Защо змията е най-мъдрото животно и какво е познаването на злото и доброто?

Защо змията е най-мъдрото животно и какво е познаването на злото и доброто?

Този фолклорен мотив е окупирал самото начало на Библията, Битие 3. Тази глава както писах преди трябва да се извади от текста на Писанието и да се включи в списъка на европейския фолклор, по-точно английския. Битие 3 поражда много повече неизвестни, отколкото ни дава разбиране за смисъла на сътворението и започването на човешката история.

Само на острова в миналото влечугите или драконите са били на почит. Причината е биологическа, в Италия змията е символ на ада и това личи от откровение. Там способността на смоковете да налапват плячката си цяла и да я поглъщат, е проповедническо сравнение с грешника вкаран в Ада. В Англия, където има само неотровни змии хората са били впечатлени от друга нейна способност. Влечугите, както змии така и гущери остават непрекъсната следа по пясък или друга мека повърхност, което се е изтълкувало като символ на писането. Мисля само в английския са изисквали писане без прекъсване на линията. Ето защо на гербовете на Оксфорд и Кеймбридж има дракони, това е символ на грамотността или поне на тогавашната представа за "мъдрост".

В днешно време не знам дали образованите наистина са мъдри, но че са лузари е ясно със сигурност. Ето и обяснение за появата и реалния смисъл на тази иначе интересна, но неправилно тълкувана басня.

Бит. 3:1-24 (B40)

Бит. 3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. Не се изяснява защо е най-хитра и как това се определя, змията е всъщност писменността. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Не се разбира защо змията може да говори, но това че заговаря жената явно означава, че автора на баснята е сексист или поне монах.

Бит. 3:2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

Бит. 3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

Бит. 3:4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

Бит. 3:5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

Бит. 3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Директен, но все пак завоалиран намек за съблазняване чрез някакви писма или стихове, сега разбирам защо в блога има толкова поетеси. Дървото за познаване на добро и зло е само декор за страсти. Дървото за „познаване на добро и зло”, е явно циничен намек за видовете сношавания.

Бит. 3:7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. Голотата очевидно е последствие на бурна интимна сцена.

Бит. 3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

Бит. 3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

Бит. 3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

Бит. 3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? Интересно защо ли Господ не говори в множественно число? Явно това е образ на монашеския наставник, който още не е видял жената и смисъла е не „кой ти каза че си гол”, а „защо ми казваш че си гол

Бит. 3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

Бит. 3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

Бит. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Влаченето по корема е явно очевидния код за алегоричната връзка между писането на англииски и движението на влечугите. Яденето на „пръст” е директен символизъм за попиването на мастилото в хартията.

Бит. 3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. Това е някаква клетва да не се образоват жени, в минлото не са известни жени авторки или поетеси явно умишленно. Нараняването на петата е образ за боя с пръчки по петите на монасите с лош почерк, а нараняването на главата е явно тормоза чрез уроците по граматика. Едва сега забелязвам, че човека ще е с наранена глава, а потомството на змията ще е с наранена пета, което е безсмисленно. До сега колкото и пъти съм чел този пасаж, все съм мислил, че става на въпрос за хапане на петата на човека и стъпкване на главата на змията а.к.а. дявола. От оригинала явно се вижда, че липсват предлози и този вариант в преводите явно почива на друга интерпретация не на моята стара. В оригинала е само буквално „наранява глава наранява пета”.

Бит. 3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. В този текст се споменава уникалната способност на хората или потомците на Кайн, за разлика от животните при раждане да получават силни болки и кръвоизлив, което не се среща при потомките на Сит.

Бит. 3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Съгрешилите монаси губят всякаква надежда за кариера и са обречени на тежка кърска работа до края на живота си.

Бит. 3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

Бит. 3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Бит. 3:20 И човекът наименува жена си Ева , защото тя беше майка на всички живи.

Бит. 3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

Бит. 3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

Бит. 3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

Бит. 3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Следват още проклятия и наказания, дървото на живота е иерархията за кариера, за която провинилия се монах губи шансове, въртящия се меч е явно врата на двора, а фразата „стана един от нас” явно показва че и сред стареите „познаването на добро и зло” е била честа практика.

history, genesis,