лот, погрижил се е да бъде изнесена на сигурно място в родината на Йосиф далеч от неговите синове. Изваждането от ямата става с помощта на Асената, момичето е негова връстница и тя заедно с баща си и Йосиф заминават в Египет родината на предците му. Там през 2277АМ се раждат и двамата му сина Манасия и Ефрем, като те изпреварват по възраст детето на Юда и Тамар, сина им от родословието на Христос Фарес, който се ражда 2280АМ. Следва прочутия сън на египетския фараон за седемте охранени и толкова гладни крави. Съня явно е видян и изтълкуван от Йосиф през 2320АМ, като седемте години на висок урожай са през 2330/7АМ, следват три години промеждутък, за да свършат собствените запаси на хората, след което настъпва и времето на истинския глад за хляб, когато само Йосиф се е разпорежда с него в периода 2340/2347АМ. Още през първата година на глад 10-те му братя идват за жито, на следващата идва и Вениамин с тях и тогава двамата нефилима се познават. Вениамин остава при него, а 10-те му братовчеда се връщат, за да доведат през следващата 2342АМ година и самия Яков. Така сто години след като се премества в Харан родината на предците си Яков сега е в родината на Яфет и потомците му. Там изживява и последните си непълни 18 години до 2360АМ или 17 години и няколко месеца, живее 147 или 148 години в зависимост дали се смятат пълни или календарни години. През 2360АМ се затваря и първия кръг от 360 години започнат от раждането на Авраам. Преди смъртта си Яков осиновява символично двамата му сина. Това е трогателен жест на предаване на наследството от баща на син. Йосиф има всичко необходимо и е постигнал повече дори от баща си поне в земния си живот. В духовната част Яков няма какво повече да му предаде, беше му дал "шарената дрешка", която вече не е у него, ето защо Яков осиновява децата му така Манасия и Ефрем стават равнопоставени на значително по-възрастните му синове, важен символизъм, който ще се изяснява допълнително. Тогава Яков също така разкрива и къде е "шарената дрешка", скрита там, където не би предизвикала проблеми, в родината му, която е символ на Човешкия Дух. След 5 години умира и съпругата му Асената, която е и негова връстница, тогава вече Йосиф разбира какво трябва да прави, след като прекарва още 10 години в Египет сред 10-те си братя и през 2375АМ, когато се навършват 100 години в земята на Яфет Йосиф решава да започне всичко отначало и се завръща в родните си места, за да намери отнетата му "шарена дрешка". Тази незаписана фаза в живота му ще се превърне в символ на живота на Йосиф бащата на Иесус, който след точно 1700 години през 4075АМ също се прехвърля от Египет в Харан. След 25 години на Йосиф се ражда трето дете от втората му жена или той осиновява дете родено през 2400АМ, което се казва Йотор, Това име присъства в текста само като тъст на Моисей, но сега не мога да преценя дали е само осиновен от Йосиф или е реално негово дете, ако се следва плътно модела на Христос трябва да е осиновен, което наистина е по-вероятно, защото в Йотор вероятно е наследника носител на писмеността. Неговата дъщеря Сепфора родена две години след Мойсей през 2422АМ ще му предаде този безценен и сакрален дар, за да може чрез левитите той да достигне и до мен. Моисей пристига при вече престарелия Йосиф на 10 годишна възраст през 2430АМ, какво точно са си говорели не е ясно, но на следващата година Йосиф погребан на възраст 175 или 176 години в зависимост как се броят. След 5 години умира и Вениямин през 1436АМ на 168 години, колкото живее и Исак. През 2442АМ Мойсей се жени за Сепфора и едва тогава за първи път вижда "шарената дрешка". През 2499АМ Господ му се явява в не изгарящия храст и на следващата 2500АМ вече се връща в Египет, за да поведе народа към планината Синай, за да получат Закона.