16.11 21:31 - Библейското земетресение

Основната идея за поста е, че в Библията никъде не се споменава за сегашното явление наречено земетресение, вероятно поради важни причини земната кора от онези времена е оставена на мира и все още младия свят не е бил оставен на хаоса на ентропията. Думата за земетресение в превода е думата трус, този архаизъм е фарисейщина, само указва нещо клатещо се без да конкретизира. А уточнение явно се налага, вчера всички бяха наплашени от това рязко и внезапно разтърсване. Ето изброяване на стиховете и споменаване коректното значение на подвеждащия „сеисмос“, 12 стиха. Мр.13:8, в главата наречена "малката скръб" имаме ( σεισμοι κατα τοπους ) един "сеизмос" над, а не по местата. Тези места всъщност са позиции или по скоро са специални места, където се извършва изпълнение на Божието Слово. "Топоси" има на небето, след смъртта, на специалните юдейски трапези и тронове. "Сеисмой" е нещо, което идва отгоре както в случая и в Мт.24:7 е същата фраза, докато в Лк.21:11 е ( σεισμοι τε μεγαλοι κατατσβ τοπουςτσβ και καταα τοπουςα ) изглежда като чели в някои ръкописи става на въпрос за "сеисмос" на "топосите", а те са за следващата дума за глад. По конкретен "сеисмос" има в Мт.28:2, ( και ιδου σεισμος εγενετο μεγας αγγελος ) буквалния превод е, "дойде големия ангел и стана голям сеизмос", уверявам ви това не е ангело-хипопотам, слона е по тежък, но с четирите си колена стъпва доста меко, а хипопотама с неговите 4-5 тона е повече водно животно и на сушата тресе земята яко. Случая не е такъв повярвайте ми, дори и да не вярвате в ангели, може би това е една от причината, неудачен превод не би трябвало да повлияе на възкресението. Ангела като крилато същество е предизвикало вихрушка като от хеликоптер, сигурно без тракането на звездовидните двигатели, но със същия ефект на фучене и завихряне съпътстващо мощната перка. Стиха също 100% доказващ въздушното, а не земно сеизмично явление е Мт.8:24, където се появява единствената буря в Евангелията докато са в Езерото. Във водата трус не се усеща, а и пасажа говори ясно за буря или силен вятър с неестествен произход. Не по малко конкретен е и Дн.16:26 където "сеисмоса" разтърсва не основите, а "темелите", тоест гредите на покрива ( θεμελια ). Думата не е основа, а греда, на която се закачат разни храни или други вещи за ритуална чистота и отделяне от земята и символично спускане от горе. Освен това явлението разкопчава оковите и отключва ключалките, има не само клатене, а целенасочена и пророческа интелектуална дейност. Само споменаване за голяма уплаха на войниците от сеизмоса на открито място има в Мт.27:54, така че който се е уплашил вчера вечерта, е като охраняващите гроба :-). Следва споменаване в пет стиха в Откровение които мисля да не разглеждам подробно, защото там нещата са сложни, във всеки един освен в един се споменава за атмосферни явления, светкавици, гърмове, гласове и др. Уверено мога да заявя земетресенията са съвременно явление след описания в предния пост втори потоп и космически катаклизъм. Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници Прочетен: 11 Коментари: 0 Последна промяна: 1

15.11 22:15 - Малко земетресение и сътресение на старата история

Преди няколко минути бяхме разтърсени от рязко но много кратко раздрусване, нищо особено не се случи, освен, че точно в този момент четях от къде е произлязло числото 666. Според някакви испански изчисления по време на войната с мурите за началото на годината хеджра според ислямския календар, която започнала да се отбелязва чак през 11-12 век, година първа е 666 година от католическото летоброене А.Д., Анно Домине. Ще разгледам по подробно историята на света преди Христос, тя се събира в този пост. За близкия изток всичко което знаем е от Библията, всичко останало е измислица от ренесанса и френската република. Извън близкия изток единственото което е останало са пирамидите в Камбоджа и Индонезийските острови, някой залети от океана строежи около Тайван и около Индия. В Америка това са големите пирамиди в Мексико и Гватемала, а в Андите в Перу и Боливия вероятно строежите били прекъснати от втория потоп, а Мачу Пикчу са започнали да го правят след потопа толкова високо, но са го зарязали. В нашия свят няма нищо сигурно, но ако има в нещо в което трябва да се съмняваме и то преднамерено, то е както съм повтарял всяка информация с политическа мотивация. Като историята е една от тях и дори е една от любимите за теми за всеки жаден за власт индивид. Ето защо всичко, което е съмнително и недоказано, но определено е в полза на някой власт имащ субект трябва старателно да се провери, и ако нещо не успеем да докажем то съответно и трябва и своевременно да откажем да приемем. Всичката информация от преди 12-13 век е тотално такава тъмна и мътна, изпълнена с множество абсурди и измами. В предния пост разгледах и едно теологично доказателство, сега ето и друго. Знаем че когато се създава "християнска" секта, главното условие е, да се докаже приемственост със самия Христос и по скоро апостолите, че за Човешкия Син всеки неюдеин е просто куче, а не човек. Това е задължително условие за правото на етикета "християнско". Докато другите учения не страдат от такива скрупули и неудобства, юдаизма е едно от тях. За това юдейна може спокойно да си измисли учението си и да не търси връзка с Христос и дори Моисей, за него е достатъчно да се обяви за юдейн и това автоматично определя философията му като божия, без значение дали има приветствена връзка със тората, която той може да тълкува както си поиска. Юдея не се нуждае от фалшификация на историята за доказателство на твърденията си, което е много наложително за имитатора на християнство. Ето защо единствените документи за юдаизма и от юдеи са след 10-ти век, просто не е имало както Европа преди това, така и време преди 10 век за да се появят такива документи. Подобно на партийните писания така и юдейските не се нуждаят от доказване на истинност, поради което те са много по автентичен източник на история и сведенията от тях за Европа са след 10-ти век. Идеята за ционизма всъщност възниква едва по времето на "ефрейтора" и на държавната подкрепа и финанси за нея. До преди това евреите са били безразлични към територията, за която християните са приписвали мястото на Библейските събития. Според моята теория в която вярвам, действителните региони са били значително на юг и изток от реката, като дори Средиземно море го е нямало там. Та както казах, за юдейна степите на Украйна и блатата на прибалтийски не са по лошо място за основаване на нова религия и философия от Библейско-християнските. Освен това според тях нашата Библия е написана през 10-12 векове, което е точно така в случая, защото от времето на Христос не е имало повече от 1000 години и Новия Завет не може да е по стар от десети век, ако приемаме че сега сме 2008 година. Други факти за древните. Нивото на Океана е било до 60-90 метра по надолу, освен Червеното море, в което са се вливали няколко големи реки в миналото като; Нил, и значително по пълноводната от днес Йордан, както и други реки изтичащи от ледената шапка покриваща Сирия и Ирак. Когато се е случило бягането, за което се споменава в Евангелията, то ледените шапки покриващи повече от 50% от тогавашната повърхност, на север от Ливан и на юг реципрочна географска ширина. Предполагам леда се е образувал веднага след първия, Ноев потоп и се е поддържал с помощта на непрекъсната облачност и гъсти мъгли. След не повече от 20 години след Христос, а според мене може би само седем, са се случили събития като във "времето на Ной" и е било като в "Лотовите дни". Тоест, със огън отгоре леда е разтопен и серия от големи вълни подобни на цунами са помели и изринали целия тропически обитаван свят, с изключение на по високите планини, които обаче са били ненаселени поради ледената покривка и ниските температури. Така само вярващите са могли да се спасят защото са били предупредени да се качат на такива необитаеми места, все пак са останали и не малко племена невярващи живеещи в планински региони и успели някак си да се спасят от покачването на нивото на океана, според мен такива места са някой планини в Испания, Атласките планини в Мароко и Алжир и Андите в Южна Америка. Ето защо за нас не Египет и Израел са важни, те са напълно пометени от вълните и осквернени от фалшификатори, а като история Испания е по голям интерес. Всичко известно за света преди Христос е било унищожено, освен запазеното от християните, все пак хората от Испания може да са запазили някой неща. но и много са били фалшифицирани. Така наречената реконкиста всъщност е първия досег с Християнството, това което е било там преди католиците и наричано; арианство, ислям и юдаизма всъщност са били тези оцелели от планините, запазили някакъв остатък от старата култура, възстановен според спомени и предположения. Все пак не липсват и съвременни фалшификации само доказващи липсата на 1100 години от нашия календар. Това са разпространените в Испания и Португалия каменни плочи с надписи на светци от преди реконкистата с датиране в някаква измислена "ера" и претендиращи да са от преди християнското „второ“ завоюване, някой надписи съдържат пълни глупости и дори майтапи на латински. Представяте ли си гроб на светец в църква със светотатствен надпис? Единственото обяснение за тази позорна фалшификация е не желание да се затвърди католицизма с фантомна история, а да се отхвърли календара на католиците. Познайте кой е искал да обърне календара? правилно това е наполеон и армията му от обратни и измекяри нахлули в Испания и намерили местни предатели атеисти, с които решили да се изгаврят по такъв просташки начин, да фалшифицират календара, както вече направили във Франция. Същото вече било направено доста успешно в Египет, всички рисунки на йероглифи са фалшификати от времето на френското присъствие и продължени от англичаните като например откривателите на гробницата на "Тутанкамон". Следващия пост ще е за разобличаване на християнските, след втория потоп и преселението народи. Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници Прочетен: 23 Коментари: 0 Последна промяна: 16.11 17:06

14.11 23:50 - Болести и демони

Мисля, че сега е дошло времето да разкажа една история за единствения ми сблъсък с диабетен шок, на който присъствах. Случи се в малък офис, част от голяма фирма, който държаха само защото беше на много централно място. Явно нямаха големи очаквания от него, защото там държаха три млади жени. "Управителката" 20-годишна мома по време на случката, дъщеря на спортисти приятели на големия шеф, поне в офиса го раздаваше много сериозно въпреки, че беше мамино детенце. Друга 20-годишна, пишман красавица, надарено момиче, женена за пишман мутра, тя ме гледа често малко накриво, явно свикнала да получава дежурни комплименти, каквито аз не правя на никоя жена освен когато взимам пари. Третата жена, 28-годишна е особена и странна птица, облича се спортно, походката и бе отявлено спортно-гимнастическа, с широк разкрач, силно почти изхвърляне на глезена и отскок с пръстите на краката. Тя е героя на разказа, веднага да добавя със сигурност не е наркоманка или друго нещо пристрастена, без да забавя походката си съм я виждал да носи три чашки капучино без да се олее, баланс и равновесие на спортист. Все пак в нея имаше и неща, който не можех да си обясня, въпреки гимнастическото движение на краката, ръцете и при ходене бяха напълно неадекватни, при бърза крачка всеки човек си има специфичен стил на движение на крайниците, но нейния бе напълно противоестествен, винаги когато не носеше чанта, документи или капучино, ръцете и бяха странно допрени до хълбока или корема, при това не се прегърбяше а само леко се привеждаше, което си обяснявах с поглед забит във върха на обувките и много замислена физиономия. За разлика от другите две колежки тя бе прекалено мълчалива, една от най мълчаливите жени които съм срещал, на няколко пъти съм говорил с нея, нормално общува и говори, дори гласа и е мек и равен, не като на повечето жени, писклив и с неравномерно изговаряне на думите. До тук нищо интересно, докато един ден отивам при тях по рано, и се шашкам. "Красавицата" държи телефона с треперещи ръце, като тя цялата се тресе от някакво сътресение, а през врата в съседната стая "гимнастичката" лежи с опънати крака и очи вперени в тавана. Първата ми мисъл бе нападение от бандити, дори отстъпих назад за да бягам, "красавицата" бе така изплашена че направо предаде ужаса си на мен, а винаги си е придавала важност. Обърна се към мен и с треперещ глас ми каза "отиди при нея", "нападнаха ли ви? питам", "нее отговаря“ и се опитва да набере номер с треперещи ръце. отивам при "гимнастичката" и гледам полята с вода лежи на пода, явно е диабет и са и давали с вода, но като легнала са я олели, но защо е така изплашена колежката и какво толкова се е случило се питам. Когато решавам да и дам вода от шишето до нея, понеже виждам да си отваря устата като чели мляска. Питам искаш ли вода, отговаря с еди глас, които не подлежи на описание, "Даа", внимателно го поднасям за да нея полея, беше зимата, като и вдигам леко главата. "По бързооо" чувам от нея и изтръпвам, ето какво е ужасило колежката и все още спомена не кара да потрепна, това не бе нейния глас, не бе женски глас, не бе дори и мъжки, това бе глас като на демон. Знам че звучи фантастично но съм 100% убеден че това не бе глас на човек, дори се огледах настрани да видя дали не идва от другаде, идваше от нея а по мен всяко косъмче настръхна. Никога не съм мислил че ако срещна демон или бяс ще се уплаша но този глас сериозно ме обезпокои. Концентрирах се и и дадох да пие вода, тя продължи да крещи „дай малкоо“, само докосна с устни шишето и пак поиска с демоничния глас. реших да я накарам да стане, виждах че не си е глътнала езика дори виждах как равномерно но дълбоко диша, като дори забелязвах под мократа блуза как гръдния кош се свива и отпуска, диафрагмата се движеше видимо, и дори забелязах много рядко наблюдаваните двойни присвивания на коремните мускули, когато диафрагмата обръща движението, при нея добре видимо. Имаше една особеност, ръцете и долепени до корема се извиваха много странно, като чели някой невидим я стискаше за китките и се опитваше да ги извие настрани, а тя се бореше с него. Просто усещах чуждо присъствие в стаята, не само в нея. Започнах нещо да и говоря, дори предложих пак да я вдигна, не стана, но спря да си извива ръцете и започна да си държи китките сякаш стиска въже, на което виси. Тогава дойде "управителката" доведе един съсед охранител разбиращ от първа помощ, погледна я, видя че нещата не са да и помага с нещо и дори започна да и вика, както треньорите викат на деца, които са се ударили и трябва да станат и да продължат да тичат. Сега в голямата група тя се успокои и дори я вдигнаха да седне на стол. Погледа и бе все така тъжен и замислен като в нормално състояние, а не луд или изнервен човек. Предполагам че някой ще каже, че демона се е проявил по същото време когато и дисбаланса на захарта, но в действителност демона бе отговорен за припадъка а вдигането на захар в кръвта е само последствие на неговото активизиране. Диабета е следствие на яденето на боклуци и захар, но и действие на беса при всички хора, няма друго обяснение за припадъка, а за този нечовешки глас, едно от малкото неща, които ме накараха да се уплаша обяснението със сигурност не е медицинско. Инсулина не е средство да се помогне, а е част от плана на демона да се извърши агресия върху кръвта на човека, което е неговата цел с тези припадъци. Какво като той нещо ужким влияе на захарта, не това е проблема, а само последствието на демоничното въздействие. Диабета е подобен на пристрастяванията, когато човек не може да остави цигарата въпреки че не иска да пуши. Инсулина само ще доведе до още по силни проблеми в човека, защото той отваря вратата за по силно действие на дявола.

14.11 20:16 - Вечното евангелие за края на света

Една добра и една много, ама много лоша новина за пророците на "последното време". Много грамотно и неутрално написана статия за монашески ордени и вярвания в Италия през 13-ти век. За мен най интересно е описанието за възникване на идеите за края на света и изпълнение на старозаветни пророчества в наши дни, въпреки че целите на автора са по обобщаващи. Тази статия по косвен начин доказва или по скоро посочва моето за сега да го наречем откритие, че от времето на Христос има по малко от 1000 г. и историята от преди 13-ти век е яко фалшифицирана. В Статията е отразена политическата ситуация в Италия, и борбите на папата с императора Фридрих, ситуацията е следната, папите са италианци управляващи от Рим, но местните искат светска власт която императора германец и предлага, в Германия обратното местните феодали искат повече самостоятелност на своя територия и само свещена власт на наследник на Петър от татък планините ги устройва. Ето и някой от фактите отразени не директно, но присъстващи в статията, номерирам за мое улеснение да не пропусна някое от множеството открития; 1. Идеята за край на света е от 13-ти век не случайно, когато някои започне да фалшифицира датата на документи с пророчески елементи в тях, внимава те да не са опровергани от историята по негово време. Така датите за край на света се слагат след времето на публикация. 2. Термина "край на света" за първи път се слага в документа "Вечното евангелие" на Йоахим Флорски или от Фиоре. Но само като край на Христовия свят и начало на света на духа, което никак не е ясно какво значи. 3. Първия антихрист Фридрих 2, който ще дойде от "север", тоест Германия. Ето от къде иде неразбирането, че север в Библията означава не посоката на земята а духовния свят. 4. Ако след няколко стотин години Лутер залюлява махалото обратно и обявява папата за антихриста, то сега е време да върнем пак махалото и да посочим светската власт за антихриста, като например Обама. 5. Явно от войните по онова време в Италия и Германия водени от едната страна от папата в Рим е излязъл мита за "Римска империя". 6. Нищенстващите ордени са всъщност петата колона на папата, шпиони и гърло резачи, възникват първоначално именно в Италия където папата е имал много големи трудности и врагове. 7. Пацифизма изповядван от тях е идеология изцяло в полза на папата, той се проповядва изключително в градовете в северна и централна Италия открито воюващи против Рим. Статията се е концертирала повече върху философията на йоханизма, учение на лицемерен пацифизъм и политически ориентирано представяне на Христовото царство и идването на царството на светия дух, което ще замести не само стария, но и новия завет. Тази ерес е била разпространена само докато траели войните с императора, след спирането им някой от продължилите да експлоатират тази идеология свършили на кладата като еретици и назидание на не разбралите. Ето и едно бонус откритие от тази статия, стиха често ползван от официалната армия на папата; „. . . Не мир дойдох да донеса а меч” (Мт.10:34) и Лк.22:36 ( μαχαιρ*αν ) се среща в Евангелията само в тези два стиха и в историята на залавянето на Иесус. Други места, първата жертва е Йоановия брат Яков, следва началника на затвора опитал да се самоубие. В Римляни се дава и дефиницията на ножа, той е символ на войнска служба, получен е за символизъм, нещо като кортик. В Ефесяни имаме меча на духа, явно това не е символична формулировка, а начин да се ползването на дадения на вярващия дух. В Ев.4:12Словото Божие е по важно от прословутия двуостър меч, в гл.11 меча се избягва или е ползван срещу вярващите. ( ειρηνην ) В тази си форма мирът е някакво съединяване или нещо получаване. В Матея Иесус казва, че не е дошъл да служи на мира на земята, а на ножа на земята. Докато в Лука казва че мира няма да дойде от него на земята, а от него земята ще се раздели. Тази схизма в Иесус се прави за юдеите, те ще бъдат отрязани от мира, юдеите получаваха спасение по дефалут, ако са изпълнители на Закона, е вече няма да е така. Ето истинския смисъл на прословутия меч донесен от Иесус, просто власт да се отрежат непослушната част от юдеите. И на руски информация за абата пацифист, тоест агента на папата;

12.11 23:14 - Магаретарят, Новозаветния психолог

Това е длъжност, спомням си добре като малък за човека който избираха за магаретар. Хората в селото на дядо и баба се придвижваха изключително на магарета и каруци като в Библейски времена. Когато се наложеше да отидат да берат гроздето или на други градини често се събираха над 50-60 магарета, за да се въдвори ред, магаретата се събираха и се назначаваше отговорник за деня, наричан магаретар. Хората се грижеха много за магаретата си и можеха да отделят човек да се занимава с тях цял ден, да ги води в трънаците да пасът и да търси и гони когато ги прихване магарията. Магарето не е стадно животно, за него трябва да се отделя специално внимание, нужен е подход и отношение, магарето има характер. Това животно изисква, не е просто да ги събереш като овци, нито да им се крещи като на кози или да се говори мило и нежно като на крави. Изисква се проява на отношение, магарето трябва да се убеди със чувства. Именно за това за тази длъжност избираха винаги някой стар ерген или мъж на средна възраст, който сутринта при събирането на лозарите е бил най шумен вдигал е врява правел е някаква разправия или подобно. Сега вече няма толкова много магарета, но тази почетна и неблагодарна длъжност се изпълнява от психолози. Професията на психолога и магаретаря е почти идентична и двете професии ползват едни и същи методи, на моркова и тоягата. Към тях трябва да прибавим и една друга професия, тази на евангелския пастор, думата пастор е заблуждаваща, защото се пастируват само овци или кози, магар'ьта не се пастируват, те се психологизират. Точно такива са днешните евангелски служители, теса магаретари-психолози, овцете са животни които не се нуждаят от личен подход, пасторите не крещят често, както се пасат кози, а и не се сближават с миряните както се гледат крави. Пасторите са психолози. Вчера докато преминавах покрай митинга на "Кремиковци", се сетих каква е целта Иесус да се качи на магаре влизайки в Ерусалим преди разпъването, две са причините; 1. Влизайки яздейки добичето той демонстрира че само преминава през града, това не е неговия дом или собственост, а само предверието на истинското му царство. 2. Когато царете са влизали в града те са били носени на ръце от най високопоставените, другите са се подреждали след тях като са докосвали носещите по гърба или дрехите, за да символизират приемането на властта им. Иесус обаче не искаше никой да го носи, за него това бе работа а не висок пост, Той не дойде да бъде цар на земята, а Господар на света, не просто на един град за когото се подготвяше разрушение. Ето и случаите в които се ползва магаре в НЗ; ( πωλον ονου ) рожба на ослица в Йн.12:15 ( ονον και τον πωλον ) е магарица и осле е само в Мт.21, три пъти. Магарицата е в един от седемте стиха със Сион, като в ст.5 имаме и ( υποζυγιον ) би трябвало да е оседлано, а не както се споменава направо в нашия и много други преводи осел. В Мт.21:5 и 2Пет2:16 само Христос и Ваалам яздят магарета, какъв смисъл има това не е ясно. Магарето на Ваалам както бях писал познаваше по добре ангелите от него. Предполагам тази хумористична картина на говорещо магаре е образа на пророческото служение, необходимо е да се намери личен подход, както ангела се разкри на ослицата, така и пророчеството трябва да се разкрие първо на служителя лично. За да демонстрирам със силен пример магарешкия характер на пророческото служение ето една статия на руски за Улф Екман. Легендарния шведски проповедник е влязъл като магарето на Христос във връзка със номинални лутерански кръгове в родината си. Явно активността му в СССР и другаде по света не е изоставена, но опита натрупан с магарета по света се прилага и в съседните на Упсала кервансарай. Напълно продължавам да подкрепям Екман и да му благодаря че преди време именно на негова проповед имах благотворно освобождаване от лични проблеми изцяло моя вина. Все пак в Мк.11 и Лк.19 се споменава че учениците са поставили дрехите си, символ на позицията си в духовния свят на ( πωλον ) ослето. Предполагам че става на въпрос за за възване на някаква кърпа на ослето което е ходело след ослицата на която е яздел Иесус, така според мен не се символизира, че апостолите са вкарали Иесус като цар в Ерусалим, а са били техните служения заведени в града, в който те всъщност нямаха власт, за разлика от Христос. Пак трябва да се измъкна с общата фраза, този символизъм пак ще се доразгледа. Библейския Осел Самарянина има "ктенос" ( κτηνος ), но не и осел в Лк.10:34, думата е част от отрицателни характеристики на служители в писмата на Павел, явно служителите не трябва да са добитък, както правилно се превежда думата. Думата за шест е много подобна ( εκτην ), но може би няма връзка.

11.11 23:12 - Концепцията за микрометъра в НЗ

Това изследване бе стимулирано от един разговор по телефона, който подслушах в магазина вечерта. Младеж на около 20 г. с бутилка евтин алкохол стоеше зад гърба ми и се обади явно на познат със следната реплика, " . . . поканил съм (име), искаш ли и ти да вкараш 15 лева за 10 мин. . . . ". Не чух отговора, но мислено идеята за наливане с евтина мастика и ползване на една мастия за икономия на пари ми се видя отблъскваща и за момент, стараеки да не показвам съпреживяване на младежките емоции благодарих на Господ, че никога не съм получавал подобна покана по телефона. Да се добавя и аз на такова нещо ми изглеждаше отврат. Все пак този подслушан разговор ме наведе на следното откритие. Употребата на думата ( μικρο* ) в НЗ се превежда според разбирането в латинския и гръцкия за по малко, оказва се, че думата не е сравнително прилагателно, а обстоятелствено пояснение на глагола или по скоро някаква особена граматическа форма, с която се включва бъдещо или следващо събитие в действието или прибавя в последствие нещо към вече описаното или казаното. Граматиката на старогръцкия не трябва да се ползва според съвременните разбирания на правописане. Ще разгледам поотделно всеки стих, защото думата не получава ясно значение от предния пост. Йоан, в това Евангелие "микрото" е свързано непрекъснато с понятието време или някакъв период. От общо осем пъти, четири в гл. 16 значението е не малко (време), а ограничено-добавено (време). Има разлика в двете понятия, малко време е все едно недостатъчно време или някакво никакво време, докато ограничено-добавено ни показва значение, което Иесус ще изпълни тук на земята в старото си тяло, както за ограничено време, така и и ограничени възможности. Това е упоменавано многократно и в други случаи, докато е в старото си тяло, нещата са много явни за възприемане, но и в много големи граници. Марк, в 4:31 е прословутото сравнение за малкото семе на синапа, всъщност става на въпрос за микрото значение на синапа, растението не дава плод, но се слага на нивата за да е от полза на човека и от птиците да гнездят там, дали това гнездене не е начин за подмамване и ловене на пилците не е ясно, прекалено е голям разрива с миналото за да вникнем детайлно в притчата. 9:42 е стиха разглеждан и преди, но сега ще се изясни по ясно, (скандалидзо ена тон микрон с "о омега") значи да скандализира и в ограничена област, не малка, а само в нещо особено, като например доктрината за грабването или почитането на дева мария и прочее. 14:35 има фразата ( προσελθωνβ προελθωνατσ μικρον ), което значи не отиде малко напред, а "обърна се", "започна да говори", тогава и добави. Микрон тук ни казва времето на говорене, като последвало започнатото по рано или добавяне към първо казаното. Същото е в 14:70, Петър се отрича от Господ, но служителите на Храма го разпознават и засвидетелстват на това свято място, че той е от тях. Това е лошо не за Петър, а за самия Храм и служителите му, защото така се получава, че хората се разграничават от Иесус. Не трябва да обвиняваме Петър, че е плътски и невярващ в случая, не Петър се отрече, а юдеите се отрекоха от Господ. 15:40 е стих недоразумение, не е "малкия Яков" няма мъничета в Словото Божие, няма малки хорица сред учениците на Христос. Микрото в стиха е след Яков и показва хората, които са дошли по късно, Йосия и Саломия са дошли едва когато е свален мъртъв от кръста, за погребението. Това е някакъв много специален символизъм и ще се разглежда в последствие. Матей, 11:11 ( μικροτερος ) тук концепцията е смислово спазена, но не изцяло, не е последните в Небесното царство, а присъединените в последствие, формулировките в превода натрапват ненужна йерархия. 13:21 притчата за синапа е вече разгледана. 26:39 също разгледан пасаж, аналогичен в Марк. 26:73 Никой не се приближава, как ли са чули говора му като не е са били там, добавили са към предното казано, не само вратарката, но и служителите се дистанцират от Иесус, ама че балъци. 10:42 имаме "о-мега", не е "напои един от тия малките", а добави малко, стиха си сменя знака не е положителен а отрицателен, става на въпрос за наказанието което ще се запази, а не че наградата му няма да не се запази. 18:6, 10, 14 е като в Мк.9:42, говори се за добавени неща в последствие към вярата, а не за малки хора. Лука, 7:28 е като в Мт.11:11. 9:48 няма малък или голям, а който приеме това добавеното като малките деца се добавят към родителите за да се изпълнява Словото на юдеите, така той приема много. Тук има важно сравнение, създаването на деца от юдея е неговото задължение за вярата, това е сравнено със приемането на Словото на Христос. 12:32 е без страх се присъединете към стадото не е обръщение към стадото, цялата глава има много личен елемент. 19:3 отново Закхей. 17:2 е да скандализира нещо чрез добавяне. Деяния, 8:10 не е от малък до голям, а е продължаваше непрекъснато нещо велико да говори и за това го мислеха и наричаха "велика божия сила". 26:22 е не свидетелствам на малък и голям, а свидетелства добавям и то големи. Другите стихове в писмата и Откровение са много подобни и цитиране и преправяне за сега ще се спести.

10.11 23:58 - Синапово семе

Споменаването е в Мт.13:31-32, Мк.4:31, Лк.13:18-19. И в трите Евангелия има един смущаващ елемент, синапеното семе според някой не е най малко и размера на различните видове може да варира. Този аргумент бе разгледан в статия на AIG, но не бе даден отговор на основния въпрос, от къде знаем за какво точно семе и растение става на въпрос за да правим изводи и ида се строят философски системи? Отговора се оказва по елементарен от колкото може да се помисли. Иесус казва, че не семето е най малко, а че това е растението, което се сее последно на нивата, става на въпрос за някакъв вид дървета, които се засяват на края на полето, така че в горещите летни дни да се изтегне човек там на сянка. Това е последното което се засява и което се прави на нивата. Забележете става на въпрос за нещо, което е част от Божието или Небесното царство, това е нивата и мястото където човек работи. Този символизъм се ползва и в Мт.17:20 и Лк.17:6, смисъла е не че вярата е малко нещо или че ни трябва съвсем малко нещо за да се направят велики неща. Вярата трябва да е като синаповото зърно, сее се последно на нивата така, че да не пречи на житото или на гроздето, но като порасне е белег на успешна работа, място където на спокойствие човек да се излегне и да наблюдава и размищлява над символа на Словото, което е житото или символа на Изкуплението, което е гроздето. Думата е Г4615 σιναπεως , по интересно е че думата за планината Синай, е с номер Г4614, σινα като че ли вярата като понятие произлиза от Синай. Думата приемана днес като малък ( μικρο ), всъщност значи не с по малък размер, а е следващ, последен, второстепенен. Например Закхей не вида Иесус добре, не поради ниския ръст, а защото имаше голяма тълпа и той бе най открая. В Йоан думата се споменава кратко за време и млако разтояние, което ше последва.

10.11 02:24 - Легендата за седемте заспали

За тази толкова разпространена легенда разбрах едва преди малко в една сензационна книга, в която се поставят въпроси за достоверността на историята, документите които тя ползва и дори противоречиви сведения за самите автори историци. Винаги съм се отнасял резервирано към култа за светците, но тук признавам бях крайно заинтригуван. Причината е не толкова в самото чудо, а в самата история на тази случка. Тя съвсем явно е част от спора за възкресението на тялото, преследваните младежи били зазидани, но когато сред християните се разпространил спора за възкресението на телата, пещерата била отворена и те сензационно подкрепили със седмократно доказателство християнското възкресение. Да започна с моето мнение, въобще не вярвам на случката 100% измислица е, обаче тази история е много по ценна за вярата, защото тя издава каква измама са историята и философията в миналото, тя е и част от потвърждението за моята теза, че историята от преди 12-ти век е измислена. Европа с изключение на Испания изниква от тъмните векове на средновековието през 11-ти - 12 -ти век. И единственото обяснение е в катастрофи в близкия изток и преселване на народите от там през Кавказ и на запад и север. Предполагам всичко на север от Ливан е било замръзнала пермафроза, и няколко години след Иесус се е появила Сахара, ледовете на север са се стопили и това е предизвикало преселението. Знам че е прекалено революционно, но ето и доводите от тази история, ако тя е измислена а тя явно е такава, то ето и последствията или свързаните с нея митове; 1. Местоположението на Ефес не е според сегашното мнение. Град се е е намирал другаде, византийската история явно не е била толкова бляскава и велика, а турците не са били толкова нова народност в региона, никога не е имало Никея и никейски събор. 2. Идеята за злия император, за масовите гонения и изобщо за римската империя е мит и фалшифицирана измама от папите и измамниците в монашеските ордени от където произлизат документите за древността, след 12 век вече не могат да се измислят места и събития, както за тъмните несъществуващи векове. 3. Присъствието на тази случка в корана е убедително доказателство, че той не е написан толкова рано, не е писан от араби, а от европейци вероятно от обкръжението на Тома аквински. 4. Турския елемент в коран е очевиден, тази случка е едно от потвържденията за турското участие в написването на книгата. Другите са; остри критики към Византия или гърците, както и религиозни споровете с юдеи характерни повече за европейци и турци, не за араби. Може би това няма да е единственото нещо, което някой хора ще оценят като показател че съм откачил и ли сънувам, ако някой може да постави доказателства за противното съм готов не само да ги приема, но дори да демонстрирам своята заблуда. Аз обаче съм търсил с години неща доказващи достоверността на някой от твърденията и не съм ги намирал, силно се съмнявам, че друг е намерил нещо повече освен поредната измислица. Преценил съм дали риска да бъда сметнат за луд или заблуден си струва и реших да го поема, дори признавам съм започнал да смятам противниците си за заблудени или измамници. И така тази история е едно от доказателствата, че от времето на Христос все още няма 1000 години, велико преселение в Европа е имало и то е започнало малко след Христос поради катаклизмите засегнали Библейските земи. Историята в Уикито

08.11 23:58 - 50 години нямаш, . . от преди Авраама

В Йоан 8 глава имаме единствените 9 стиха с общо 11 споменавания на Авраам в това Евангелие. Защо са толкова не е ясно, ясно е само, че тези 11 случая са, код който е написан за да се покаже кой е Авраам и кой Иесус. Загадка, която юдеите на разбраха въпреки опита да им се покаже. От 33 стих имаме остър спор на Юдеите с Христос, те започват с много погрешна теза, "наш баща е Авраам", ние не разбираме какво говориш, не ни касае. Отговора е шокиращ, Иесус им казва, че ако бяха чада на Авраам щяха да знаят какво говори, а не да се правят на важни. Предполагам този спор е бил нещо като тест, "като сте чада Авраамови покажете го!". За съжаление юдеите се провалиха, за тяхно съжаление, не за наше. Отговора, "Авраам умря" бе най неподходящия отговор, тия хора въобще не зацепиха за какво става на въпрос. Иесус ги пита вие въобще знаете ли кой е Авраам, а те отговориха "един дет' умря", ама че темерути. Спомням си случай с един пенсионер преди време, вижда че сме група, която държи Библии и вади от джоба православен календар и заявява, "днес е 6-ти декември Андреев ден". А като ги питахме, "Кой е този Андрей", се опули едно тъпо. Важната дума за разбиране на специалния стих 57 е; ( εωρακ* ) е дума най често ползвана в Йоан, 18 пъти. Навсякъде се ползва като случай на виждане на личността на Бога. В 8:38 Иесус твърди, че е видял Бога, в 8:57 юдеите смятат че не е видял Авраам. Това ме навежда на логичния извод, "еурака" е не гледане, а по специално гледане, познаване на личността на Бога чрез Авраам или Христос в последствие. Друга дума предизвикваща интерес е ( ηγαλλιασατο ) в предния стих 56, някаква по специална радост предизвикана от вън, като например тази на Елисавета в Лука 1. Предполагам думата в случая е укор за неверието и неразбирането на юдеите, за разлика от Авраам, който бе "Егалиасто", а Йоан бе дори и в утробата си зарадван от Иесус. Целта на постинга е да се разгадае на колко години Иесус е бил разпнат. Защото сега чета, че според православните или по скоро някои православни теолози, Той според тази глава е разпнат 40 годишен. Такова твърдение бързо трябва да се отхвърли, в главата четем юдейски спор, зад чийто смисъл Иесус показва смисъла на Авраамовото бащинство. Факта, че Авраам се среща само тук в Евангелието е определящ смисъла на пасажа. Разбира се и католическата идея за 33 години трябва да се отхвърли като догадка, която със сигурност не е правилна, просто е била избрана някаква възраст с междинно значение, а не с доказателства и факти. Може би не е ясно от къде ще се вземе информация за възрастта, след като в Евангелията нямаме указание, аз все пак мога да посоча, че връзката на Иесус и Исаак в естествения живот е много директна. В Бт.23:1 се вижда, че Сара умира след случая на Мория, когато е 127 години, това е 42,(3) по 3, не знам какво значи, но погребението със сигурност е преди сватбата на Исаак. Текста на историята е записана след смъртта и според мен с пророческа цел. Накратко да спомена предположението си. Разпъването трябва да е малко след навършването на пълнолетие, на 21 г. Исаак не бе закаран на Мория малолетен, но не бе и в зряла възраст над 30-те. Точната възраст е явно добре укрита и за сега мога само да кажа, че това е предположение. Исаак бе наречен син на Авраам на отиване на Мория за последно пред него, Иесус е бил разпнат като Божи син пак на същото място и впоследствие само вярващите в него го наричат Божи Син. Трябва според мен да има повече време между Мория и сватбата,както и факта че след Мория Исаак е напълно зрял мъж, което навежда на идеята за възраст в началото на пълнолетието. Друг образ на Христос в тяло, този на Авесалом представящ "тъмната страна" на Христос, също умря млад, на дърво между земята и небето, прободен от най верния войн на Давид. Авесалом бе наречен от него "младежа". Липсата на дати за раждането и Смъртта, не би трябвало да се превръща в повод за съмнителна фи

07.11 21:31 - Щурма на зимния дворец и еврейския елемент

На тази дата по стар стил, 25-ти октомври бе завлядян от комунистите бившия дворец на царя, където ве още се пазеше голямо количество алкохол. На фона на разрухата в Русия, за която вина имаше както царя, така и много други хора, това събитие не е било нищо особенно, но в последствие поставено като емблема за "революция". Целта на поста е да разбия поредния мит за еврейския заговор в разрухата на росийската империя породена не от тъмни тайни организации, а от масова корупция и морална деградация навсякъде в ръководната област на империята. Поста логично е на руски, източник; «Штурм Зимнего» — названный советской официальной историографией «Великой Октябрьской социалистической революцией», произошел в ночь с 25 на 26 октября 1917 г. по старому стилю. Этот «штурм» именовался главным событием XX века и с большой помпой отмечался как главный праздник Советского Союза, со всеми его атрибутами: торжественными приемами, речами, военными парадами и демонстрациями трудящихся, «трудовыми» подарками к Октябрю. Cреди мифов о взятии Зимнего известна и легенда о том, что Октябрьскую революцию совершили… да, конечно, именно они — евреи. Впрочем, это не мешало ее сторонникам утверждать, что и евреи устроили Февральскую революцию, убили царя и его семью, а заодно устроили поражение России в Первой мировой войне. Впрочем, немецкие националисты говорили примерно то же и о Германии, именно евреи принудили к поражению Германскую империю накануне самой победы над Россией, «воткнув ей нож в спину». Возвращаясь к «штурму» Зимнего, надо сказать, что евреи сыграли в нем совсем не ту роль, которая стала им позднее приписываться юдофобами всех мастей. Налицо впечатление общей неразберихи, насилия и анархии, царивших в те дни в Петрограде. Евреи оказались среди тех, кто в ту роковую ночь свергал Временное правительство. Были они и в рядах его защитников. При этом «штурмовавшие» дворец, где находилось Временное правительство, не отличались решимостью. Солдаты, блокировавшие Зимний, не понимали, что собственно им нужно делать. Солдаты броневого батальона пытались сохранять «модный» тогда нейтралитет. Их уговорил принять сторону большевиков Николай Крыленко, убедивший их в том, что они обороняются, а не наступают. В свою очередь, среди защищавших Зимний находились так называемые ударники — солдаты и офицеры, поклявшиеся воевать до победы. Наиболее боеспособной группой защитников Зимнего были офицеры. Но основная их масса вечером 25 октября была настолько пьяна, что плохо ориентировалась в пространстве и занималась выяснением отношений друг с другом. Отдельную группу защитников Зимнего дворца составляли женщины-ударницы. Среди этой разношерстной группы были и еврейки. Наиболее боеспособную группу могли представлять казаки. Но вскоре почти все они покинули дворец, оставив там часть своего вооружения юнкерам. В Зимний казаки пришли с боевым настроением обороняться от Ленина, ибо у него вся «шайка из жидов». Но вскоре «еврейский» фактор опять изменил их настроение: они увидели, что обороняющиеся не представляют сколько-нибудь реальной силы. Тогда казаки заявили, что и Временное правительство состоит «наполовину из жидов», а защищают его только «жиды да бабы», «а русский народ там с Лениным остался». Возможно, казаки тогда «обиделись» на юнкера, оказавшегося евреем и не пустившего их в царскую молельню, ибо строго следовал приказу никого в нее не впускать. Среди защитников Зимнего, оставшихся до конца верными Временному правительству, большинство составляли юнкера, среди которых было немало евреев: Гольдман, Шварцман, Шапиро, братья Эпштейн и другие. После падения самодержавия и ликвидации всех форм дискриминации евреев еврейская молодежь устремилась в юнкерские училища, еще недавно закрытые для приема евреев. Еврейские газеты сообщали, что «люди, ворвавшиеся в Зимний дворец по приказу Троцкого-Бронштейна, выкрикивали с яростью: «Дайте нам жида Керенского!». Солдаты считали, что первым делом после переворота надо «резать жидов», а на замечание, что и среди большевиков они тоже есть, отвечали: «Спасибо, научили, а теперь они нам ни к чему!» Многомиллионое российское еврейство ощущало резкое усиление антисемитских настроений и опасность погромов в стране. В своей массе оно оставалось консервативным, желая, насколько это было возможно в условиях войны, сохранить традиционный образ жизни, следовать указаниям авторитетных раввинов. Евреи не поддерживали радикальные идеи, которые могли привести к необратимым изменениям в устоявшейся веками жизни. Они понимали, что любые народные волнения и смуты несут евреям тяжелейшие бедствия. Еще свежи были в памяти кровавые насилия в революцию 1905 г. Еврейская масса предпочитала оставаться в стороне, сохранять нейтралитет и не вмешиваться в дела других народов, среди которых евреи жили. Еврейские национальные партии, как вся демократическая Россия, решительно осудили большевистский переворот. Даже занимавшая наиболее близкую позицию к большевикам Еврейская социал-демократическая рабочая партия (Поалей Цион) враждебно отнеслась к перевороту и потребовала передачи всей власти в стране Учредительному собранию. На заседании сионистского «мерказа» — ЦК сионистской организации России — прозвучали призывы к борьбе с «узурпаторами» и созданию «всероссийской еврейской обороны». Газета сионистского направления «Тог блат» заявляла: «В марте месяце революция была народной в полном смысле этого слова, теперь она представляет только солдатский заговор». Другой сионистский орган «Рассвет» писал: «Большевизм ведет к анархии, враждебный ко всему интеллигентному, ко всему буржуазному, он, конечно, не сможет вести столь сложный государственный механизм. Разруха неизбежна; голод и усобица; грабежи и погромы. И мы, евреи, самая слабая, самая неустойчивая и беззащитная часть многомиллионного населения России, — мы не можем не содрогаться перед столь близким и столь неизбежным будущим». Бунд, находившийся в решительной оппозиции сионистам, на этот раз выступил в унисон с ними, решительно протестуя против насильственного захвата власти большевиками. Их представители покинули заседание Второго съезда Советов. Печатный орган Бунда «Арбетер штиме» писал: «Большевистский переворот есть безумие». Орган Еврейской народной группы, руководимой Максимом Винавером, газета «Еврейская неделя» констатировала: «Висевшая на краю пропасти Россия свалилась в бездну. Анархия проникла в центр. Правительство исчезло. Огромная страна распалась на куски, которые валяются в пыли и мусоре пронесшегося над ней большевистского урагана». Аналогичную позицию к перевороту заняли евреи, игравшие видную роль в ряде партий, и выражавшие, разумеется, не только свою, но позицию своих партий. Абрам Гоц — лидер фракции социалистов-революционеров, стал председателем Комитета спасения родины и революции и одним из руководителей вооруженного восстания юнкеров в Петрограде 29-30 октября. Газеты сообщали, что революционные солдаты и матросы с особой жестокостью расправляются с юнкерами-евреями. Сообщалось, что на Преображенском еврейском кладбище в Петрограде тысячная толпа сопровождала пятьдесят жертв большевистского переворота. Впрочем, еврейская масса не готова была протестовать против новых хозяев. Как и русская либеральная интеллигенция, немало евреев исходили из того, что большевики долго у власти не продержаться и ситуация разрешится созывом Учредительного собрания. Было немало и тех, кто стремился дистанцироваться от событий в российской столице и от радикальных ультаралевых элементов на местах, почувствовавших власть . Дело в том, к середине ноября стало известно о Декларации Бальфура — заявлении британского правительства о поддержке создания еврейского национального очага в Палестине. Это известие воспринималось как подлинный праздник и обращало взоры значительной части евреев в сторону Палестины. Любопытно, что переворот поддержали некоторые черносотенные газеты. Захват Зимнего вызвал восторженную реакцию черносотенно-популистской «Грозы»: «Слуга англичан и банкиров, еврей Керенский…метлой вышвырнут из Зимнего дворца… 25 октября большевики объединили вокруг себя все полки, отказавшиеся повиноваться правительству из жидов и банкиров, генералов изменников, помещиков-предателей и купцов-грабителей». Впрочем, были иные оценки монархических сил произошедшего переворота, но все они опять же сводились к зоологическому антисемитизму. Один из будущих вождей белого движения генерал С. Марков записал в своем дневнике: «Как пала Россия — шпион стал во главе ея, а жид — во главе армий». Среди евреев было немного большевиков, значительно меньше, чем, скажем, среди меньшевиков, которые решительно осудили захват власти узурпаторами. Перепись среди членов РКП(б), проведенная в 1922 г., свидетельствует о том, что только 958 евреев вступили в большевистские организации до 1917 г., что составляло около 4% всех членов партии накануне падения царизма. Между февралем и октябрем 1917 г. к большевикам присоединилось, судя по той же переписи, еще 1175 евреев. Все это были в своем абсолютном большинстве, как назвал их один историк, «нееврейские евреи» — «интернационалисты», далекие от еврейской традиции и культуры. В самом начале 1918 г. участник Третьего Всероссийского съезда Советов рабочий-еврей из Москвы на вопрос о национальной принадлежности, объявил себя «интернационалистом», указав в анкете, что «революция отменила национальности». Несмотря на весьма незначительное число евреев в партии, захватившей власть, среди высшего большевистского руководства евреи составляли около 20%. Абсолютное большинство среди них отвергали или считали несущественным свое происхождение. Они страстно желали победы мировой революции, которая окончательно покончит с разделением людей по национальному признаку. Самым известным среди большевистского руководства был Лев Троцкий-Бронштейн — пламенный трибун и организатор, будущий создатель Красной армии. Он так же, как и его товарищи других национальностей, считал себя интернационалистом. Но для всей белой и монархической пропаганды, обретшей новое дыхание в наши дни, имя Троцкого стало воплощением еврейского господства в России, еврейского характера большевистской власти. Между тем в 1918 г. большевистскому руководству не удалось найти среди евреев-большевиков, которые бы знали идиш, для того, чтобы начать издавать еврейскую коммунистическую газету. Однако большевики еврейского происхождения, ставшие в мгновение ока у кормила власти, как их русские, латышские и польские единомышленники, были фанатично преданы идеям мировой революции, пролетарской солидарности и интернационализма. В условиях крушения моральных норм большинства населения, еврейские массы стали объектом невиданных насилий. В кровавых погромах, в которых были зверски убиты до 200000 евреев (они происходили на Украине, Белоруссии, Молдавии и европейской части России) участвовали все противоборствующие в Гражданской войне силы, от белых до красных. Николай Бердяев вспоминал, что в разгар коммунистической революции, его сосед-еврей при встрече с ним часто говаривал: «Какая несправедливость, вы не будете отвечать за то, что Ленин русский, я же буду отвечать за то, что Троцкий еврей». Говорили, что мудрый московский раввин Яков Мазе заметил тогда, что «революцию делают Троцкие. А расплачиваются за нее Бронштейны». Штурм Зимнего, казавшийся многим современникам незначительным эпизодом тех бурных событий, обернулся одной из самых кровавых диктатур, которые знала история.

06.11 22:13 - Коя е жената в Лука 7

Във филма "Шифъра на Леонардо" бе наблегнато излишно на случая в описан в Лк.7:36-50, като самия гранд мастер на тайното общество разби заблудата че Мария Магдалена е тази жена, в действителност това е известно за всеки който има Библия и може да чете. За тази жена в прав текст е спомената в Йн.12:3, това е сестрата на Лазар. Повтарям изяснявания от преди, думата "порнеа" употребена за нея означава разведена или оставена, не както се смята "порно", а Лазар е не случайно име, то е преобраз на Елеазар първия син на Аарон, символ на служението на Завета от Синай. Сега иде ред да установим каква е била тази жена и защо е наречена "амартолос" ( αμαρτωλος ), всъщност тя е не грешница, думата грях е философско християнско понятие, то представлява състояние на душата, житейска нагласа, а не конкретно действие. В НЗ всъщност имаме юдейското разбиране, което е далече от сегашната философия. За юдейна действията се делят на; нечисти и незаконни, за нечистите дела и хора има регламент за очистване, за незаконните има регламент за наказване. Например в книгата Левит и другаде има разграничаване на жертвите; за беззаконие и за грях в нашия превод а по правилно е да се каже нечистота, ритуална мръсотия или може би е нужно да намерим някоя по подходяща дума за да заменим понятието грях. И така разграничението накратко; грях е философия, нечистотата е "амартос". Нещата обаче са по сложни от колкото изглеждат, частицата "а" е отрицание, като нашето "не", а думата "*мартос" се среща и то за важни неща, преведена е като свидетелствата на повечето места. В Йоан ( μαρτ* ) се среща като свидетелството, в глава 1 има седем свидетелства и е едно засвидетелстване ( μεμαρτυρηκα ), важна конструкция, за да се свидетелства трябва да е засвидетелствано. Другото интересно е че "амартиас" мръсотията я Йоан е само в глава 9, където юдеите най после разбират за това, че Иесус не е нечист, като може да изцелява. Ситуацията в Лука е следната, Иесус отива в къщата на фарисея и не сяда на трапеза а застава на амвон и говори на събранието и учениците си. Това не е специално за него, а практика за поучения не само за тълкуване на Закона, но там като в едновремешните църкви се взимат важни политически и социални решения. Жената се е приближила от зад и без да пречи е поляла миро или масло по краката му и го е размазала с четката си от кичур от косата си. Тази сцена разочарова фарисея, защото той знае, че жената е "амартос", ритуално мръсна, не защото е блудница, ако беше такава нямаше да е допусната в сградата. Жената не е и с течение, защото това значи да носи специална дреха или кърпа и да се вижда от далече, без пророческа дарба. Ето какво е великото откритие за тази жена, има една описана в Петокнижието което прави човека нечист без да се налага да носи дреха. Това е когато човек се е докосвал до мъртво тяло, такава е и жената с алабастър съд, тя се е докосвала до умрели, помагала е на погребения, правила е смесите с маслата и и мажела телата на мъртвите. Точно това е направила във фарисеевата къща, възможно най голямата провокация, помазала е с миро човек който е умрял, тя в случая го направи за Христос, но така все едно обяви че фарисеевата къща е къщата на мъртвец. И наистина в тази къща някой умря в образа на Христос, умря стария юдейски свят, умря метода да се взимат решения на събрания на юдеи, да се прогласява делото и Словото на Бога на такива събирания. Както Америка умря на изборите, така и фарисеевата къща умря и бе помазана в Лука 7. И за да бъде унижението пълно, Иесус в стих 44 не каза, че не са му дали вода и "целувка", а каза че не е влязъл в къщата му за да получи "вода и целувка", този ритуал за местно приемане, той не е юдейн който се нуждае от приемането на други юдей за да се засвидетелства правото му да разпространява Словото и да бъде съизпълнител на небесния Закон на земята. Той каза че е дошъл в къщата му именно за да бъде помазан за погребване, именно краката му бяха помазани, краката на човек символизират начина на действие, именно с "погребване" на краката се отменя начина на получаване на Словото. А за да направя нещата още по страшни ще дам линка за новия филм по книга на Дан Браун, апостола на антихриста е написал книга според която се засяга най ценното нещо, което католическата църква прави, да пази най древните ръкописи на Новия Завет. Прави са неверниците, може и да има много грехове в католицизма, но поне там е едно от места където текста е просъществувал и дошъл до нас, но вероятно този филм показва че това вече няма да е така. Както Америка си отива, така ще си отиде и църквата, но няма да останете сираци, богоизбраниа е тук.

05.11 18:26 - Той е онзи, за когото ще затопя залъка

Стиха Йн.13:26 е един от най различаващите се в съдържание на ръкописи, превода там не ме удовлетворява и за това ще се разгледа. Причината е, че сега гледах най после и аз "Шифъра на Леонардо", тъпнята, с която умишлено не се занимавах няколко години от страх да не се изнервя и амортизирам някоя част от хардуера дръзнала да ползва някоя от тези богохулствени идеи. След като реших да пожертвам два часа и да рискувам сигурността на богоизбраниа комп се нагледах на идиотии, но едно ме впечатли. Картината на Леонардо не бе представена и изтълкувана компетентно, а заблудително и спекулативно, тази картина все пак е важна, тя показва най емоционалния момент на тайната вечеря, когато всички юдеи са крайно сериозни, но стиха в Йн.13:21, когато Иесус казва "един от вас ще ме предаде" е особено вълнуващ за апостолите. Този динамичен момент е запечатан на картината, движенията на хората, неопределени, изненадани, развълнувани, показва настроението им, а Иесус е тъжен. Картината предава това вълнение много добре, какво има на масата, дали има чаши или няма, кой държи нож зад гърба на друг и прочее спекулации са подробности. Първата проблемна дума е трудната за преглъщане ( ψωμιον ), залъка които е само тук, с корена ( ψωμ ) се срещат все пак думи на няколко места. ( αψωμαι ) Мт.9:21 и Мр.5:28, вероятно "пипането" на дрехата на Иесус от жената с кръвотечението. ( επισκεψωμεθα ) Дн.15:36 и подобните и се превеждат посещаваш, но мисля че е повече като изваждаш. Ситуациите предполагат не просто виждане и докосване, а действие подобно на изваждане и повдигане в аналогичните, но различно пишещи се думи. Може би жената от горните два стиха се опитала да се привдигне със дрехата, а не да се отърка само както логично може да се помисли. ( υψωμα ) Рм.8:39 и 2Кр.10:35 е височина, но не топографска, а духовна. Може би е нещо като вдигане, думата е действие, не обстоятелство. ( ψωμιζε, ψωμισω ) е Г5596 следващия номер на Стронг след Г5595, която е "залъка". ( διψωμεν ) в 1Кр.4:11 е жаден и естествено е само тук и според някаква социална логика е свързан с други думи за жажда, всъщност според мен думата е нещо като фигуративно изплува. Докато се вглеждах в стиха видях от къде Джордж Лукас е взел името на Йода, от гръцкото за Юда :-). Другата проблемна дума е за потапяне (на залък) ( βαψωα βαψαςτσβ ) и вече потопен ( επιδωσωτσβ και δωσωα αυτωα βαψαςα ουνα εμβαψαςτσβ ). Мислех да продължа уморителното и ужасно много време поглъщащо ровене на срички от уникалните думи, но ще се огранича само с прегледа и постване на изводите, а те са; И в трите стиха, където става на въпрос за кой е предателя, не става на въпрос за потопване на залък и пъхане на ръка и бъркане в съд, а за правото ритуално на всеки ученик да разполага с храната според своя преценка нужда и желание. Това е някаква висша форма на доверие, Иесус го показва с това да разреши на всеки един ученик да взима самостоятелно хляба. Както казах преди хляба символизира Словото и приобщавайки ги към Себе Си и давайки им права, каквито Той има символично след неговото възнесение апостолите ще го представляват пред юдеите и ще е със позицията, която той е имал докато е бил естествено роден. Правилния превод на Йн.13:26 трябва да е " . . . този който слага, подрежда и взима хляба . . “. Както бях изяснил в преден пост, юдеите не са яли на маса с крака, а на закачена на въжета люлка, хляба е висял в някаква кошница и предполагам преди всеки един да си вземе я е спускал взимал е и след това я придърпвал пак нагоре или единия е спускал, друг е вземал, после дърпал и прочее. Някакви такива странни за нас манипулация описва Йоан и за това се получават тези уникални думи и неясни преводи. Основната идея е, че не става дума за топене на залък, а символично представяне на Словото идващо и взимано от и чрез и за апостолите. Подобна е ситуацията на Рут, тя също получи право да „топи залъка си в оцета“, Рт.2:14, всъщност тя имаше правата на другите жетвари да вземе според нуждите си от хляба и виното. За разлика от другите които „берат класове“, нарича се събиране на тараш, от хора които вървят след другите жетвари или берачи и нямат право да получат от хляба на собственика на нивата. Обърнете внимание на това, че тук не се споменава за вино или напитки, както между другото Леонардо е нарисувал масата без чаши и кани трите пасажа ни говорят за Словото, кръвта на Иесус още не бе пролята и макар да се споменава за вино едва след това. Ето малко и думите със сходни номера; Г1686 ( εμβαψας εμβαπτομενος ) "топи" в съда с Мт и Мр, Г1687 ( εμβατευων ) Кл.2:18 е наднича със следващия номер 1687, на думата с номер 1686, която се превежда като топи. Г1685 ( εμβαλειν ) е хвърлям в геената, от него да се страхуват, обаче не ние, а юдеите в Лк.12:5. Г1684 в няколко форми, навсякъде където се качват в лодка стои тази дума, която мисля че трябва да се преведе като отвързват лодката при качване. Явно важен и подценяван символизъм, все интересни неща, но толкова време отнемат, дори и с яките търсачки, че цял ден може да се изразходва в ровене. Друга уникална дума е тази за съд в Мт.26:23 и Мр.14:20 ( τρυβλιω, τρυβλιον ). И последно предположение, нещо като бонус откритие, в Йн.13:26 завършва някаква странна формулировка и то само тук ( ιουδα σιμωνος ισκαριωτουα ισκαριωτητσβ )Юда Симонов Искариотски явно не е един човек, а Иесус казва на Йоан нещо, което само той чува, че предателите ще са двама, Юда и Симон известен след това като Петър. Явно те са двата козела на очищението, Юда изповяда Иесус пред свещениците, но твърде късно и умря за греховете на обществото, а Петър отнесе тези грехове, тоест смъртта и възкресението на Месията до всички други юдеи. Друго предположение, което мога да направя и ако намеря друго обяснение ще го махна е че възможно Юда да е толкова равноправен с Христос, до толкова да има същата позиция, че да е материалното превъплъщение на сатаната. С тази странна символика на равенство спрямо Словото, но не и в позицията си на небето може би Иесус е искал да каже че дори и днес има хора като Юда, равни във хляба, но чада на лукавия. 23ο δε αποκριθεις ειπεν ο εμβαψας μετ εμου τηνα χειραα εν τω τρυβλιω τηντσβ χειρατσβ ουτος με παραδωσει (Matt 26:23) 20ο δε αποκριθειςτσβ ειπεν αυτοις εις εκτσβ των δωδεκα ο εμβαπτομενος μετ εμου εις το τρυβλιον (Mark 14:20)

04.11 19:31 - Защо християните не трябва да са расисти

Ще разкажа за най добре направената сцена във филм, в която бе показано хвърляне в пъкъла. След катастрофа четирима младежи умират и попадат в тъмно помещение подобно на фоайе на хотел, без стени и таван, само под, който не се показва, а на мястото на стените има едно черно нищо, невидима стена. В центъра на фоайето има човек с костюм, стоящ пред 16-битов комп, (филма е от 1989) със чернобял монитор и тракащ нискооборотен харддиск. Този звук е следващото подтискащо нещо, защото най голямото е монотонната фраза, "преминете вляво моляяяя. . ", към хората застанали на опашка и трепетно произнасящи името си, което се проверяваше на монитора. Когато дойде реда на младежите само на единия вярващ му бе казано да тръгне надясно, докато другите правейки няколко крачки вляво срещаха в тъмното едър цветнокож подобен на Обама. Хващаше ги за яката и като мръсно коте го влачеше по мрачен коридор завършващ с американски товарен асансьор, който се движеше само надолу. Афро-американеца не се трогваше независимо дали младежа плачеше сърцераздирателно или се бореше със зъби и нокти за да се измъкне, кадъра беше до асансьора отиващ надолу. Този късометражен филм показваше не само какво ще се случи с грешника, и защо не е нужно днес да сме расисти. В Библията се казва, че има определена бройка хора за небето и за асансьора, а като се разгледа историята ще видим, че броя на африканците и арабите е започнал да се увеличава едва след втората световна, например в ЮАР цветните са били по малко от белите до 60-те години. Египет като най населената арабска страна до началото на втората световна не е имал повече от един милион население. Но да не изпадам в подробности, по приблизителни сметки от времето на Христос до сега на всеки 100 европейци се падат максимум 2-ма араби и турци и по малко от един африканец. Просто сегашното увеличение на тези народи е поради свободни места в асансьора за надолу. Това откритие ми даде стимул да разгледам по подробно историята и установих, че освен, че в европейската история има много празнини, то от времето на Христос до сега са минали най много 1100 години, а регионите северно от днешен Ливан са били арктическа пустиня, а Библейския Израел е бил с умерен климат като Франция примерно, около 1000 - 1100 години малко след възнесението на Христос нещо се случва и близкия изток и Сахара се превръща в сегашната пустиня, нивото на океана се вдига с около 50-60 м и тогава се появява средиземно море, а всички морски пътувания са в червено море и в галилейското езеро което сега е останало мъртво море. Тази революционна теория ще се до изглади в бъдеще вече открих сериозно изследване че историята има стотици години празнини и политически ориентирани заблуди. Автор: bogoizbrania Категория: Новини Прочетен: 31 Коментари: 1 Последна промяна: 07.11 14:55

03.11 19:11 - Тест за привидения, алкохол, дрога и вяра

В книгата Йн.19:24-29 е известната история за Тома "неверни", на когото другите ученици разказват за появата на Иесус при тях, той не вярва и иска да се докосне до дупките на гвоздеите и копието според тълкуванията и напаснатия превод. Както изясних това не е така, Иесусовото тяло е възкръснало, няма никакви рани, болести и следи от каквото и да е, дори и обрязването е изцелено, няма косми по тялото и косата е по различна. Как тогава Това ще иска да пипне следите? отговора е следния; Тома е бил типичен юдейн, той е вярвал във духове и призраци, но не и във възможността на умрелите или духове да се материализират. Проблема на Тома не е виждането, не е разпъването като белег, че това е Иесус, то с него бяха разпънати още двама, разпространена практика е. Проблема му бе в появата на материално тяло. Тома е описал една юдейска практика за тестване дали човека е привидение или е реална личност. Теста се е състоял в следното; дясната ръка на двамата се стиска по такъв начин, че да се напипа пулса на другия, така се доказва наличието на кръвообращение при двамата. С другата ръка се докосват ребрата на срещу стоящия и се мушкат с пръсти средно силно, при което мушнатия изтръпва или дори, ако е по чувствителен може и да подскочи. Така се установява функциониране на нервната система. Това се ползвало често като тест за "човешкост" на събеседника, в миналото появата на демони е била по честа и ако той не мине теста . . не знам какво е следвало, сигурно са вадели връзка чесън и дървен кол :-). Предполагам тази древна практика е довела до сегашното ръкостискане и прегръдка, както обясних в друг пост юдейския поздрав е с търкане на брадата, не целувка не плясване по гърба или по надолу. Този тест би могъл да се прилага и днес, но има един проблем при него сега, при хора опиянени или под въздействието на опиати и наркотични вещества той няма да действа. Това налага сериозен размисъл какъв алкохол и химия се използва, ако те засягат нервната и кръвоносна система значи не трябва са употребяват. Например качественото вино, по Библейска технология в умерени количества води до засилване на кръвообращението и изостряне чувствителността на нервната система. Другия алкохол и дрогата действат обратно, лекарствата например затъпяват чувствителността към болка или симптоми и човек си мисли че му е по добре, а то само не чувства че му е зле. Извода е плашещ, пияницата и пристрастения са привидения! По интересно е какво е имал конкретно в предвид Тома при възклицанието, "Господ мой, Бог Мой", освен преодоляване на юдейски предразсъдъци. Допълнение; Сега като се замисля се сещам, че идеята за поставяне на пръст в раната е начин да се емоционализира неверието. Не помня кой беше измислил и направил сранение за поставяне на пръст в раните с неверието, но тази история напълно неподходящо взета от амвон е приложена и на превода. Тази история си заслужава повече разглеждане, но в момента чувствам, че трябва да се заема с нещо по важно. Още по темата; 2. 23:56 - Възкръсналото тяло - описание 3. 04.09.2007 01:47 - Пирони и жертва Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници Прочетен: 22 Коментари: 0 Последна промяна: 04.11 20:39

18:26 - Три дена и три нощи

Ще повторя моята версия за хронологията на разпъването за да изясня трудностите в свързването на някой цитати в Евангелията. Предполагам написаното по долу ще съблазни много хора, за което съжалявам. Ще има постинг описващ всичко това, целта на изследването е да даде отговори на трудности на библейския текст. 14-ти Нисан ПАСХА Залавянето става в нощта, когато са във Гетсимания, във самата нощ на пасхата, тогава се заколва агнето като се разпъват краката за да изтече всичката кръв. Иесус и апостолите са приготвяли своята пасха, като през нощта са яли само хляба и пили вино, както и другите юдеи. Агнето се приготвя и яде през деня, а преди това през нощта Той бе пред Анна и Каяфа преди самата пасха, през деня бяха разправиите при Пилат и Ирод. Съдът пред първосвещеника, човека който влиза в присъствието на Светия Дух в пресветото място бе духовното разпъване. ПЪЛНОЛУНИЕ деня след пасхата Това е нулев ден заедно с новолунието в началото на месеца, не е събота. През това денонощие се извърши разпъването. Следва смъртта преди изгрева на слънцето. Това е първия ден на смъртта. 15-ти - 21-ви Нисан, 7 дена БЕЗКВАСТНИЦИ Целия първи и втори дни на третата седмица дните на безквасниците са дните на смъртта, като оживяването, не самото възкресение е преди изгрева на третия ден, така се вписва смъртта във фразата три дена и три нощи, не са три юдейски денонощия. От първия ден безквасниците се броят 50-те дена за петдесятница, две седмици от Нисан, четири от Яар и една от Сиван. Като не се смятат новолуния и пълнолуния. ДЕНЯ НА ПЪРВИТЕ ПЛОДОВЕ, деня на възкресението За живота на човек не е необходимо тяло, човек може да живее и без него ако Господ е с него. Когато Иесус умря неговото тяло бе погребано, но той бе и духовно мъртъв. Духовно оживя на третия ден, но материално с тяло на осмия ден след смъртта, бе възкресен когато свещеника поднесе снопа в Храма. Както бе осъден от юдеите на смърт, така и бе възкресен, получи тяло на тази земя за вечен живот. Деня е осмия ден след смъртта, първия от седмицата, 22-ви Нисан. Ето защо неделята, първия ден е дори по важна от съботата, петдесятницата е също в неделя. Сега започвам да изброявам трудните пасажи от Евангелията, с които трябва да се изясни календарите съвпадения. Йн.19:31 31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям [ден]), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам. (John 19:31) ( παρασκευη ) "Приготвителният ден" в нашия превод е според александрийското разположение в началото на изречението, е точно този ден на пълнолунието, в който се приготвят за "голямата събота" ( ην γαρ μεγαλη ), тоест седмицата на безквасниците, за която се приготвяха. Не е голям ден, а в този "ден" поискаха да се свалят телата. За да не стоят на кръста през деня на приготовлението те са били свалени преди това през нощта. ( παρασκ* ) се среща в следните стихове; 62И на следващия ден, който бе [денят] след приготовлението [за празника], главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха: (Matt 27:62) 42И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота, (Mark 15:42) 54И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. (Luke 23:54) 14Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар! (John 19:14) 31И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям [ден]), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам. (John 19:31) 42Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. (John 19:42) 10И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление, (Acts 10:10) 8Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? (1Cor 14:8) 4да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая [наша] увереност. (2Cor 9:4) Във всеки един от тези стихове приготовлителния ден е деня на пълнолунието, нулев ден, приготвяне за седмицата на безквасниците, там където е събота, не е съботната пасха. Термините които ползвам не се ползват в Евангелието поради разрива в културата и епохата, с това аз "превеждам", термите на съвременен език, предполагам много ще са против или както мои познати ми казват "не разбирам какво пишеш". Не е нужно човек да е богоизбран за да види че "приготвителния ден" е след пасхата, това е просто очевидно. Възкресението е разбира се на първия ден на седмицата, както ни се казва в Лк.24:1 и Мр.16:9. Един от проблемните стихове за този модел е завеждането на Иесус при Пилат в Йн.18, по натам в главата и в следващата 19 глава просто не е указана почивката направена от юдеите на светлата част от деня когато са ядели те пасхалното агне. След залеза когато е свършило пасхалното денонощие, са се върнали при Пилат за си довършат разпъването, не случайно Иесус каза "сега е вашето време", през нощта, Юдеите в този период действат нощем. Йоан не цели хронология и извличане на данни от неговия запис е нередно. Мт.26:2 директно казва, че предаването ще е на пасхалния ден, след два дена. Не самото разпъване, което ще се изпълни следващия ден. Най добра е хронологията в Лука, ст.15 и 16 ясно ни казват, че са се приготвили за пасхата, но Иесус е нямало да може да я яде с тях, защото през нощта бе заловен. В Лк.24:46 има една също объркваща формулировка там не е "възкръсне от мъртвите", а възкръсне от смъртта на третия ден. Смисъла на нашия език е оживяване, а не материализиране с тяло, не е ясно какво е правил от трети до осми дни. думата трети ден се ползва общо 13 пъти, като нито веднъж няма телесна поява. Най странното споменаване е в Дн.27:19, от кораба на Павел бе хвърлена вещите в морето, думата е "скеуне" много прилича на скиния, но Деяния много щателно ще се изследват другаде. Идеята за възкръсване в тяло иронично следва идеята на фарисеите в Мт.27:63,64. Фарисеите не разбраха духовния аспект и съответно днешните коментатори са техни ученици :-). Споменаването за храма, че ще бъде въздигнат за три дена ме означава че ще бъде пуснат да работи на третия ден, след пасхата деня на първите плодове бе един от малкото дни

19:30 - Последния богослов Емануил Сведенборг

(born Emanuel Swedberg; January 29, 1688 – March 29, 1772) Първата среща с това име беше във филма за нюейджа, там имаше противоречиви сведения, той бе обявен за основател на еретична та църква " Ню Джерусалем", че имал сатанинска представа за смъртта, че отричал троицата и подобни общи приказки, все пак когато бе цитиран негов текст бе споменато че той смятал общуването с демони и бесове за опасно и възможно за заблуда. Когато отидох страница с негови писания не видях нищо обезпокояващо, признава се Бог като създател, Иесус имащ човешка и божествена същност, признава се и Светия Дух за Бог. Отделена е цяла книга за благодатта, което е основната част от спасението, дори въпреки че е бил неженен, е написал няколко книги за семейството и възпитанието на децата. Почнах да се замислям на какви ли точно пророци разконспиратори съм попаднал, когато се сетих къде е проблема. Подобно на всеки на тази грешна земя, винаги се гледа популярното мнение и личната изгода, а не се разглежда ситуацията според истината. Е богоизбрания не от тълпата и се опитах да погледна както биографията му, така и писанията, няма нищо особено, нищо специално, само твърде висок език, много латинизми, а единствения преводач също не дава гаранция за коректен превод. Ето къде бил проблема, никой не си е направил труда да чете латинския, то май и няма нищо интересно. Всички си интерпретират неговите писания според някакво собствено разбиране. Както хората от тази църква "Ню Джуразалем" в Бостън и подобните и. Така и критиците виждат дявола зад всяка трънка, както казваме на наш жаргон. Оказва се неговата личност е привлякла вниманието не толкова с писанията си на малко старомоден латински, а с това че е бил барон и е имал позиция разрешаваща му да се меси и разпорежда в англиканската църква. Но и друго е предизвикала омразата на църковните мишки, голяма част от хората с по висока позиция в държавната йерархия са се обединявали в някакви групи или клубове или нещо от сорта на масонски ложи, приемайки неговите писания и вероятно поучения. Това вече озлобило нисшата каста, защото те са били отрязани от властта, главната цел на тяхната вяра. Тази схизма на властта има и едно друго отражение, колкото и трагично да е за обществото ни, тоест американското, разделението на църквата и държавата, което е било промоцирано именно от неговите последователи. Именно след него вече църквата окончателно е отделена от властта, предполагам за зло и погубление. Нова Англия е известна със старите си кланове на висше общество, които именно заграбват властта и не смята да я делят с църквата на простолюдието. Той е и последния богослов, защото именно след него е сложен края на влиянието на богословието върху властта и държавата. Богословието което е реална сила в обществото има не толкова голяма история. Тя започва доста късно с прочутия Еразъм идол на много поколения църковни мишки, разбира се делата му са неоценими, ролята му за реформацията е по голяма от тази на Лутер. Той уеднаквява латинския и представя един много добър превод за голяма част от образованите хора в Европа, почти всеки грамотен е знаел латински и дори хората от латинските страни са могли да четат този текст след кратко обучение поради близостта на езиците. Еразъм е истинския изгрев на богословието, до преди него също е имало и други творци, като Тома Аквински, когото наскоро нарочих за откривател на античната философия и корана. Но той за разлика от Еразъм е послушен църковен служител, създал философия според всеки детайл от плана на клиентите си и работодателите от Ватикана. А и неговото учение е било недостъпно до широките маси, и владетелите, само малки групи монаси са били запознати със схоластиката, дори и от свещениците не е било изисквано толкова дълбоки познания. Еразъм е от коренно друго тесто герой, незаконен син на свещеник принуден е да се моли на благодетели да финансират образованието му, измисля си някакво заболяване за да не яде задължителната за католици риба, измолва някакъв кардинал за разрешение да не носи свещенически дрехи, също задължителни, чудатостта му достига до там, че забранява да се пали огън в къщата където стой, не понасял прахта на пепелта. Като в крайна сметка успява да пробие само след като издава първите учебници за само обучение и сборник цитати на латински, навремето много модерни за цитиране. Както и с другите си произведения той е забранен да се чете от Ватикана, но това само му прави реклама, много провинциални князчета започват да го приемат като духовен и интелектуален авторитет, мечтата на всеки съвременен богослов. Знаем за ролята на хора като Лутер и Калвин, и Джон Нокс и на други по малко известни, дори Нютон е бил лидер на пуританите за времето си. Когато умира всички пуритански църкви в Англия и Уелс са затворени, всички са на погребението му, неговото е било най многолюдното за цялата си история на Англия. Именно след него Сведенборг ще е последната връзка на богословие и власт, в Европа тази връзка ще бъде болезнено отрязана от Наполеон, Но в Англия и Америка схизмата ще е много по дълбока, защото ще се издигне една огромна стена пред църквите въпреки вярата си много политици ще са далеч от богословието, пречка възникнала поради лоши преводи и конфликти започнали именно от Емануил Сведенборг. Надявам се този пост да хвърли малко светлина над проблема защо днес Англия е педерастка държава, а Америка е почти изцяло в ръцете „уайт траш“. Това може и да е трагедия за обществото, но явно е част от някакъв по висш план на Бога, предполагам след Сведенборг хората трябва да наблегнат над личната вяра и самостоятелното изучаване на Словото. Като евангелски вярващ не мога да се съглася с демоничната критика на неговите писания и вяра, но и като ги четох не намерих нищо интересно, подходящ край на кратката но бляскава ера на богословието. Ако вие сте човек който е завършил някое богословско училище приемете моите съболезнования, бъдещето ви на църковна мишка е осигурено.

31.10 19:54 - Намерените Евангелия

BBC The Lost Gospels 2006 На линка няма много информация, това е документален филм, който си поставя амбициозната задача да ни запознае с историята на така наречените „изгубени евангелия“. Едни от първите думи на автора са, "че не можем да си направим добра представа за историята на Библията без тези допълнителни текстове, изпаднали от багажа на историята. Като се замисли човек, в думите му има много повече истина отколкото изглежда за евангелския вярващ, забележете няма дума за спасение, вяра или истина, само история и собствена представа. Често хора ме питат това онова за апокрифните текстове, освен насмешка и уверение за менте друго не бих могъл да им отговоря. Но ето сега се позапознах и с тази измишльотина по обстойно. Оказва се първото споменаване за такива екстра текстове е в "канона" на Атанасии, където са само споменати по име, този или онзи още по съмнителен документ също ги посочва. Измислените авторитети винаги се позовават на събрат и няма по задължително изискване за пропагандните писания от това да се доказват едно друго. Писанията на; Атанасии, на църковните "отци" (Господи прости ми, цитирам чужди думи ), и тези новозаписани апокрифни "евангелия" са един дол дрянки, ментета с пропагандна цел на държавно регулируеми елементи институции. Във филма не си направиха труда да обяснят защо гръцкия на текста е измислена смесица от днешен коптски и библейски гръцки, които са близки, но все пак различни. Учените естествено не се мъчеха да отговарят на трудните въпроси за достоверност на документа. Веднага се набутваше голямата сходност с известните текстове, някакви неясни и бих казал подигравателни гатанки и вяли обещания несвързани с реалния живот, във Евангелията обещанията имат реално приложение. Във филма все пак се поставят много важни въпроси, на които се търси отговор на погрешни места; коптите, католическите богослови и държавните бюрократи археолози, работят за себе си и началниците си, те не могат да дадат отговор, който зависи само от наследниците на апостолите. Това е неизвестна истина, но това е истината, канона на Евангелието е дошъл до нас не от копти и католици, а те само са запазили това което е оставил за нас Павел и неговите съработници. Именно Павел е съставил канона на книгите на Стария и Новия Завет, днешните институции само са ги съхранявали, но и не са пропускали да се възползват тази си власт, като са измисляли неща, давали са измислени тълкувания или са се опитвали да фалшифицират неща за лична облага и душевно погубление. Евангелието на Тома - "мистичното евангелие", признавам дизайна му е оригинален, логиката е че това е най ранното евангелие, защото е само с нравоучения, без биография и чудеса и други подробности. Това според "специалиста" било доказателство за ранното му написване. Е впечатли ме, но другото на края му естествено е да се обърне внимание на Мария Магдалена. причината тя да привлича това внимание е, че според погрешната католическа представа тя е "блудница" и се е докосвала до Иесус. Заразените с фройдизъм - окултизъм умове няма начин да не клъвнат такава стръв, всъщност Мария Магдалена и лошата жена дето не трябваше да го докосва са различни личности, лошите в Библията са винаги анонимни, освен ако няма скоро да умрат. Определено гностично евангелие с тайни учения, интересното е че спасението е вид тайна. Скоро ще постна пост защо някой се спасяват а други не. Евангелие от Филип е жалки нравоучения с фантастично-еретични край, за идеята за интимност между Иесус и Мария наречена Магдалена, думата „Магдалена“ не е фамилия или роден град, а показва че е вдовица на „Маг“, дума за мъдреците дошли да приветстват раждането на Спасителя в Лука, Мария Магдалена е била вдовица на един от тези магове. Евангелие от Мария Магдалена е едно парче листче в оксфордска библиотека намерена в някакъв канал с други парченца. То не ни казва нищо особено освен, че Магдалена е е по важна от Петър и е първия папа, важен е не отговорения въпрос за точната роля на жените във вярата. Евангелие от Петър е най философското представяне на идеята за само божествения характер на Христос и "делюжън" на народа че е човек, а той само се преструвал на човек. Не можах да запомня латинските термини на преструване на смърт на кръста, където той се подигравал на войниците и дори кръвта му не била кръв а само заблуда. Идеята за това е на известния Еузебиус, а "намирането" е от някакви французи през 19-ти век. Ебионити някакви юдеи отричащи божествения характер на Иесус, нищо интересно но много съмнително като разпространена идея сред големи групи. Разгледани са и други еретици отричащи божествения характер на Библията, но задълбаването е ненужно. Колкото и да изглежда скучен все пак за час половина може да се разбере всичко за апокрифните евангелия освен това на Юда, което не се споменава. В по преден пост разбих всички илюзии на античната древногръцка философия и исляма, сега дойде ред и на намерените евангелия. Все пак филма когато го гледах втори път видях въпроси и неща, на който все още не мога да отговоря напълно, а са важни въпроси, като например каква е истинската история на Светите текстове, защото на католици и прочее не може да се вярва. ВИДЕО

30.10 22:06 - Остров, плаж или само скала във водата

Остров, плаж или само скала във водата Думата за остров се среща само в Деяния където има морски пътешествия и на три места в Откровение, като единия остров е от много важно значение и за него бях писал. Реших в този пост да поспестя изводите, а да наблегна на местата където срещаме думата сходна с остров или несос. Но направо да си кажа вярата, несос не е остров, а бряг или плаж, основната идея е да се подкрепи друга теза. Тази че пътуванията на Павел в Деяния не са били в Средиземно море, а в Червено. А Йоан е бил пренесен не на остров, на плажа Патмос. Може би мнозина като се замислят защо изпитват някакво по силно преживяване на брега на морето и ги тегли към плажа, сигурно не е само заради мокрите бански. ( νησον ) е остров в цели 11 места, само три от тях в Откровение. Все пак думи с корена се срещат и на други места и ще ги сравня. ( φωνησον ) "извикай мъжа си" за жената в Йн.4:16. ( προσκυνησουσιν ) "поклонниците покланят се" в Йн.4:23. ( εραυνησονα ερευνησοντσβ ) "изследвай и виж" че няма галилеянин пророк в Йн.7:52. ( δυνησονται ) само в Лк.21:15, "не могат" в руски и английски, но в нашия е преразказан стиха. ( πλανησουσιν ) "мнозина измамени", обаче е само в Мр.13:6 и Мт.24:5,11. Явно измамени, е нещо като вкаменени. Остров в Деяния ( νησον ) в 13:6 е явно някакъв бряг, дали е остров или не е относително разбиранията на морските образувания. Убеден съм че техните не са били като нашите и е нямало остров, а е някой залив в Червено море. И Евангелското и юдейското разбиране е за разделение на земя и море, не за делене на земята на образувания, още повече че в Червено море островите са си скалички. ( νησιον, νησον ) в 27:16,26 е описание на буря в която дори има и островче, тук явно най силно личи, че става на въпрос за крайбрежни образувания, не точно за остров с население. ( νησος, νησου, νησω, ) В глава 28 вече са изхвърлени на остров Мелита, но стих 11 е загадка все още, въпреки че е разглеждан. Значи не е александрийски кораб презимувал, а се е скрил се от бурята в залива Александрия. А фразата ( αλεξανδρινω παρασημω διοσκουροις ) може да значи много неща, като например залива Александрия с там нещо си на самия залив. В Откровение остров се среща на три места общо, като освен за брега Патмос или скалата на крайбрежието, Йоан е виждал и морето и брега на земята. Се среща и в двата стиха, в които е в комбинация с планините или хълмовете. Тези предполагам визуално са най силните доводи за обявяването на „несос“ за остров. Все пак откровение е най неподходящата книга за за изваждане на смисъл на дума, това е книгата където смисъл се ползва за видения, в нея действията като това поклащане на планини и брегове, вероятно е израз за граница. Да не плачем за Рим, той не е Вавилон. За сега това са всички сведения за острови, разбирам, че това предизвика някой недоумения като например, че Рим за който се говори не е в Италия а някъде в Египет или Саудитска Арабия. Но това не бива да стряска никого, все ще намеря по конкретни доказателства. Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници Прочетен: 14 Коментари: 0 Последна промяна: 30.10 23:38

29.10 20:37 - Лицето на лицемерието

Думата за лице* в нашия НЗ се намира в цели 90 стиха! ( οψις ) "Опис" само в Йн.11:44 и От.1:16. ( οψι* ) е част от дума за свечеряване или за покриване, не се среща често. ( προσωπον ) е думата за лице и не се среща в Йоан! Смисъла е посоката в която човек гледа. ( Г5271-3, υποκρινομενους ) само в Лк,20:20, тук думата е неправилно преведена като преструваха. ( 2 υποκρισις ) "упокрисиса" е не каква да е криза, а лицемерна. ( 3 υποκριται ) "упокрития" е лицемера. В Йн.7:24 е дадена дефиницията за лицемер, макар и самата дума да не се споменава нито веднъж, това е загатка, която не мога за сега да разреша. Защо няма дума за лице или лицемер в Йоан явно е важно, но неизвестно защо. 24 μη κρινετε κατ οψιν αλλα την δικαιαν κρισιν κρινετεα κρινατετσβ (John 7:24) Навсякъде където е лицемерие/ер е дума за изкривено и извратено съсдене. Става на въпрос за юдейския начин на възприемане на света, неправилната преценка, изкривените понятия за дадена ситуация и човек. В стиха ( οψιν ) думата е да не се покрива или затъмнява ситуацията. Изобщо всякаква лична намеса с цел облагодетелстване и изкривяване съденето, тоест Божия или юдейския поглед на хората и действията им е лицемерие. Преводите имат някакво философска интерпретация, не е мерене на лицето, а вредно въздействие върху чуждото възприятие, мнение или съдене. Няма лице и няма мерене. За Лазар и възнеслия се Иесус думата ( οψις ) е не лице, а някакво покритие. За Лазар се описва детайлно че покриващата го кърпа е била завързана, тоест бил е като почти призрак или мумия, вързан и невиждащ но излизащ от гроба. Значението е че ако се отвори гроба мъртвия ще излезе, но само Иесус лично може да му върне живота. Видението на Йоан е за човек покрит с нещо светещо, като балсам. Значението е, че вижда и говори с нормален човек, но всичко около него не е.