Още от първите четения на НЗ си задавах въпроса защо в посланията на Павел към цървите не намираме някакви лични въпроси, освен няколко реда накрая, а съдържанието е почти изцяло по духовни. Идеята, че става на въпрос за градове е преработка от италианските преписвачи. Павел или хората зад това име е йезуит от западна Франция и посланията от Римляни до Солунци не са към кокретна локална общност, а до цели групи хора или до човеци на някаква длъжност.
Посланието към Римляните е за хора наричащи се римляни, не става на въпрос за град, а думата за „рим” идва от думата за меч и под римляни се разбира не граждани на определено място, а мечоносци военни и полицай в миналото. Посланието започва със силни изобличения за грях, който проблем за решаване е задължение на мечоносците
Посланието към Коринтяните е не име на град, а думата ( κορινθω ) идва от думата за съдене или взимане на съдебни решения ( κρίνω ) и множество подобни. Посланието е към съдийте. Думата за отсъждане се среща в 1Коринтяни и Йоан по 15 пъти. Отсъждането е и в центъра на много обяснения и логически изяснявания. Посланието трябва е преди това към римляните.
Посланието към Галатяните е всъщност към младежите или към обучаващите се служители. Думата ( γαλα* ) на няколко места в 1Кр. е в смисъл на мляко, а във 2Тм.4:10, става на въпрос за галата или стажанта Тит.
Посланието към Ефесяните е не към хора от даден град, въпреки че такъв град с такова име наистина е имало, има объркване на имената и става на въпрос за хора, които са ( αφεσει ) с очистени грехове или някаква такава форма на опрощаване. Ето защо в това послание няма нито едно изобличение, а само насърчения и нескрити похвали.
Посланието към Филипяните пак не към град, думата ( φιλιπποις ) е прилагателно за някакви епископи и дякони, както е в стих 1:2. Вероятно са новоназначени служители на отговорни длъжности.
Посланието към Колосяните не е име на град, а някаква дума образувала се от фразата (κολα* ), „коло” е последвали, а ( *σσαις ) е някаква форма на глас ( γλωσσαις ), верояно става на въпрос за светия глас на Тимотей. Но може и да е някаква форма на думата за море води (θαλασσαν ). Споменаването на име на реално място, като Лаодикия може да е прибавено в самия край на писмото.
Посланието към Солунците, думата за Солун на гръцки е сборна формация на поне три думи ( θεσσαλονικεων ). Думата е някаква фраза за хора явно новоповярвали, завършва на „никео”, което е някаква победа над проблеми в предните срички. Може да е подобно на предното име сбор от „таласо”-море и „никео”-победа и да става на въпрос за новопокръстени или пък за моряци. Пак не се разбира с точност, какво се има напредвид.
No comments:
Post a Comment