Преглед на философското творение на Исак Паси Френски моралисти 1987

Преглед на философското творение на Исак Паси Френски моралисти 1987

Смисъл на Essays Монтен

Lord Michel Eyquem de Montaigne, February 28, 1533 – September 13, 1592, е известен с колекцията си от "есета", жанр създаден от него, които се превежда като "опити". Преди малко прочетох старата книга на Исак Паси, "Френски моралисти — Монтен, Паскал,Ларошфуко, Лабрюйер" (1978). Нашенският моралист и философ следва традицията и превежда Essays като опити и то опити с душата, неговата собствена авторова душа. Веднага се замислих това ли пък какво значи, как се правят опити с душа, пък дори било неговата лична. Явно фразата и от заглавието няма смисъл и значението на Essays, трябва да се потърси в компилацията на някаква фраза, подобно на Етиката на Спиноза-Паскал. В действителност нито на френски нито на латински думата има такова значение, а тя е производна на две други фрази, латинското essentia и says, смисълът е essentia-saysсъщността говори.

Загадките около Монтен все пак не свършват до тук, по преди бях установил, че именно Паскал е изобретил кодираните заглавия, а не някакъв си кмет от Бордо. Схемата на издаването на Есетата е както при Спиноза, след смъртта на автора и от приятели, редактирали текста. Ако към това прибавил и странното „забравяне” до началото на 18-ти век нещата са ясни. Монтен е почти сигурно реална личност, но зад нея явно се крие друг автор и това със сигурност е известния Джон Лок John Locke (29 August 1632 – 28 October 1704). Биографията на Монтен е подобна неговата, а и той е първия използвал думата Essays, последвалите публикации само заблуждават за по-древни. Провинциалният кмет и потомствен благородник едва ли бил склонен към такава висша философия и дори би трябвало да пропусне мисли от местния провинциализъм както всички локални автори правят.

Как трябва да се преведе Pensées 1670 на Паскал

Blaise Pascal, (born June 19, 1623, Clermont-Ferrand, France—died August 19, 1662, Paris)

Заглавието е също неправилно преведено, то е производно от латинското sensées - чувства, на което е прикачена буквата „P” за Pascal. Буквално трябва да се разбираПаскалови чувства. В тази книга незавършена и издадена след смъртта на автора, вероятно значително опростачена от политици и атеисти се дава съвет за разрешаване на човешки проблеми. Законът не е представен като огледало на Бога и духовното, но само чрез „чувството” трябва да се управлява справедливо обществото. Тази книга не е еретична и не поставя човека пред бога, а само поставя духовното в човека, така че чрез вярващите да се покаже как Бог е сред хората.

Фразата може и да не е подходяща за заглавие особено за преводните версии, в такъв случай мога да препоръчам да се поставя оригиналната латинска дума и на вътрешна страница да се обяснява смисъла.

Още едно фиктивно име на благородник, Ларошфуко

François VI, duc de La Rochefoucauld, né le 15 septembre 1613 à Paris et mort le 17 mars 1680.

Като се прегледа биографията, виждаме живот отдаден на интриги и клюки и разпуснатост, това са белези на автора, но графа е бил съвсем друг вид личност, не занимаваща се с философия. В „Максими и афоризми” си личи стила на Жан-Жак Русо, маниакална подозрителност, мания за преследване и трескаво самовнушение за мъченичество. Белезите на мнението за обществото са и доста явни, тотална критика на висшето общество се прави от човек, който е извън него, не от неговия корифей, както излиза от биографията на графа. Неуспешната военна кариера, за която се споменава е също част от манията на Русо. Между имената Rochefoucauld и Rousseau има и неслучайна прилика. Мислите и афоризмите са били редактирани и издадени едва през 19-ти век след революцията.

Ето и създателя на есеизма

Jean de La Bruyère (August 16, 1645 – May 10, 1696)

Лабрюер вече може да се посочи като единствения реален литературен източник без изкривявания в изданията. Неговите характери са едни от първите бестселъри, веднага с излизането си от автора дебютант изданието има огромен успех както по продажби така и като оценка и от високопоставени люде. Централната тема е истината и нейното представяне чрез разни характери в различни хора, Този малко разпространен похват заимстван от театъра, но усъвършенстван с философски похвати е станал източник на много други имитатори. Предният автор криещ се зад името Ларошфуковсъщност имитира Лабрюер в обожествяване на лъжата. Авторът на есетата на Монтен също имитира характерите давайки мисли и оценки за същността на душата. Монтен създава характера на душата като общ образ.

Характерите дават и информация за реалния автор на Есетата, авторовото име Монтен е избрано с чувство на хумор и ирония, Джон Лок, който според мен стои зад книгата е от Англия и тя е съставена докато е бил в Холандия с помощта на местни приятели Тези равнинни жители, групичката се е изживявала като „планина” поне във философията и богословието. Нито в Англия, още по-малко в Холандия има планини. В избора на името явно има и друг фактор, Лок разбира, че Спиноза е псевдоним на французина Паскал, дал най-силна и аргументирана критика на картезианството. Което е било остро осъждано в Англия, понеже това е било единственото общо между католици ипрезвитериани. Вероятно в изграждането на образа на Спиноза е участвал и самия Лок, като му е дал собствената си рождена дата 1632. Паскал дори е разяснил по-крайно деликатен начин смисъла на материята и духа. И понеже тази велика творба е несправедливо смятана за френска. Лок е решил да компенсира французите с приписването на неговите творби на французин. Като компенсация за Англия Локвероятно е смятал успеха в уреждането на идването Вилхелм Орански на трона в Лондон, дело, в което той има централна роля.

history,