Италианската връзка в посланията на Павел

Италианската връзка в посланията на Павел

Както обясних по-напред Апостол Павел е от региона на западна Франция, а записването на текста на НЗ е станало в Италия. Ето защо в книгата Деяния е отделено толкова много внимание на последното пътуване на Павел до Рим. Само дето той не идва от близкия изток, а от региона на Пиренеите. Така поученията на френските йезуити са преминали на апенините, където записването им е станало със съответната културна корекция и допълнение. Два са ключовете за разгадаване, единия е името Тимотей, както и другите „гръцки” имена с библейски смисъл. Другият ключ е посланието към Филемон.

Послание към Римляните, апенинската добавката започва от глава 12, разликата между първите 11 глави и следващите 5, е в не само в стила, но и във вида на хората, които се поучават. Личат разликите както в културата, така и в географията и времето. Първите текста се отнасят наистина към вярата и Словото, докато в по-късните добавки всичко е сведено до социална функционалност и средство за правене на кариера. Тимотей тук се споменава накрая покрай другите имена на вярващи. А фразата в 11:36 е не само смислов, но и емоционален и богословски край на посланието.

Коринтяни тук логическия край е в глава 11, когато се описват ритуала с хляба и виното и се споменава за идването на Павел, следващите глави за дарби и служения са от друг автор, място и най-вече от друго време. Те не са лоши като смисъл, но не им е там мястото. За сега не мога да реша дали името на Тимотей в глава 4 е променено от друго име или май става на въпрос не за име на човек а за нарицателно. Думата Тимотей е значи „любимият на бога” и понеже читателите знаят много добре за него и за целта на изпращането му, то в тези думи в 4:17 се споменава за него с епитет на сравнение. 2Коринтяни е вече изцяло апенинско продължение, забележете появата на името на Тимотей директно в първи стих, той вече не е просто вярващ като в римляни, не и със специални назначения като в предното послание, а е направил междувременно кариера и е директно след вожда.

Галатяни завършва тържествено с фанфари в стих 5:25, Gal 5:25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. Последният стих и цялата глава 6 вече апенинската добавка.

Ефесяни завършва драматично с фразата в 6:20 „. . . Да говоря тайната на благовестието”. Оковите и практичните указания в следващите стихове 21-24 са допълнението.

Филипяни вече поставя името на Тимотей директно до това на Павел, веднага се вижда, че той не е просто брат, както в 2Кр., а е направо наравно със самия вожд. В предните две писма Гл. и Еф. името липсва, както и множеството директни напътствия и социални въпроси. Завършването е поучението е тържествено в стих 4:9, като някои неуместни вметвания също трябва да се извадят, като 4:2,3. Съвети към жени и книгата на живота са въпроси от много по-късни години и то от Апенините.

Колосяни тук Тимотей е отново изместен по-назад от началото и с титлата брат. Но по-интересен е емоционалния завършек в стих 3:17 за благодарността към Бога чрез самия Йесус, директно йезуитско указание. Следващите социално — морализаторски думи са от по-късната епоха.

Солунци, Тимотей, Тит и Филемон са по-късни социално — морални почти сапмърски допълнения. Почти всяка фраза на поучение може да се намери в предните послания.