Хуманизма на Бейкън, Шекспир и Шелоб

Хуманизма на Бейкън, Шекспир и Шелоб

Най-известното произведение на Francis Bacon, 1st Viscount St Albans, (22 January 1561 – 9 April 1626) е смятаното за многократно допълвано Essays (1597). В него все пак се намират белезите на много по-късна епоха, като например честото посочване на Холандия като държава за пример. Това е ставало едва след идването на Вилхелм 3 като крал в Англия. Самото ползване на една определена страна като модел за подражаване има смисъл едва към края на 18-ти век, когато разликите в развитието на отделните страни изпъкват значително. Едава тогава, а не в началото на 17-ти век имаме натрупване на средства не само у търговци, но в държавната хазна, както е споменато в книгата. Другия дори още по-очевиден белег за написване в края на 18-ти век е разделението на презветирианите на арминиани и калавинисти, което е схизма изцяло в Шотландия и Ирландия, в последствие пренесено и в колониите, но напълно непознато в Холандия и на континента. Името на Якоб Арминии е ползвано изцяло за вътрешни интриги, в богословско отношение холандеца в никакъв случай не е противоречал на пикардиеца. За да се намери някаква „историчност” на конфликта между 4 и 5 почковия калвинизъм е било намесено името му, като холандският му произход е трябвало да бъде бонус в спора при новата ера на династия от континента. В тези „опити” могат да се намерят и други презвитериански белези, с книгата членовете на една периферна църква се опитват да се доближат по-плътно до властта, като измислят аргумента за историчност, приписвайки на някои не много смисленни и направо наивни идей по-ранна дата. Автора на Бейкъновите опити със сигурност е бил запознат с есетата на Монтен, които излизат в публикация в началото на 18-ти век. Най-интересното при него не е книгата и философията му. Характера му е предизвикал огромни вълнения и популярност за времето си, корупцията в онази епоха не е била чак толкова естественна и разпространена както днес и именно неговото име е изпозвано за да замени английската дума за сланина, първоначално са казавали french bacon, в последствие само бекон, като думата се е пренесла и в други езици. Ето такава присъда за хуманизма е издал ангийския пуртанизъм, хуманистът е свиня, безполезно животно докато е живо, яде много повече от всички други, а дори и тортта му не става ползване. От хуманизма и от прасето ползата е когато бъдат заколени. Най-добра харектеристика на това учение, философия и дори религия прави Eric Arthur Blair (25 June 1903 – 21 January 1950), pen name George Orwell в неговата Animal Farm. Прасетата взели властта във фермата не са руснаците, а именно хуманистите, кучетата са червените.

Заслужава си за илюстрация на Бейкъновия хуманизъм да се посочат и седемте основни заповеди във фермата;

Животните във фермата издават седем основни заповеди, алегория на седемте смъртни гряха:

1.   Този, който ходи на два крака е враг.

2.   Този, който ходи на четири крака или има крила е приятел.

3.   Животните не носят дрехи.

4.   Животните не спят в легло (добавено след това: с постелки).

5.   Животните не пият алкохол (добавено след това: без мярка).

6.   Животните не убиват други животни (добавено след това: без причина).

7.   Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите. (След изгонването на човека и налагането на новия ред във фермата логично се стига до животинския хепиенд.)

Бейкън е бил доста популярен у презвитерианите и то дотолкова, че на него е била приписана и теорията за написване на творбите на Шекспир. Пиесите на Шекспир са явно писани много по-рано и то от различни хора, като реалният Уилям Шекспир е редактирал или дори превеждал от други езици текста. Тази теория не е моя, много хора преди мен са достигнали до нея.

Най-доброто представянe на тайната на Шекспировите пиеси e във ”Властелина”. Там гигантския и древен паяк Shelob е заловил много орки, сиреч студенти изучаващи пиесите му, но в миналото той е ловял предимно елфи и хора, тоест много произведения на вярващи автори са били отредактирани и приписани нему през 18-ти век. Именно този век е времето на възхода на театъра, не предния.

Ето и смисъла на името Шекспир, не е клатещо се копие, а са били заменени 4-та и 10-та буква и са обърнати думите.

Shak e speare

Shar e speake

speak & share

Името Shelob не е само женски паяк както се споменава в справочниците, идва от малко разпространената дума shallow или shoal, с това Толкин дава отношението си към държавното училище, както и към теорчеството на „Шекспир” и двете представят повърностен смисъл и образование и служат на себе си както паяка, споменато изрично в текста.

Самият смисъл на Шелоб е;

Shelob = School of Britain

History, Tolkien,

Как срещнах майка ви (How I Met Your Mother)

С този постинг ще се пробвам да тренирам откривателските си способности. В сериаала бъдещата майка на децата на Тед ще се казва Taylor Swift. Ето и белезите с които я разпознах както те подсказваха в сериите.

1) В един от епизодите бе посочено че майката ще свири на китара и явно ще е музикантка по време на епизода.

2) Натрапен бе и някакъв жълт чадър, подсказка за един от клиповете на Тейлър в който в който се пее за чадър, но така и не се видя никакъв чадър.

3) В този епизод бе показано че майката ще е на някакво парти на което бащата Джош Рандор много искаше да отиде, но го изгониха и после го намериха в контейнера за отпадаци, така и не се срещнаха там с майката а явно се предвиждаше. Това е намек за филма Valentine's Day 2010, първото участие на Тейлър в киното като актриса.

4) В друг епизод бе посочено че майката е била в залата със студентите, като бе показана руса мацка на нейната възраст, каквато е и Т. Този епизод показва че Т. се е съгласила да стане майката и дори е харесала ролята и филма.

5) КАто гост звезди бяха показани Кати Пери и Дженифер Лопес, известни с музика и филми, както се опитват да лансират Т.

Кой е птинцът или князът на Николо Макиавели

Niccolò di Bernardo dei Machiavelli ( 3 May 1469 – 21 June 1527 )

Прочутият и популярен сред атеистите автор е неправилно датиран и локализиран, в „Принца” виждаме конкретна подигравка както с една определена личност дошла внезапно на власт, както и с неговите почитатели. Макиавели като човек вероятно наистина е съществувал и приписваните му творби от сайта на укедпедията са негово дело, с изключение на една и то най-значимата “Принцът”. Нито едно от другите му произведения не е с философска насоченост и не отправя такива злобни критики и не съдържа специфичната писателска ирония рядко срещана в Италия. Името на критикувания е добре прикрито, както и страната управлявана от този „принц”. Думата за принц е и прикритие за реалната титла на главния субект, явно тя не е на крал, автора се подиграва с републиката и влага голяма доза лични преживявания в неприязанта си към този нов за него строй изхвърлил го от политиката.

Преди малко разкрих истинският автор, Тази книга прилича до голяма степен на философията на Thomas Hobbes (1588-1679), отявлен роялист изпаднал в немилост след революцията на Кромуел. Именно Англия и Лорд протектора са изобразени в нея. Подобно на писанията на Хобс и „принца” е лишен от оригиналност както твърдят критиците, това резултата на плоската политическа пропаганда. history,

Черната дупка която свети, галактика М87

На тези линкове аз виждам потвърждение за моето откритие за характера на звездите, това е светлина излъчвана от нематериални обекти, от самия край на пространството, където то е "деформирано" или "закачено" за нищото отвъд. Става на въпрос за изхвърляне на светлина от нещо, което се нарича "галактика М87".

Официален линк на сайта на космическия телескоп.

http://hubblesite.org/newscenter/archive/search.php?query=m87&colon=&x=9&y=4

Няколко фотошопвани допълнително снимки, не че горните не са.

http://apod.nasa.gov/apod/ap950913.html

http://apod.nasa.gov/apod/ap990216.html

При браузване ан името излизат и купчини дигитални русунки, които не са интересни.

Преглед на философското творение на Исак Паси Френски моралисти 1987

Преглед на философското творение на Исак Паси Френски моралисти 1987

Смисъл на Essays Монтен

Lord Michel Eyquem de Montaigne, February 28, 1533 – September 13, 1592, е известен с колекцията си от "есета", жанр създаден от него, които се превежда като "опити". Преди малко прочетох старата книга на Исак Паси, "Френски моралисти — Монтен, Паскал,Ларошфуко, Лабрюйер" (1978). Нашенският моралист и философ следва традицията и превежда Essays като опити и то опити с душата, неговата собствена авторова душа. Веднага се замислих това ли пък какво значи, как се правят опити с душа, пък дори било неговата лична. Явно фразата и от заглавието няма смисъл и значението на Essays, трябва да се потърси в компилацията на някаква фраза, подобно на Етиката на Спиноза-Паскал. В действителност нито на френски нито на латински думата има такова значение, а тя е производна на две други фрази, латинското essentia и says, смисълът е essentia-saysсъщността говори.

Загадките около Монтен все пак не свършват до тук, по преди бях установил, че именно Паскал е изобретил кодираните заглавия, а не някакъв си кмет от Бордо. Схемата на издаването на Есетата е както при Спиноза, след смъртта на автора и от приятели, редактирали текста. Ако към това прибавил и странното „забравяне” до началото на 18-ти век нещата са ясни. Монтен е почти сигурно реална личност, но зад нея явно се крие друг автор и това със сигурност е известния Джон Лок John Locke (29 August 1632 – 28 October 1704). Биографията на Монтен е подобна неговата, а и той е първия използвал думата Essays, последвалите публикации само заблуждават за по-древни. Провинциалният кмет и потомствен благородник едва ли бил склонен към такава висша философия и дори би трябвало да пропусне мисли от местния провинциализъм както всички локални автори правят.

Как трябва да се преведе Pensées 1670 на Паскал

Blaise Pascal, (born June 19, 1623, Clermont-Ferrand, France—died August 19, 1662, Paris)

Заглавието е също неправилно преведено, то е производно от латинското sensées - чувства, на което е прикачена буквата „P” за Pascal. Буквално трябва да се разбираПаскалови чувства. В тази книга незавършена и издадена след смъртта на автора, вероятно значително опростачена от политици и атеисти се дава съвет за разрешаване на човешки проблеми. Законът не е представен като огледало на Бога и духовното, но само чрез „чувството” трябва да се управлява справедливо обществото. Тази книга не е еретична и не поставя човека пред бога, а само поставя духовното в човека, така че чрез вярващите да се покаже как Бог е сред хората.

Фразата може и да не е подходяща за заглавие особено за преводните версии, в такъв случай мога да препоръчам да се поставя оригиналната латинска дума и на вътрешна страница да се обяснява смисъла.

Още едно фиктивно име на благородник, Ларошфуко

François VI, duc de La Rochefoucauld, né le 15 septembre 1613 à Paris et mort le 17 mars 1680.

Като се прегледа биографията, виждаме живот отдаден на интриги и клюки и разпуснатост, това са белези на автора, но графа е бил съвсем друг вид личност, не занимаваща се с философия. В „Максими и афоризми” си личи стила на Жан-Жак Русо, маниакална подозрителност, мания за преследване и трескаво самовнушение за мъченичество. Белезите на мнението за обществото са и доста явни, тотална критика на висшето общество се прави от човек, който е извън него, не от неговия корифей, както излиза от биографията на графа. Неуспешната военна кариера, за която се споменава е също част от манията на Русо. Между имената Rochefoucauld и Rousseau има и неслучайна прилика. Мислите и афоризмите са били редактирани и издадени едва през 19-ти век след революцията.

Ето и създателя на есеизма

Jean de La Bruyère (August 16, 1645 – May 10, 1696)

Лабрюер вече може да се посочи като единствения реален литературен източник без изкривявания в изданията. Неговите характери са едни от първите бестселъри, веднага с излизането си от автора дебютант изданието има огромен успех както по продажби така и като оценка и от високопоставени люде. Централната тема е истината и нейното представяне чрез разни характери в различни хора, Този малко разпространен похват заимстван от театъра, но усъвършенстван с философски похвати е станал източник на много други имитатори. Предният автор криещ се зад името Ларошфуковсъщност имитира Лабрюер в обожествяване на лъжата. Авторът на есетата на Монтен също имитира характерите давайки мисли и оценки за същността на душата. Монтен създава характера на душата като общ образ.

Характерите дават и информация за реалния автор на Есетата, авторовото име Монтен е избрано с чувство на хумор и ирония, Джон Лок, който според мен стои зад книгата е от Англия и тя е съставена докато е бил в Холандия с помощта на местни приятели Тези равнинни жители, групичката се е изживявала като „планина” поне във философията и богословието. Нито в Англия, още по-малко в Холандия има планини. В избора на името явно има и друг фактор, Лок разбира, че Спиноза е псевдоним на французина Паскал, дал най-силна и аргументирана критика на картезианството. Което е било остро осъждано в Англия, понеже това е било единственото общо между католици ипрезвитериани. Вероятно в изграждането на образа на Спиноза е участвал и самия Лок, като му е дал собствената си рождена дата 1632. Паскал дори е разяснил по-крайно деликатен начин смисъла на материята и духа. И понеже тази велика творба е несправедливо смятана за френска. Лок е решил да компенсира французите с приписването на неговите творби на французин. Като компенсация за Англия Локвероятно е смятал успеха в уреждането на идването Вилхелм Орански на трона в Лондон, дело, в което той има централна роля.

history,

Митът за Aristarchus of Samos

Митът за Aristarchus of Samos

Аристархус от Самос е един шаблонно създаден мит в началото на 19-ти век. Схемата е елементарна, открития направени от велики учени като Нютон или Ойлер са нагло преписани на гръцки както ни посочват ментета от страниците по история. Открит е и някакъв фиктивен персонаж от 16-ти век, италианец на име Federico Commandino, които превеждал и дори направил да изглеждат по "научно" обясненията, фалшификаторите не се притесняват, че такива означения на чертежи се появяват едва в 17-ти век, зад тях е държавната машина и цяла армия от комунисти, дори най-големите абсурди трябва да се приемат за безспорна истина. Който е против тях, значи е враг на държавата. През 19-ти век благодарение на нахлуването на атеизъм из цяла европа математиката е бързо дехристиянизирана от такива ретроградни персони като Нютон, Ойлер и Гаус и техните постижения пратени или далече в предхристиянското минало или дори на изток към арабите, индийците и китайците.

Интересното за Аристархус е, че това име е налично както в текста на Деяния, и като един от критиците и редакторите на Омир. Имайки впредвид късната поява на Деяния, нищо чудно да библейския да се е появил в текста като спомен за редактора на текста.

Аристархус от Самос е и част от борбата на либералите срещу вярващите, неотменимо оръжие за заблуда, когато стане въпрос за паганизиране на историята и науката. Трябва да призная, не можах да намеря източника на прехвърляне на откритието на Нютон или Ойлер към измисления източник, фалшификаторите поне в този атрибут са си свършили добре работата.

http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/~history/Biographies/Commandino.html

http://www.urbinoeprovincia.com/if_pdm_fc.htm

Източникът на библейския код и магията на числото 19

Когато за първи път срещнах публикации за така наречения Библейски код бях ентусиазиран, защото мислих, че това е много добър начин за защита на текста от злоупотреби и изкривявания с течение на годините. Преди малко обаче намерих кой е истинския откривател на кодовете в свещените книги. Това е египтянин на име Rashad Khalifa (Arabic: رشاد خليفة‎; November 19, 1935–January 31, 1990), откривателя на чудото на числото 19. Ето дословен цитат оценка на английски за това чудо ( What was Qur'an talking about when it said "over it are Nineteen"? It was simply talking about the number of Angels in Hell. This is also confirmed by Islamic websites.[2] Even Rashad Khalifa, the inventor of 19 'miracles' believes that 19 is the number of Angels in heaven (for him, he sees it as a 'miracle' that everything is 19) ). Интересното тук е, че чудото за това число идва още от 1968, когато Рашад ползва първите компютри за намиране на кодове. С това откривателите на "библейския" код са закъснели с почти 30 години и имитират лъжа и глупост. Така наречените нумерологични текстове на Ivan Nikolayevitsh Panin (12 December 1855 – 30 October 1942) са "открити" след 70-те и са възможни поради особеностите на изписване на едни и същи звуци в текста на гръцки и еврейски по-различен начин. Ако се направи разследване, ще се установи, че хората работили с египтянина Рашад са същите "открили" Панин, който е бил само преподавател по руска литература. Приписването на нумерология от някои хора на известния проповедник Ethelbert William Bullinger AKC (December 15, 1837 – June 6, 1913) е пресилено.

Все пак в числото 19 се символ на една интересна магия. Според интерпретация на някакъв пасаж в святата книга на исляма числото 19 било числото на ангелите в ада, но Рашад смятал, че са толкова и на небето, както и че числото е скрито на разни места в текста. За точни подробности не мисля да се впускам в издирване, но открих защо точно това число е поставено в текста, след като там почти няма други числа.

Ситуацията е следната, до 19-ти век в арабския не е имало число по-голямо от 19 :-). По-големите са се представяли като сбор от първите 19. Ислямът възниква именно в самото начало на 19-ти век и то старателно подпомогнат от английските колонисти в Персийския залив. До тогава всички, които днес се наричат мохамедани са били просто такива, които вярват в някакъв пророк, а не в Христос. Вярата им е била силно децентрализирана и изолирана. Днешният ислям обаче идва именно от колониалната политика в самото начало на 19-ти век.

http://www.wikiislam.net/wiki/The_Miracle_of_19

http://en.wikipedia.org/wiki/Rashad_Khalifa

Колко юдейска е "Юдейската война" на Йосиф Флавии

Колко юдейска е "Юдейската война" на Йосиф Флавии

Името Titus Flavius Josephus се споменава наистина от по-стари източници. Творбата "Юдейската война" се появява едва в края на 16-ти век в превод на някакъв католик — англичанин на име Thomas Lodge наричащ себе си Doctor in Phisick в самия край на 16-ти век.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/WorksJosephus1640TP.jpg

Веднага се забелязва известно несъответствие в източниците, английския доктор по "физика" твърди, че е превеждал изключително от латински и френски, а на някакъв холандец Arnoldus Arlenius Peraxylus, (c. 1510 - 1582), му приписват, че е публикувал и гръцкия вариант намерен в библиотеката на Мендоса, който е водел военните действия в Нидерландия. Как са се появили латински и френски текстове не е ясно, освен това самия Флавиус е бил на римска служба според твърдението и би трябвало да пише на латински, защо се е появил гръцки вариант и за какво се е ползвал той след като източника би трябвало да пише на латински е много странно и съмнително.

Не е зле да се погледне критично и корицата на английския превод, с огромни букви намираме фразата "ВЕЛИКИТЕ и запомнящи се работи на Йосифус, човек с много почит и познания сред юдеите". Ситуацията е следната, холандеца Arnoldus Arlenius Peraxylus, (c. 1510 - 1582), е започнал с описание, на съвременните нему Нидерладски войни, в които "римляните" са войските на римската църква, а "upper barbarians" според описанието са разбунтувалите се негови сънародници от региона Брабант. В края на същия век едновереца на католика от Брабант, англичанина Лодж е в същата ситуация, неговите сънародници са се отцепили от Рим и той изведнъж от привилегированата класа се е оказал в малцинството. Именно неговия "превод" разширява и дори библеизира брабантския първоизточник. През 1640 разширеното издание явно е от друг издател не от Лодж, под високопарната възхвалата на Йосифус на корицата виждам типичния английски хумор ползван за подигравка с католиците — римляни. С него издателя от 1640 е искал да направи паралел между Англия и Юдея и да се присмее на римокатолическите опити да завземат святата земя. В първите издания на Лодж явно се е правела пропаганда чрез сравнение на завземането на Юдея от Рим и желанието римокатолиците да изпратят войски в Англия по подобен начин. През 1640 век някой е решил да разшири тази книга като вметне множество неуместни цитати от Библията и да се подиграе и провокират римокатолиците чрез жалкото заглавие.

history,

Източник на името Либия, други сведения по история и обяснение за отричането на Петър

Името Либия е дадено на тази част от Африка от превода на Деяния 2:10. Оригинала със сигурност значи друго, не се изброяват само страни и наросности, но и хора със специфични учения, но това ще се разглежда друг път.

Името на Titus Livius идва от понятието ливиец, название на някакъв манастир в Ливан, а с това име се наричат както Пиринеите, така и други планини. За роден в Африка или Либия се смята неговия "ученик" или по-скоро имитатор Лу́ций (Пу́блий) А́нней (А́нний) Флор (лат. Lucius [Publius] Anneus [Annius] Florus, ?70 — ?140 гг.). На това име все пак са приписани и истории от 18-ти век, споменава за славните войни на римляните със славяните, преобраз на войните с Петър 1 от началото на същото столетие, в които участва явно или тайно почти цяла Европа, дори и Отоманската империя.

Той е интересен за нас и с друго, пръв споменава за така наречения водач на робите Спартак, ръководил някакъв бунт. Всъщност името идва съвсем очевидно от немскта фраза Spart act, което е спасително дело. ПО късно от това име идва и измислицата за град Спарта. Под името Спартак се нарича практиката да се ползват войници от различни провинциални части на Германия за охрана главно през нощта срещу заплащане. Ето това значи "de stipendario Thrace miles", с което се описва Спартак. Думата тълкувана за тракиец идва от гръцкото ( ανθρακιαν ), споменава се в Йоан 18:18, където Петър предава Иесус край огъня. Интересно, но в другите Евангелия не се споменава за тази дума, която явно е дума за огнище. Ето от къде идва идеята за отричането на Петър, сравняван е с охранители, който не си гледат службата, но когато петелът пропее, на сутринта всичко става ясно какво са пропуснали.

Окончателно решение за авторството на Етиката на Спиноза

Днес окончателно намерих отговора на гатанката на Спиноза и неговата Етика. Зад това име се крие не кой да е самия Blaise Pascal (June 19, 1623 – August 19, 1662).

Смисъла на имената Спиноза и Етика от Йоан 6 бяха разкрити в по преден пост. Но етиката е очевидно е дело на математик - съперник или колега на Декарт. Смисъла на етиката е да се противопоставят мнения и твърдения на тези правени от Декарт и доста популярни в Холандия, за това книгата е издадена именно там. Избора на псевдониим е начин да се прикрие авторство от известна личност и зад псевдонима Спиноза стои реалното имеПаскал, кодираното превръщане е на снимката.

https://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutNzhlOTQ0YzYtNzNjMC00MDBiLTk3MjYtMzZmOWE2NzljY2Zl&hl=en_GB

Между двамата има и досра прилики, например Паскал е роден 1623, Спиноза 1632. Паскал живее без малко 40 години, Спиноза 44. Първото име Blaise е местния диалект за латинското Benedictus. Стила на етиката е очевидна имитация на стила на Декарт, той пресилва с геометрията във философията и в Етиката лъха на иронизиране на този метод.

Сигурно и други прилики могат да се открият, за сега толкова.

BENEDICTUS DE SPINOZA

B LA I S E PA SCAL

Ето и сравнение на портретите им, приликата в рисунките е наистина интересна; https://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutMDA0N2VjYWItOTg4Ny00MjI3LWExZWYtNDcwMDU4OGRiZDE5&hl=en_GB

Датиране и значение на заглавието на книгата Decameron

Допълнение, заглавието на известната книга, The Decameron (subtitle: Prencipe Galeotto) is a collection of 100 tales by Giovanni Boccaccio идва от фразата,

δέκα ημέρες αρχίζουν

Десет дена започват, не просто десет дена както се твърди, е директно указание за времето, когато е измислена книгата.Това е по време или веднага след френската революция, когато се въвежда десетдневна „седмица” като психопатска реакция срещу религиозността на седемдневната седмица. Това е и опит за създаване безбожното общество в противовес на християнското сътворение.

Забележете разликата в обяснението на ангийската и руската част на Уикедпедията.

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Decameron

В англиската се казва дословно;

The subtitle is Prencipe Galeotto, which derives from the opening material in which Boccaccio dedicates the work to ladies of the day who did not have the diversions of men (hunting, fishing, riding, falconry) who were forced to conceal their amorous passions and stay idle and concealed in their rooms. Thus, the book is subtitled Prencipe Galeotto, that is Galehaut, the go-between of Lancelot and Guinevere, a nod to Dante's allusion to Galeotto in "Inferno V", who was blamed for the arousal of lust in the episode of Paolo and Francesca.

Докато руската е знаително по деполитизирана

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD

Также имела вульгарно-простонародное прозвище (подзаголовок) «Князь Галеотто» (итал. Principe Galeotto, букв. «Сводник»), которое намекало на идейных противников Боккаччо, силившихся доказать, что «Декамерон» подрывает устои религии и морали. Галеото — это рыцарь короля Артура Галехот, который способствовал взаимоотношениям Джиневры и Ланцелота, и упоминается в «Божественной комедии» Данте. Её персонажи Франческа ди Римини и Паоло впервые целуются под воздействием чтения этого фрагмента легенды («Одни мы были, был беспечен каждый, Над книгой взоры встретились их сразу .. и книга стала нашим Гелеотом…», Ад, V.). Из Данте имя «Галеотто» вошло в итальянский язык как синоним сводника^[3].

Руския вариянт на интерпретация е определено по смислен, в книгата се долавят доста ясно италианската национална идея, която възниква едва през 19-ти век. Има описания на живота в разните провинции на сегашна Италия като единна страна политически и културно, в миналото разликите и противоречията в провинциите са били значителни.

И множество други доводи могат да се представят за съставяне през 19-ти век, макар някой истории да са наистина древни.

Например като се погледне хартията на тази заглавна сраница

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Decameron.gif

съвсем директно се вижда посредственното качество на механизираната изработка с химикали от 19-ти век. Хартията ръчно изработвана през 16-ти век е била значително по-качественна и различна и не е пожълтявала по този начин. Оделно се вижда и че дизайна на първата сраница имитира изданията на Галилей, но излишно разкривен печата за да се „представи” по примитивната технология в миналото.

Притчата на Натан безбожника

В пиесата (Nathan der Weise) от Lessing се разказва една притча, която може да бъде родена само през 19-ти век, но ще я разкажа тук в отделен постинг с известни коментари. Същата притча, както и измисленото име Саладин имитация на Сюлейман може да се намери и в Декамерон а на Бокачо и това всъщност доказва, че и тази фалшификация идва от началото на 19-ти век. Появата на „Натан мъдреца” и „Юдеите” през 19-ти век се обяснява елементарно, църквата ги е забранявала и ето сега благодарение на атеистите имаме възкресени тези безценни безбожнически агитматериали. Именно версията на притчата разказана от Натан, а не от Мелхиседек в Декамерон, има неочаквани последствия за вярата. Въпреки че и двете произведения се появяват по едно и също време и имат едни и същи безбожното за автори.

Натан мъдреца, лихвар и търговец разказва на султан Саладин следната история. Имало едно време много отдавна един велможа, който имал пръстен с чудни способности. Носителят бил любимеца на Бога все едно bogoizbrania. Всеки притежател е трябвало да го предава на любимия си син така богът на пръстена го избрал за следващия любимец. Вероятността избора на родителя да е различен от този на създателя не се засяга, всъщност източника и направата на чудотворния пръстен е дълбока тайна. Богът на безбожника е неутрална безлична и лесно манипулируема сила, от която може да се очакват само; пари, почести и наказания за враговете. Един от наследниците обаче имал трима сина, които обичал еднакво, а понеже търсенето на съвет от бога на пръстена дори не се явява и като случайна мисъл, както в текста на пиесата така и в ума на безбожниците, той се решил на следната хитрост. Повикал най-добрият фалшификатор, който познавал и му поръчал два други такива пръстена точно копие на чудотворния, така смятал да заблуди наследниците си. След като починал синовете му разбрали, че има три еднакви пръстена и решили да потърсят някакъв съдия явно безбожник безспорен и абсолютен авторитет за всички простосмъртни и богове както на небето така и на земята. Безбожния съдия нямал проблеми да определи кой е богоизбраниа, без много размисли заявил, че истинския пръстен за изгубен и дори Господ не може да го намери, а и трите налични са негово подобие.

Естествено тук крайния смисъл е политически, трите религии на 19-ти век, всички богове и простосмъртни трябва да се поклонят на атеизма, никоя религия и никой човек не може да познава друга вяра, освен държавния атеизъм и ако някой си мисли, че познава друга истина е опасен фанатик, престъпник и въобще не е човек. Все пак притчата не свършва с тази гнусна агитация. Щом прочетох за изгубения пръстен веднага разбрах, защо Толкин е решил неочаквано да смени пасажа за намирането на пръстена от Билбо. Освен, че така Хобита се свързва с продължението във Властелина, именно тази пиеса, а не значително по-популярния и идентично фалшифициран Декамерон са го навели над мисълта за представяне на атеизма в литературата и образованието като магия, която трябва да бъде победена именно от хобитите.

В първия вариант на първоначалното издаване на Хобита Билбо побеждава Голума в съревнованието с гатанките и Голума му го дава с огромно нежелание, но доброволно. Именно след прочитането на тази пиеса и ужасяващата мисъл, че истината може и да е изгубена, Толкин е решен да започне да пише трилогията „Властелина на пръстените”. Където централна роля играе намерения пръстен с магически способности.

Ето тази посредствена и поганска пиеса станала основа за множество исторически фалшификации като измислените кръстоносни походи в близкия изток има и друга страна Това е създаването на средната земя, Германските тамплиери не можаха да си осигурят създаване на живот на „святата земя”, но Толкин поне успя да разшири значително „средната земя” благодарение на антихристката притча. Средната земя е била първоначално замислена за семейно и приятелско „имение”, едва чрез Властелина тя се разширява, за да побере всички хора на земята. Тя е място, където вярващите и децата им да могат да посещават, когато сянката Мордор напълно затъмни живота им.

Как се комбинира велика музика и изпълнение с велики безсмислици

Единствените смислени песни на Битълсите са написани от Пол Макартни и са Yesterday и Let It Be. И двете се отнасят до рано починалата майка на Пол, когато е бил на 14. Майката Мери в Let It Be не е дева Мария, а видение за неговата собствена майка появила се в негов сън, когато е бил в тежка ситуация.

Yesterday изглежда да е любовна песен, но е едно лично завръщане на Пол към последния спомен за майка му, когато е бил още дете. Като към тези спомени трябва да се прибави и плануванта и неизбежна раздяла на групата.

Всички други текстове са или опит за политически и медиен имидж от страна на не особено интелигентните и морални Джон и Джордж или дори не особено смислени лични впечатления. Няколко даже са повлияни от наркотици, окултизъм, комунизъм, а една на Джон е признание за съпружеска невярност.

Yesterday 1965

http://www.youtube.com/watch?v=ONXp-vpE9eU

Yesterday, all my troubles seemed so far away

Now it looks as though they're here to stay

Oh, I believe in yesterday.

Suddenly, I'm not half the man I used to be,

There's a shadow hanging over me.

Oh, yesterday came suddenly.

Why she had to go I don't know she wouldn't say.

I said something wrong, now I long for yesterday.

Yesterday, love was such an easy game to play.

Now I need a place to hide away.

Oh, I believe in yesterday.

Mm mm mm mm mm mm mm.

Let It Be 1970

http://www.youtube.com/watch?v=0714IbwC3HA

When I find myself in times of trouble

Mother Mary comes to me

Speaking words of wisdom, let it be.

And in my hour of darkness

She is standing right in front of me

Speaking words of wisdom, let it be.

Let it be, let it be, let it be, let it be.

Whisper words of wisdom, let it be.

And when the broken hearted people

Living in the world agree,

There will be an answer, let it be.

For though they may be parted there is

Still a chance that they will see

There will be an answer, let it be.

Let it be, let it be, let it be, let it be.

There will be an answer, let it be.

Let it be, let it be, let it be, let it be.

Whisper words of wisdom, let it be.

Let it be, let it be, let it be, yeah let it be.

Whisper words of wisdom, let it be.

And when the night is cloudy,

There is still a light that shines on me,

Shine on until tomorrow, let it be.

I wake up to the sound of music

Mother Mary comes to me

Speaking words of wisdom, let it be.

Let it be, let it be, let it be, yeah let it be.

There will be an answer, let it be.

Let it be, let it be, let it be, yeah let it be.

There will be an answer, let it be.

Let it be, let it be, let it be, yeah let it be.

Whisper words of wisdom, let it be.

McCartney had a dream one night when he was paranoid and anxious. He saw his mom who had been dead for ten years or so; she came to him in his time of trouble, speaking words of wisdom. This brought him much peace when he needed it. It was this sweet dream that got him to begin writing the song.