Хладко откровение 3:16

Стиха в Откровение 3:15,16 е наситен с не по малко уникални думи отколкото другаде в книгата.

15 οιδα σου τα εργα οτι ουτε ψυχρος ει ουτε ζεστος οφελον ψυχρος ης^αβ ειης^τσ η ζεστος (Rev 3:15)

16 ουτως οτι χλιαρος ει και ουτε^α ου^β ζεστος^αβ ουτε ψυχρος ουτε^τσ ζεστος^τσ μελλω σε εμεσαι εκ του στοματος μου (Rev 3:16)

Думите в жълто се срещат само тук.

( ψυχρος ) е студен "cold", навсякъде в преводите, както изясних в предния пост думата е някакъв не много ясен дериват на думата 'одушевен' и 'жив'. В Мт.10:42 се среща странната конструкция ( ποτηριον ψυχρου μονον ) като няма вода, но има чаша, всъщност значението тук е не да се даде чаша студена вода на апостол, интересно ако е студено като сега навън, няма ли да е по добре да се направи чай. А израза трябва да се преведе от вида' ". . . който е съд(ποτηριον) одушевен-жив(ψυχρου) само. . ."

( ζεστος ) е горещ пак навсякъде, освен в богоизбраниа.блог.бг. Но дори и в този блог няма да може за сега да се разгадае значението на думата, освен да се предположи, че е препозиция на одушевен-жив, дума изяснявана в предния пост. Друго предположение е, че думата е някакъв дериват на ( *εστος ) идваща от ( εστιν ) често срещана дума и имаща смисъл на истинен правилен. Трета теория е, че произлиза от ( ευαρεστο* ) превеждана като приемлив, угоден.

Значението на фразата ( ψυχρος ει ουτε ζεστος ) е 'не си нито жив, нито приемлив'. А е трябвало да е такъв.

( ης^αβ ειης^τσ ) забележете разликите във ръкописите и ТР 'ес' е уникална за стиха частица, освен в Рм.2:25, която в ТР е преработва според предния предлог, напълно неподходящо. Все пак за съжаление уникалния предлог не може да се преведе точно, ще се мъча да действам опипом в тази опасна и не много ясна и трудна за разбиране книга.

( χλιαρος ) 'хлиарос' е нещо не между топло и студено, а нещо което направо ме изумява. Ето две предположения ( βελιαρ^αβτ ) 'велиал' според 2Кр.6:15, и ( χιλιαρχος ) хилядник, знам че не се връзва с текста

( μελλω ) уникална форма на приготвям се, думата се среща често и вариациите са много, това показва несигурност в конкретното значение.

( εμεσαι ) тук вече преводачите показват повече гъвкавост, някъде е 'повърна', другаде 'изригна', 'изплюя', тн.. Може би е свързана с често срещаната ( μεσω ), в книгата е нещо като място, между.

( εκ του στοματος μου ) се среща и другаде и значи 'което е в устат ми', пасажа трябва да е не изплюване, а нещо като че "няма да има истина и живот за тебе от устата ми".

Това уточнение на превода не дава нов смисъл на текста, а само се опитва да се предпази от некоректната логика на преводите, внасящи не изясняване, а само неяснота и излишна образност на текста.