Хляб и символизъм

Хляба в Библията има важна символика, той е Словото, плода който се ражда на земята след като на нея е валял дъжд, плода на небето, за това писах и преди. Сега ще се опитам да намеря неговата функция в човека или по точно в юдейна, за който е написана Библията. Освен за да се нахрани тялото в Писанията хляба има и друга функция, той нахранва и душата и духа на човек, яденето на хляб е не само за тялото, за радост на душата, но и за Духа на човека като изява на неговата вяра и връзка с Бог. Ще спомена няколко факти около хляба и неговата функция в човека с подточки и ще ги интерпретирам в последствие.

1. Видове, хляба е само от ечемик и жито и нищо не го заместваше като; картофи, ориз, царевица, ръж или подобни въглехидратносъдържащи. Ечемика символизира Словото на СЗ, житото на НЗ. Изключение е манната в пустинята, тя се образуваше на земята, но идваше от небето, символизираше Словото на Закона, което хората имаха там временно.

2. Господаря на жетвата, нито Ной, нито Авраам са обработвали ниви. Първите жетви са в Египет по времето на Йосиф, като самия Йосиф е поставен само да управлява разпределението на вече събраното жито, Той в случая е преобраз на Христос, който е господаря на жетвата. До преди Йосиф земята произвеждаше Слово-хляба и хората си бяха сами негови господари, като например Авраам очевидно го е купувал, това е така, за да се покаже, че той е символ на вярата, а не господар на жетвата. Авраам все пак имаше някакво отношение по въпроса със жетвата, защото той порази Ходолгомор и съюзниците му, което е "завързан сноп", след това прие хляб от Мелхиседек, който явно в случая е бил господаря на жетвата, но предава правата си на Авраам. Вероятно войната е започнала заради контрол върху житото, Содомците и жителите на долината възстават срещу жителите на източните страни, плячката и десетъка даден на Мелхиседек са от жито. Дали хананците от западния бряг са били по някакъв начин засегнати от действията на войната за сега е трудно да се прецени. Авраам не се споменава да е ял хляб, но го даде и на ангелите дошли да обещаят раждането на Исак и отишли да спасят Лот.

3. Мая „квас“ и сол, колкото и да странно, но маята не е символ на греха а е ползвана за символично противопоставяне на неговото действие за Словото в НЗ. Маята е живота раждащ се в хляба, за това не се споменава в СЗ при описание на хляба, освен при празниците. Словото на Бог ражда живот, това е новото създание, маята консумира не само брашното, но и водата в хляба за да нарасне и да се превърне хляба в храна живота. Солта е основата на развиващия се живот, всички процеси в човешкия организъм протичат с участието на сол. За това от лотовата жена и от градовете около галилейското езеро е останало само сол, те са дали началото на един нов живот, но в последствие са се оказали недостойни да продължат да носят този живот.

( ζυμης ) е квас, ( αζυμων ) безквасни

( αλας ) сол, ( αλισθησεται ) осоляване

4. Празници с безквасен ечемичен хляб, първата тройка на еврейските празници съм разглеждал подробно, там хляба е с основно значение и аналогията му с Иесус е ключово значение за разбирането им. Започва се с пасхата в съботата на 14-ти Нисан и седемте дена на безквасниците, които завършват на следващата събота, хляба е ечемичен. На осмия ден тоест в 'неделя' според нашите названия е деня на 'Първите плодове'. Това е деня, в който се 'придвижва снопа" според Левит в Святото място и моето откритие в друг пост е, че точно тогава Иесус възкръсва, тези които го осъдиха го и възкресиха. Другото важно откритие е, че на третия ден, деня на живота Иесус оживява, да не се бърка с възкресението както теолозите масово правят. За възкресението трябва тяло, за живота не!

5. Деня на първата жетва. Другото важно откритие в този пост, където до голяма степен се събират неща от стари постове е, че на осмия ден безквастниците са свършили и тогава задължително се яде квасен ечемичен хляб от новата реколта. Това всъщност е извод, защото края на безквастниците явно означава месене с мая. Брашното на безквастниците може би е от старата реколта, защото не намирам друго обяснение за понятието "първите плодове". Освен това ако Бог във Храма, трябва да е първия който да 'вкуси' от новата реколта, то предхождащите дни трябва да са със стара реколта зърно, предполагам че и ечемика, който се жъне зелен, трябва да преседи за да доузрее и да изсъхне ожънат и овършан за да може да се приготвя хляб. Ето защо няма наказание за това някой да яде преди празника от новата реколта.

6. Деня на житната жетва. Според коментатори масово се твърди, че само на петдесетница се яде квасен хляб, това е така за квасен житен хляб. Тук е мястото да спомена, че Левит 23 може да се възприеме правилно само ако приемем моята теза за еврейския календар. Припомням, година – 360 дена, Месец – 30 дена, 4 по 7 седмици плюс пълнолуние и новолуние празнувани още преди Египет, но неизвестно защо не споменати никъде, освен косвено веднъж в псалми, веднъж в НЗ. Върху календара ще се работи още много и е възможно още до-уточняване, но само по тази схема се получава, че осмия ден на Сиван е петдесятница след деня на първите плодове. Символизма е величествен, само петдесятен вярващ има Словото на НЗ :-), аз съм четвърто поколение такъв.

7. Жетва и романтика, в книгата наречена Рут имаме една от най удивителните истории развиващи се по времето на ечемична жетва, това е място от където се развиват купища теории за църквата за не знам си какви други доктрини и прочие фантазии и спекулации. Всъщност Рут забременява върху снопите на полето през нощта, от Вооз, а не от анонимния си сродник, а именно анонимните персонажи са символи на Светия Дух. Което май е доста компрометиращо хора отъждествяващи църквата с Рут. Книгата е всъщност първата юдаистка книга, и вярващия трябва да я разглежда по отдалече и да не търси собствени паралели в нея. Успоредната на Рут книга е Съдии, където ечемичения хляба е аналогия на Гедеон, а житния на Самсон.

8. Новозаветния хляб.

( *σιτ* ) Среща се като; жито, хляб, храна, ядене или неядене, но винаги е свързано с пшеничено жито. Изключение са думите за посредник в Евреи, Галатяни и 1Тимотей.

( θερισμον/* ) Думата за жетва и господаря на жетвата. Среща се 9 пъти.

( τροφη ) е храна която е била изядена или част от думи като „обхода“ подражание, и други свързани по смисъл, името Трофим. ( εσθιωσιν ) е ядене в момента.

( αρτο* ) е вече хляб, месен и опечен, независимо житен или ечемичен. ( ακαθαρτον ) 'акатартон' духа е вероятно свързана дума с понятието за хляб, ( φθαρτον ) пък е 'тленен', интересно от къде ли се взимат такива думи в нашия език?

( κριθινων, κριθινους, κριθων^α κριθης^τσβ ) е според тълкуванията ечемик, само в Йоан 6 и в От.6:6. Дали е така обаче не е много ясно, моята теория е, че ечемик не би трябвало да се спомене особено в Йоан 6, там трябва да дойде предсрочно Слово от НЗ. В другите Евангелия не се споменава вида на хляба, но сега се сещам друго, чудотворните нахранвания с хляб и риба са две веднъж 5000 други път 4000, може би в единия от случаите е имало ечемичен хляб.

Хляба на фарисейте и садукеите

Едно уточнение за съвременния хляб, уверявам ви той няма нищо общо със едновремешния, днес са нарушени всички важни за качествен хляб операции и процедури. Още на полето житото се жъне твърде рано, твърди се, че това е за да не се рони от комбайните, но всъщност фермерите нямат интерес житото да изсъхне и да загуби тегло. Житото трябва да се ожъне напълно узряло, като в миналото, след това да се остави на полето поне седмица за да изсъхне на самия сноп, неовършано. След вършитбата и веенето, сушенето продължава. Съхраняването трябва да става също в преоветриво и сухо място, днешните силози съхраняват брашно смляно сурово и влажно, което мухлясва, но с химия миризмата и цвета се оправят, важното е да не се губи тегло от загубата на влага. В миналото меленето на брашното е ставало непосредствено преди месенето, престояването на брашното води до развиване на микроорганизми и дори буболечки и не случайно в древността хората са сматали че от преседяло брашно са се създавали мишките, всъщност не са били далече от истината.

Извращенията продължават и при правенето на самия хляб, процеса на втасването на маята е съкратен максимално, а в миналото маята се е добавяла вечерта, месело се е и втасването е продължавало цяла нощ. Днешната мая е не фарисейска или садукейска, тя е химическа, не се губи почти никакво тегло и има химически набухватели към нея, по време на печенето на хляба се добавя пара под налягане, това също 'ускорява' опичането или по скоро действа като сваряване и задържане на влагата, за постигане на максимално високо тегло.

Резултата е налице днешния хляб е пълен боклук, както светската фарисейска и садукейска; философия, медии и политика.

Снимките за взети без разрешение за илюстрация на постта

25.09 16:26 - До къде води математиката и решение за света, 'Валтер 22'

Това решение за света бе написал финландския ученик, в прощално писмо, че мрази света и за това отнесе още 10 съученика със себе си. Тази история е една от многото трагедии, до които достигат хората в съвременните училища и ВУЗ-ове. Образованието днес не само у нас има проблеми от социален и психологически характер.

Тук ще засегна два напълно различни случая които все пак са взаимно свързани, защото те изкарват на повърхността, което е скрито от погледите. Системата на обучение все повече се доближава до структурите на мафията, изискват се повече пари без да се отчитат реални резултати, учениците са все по тъпи и по неграмотни, но училищата не мислят да поемат отговорност за това, не се поема отговорност за разпространението на наркотици, разврат и насилие. Именно тези неща се оказва, че винаги е виновен някой друг, я сектите я семейството или просто психиката на човек. А това, че подрастващите възприемат училището именно като място за; дрога, разврат и агресия естествено не е проблем на учителя и бюрократа държавен чиновник. Неговия проблем е повече държавни пари, власт над системата и над учениците, но не и образователни, социални и психологически резултати.

Случая във Финландия показва именно какво има в самата система, методи на смачкване на личността и задоволяване на извратените наклонности на бюрократите, някой от които се наричат учители, на тормоз над малолетните, а не на обучение и възпитание. Единствената алтернатива на порочната система е децата да бъдат възпитани като вярващи в доброто на единствения добър Създател, защото всичко останало е лъжа и измама, форма на робство и тормоз, задоволяване на извратените ламтежи за власт на чиновниците. Именно за това решението предложено от Матти Юхани Саари е решение според методите и стандартите на тази система.

Финландеца не е единствения случай на уродливо образование в системата, такъв случай бе и така наречения "юнабомбър". Терориста Камински пращаше бомби по пощата на хора, които бяха водачи в бизнеса и науката с цел да върне света в 'каменната ера', неговия безсмислен и нищо съществено казващ манифест бе публикуван в пресата, написан на глуповат и дори неграмотен стил този манифест показа, че човек който е успял да се изкачи на много високо място в математиката като преподавател в 'Бъркли', всъщност е невежа и морален инвалид. Камински с нищо не се е отличавал в познанията си по математика като студент, но за сметка на това е изпъквал с комунистическите си възгледи, не-трдиционна сексуална ориентация и неуравновесена психика, която е подсилила анти-хуманните и анти-американски настроения на студента. Той не остава незабелязан от преподавателите, скрити комунисти и изродени перверзници, те виждат в него залога на собствените си мечти, прост, психопат, неграмотен и неадекватен, но настървен да се бори за извратената власт над хората дори и със методите на 'науката' и 'математиката'. Именно това е дало път на кариерата му, не неговите познания или способности да преподава и да разбира науката, а стръвта да владее над човека и да стъпче всичко добро в личността, това са идеалите на хората в образованието в днешна Америка. И именно това е довело урода до преподавателското място в Бъркли, там обаче злия гении е неудовлетворен, да тормози мизерни азиатски и провинциални студенти не му се вижда достатъчно задоволително. Звяра иска кръв и за това юнабомбър се изолира като скитник в планините на Монтана и започва да пуска пратки бомби. Докато неговия брат не познава в манифеста му откачените бълнувания и съответно той е заловен, признат за невменяем, като сега той иска дори и да получи книгите и дори химикалите с които е правил бомбите. Единственото, с което се е отличил в света са три убийства, около 20 осакатени колеги и международна известност.

Този пост е с цел да разбули тайната и мистиката около науката и образованието и да се види че когато там липсват вярата и присъствието на Твореца, всичко е "варосани гробове и мъртвешки кости" лъжа и измама, кражба и злоупотреби, дори демонични извращения и убийства.

16:30 - Богове, гробници и политици

"Британската империя няма врагове или приятели, тя има само интереси."

Уинстън Чърчил

Тази леко цинична фраза чух на съседна маса в заведение с детски кът вчера вечерта, където възрастен господин убеждаваше нещо събеседниците си. Нищо особено, но точно преди да вляза в това заведение се сетих за два документални филма гледани наскоро. Единия относно египетския поход на Наполеон, а другия бе с участието на Васил Добрев от френския египетски институт в Кайро относно изследвания на сфинкса. Според първия документален филм, Наполеон нахлува в Египет и се отправя с армията си към пирамидите, по пътя обаче той среща така наречените 'Мамелюци', наемници които били наети от някакъв султан, но вместо да му служат му резнали кратуната и установили нещо като военна диктатура заграбвайки цялата власт. Според филма на 'би-би-си', жабарите лесно разбили оялите се наемници и успели да стигнат благополучно до Кайро и пирамидите. Разходката около пирамидите на първия консул на републиката, тогава едва 29 годишен довела до необичайно откритие изпод пясъците се показвал странен камък и след като жабарите разровили наоколо пред тях се открил в пълния си ръст прочутия сфинкс.

Тогава не обърнах голямо внимание на тази история, но точно вчера се замислих, не е ли някак странно, че тази голяма статуя, привличаща туристи и мистици от цял свят бива открита едва преди 200 години? И как така, точно първия консул на републиката успява да види под пясъка този харизматичен образ? Логиката естествено подсказва нещо друго, войската не е седяла със скръстени ръце, 20 000 човека за две и половина години без работа са могли да натворят безброй глупости като например безсмислените и нищо не казващи за страната фонетични йероглифи, които също са открити именно от жабарите, камъкът 'розета' написан на неграмотен гръцки, измислен демотик шрифт и още по измислен йероглифен текст. Е явно нашествениците са решили да оставят и спомен около прочутите пирамиди и то такъв че да се мери с тях. Сфинкса е направен от много мек варовик, вероятно е бил пренесен по временна релсова линия, мекия варовик не е толкова тежък.

Нашия сънародник явно е усетил духа на египтологията, ментета с политически аспирации и както той твърди, е напуснал България по политически причини, е намерил във френския институт единствен чужд в Египет, подходящо поле на изява на способностите си, да обслужва политиците с подходящи 'исторически' материали, старателно създавани и драматично обяснявани.

Когато излязох от там се обадих на съпругата си, тя свърши тренировките и реших да отбележа това откритие по екзотичен начин, дъжда точно тогава почти бе спрял, ръмеше леко и ние двамата нарочно отидохме до кварталната градинка, където въпреки дългите години брак и неподходяща възраст бяхме единствената влюбена двойка.

Дъжда все пак не ни даде много време, за това купихме бутилка вино и се прибрахме, като по пътя продължих мислите си за други открития в Египет. Сетих се за гробницата на Тутанкамон и за откривателите и. Хауърд Картър е бил художник, прерисувал е йероглифите и вероятно се е старал да осигурява на клиентите си интересни и значими картини и изображения, като добър търговец е по украсявал нещата. Лорд Карнарвън е бил политик, не по лош от сънародника си Чърчил, занимавал се е със сигурността на канала и е наблюдавал британските интереси в региона, подобно на Наполеон той едва ли би се замислил над дилемата, дали да не предложи на местните 'кътфроутс', както англичаните наричат ножарите, идиотски занимавки като съкровища от дупки подходящо превърнати в гробници.

За това фразата на Чърчил не е цинична, политиката навсякъде работи с интереси, а не с факти, не с истина и не с наивни идеали, а с груби и нагли лъжи и заблуди. Именно джентълмен като него може да направи такова признание, и само богоизбран като мен може да достигне до такива изводи.

29 сентября - Рош Ха-Шана - Новый 5769 год

 Поступило от: labern в вт, 2008-09-23 14:26

Праздник отмечается в честь сотворения мира и приходится на первый день месяца тишрей. В эти дни, учит еврейская традиция, Бог размышляет о бренности человеческой жизни, кому - жить, а кому - умереть. Молитвенные службы в эти дни должны повлиять на решение Бога. Искренняя вера в то, что Бог желает всем добра и благополучия превращает этот день в праздник.

Рош ха – Шана (буквально переводится как "голова года")

Праздник Рош ха - Шана символизирует начало нового года и завершение года уходящего. В это время евреям предписано проанализировать свои поступки за весь предшествующий год и подготовиться к начинающемуся году. Размышляя о будущем, евреи просят мира, согласия, здоровья. Звук шофара (бараний рог) призывает: "Очнитесь те, кто дремлет, кто тратит отпущенные годы бессмысленно. Обозрите души свои и добрыми сделайте дела ваши". Трубление в шофар особая традиция данного праздника. Рош ха-Шана называется в Торе "днем трубных звуков", а момент трубления в шофар является центральным в службе. Согласно заповеди Торы, каждый еврей обязан в Рош ха-Шана услышать звук шофара, причем непосредственно, а не эхо или звук, транслированный с помощью электроники. Это должен быть правильно исполненный и благословленный звук настоящего шофара, сделанного из бараньего рога. В оба дня Рош ха-Шана трубить в шофар обязательно. Трубят так, чтобы раздавалось до 100 звуков. Причем происходит это к концу утренней службы. Если первый день Рош ха-Шана выпадает на Субботу, то трубят только во второй день; второй день никогда не выпадает на Субботу.

Рош ха-Шана празднуется как двухдневный праздник первого и второго Тишрея, хотя Тора заповедует соблюдать его только 1 Тишрея. Как известно, в диаспоре все праздники "удваиваются" и празднуются два дня вместо одного, однако Рош ха-Шана празднуется два дня даже в Земле Израиля. Это является памятью о временах существования Храма и Синедриона, когда начало месяца устанавливалось Верховным судом по показаниям свидетелей, видевших серп молодой луны. Перед заходом солнца в 29-ый день Элула считалось неизвестным, увидят ли свидетели серп луны, т.е. будет ли наступающий день 1 Тишрея или 30 Элула, и следует ли начинать праздник. Поэтому постановили, во избежание сомнений и нестрогого отношения к Рош ха- Шана , праздновать этот праздник всегда два дня. Эти два дня называются "Йом ха-арихта" - "один длинный день", чтобы показать, что святость обеих половин этого "длинного дня" не сомнительна, а точно определена. Оба дня запрещена почти всякая работа, кроме приготовления еды. Соблюдение Рош ха-Шана - это реальное действие в области тшувы, в области соблюдения Божественных заповедей, это начало перехода от слов к делу.

С Рош ха-Шана начинается десятидневный период - "дни трепета" ("йомим ха-нораим"), который завершается Йом Кипуром - днем всепрощения, искупления. В Рош ха-Шана происходит ежегодный Божественный суд над всем миром в целом и над каждым человеком в отдельности. У иудеев есть десять дней для того, чтобы обдумать свои поступки, исправить допущенные ошибки, раскаяться. Лишь после Йом Кипура Божественное решение окончательно утверждается - "скрепляется печатью", и таким образом определяется судьба на ближайший год.

Рош-ха-Шана и Йом Кипур - религиозные события, посвящённые молитве и серьёзным размышлениям. Это - время, когда мы проверяем свои идеалы и вспоминаем сделанное, концентрируем внимание на нашей вере в Бога и отношениях с другими людьми. Мы ищем воодушевление и уверенность и надеемся выдержать испытания наступающего года. Рош- ха-Шана и Йом Кипур - это вершины 40-дневного периода от первого дня еврейского месяца Элул до Йом Кипура (десятого Тишрея).Талмуд говорит о четырёх моментах, когда мир предстает перед Небесным судом: в Песах - выносится решение относительно урожая зерновых, в Шавуот - в отношении урожая фруктов, в Суккот - в отношении воды. В Рош-ха-Шана перед судом предстаёт сам человек.

Конечно, любой человек хочет, чтобы начинающийся год был для него хорошим, "сладким". Вот почему в этот день на стол подается много блюд, символизирующих пожелание "полного", счастливого года. В зависимости от местных традиций эти блюда могут меняться, но почти повсюду в еврейских семьях подают: рыбу - символ плодородия; голову (баранью или рыбную) - чтобы быть "во главе", а не в хвосте; морковь кружочками - по форме и по цвету она должна напоминать золотые монеты, богатство; круглую сладкую халу с изюмом - чтобы год был полным, здоровым; овощи и фрукты - в знак надежды на обильный урожай; яблоки и мед - кусочек яблока, обмакнув его в мед, съедают в начале трапезы сразу после халы, "чтобы год был сладким и счастливым". В оба дня Рош ха-Шана, вечером и утром после возвращения из синагоги вся семья собирается за праздничным столом. Во время вечерней трапезы, первой трапезы нового года, принято есть сладкое и не едят горького и соленого. В разных общинах приняты разные обычаи.

И ти Капернауме, към небето се себе-издигаш , до (къде ще стигнеш)?

В два от стиховете, в които се споменава за капернаум е записано най страшното проклятие на Библията, за слизане в ада въпреки старанието за достигане на небето. Това са може би най хорор изказванията в Писанията, думи на самия Христос отправени да прокълнат някого, звучащи по страшно и от най страшните клетви на древните пророци, се намират на две местта. Ще разгледам по подробно някой думи;

( ουρανου ), небето на което се качва Капернаум е 'духовния свят' в над 250 стиха, само в няколко в Матея се полза алегорично и с намек за няколко стиха за птиците на небето.

( υψωθηση^α υψωθεισα^τσβ ), ползва се като форма да се изтъкне себе си с религиозна цел 16 пъти, колкото и името на града, Капернаум. Иесус я ползва за себе си, като предричане за разпятието, но в другите случаи, когато човек го прави за себе си е винаги пагубно, освен когато не е направено за човек свисше.

( καταβηση^α καταβιβασθηση^τσβ ), и двата варианта се срещат в малко места, където става на въпрос за някакво растене и нарастване. Не е слизане, дори и частицата ( κατα ) има значение; в, според и др., но не и надолу

( αδου ) е ада, до които града ще достигне, въпреки Иесусовите предупреждения и чудеса, според всички преводи, но не и според моя! Търсачката обаче показа само още едно място, където изглежда думата да е нашето разбиране за ад, едно място в Деяния, където може би се съдържа тази форма за ад и едно място където със сигурност не е ад. Идеята целия град да иде в ада явно отпада, според този пост, за сега лака почивка и после ще има редактиране за изясняване кое е ад и кое не. Може би думата е част от думата за предателство или може би е път или тук става въпрос за възклицанието 'идоу'. Мисля за сега да не задълбавам нещата, а за в бъдеще да ги до-разгледам. Главния извод е че явно Капернаум не е пратен в Ада, макар че според мен може наистина да му се е случило нещо адско като на Содом с когото е сравнен.

А ето и още по шокиращото откритие, мислех този пост да го направя като доказателство че прословутото Галилейско езеро, върху което Иесус ходеше всъщност е не сегашното езеро в северен Израел, а е било на мястото на Мърво море. А Юдея и Ерусалим са били значително по на юг, там където сега е пустинята Негев, но и това ще се разгледа в друг пост.

( 23 και συ καφαρναουμ^α καπερναουμ^τσβ μη^α η^τσβ εως του^τσβ ουρανου υψωθηση^α υψωθεισα^τσβ εως αδου καταβηση^α καταβιβασθηση^τσβ οτι ει εν σοδομοις εγενηθησαν^α εγενοντο^τσβ αι δυναμεις αι γενομεναι εν σοι εμεινεν^α εμειναν^τσβ αν μεχρι της σημερον (Matt 11:23) )

( 15 και συ καφαρναουμ^α μη^α εως^α ουρανου^α υψωθηση^α καπερναουμ^τσβ η^τσβ εως του ουρανου^τσβ υψωθεισα^τσβ εως^τσβ αδου καταβηση^α καταβιβασθηση^τσβ (Luke 10:15) )

Ето как трябва да изглеждат двата стиха според разделното разбглеждане, в повечето случаи общото е по удобно, но тук е по добре да има повече от един вариант за повече яснота;

Матея

( 23 και συ καφαρναουμ^α μη^α εως ουρανου υψωθηση^α εως αδου καταβηση^α . . . )

( 23 και συ καπερναουμ^τσβ η^τσβ εως του^τσβ ουρανου υψωθεισα^τσβ εως αδου καταβιβασθηση^τσβ . . .)

Лука

( 15 και συ καφαρναουμ^α μη^α εως^α ουρανου^α υψωθηση^α εως του αδου καταβηση^α )

( 15 και συ καπερναουμ^τσβ η^τσβ εως του ουρανου^τσβ υψωθεισα^τσβ εως^τσβ αδου καταβιβασθηση^τσβ )

Разместването на словореда ме обърка значително.

Помнете лотовата жена!

Това е единственото нещо, което Лука отбелязва да помним от СЗ, жената на Лот, спомената лично от Иесус. Тя даже не е ни е известна с името си, не е казала или направила нещо, което да се спомене, освен че се обърна да погледне горящия Содом. Интересно защо самия Лот не я забрави, явно е помнел не само това което се случи с нея. Той не се ожени след трагичната загуба, явно за да покаже на всички нейното значение за Евангелието, но сигурно е имало и още нещо. Жената на Лот е била нещо важно преди да се превърне в стълб от сол, какво точно не знаем. Може би се е грижела за хората в Содом, била е тяхна духовна майка, лекувала е рани след зверски групови извращения. Ще добавя, че Лот бе споменат като един от малцината праведници в НЗ, независимо от случката с дъщерите му, за която бе оправдан дори и СЗ, нещо което не се прави случайно и не се сещам друг да е получавал старозаветно оправдание за нещо грешно. Лот бе и единствената личност в СЗ, която е имала интимен контакт с повече от една жена, но да повторя пак, това както ни се обясняваше детайлно не е било по негова вина.

Според теорията на Чък Мислер и според мен, извращенията на Содом са достигнали до там, че са имали похот след чужда плът, 'чужда' в смисъл на не само нечовешка, но дори на неземна. Ето защо като са видели ангелите в къщата на Лот, са се събрали да 'ги познаят', като дори са се обидили от предложените девойки. Чък смята, че содомците са развратничели с демони и така са изродили човешкия генотип, което е било коригирано с горяща сяра от небето, подобна на фасетъчен заряд със стратегическо назначение. Всичкото ДНК-а в региона е било терминирано, ето защо е трябвало да изгорят дори и малките деца, според тази теория. На няколко места в региона има в скали от пепел, каквато се образува от огромна температура, вътре в пепелта има яйцевидни топчета почти чиста сяра.

Поста е вдъхновен от един филм за потапянето на малка подводница в Мъртво море. Единствената баржа, която се движи в това ужасно място се казва "Лотовата жена", тя теглеше сал, на който бе закрепен кран, който вадеше и пускаше малката двуместна жълта подводничка. На дъното не бе намерено нищо особено освен сол, бялата сол отразява добре светлината и нищо друго не се видя.

Лот се среща в НЗ с думата ( λωτ ) Лука 17 и 2 Петрово 2;7.

Съставна е и на думите;

( ζηλωτης ) зелот,

( αιχμαλωτιζοντα ) някакво 'заробване' в нашия превод Рм.7:23, някакво пленяване 2Кр.10:5,

( συναιχμαλωτους ) съзатворници на Павел Рм.16:7 и Кл.4:10, Фл.1:23,

( δεδουλωται ) 1Кр.7:15 разрешителното за развод с неповярвал, 2Пт2:19 'поробен'

( ηχμαλωτευσεν ) пак духовно пленение Еф.4:8,

( αιχμαλωτιζοντες^α αιχμαλωτευοντες^τσβ ) 2Тм.3:6 в нашия превод подмамват 'женища', в руския 'бабенок',

( μηλωταις ) Ев.11:37 'овча кожа'?!

Прословутия стих 'Помнете жената лотова' е, ( 32 μνημονευετε της γυναικος λωτ (Luke 17:32) ). "Мнемонеуте" е преведено като; помнете, отбележете и жената се е превърнала в белег за делото на спасението, от нея само солта остана.

Мога да изкажа следната теория, значението за името Лот, думата зелот, както и споменатите по горе съдържащи частицата ( λωτ ) са все сходни с някакво понятие за сила обвита в Божията благодат, подобно на меча на Голият зад олтаря в Ноб, там се споменава дума със същата орфография, същата дума е за лицето на Илия когато беше в пещерата. Лот живееше в Содом, но бе обвит от благодатта, зелотите или ревностите не са фанатици, а такива със сила обвита от благодатта. Пленени, поробени, подмамени, в посочените по горе стихове са все свързани някак си под благодатта, а не съзатворници и прочее.

Очаквайте в следващото откритие повече за Содом и връзката му с Галилея и галилейското езеро. Както и допълнение за географията.

Хлада от Ефел Дуат

Търсачката показа цели три стиха със сричката ( *хлад* ) вчерашния хладно-студен ден е подходящ стимул да се разгледа думата донесла такава благодат на дъжд и скриване на слънце. В този пост бе разгледана първата дума за хлад. Втората е в този стих, като антипъкления смисъл бе изяснен наскоро в този пост; ( 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. (Luke 16:24) ). Натопи е ( καταψυξη ) Отново уникална дума, като тази в Мт.24:12, тук все пак е много по логична, печейки се на адския огън богаташа се нуждае от малко водичка за разхлаждане. Като според коментарите не случайно е избран именно езика, според някои, ако човек е имал възможност да говори и да се покае в ада, то той е щял да се спаси и даже да спаси близките и познатите си връщайки се на земята. Добър стимул за покаяние на невярващи, но от този коментар излиза, че Господ е зъл и не иска да даде никакъв шанс на спасение, всъщност пасажа ни казва друго. "Катафудзе" е дума съставена от "ката-" което е покрие, постави и подобни а рядкосрещаната сричка ( *ψυξ* ) е дериват на думата за душа ( ψυχη ). ( *ψυξ* ) се среща общо 6 пъти, като само тук е за разхлаждане, в Деяния е за Ананий и сапфира, които изпуснаха душа, за Ирод и веднъж в Дн.3:19, стиха обещаващ освежителни или по скоро одушевени времена от лицето на Господ. както и в 2Тм1:16 където Онисифор е освежавал образно душата на Павел. Думи за вода и пиене са други.

Докосването на езика е практика, която се извършва от свещеника, за да се даде душа на езика на жертвеното животно и то да изповяда греховете на народа. За това богатия иска да му се докосне езика, не защото така ще се върне за братята си, а защото ще бъде одушевен за да ги спаси. За това на пророк Исая бе докоснат с въглен от олтаря, за да може да говори Божието слово, Исая получи душа от небето. Така богаташа искаше да изиграе ролята на жертвеното животно, предполагам това е практика или поверие сред юдеите критикувано от Иесус с притчата, че по някакъв начин починалия роднина ще избави близките си от ада. Това е вярно само в известен смисъл, Иесус умря за нас но само за три дена.

Сега всъщност се сещам, че във всяка притча трябва да се открие самата личност на Христос, а не само нравоучително поучение. Тази притча няма личността на Христос пряко указана, но преданието на юдеите е свързано с ролята на Иесус, но пак само в детайли, не изцяло.

Ето защо всяко предание е опасно, подобно на този случаи например, православното предание предаващо, че човек се спасява чрез сектатски и казионни методи не по малко гнусно за Господ.

Стиха на Откровение 3:16, който ужким съдържа хлад, ще се разгледа по натам, както съм казвал ще гледам да се отдалечавам от тази книга, поради уважение към Лутер и Калвин и поради липса на допълнителни средства за разглеждане, които за случая са необходими.

Хладко откровение 3:16

Стиха в Откровение 3:15,16 е наситен с не по малко уникални думи отколкото другаде в книгата.

15 οιδα σου τα εργα οτι ουτε ψυχρος ει ουτε ζεστος οφελον ψυχρος ης^αβ ειης^τσ η ζεστος (Rev 3:15)

16 ουτως οτι χλιαρος ει και ουτε^α ου^β ζεστος^αβ ουτε ψυχρος ουτε^τσ ζεστος^τσ μελλω σε εμεσαι εκ του στοματος μου (Rev 3:16)

Думите в жълто се срещат само тук.

( ψυχρος ) е студен "cold", навсякъде в преводите, както изясних в предния пост думата е някакъв не много ясен дериват на думата 'одушевен' и 'жив'. В Мт.10:42 се среща странната конструкция ( ποτηριον ψυχρου μονον ) като няма вода, но има чаша, всъщност значението тук е не да се даде чаша студена вода на апостол, интересно ако е студено като сега навън, няма ли да е по добре да се направи чай. А израза трябва да се преведе от вида' ". . . който е съд(ποτηριον) одушевен-жив(ψυχρου) само. . ."

( ζεστος ) е горещ пак навсякъде, освен в богоизбраниа.блог.бг. Но дори и в този блог няма да може за сега да се разгадае значението на думата, освен да се предположи, че е препозиция на одушевен-жив, дума изяснявана в предния пост. Друго предположение е, че думата е някакъв дериват на ( *εστος ) идваща от ( εστιν ) често срещана дума и имаща смисъл на истинен правилен. Трета теория е, че произлиза от ( ευαρεστο* ) превеждана като приемлив, угоден.

Значението на фразата ( ψυχρος ει ουτε ζεστος ) е 'не си нито жив, нито приемлив'. А е трябвало да е такъв.

( ης^αβ ειης^τσ ) забележете разликите във ръкописите и ТР 'ес' е уникална за стиха частица, освен в Рм.2:25, която в ТР е преработва според предния предлог, напълно неподходящо. Все пак за съжаление уникалния предлог не може да се преведе точно, ще се мъча да действам опипом в тази опасна и не много ясна и трудна за разбиране книга.

( χλιαρος ) 'хлиарос' е нещо не между топло и студено, а нещо което направо ме изумява. Ето две предположения ( βελιαρ^αβτ ) 'велиал' според 2Кр.6:15, и ( χιλιαρχος ) хилядник, знам че не се връзва с текста

( μελλω ) уникална форма на приготвям се, думата се среща често и вариациите са много, това показва несигурност в конкретното значение.

( εμεσαι ) тук вече преводачите показват повече гъвкавост, някъде е 'повърна', другаде 'изригна', 'изплюя', тн.. Може би е свързана с често срещаната ( μεσω ), в книгата е нещо като място, между.

( εκ του στοματος μου ) се среща и другаде и значи 'което е в устат ми', пасажа трябва да е не изплюване, а нещо като че "няма да има истина и живот за тебе от устата ми".

Това уточнение на превода не дава нов смисъл на текста, а само се опитва да се предпази от некоректната логика на преводите, внасящи не изясняване, а само неяснота и излишна образност на текста.

Кръщение чрез погребение

В Новия Завет извършените погребения са само четири. Това са Йоан, Иесус, Ананий и Сапфира. Споменава се и думата за погребване в миналото на Давид, същата дума се среща и и за Лазар и неговия богаташа в Лука. Важно е, че за Стефан има оплакване или ридание, но не се споменава за погребване в текста.

Ето и списък с местата за погребване;

Йоан е погребан в Мт.14:12 ( εθαψαν ), споменава се само тук, в другите Евангелия Йоан е споменат само като екзекутиран.

Иесус е споменат като погребан само в Йн.19:40 ( ενταφιαζειν ), разликата в двете думи е очевидна и имайки в предвид самия пасаж тук става на въпрос за юдейския ритуал, като чели текста избягва да спомене самия акт на заравяне, а споменава само ритуала извършен от хората. Сега като се замисля, да бъде погребан юдейн в чужд гроб май е нарушение на правилата, но поне обреда бе според стандартите. Други места където се споменава за приготовление за ритуала е Йн.12:7 ( ενταφιασμου ), Мк.14:8 ( ενταφιασμον ), Мт.26:12 ( ενταφιασαι ), на тези места е помазан с миро по краката и оплакан, това става по пътя на влизане в Ерусалим. Защо е трябвало краката му да се помажат на влизане в града не е ясно. В 1Кр.15:4 ( εταφη ) погребването е отбелязано като важно събитие, между смъртта и възкресението.

Юда, за него се споменава в Мт27:7 ( ταφην ), има голяма вероятност това да не е 'керамес', да не е грънчарова нива защото 'кера' е частица за друга дума, от която произлиза 'керамес'. Ще се разгледа другаде.

Споменаване за погребение на баща, който предполагам е бил все още жив, но човека е искал да спази юдейския обичай да тръгне след Иесус, след като почине бащата, има в Мт.8:21,22 и Лк.9:59,60 ( θαψαι ). Подобна е думата и за Йоан, и Ананий и Сапфира. Отговора е на ръба на обидата, но показва начина на отказване от плътския живот, чрез вяра която не зависи от плътски фактори, имало е вероятност човека да почине преди баща си. Предполагам мнозина са чували фразите на пушачите и алкохолиците, последната цигара и всяка следваща все е последна. Ако човек спира пушене, спира изведнъж не като си го постави, като нещо което е след пушенето. Така и вярата не следва традицията, вярата е винаги против плътските дела и условия.

Ананий и Сапфира са погребани в Дн.5:6,9,10 ( εθαψαν-των ), много неясноти има около тези двамата една две съм посочил по напред, но така и не разбрах защо точно те ще са единствените погребани освен двамата Месии, дали това е символ на края на нещо, както смъртта на Йоан е край на Служението на Закона, дали погребването явно без да е спазен обичая на юдеите от едни и същи хора и то 'неутероси', това са младши служители както изяснявах, не е ясно за сега.

За Стефан се казва в Дн.8:2 ( συνεκομισαν )превеждано като погреба, но не навсякъде. Всъщност първата част 'суне' значи нещо като събрание, подобно на синедриона. Втората част на места е съставна на думата за някакво приемане или получаване, предполагам тялото му е било предадено не на един човек, а на специално събрание от мъже праведни или благочестиви ( ανδρες ευλαβεις ), същата фраза е за събраните на петдесятница Дн.2:5. ( ευλαβ* ) се превежда като страх или религиозен страх, или като чист или подобно, но винаги е някакво приемане или получаване.

Погребението има връзка с новозаветното погребение в Рм.6;4 ( συνεταφημεν ) и Кл.2:12 ( συνταφεντες ). Погребението на Христос е указано като наше кръщение, Павел се опитва да обясни, че както при погребението тялото и всичките му дела биват пратени в земята, така и християнското кръщение праща под земята плътта на вярващия за да възкръсне с ново естество и да живее новото създание. Вярващия има две кръщения, едното е водно за духа, другото е земно на плътта. Юдейското погребение е начин да се потвърди второто кръщение за което говори Павел и да се очаква възкресението на мъртвото тяло. Може би за това за Иесусовото погребване е ползвана друга дума, за да опише Павел какъв е бил смисъла му за всички нас.

Българският лев, след еврото, но преди долара

На ежегодното заседание на комисията по естетика в международната финансова банка швейцарски икономисти признаха украинската 'гривна' за най красивата валута в света, предава Газета по-украински.

Първите пет са : украинская гривна, австралийский доллар, евро, болгарский лев, американский доллар.

В конкурса са се състезавали 50 валути от цял свят.

При определянето на финалистите комисията се е ръководила не само от естетиката на външния вид, но и от платежоспособността и банковото осигуряване, както и от историческото значение на изобразените личности и архитектурните съоръжения.

На теста за здравина на материята най зле са били канадския долар, британския фунт и латвийския лат. Гривната и левът са издържали на швейцарските изисквания.

По материали Газета по-украински

Източник

Вавилон велики или каквото е останало от него

В този пост ще започна с панорама на Библейската история, като на самия край ще спомена някой от най значимите и може би най скандалните открития за история на библейските места. Идеята ми не е да се прави революция, а подобно на дълбоко уважавания от мен Мартин Лутер да се опитам да изхвърля политически мотивираното и невярно тълкуване на писанията. Тук ще коригирам невярното посочване на местата споменати в Библията. Фактически като изключим река Нил и моретата всички места от Библията сега се посочват на погрешно, и това се прави не отдавна, фактически измамата започва с Наполеон, развихря се през средата на 19-ти век когато нефтените залежи в днешен Ирак водят до драстично нарастване на дейността на тайните служби които обслужват както нефтодобивните фирми, така и тайните служби на Англия и Германия. Точно така тези 'археолози' от 19-ти век са до един шпиони и агенти на двете служби.

Всичко започва с Моисей

Ето кратка история как дойдох до тук и защо започнах дори този блог. Линковете са към стари постове. В моя случай започна с един еврейско-руски блог, там видях сайта на книгата на Lennart Möller "The Exodus Case" на руски. Изследванията на този швед са продължение на делото на; спорния, скандален и само в два случая прав Рон Уайат, както обяснявах в в няколко поста, правилни са само откритията за 'Содом и Гомора' и 'пътя на изхода и планината Синай', ковчега на Ной и ковчега на Моисей под голгота са измами и заблуди. От тук започнах собствени изследвания и резултатите не закъсняха ето и списък със стари постове в които има и изцяло мой открития.

05.05.2007 18:26 - Къде са Святите Планини? , миналогодишен пост за старата ми идея за ковчега, долния линк е за упдейтваните открития.

10.04 23:50 - Ковчег и кошница , подновено описание на реалната ситуация за ковчега.

26.05.2007 17:13 - Библейски археологически открития , приблизителни описания за книгата на Мьолер, най правилно описание на изхода и планината Синай.

08.06 23:47 - Панагетизъм на Изхода , Друг пост за ментетата в историята.

21.12.2007 19:17 - KV-63, загадката се задълбочава , разглеждам връзката на изхода, смъртта на първородните и гробницата до тази на Тутанкамон.

27.06.2007 22:44 - Кир асурски, заточението на Арам , тълкуване на неправилно посочени места.

06.05.2007 19:09 - Къде са; Ниневия, Вавилон, Гърция, Персия и Мидия? , първи стъпки в географията.

13.08.2007 03:46 - Мицраим Лубий Сукий и Куший , география

25.01 00:26 - Гог и Магог, Рос, Мохос и Тувал , още география.

12.06.2007 01:09 - 300 , басни превърнати в 'история'.

27.07.2007 18:17 - Забележителностите на Етиопия и ковчега на Завета. , индиана джоунс не е черен.

12.06 22:26 - Българската следа в рая на шумерите , още басни и измишльотини.

16.10.2007 00:59 - Последното поражение на Наполеон , началото на басните.

02.06.2007 01:14 - Мактешите в Негев , първоначални миналогодишни предположения, сега разбирам, че поне големия мактеш е направен не за да се нажат някакви врагове на Моисей, за да се маркира мястото на Библейския Ерусалим. Знам че е сензация или ерес, но сегашното място посочвано като Ерусалим мястото на Храма и жертвата на Христос и много други събития в Новия и Стария Завет е всъщност маркирано от тази дупка. Предполагам искате доказателства, за сега нямам и може би ме би трябвали да давам.

20.12.2007 20:00 - Къде е погребан Апостол Петър , а това е следващото може би още по грандиозно откритие, за което ще има отделен пост. Не само Юдея и Ерусалим са много по на юг, където сега е пустинята Негев, но дори и описаните градове посетени от Павел и пътуването у по море е не в Средиземно море. А в Червено море, за сега има само два довода, никое пътуване не било през нощта, което съответства на разстоянията в червено море, нощно време моряците са нощували на брега. И защо за Бога няма нито едно пътуване в Египет? Според моята теория има, Някой от градовете описвани от Павел са били в Египет. Споменава се за „РЕКАТА“, което ако не се сложи име значи е само за една река, Нил.

И сега може би друго откритие, не много сигурно и никак доказано, но според мен това на снимката е не друго, а всичко останало от древния Вавилон, който както казах е бил на територията на Едом, но е бил заселен и с много мидийци. Ето и няколко поста за Вавилон.

28.11.2007 18:57 - Патмос, последната надежда за откритие , откриването на острова.

14.06 23:46 - Край реките на Вавилон , къде е Вавилон

14.08.2007 23:44 - Принца на Арабия, Дарий Мидянина , малко не съвсем изяснени предполжения за Дарий.