Хлада от Ефел Дуат

Търсачката показа цели три стиха със сричката ( *хлад* ) вчерашния хладно-студен ден е подходящ стимул да се разгледа думата донесла такава благодат на дъжд и скриване на слънце. В този пост бе разгледана първата дума за хлад. Втората е в този стих, като антипъкления смисъл бе изяснен наскоро в този пост; ( 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. (Luke 16:24) ). Натопи е ( καταψυξη ) Отново уникална дума, като тази в Мт.24:12, тук все пак е много по логична, печейки се на адския огън богаташа се нуждае от малко водичка за разхлаждане. Като според коментарите не случайно е избран именно езика, според някои, ако човек е имал възможност да говори и да се покае в ада, то той е щял да се спаси и даже да спаси близките и познатите си връщайки се на земята. Добър стимул за покаяние на невярващи, но от този коментар излиза, че Господ е зъл и не иска да даде никакъв шанс на спасение, всъщност пасажа ни казва друго. "Катафудзе" е дума съставена от "ката-" което е покрие, постави и подобни а рядкосрещаната сричка ( *ψυξ* ) е дериват на думата за душа ( ψυχη ). ( *ψυξ* ) се среща общо 6 пъти, като само тук е за разхлаждане, в Деяния е за Ананий и сапфира, които изпуснаха душа, за Ирод и веднъж в Дн.3:19, стиха обещаващ освежителни или по скоро одушевени времена от лицето на Господ. както и в 2Тм1:16 където Онисифор е освежавал образно душата на Павел. Думи за вода и пиене са други.

Докосването на езика е практика, която се извършва от свещеника, за да се даде душа на езика на жертвеното животно и то да изповяда греховете на народа. За това богатия иска да му се докосне езика, не защото така ще се върне за братята си, а защото ще бъде одушевен за да ги спаси. За това на пророк Исая бе докоснат с въглен от олтаря, за да може да говори Божието слово, Исая получи душа от небето. Така богаташа искаше да изиграе ролята на жертвеното животно, предполагам това е практика или поверие сред юдеите критикувано от Иесус с притчата, че по някакъв начин починалия роднина ще избави близките си от ада. Това е вярно само в известен смисъл, Иесус умря за нас но само за три дена.

Сега всъщност се сещам, че във всяка притча трябва да се открие самата личност на Христос, а не само нравоучително поучение. Тази притча няма личността на Христос пряко указана, но преданието на юдеите е свързано с ролята на Иесус, но пак само в детайли, не изцяло.

Ето защо всяко предание е опасно, подобно на този случаи например, православното предание предаващо, че човек се спасява чрез сектатски и казионни методи не по малко гнусно за Господ.

Стиха на Откровение 3:16, който ужким съдържа хлад, ще се разгледа по натам, както съм казвал ще гледам да се отдалечавам от тази книга, поради уважение към Лутер и Калвин и поради липса на допълнителни средства за разглеждане, които за случая са необходими.