Дефиниране на понятието за прошка и прощаването на греховете

Дефиниране на понятието за прошка и прощаването на греховете

Направените описания в текста за драматичната жертва на кръста и изкуплението на греховете на повярвалия прави пропуск да изясни какви точно последствия има самото дело на греха върху човекът и света. Греха се разглежда като някаква мръсотия върху човека, която може лесно да се измие, но всъщност неговата разрушителна роля върху самата материя се пропуска. Днес след тези поредици на зверски и безсмисленни убийста, някои съвсем близки, като това в Борисовата градина и тези в Осло сериозно се замислих за изясняване на въпроса за връзката на прошката и изкуплението с промените в материята. Греха не е само някаква духовна нечистота или нечиста сила, която трябва да се бори със духовни сили. Първото проявление на грях бе убиството на Авел, и това доведе отхвърляне на Кайн и жена му като първородни. Явно Ева е трябвало да роди само два пъти за да може Кайн да символизира човекът символ на времето, съпругата му да символизира пространството, а втроия син нефилим Авел да бъде символ на сътворението на материята. Авел дори и убит можеше да се възкреси, но Кайн и Жена му трябваше да намерят някакво ново нясто в света, дори и след изтърпяване на наказанието си, както и на загубените от тях места трябваше да се намерят заместници. Ето защо Авел възкресен получи за символизъм пространството, неговото овакантено място на символ на материята бе взето от четвъртия син на Ева Иесус. Самия Бог взе първата позиция на времето, за Сит бе намерена четвърта позиция на новото създание, а за Кайн и потомците му остана само мястото за гости и специално поканени.

За да фунционира целия този план докато свърши периода на наказанието на Кайн и жена му трябваще да се роди втори син на Адам за Ева трети на име Сит, които да създаде нова раса, която да подготви появата на Иесус в материалния свят. Ситуацията на Кайн и жена му показва, че Евангелската прошката значи промяна на плановете за бъдещето, а не само драма и очистване, както се обяснява навсякъде дори и в текста. Най-добро представяне на ситуацията е в случаят с Йосиф, след като бе хвърлен в яма двамата най-големи Рувим и Симеон бяха носители на вината за случката и те загубиха правото си на първородни. На тяхно място в последствие Яков осинови двамата близнаци на Йосиф, а самия Йосиф бе обявен за символ на "новото създание" равно по права със символа на троицата Авраам, Исаак и Яков. За Рувим и Симеон не само, че нямаше пълна прошка, но те дори бяха понижени в статут да не са синове на Яков, а само на Лия подобно на Кайнови. Единия получи статут на нулев номер, а другия даже на минус първи символизирайки поканения и отхвърления. Ето това е дефиницията за изкупление или прошката в Евангелието. Явно хората, които ще бъдат спасени днес, не само ще са само вярващите и поканени от "Йосиф- новото създание". Спасените ще са хора "втора категория", без права върху материята и подчинени на заместника избран от троицата, както и на Закона символизиран от 10-те официални сина на Яков .

Понятието за прошка днес има само социална функция. В добре фунциониращото общество някои трябва да плащат за греховете си други трябва да търпят и да прощават. Ако наказанието на престъпление е сравнимо с понятието за отмъщение, то е ясно, че ако за всеки грях или дори престъпление се отмъсти, обществото ще изчезне. Така е устроена социална функция, едни биват наказвани, други трябва да прощават. Както се разбира тази прошка не е свързана със Словото, а със социологията. От тук се вади следния извод, хората които ще се спасят, няма значени колко време са живели, 7мин, 7 или 77 години, тези които са за небето или не съгрешават или грехът им е начин да се поставят във втора класа на влака за небето. От тук може да се направи извода, че спасените ще са предимно жени или рано починали деца. Болшинството мъже живеещи в общество подчиняващо се на греха очевидно няма да получат място и във втора класа.

gospel,