05.11 18:26 - Той е онзи, за когото ще затопя залъка

Стиха Йн.13:26 е един от най различаващите се в съдържание на ръкописи, превода там не ме удовлетворява и за това ще се разгледа. Причината е, че сега гледах най после и аз "Шифъра на Леонардо", тъпнята, с която умишлено не се занимавах няколко години от страх да не се изнервя и амортизирам някоя част от хардуера дръзнала да ползва някоя от тези богохулствени идеи. След като реших да пожертвам два часа и да рискувам сигурността на богоизбраниа комп се нагледах на идиотии, но едно ме впечатли. Картината на Леонардо не бе представена и изтълкувана компетентно, а заблудително и спекулативно, тази картина все пак е важна, тя показва най емоционалния момент на тайната вечеря, когато всички юдеи са крайно сериозни, но стиха в Йн.13:21, когато Иесус казва "един от вас ще ме предаде" е особено вълнуващ за апостолите. Този динамичен момент е запечатан на картината, движенията на хората, неопределени, изненадани, развълнувани, показва настроението им, а Иесус е тъжен. Картината предава това вълнение много добре, какво има на масата, дали има чаши или няма, кой държи нож зад гърба на друг и прочее спекулации са подробности. Първата проблемна дума е трудната за преглъщане ( ψωμιον ), залъка които е само тук, с корена ( ψωμ ) се срещат все пак думи на няколко места. ( αψωμαι ) Мт.9:21 и Мр.5:28, вероятно "пипането" на дрехата на Иесус от жената с кръвотечението. ( επισκεψωμεθα ) Дн.15:36 и подобните и се превеждат посещаваш, но мисля че е повече като изваждаш. Ситуациите предполагат не просто виждане и докосване, а действие подобно на изваждане и повдигане в аналогичните, но различно пишещи се думи. Може би жената от горните два стиха се опитала да се привдигне със дрехата, а не да се отърка само както логично може да се помисли. ( υψωμα ) Рм.8:39 и 2Кр.10:35 е височина, но не топографска, а духовна. Може би е нещо като вдигане, думата е действие, не обстоятелство. ( ψωμιζε, ψωμισω ) е Г5596 следващия номер на Стронг след Г5595, която е "залъка". ( διψωμεν ) в 1Кр.4:11 е жаден и естествено е само тук и според някаква социална логика е свързан с други думи за жажда, всъщност според мен думата е нещо като фигуративно изплува. Докато се вглеждах в стиха видях от къде Джордж Лукас е взел името на Йода, от гръцкото за Юда :-). Другата проблемна дума е за потапяне (на залък) ( βαψωα βαψαςτσβ ) и вече потопен ( επιδωσωτσβ και δωσωα αυτωα βαψαςα ουνα εμβαψαςτσβ ). Мислех да продължа уморителното и ужасно много време поглъщащо ровене на срички от уникалните думи, но ще се огранича само с прегледа и постване на изводите, а те са; И в трите стиха, където става на въпрос за кой е предателя, не става на въпрос за потопване на залък и пъхане на ръка и бъркане в съд, а за правото ритуално на всеки ученик да разполага с храната според своя преценка нужда и желание. Това е някаква висша форма на доверие, Иесус го показва с това да разреши на всеки един ученик да взима самостоятелно хляба. Както казах преди хляба символизира Словото и приобщавайки ги към Себе Си и давайки им права, каквито Той има символично след неговото възнесение апостолите ще го представляват пред юдеите и ще е със позицията, която той е имал докато е бил естествено роден. Правилния превод на Йн.13:26 трябва да е " . . . този който слага, подрежда и взима хляба . . “. Както бях изяснил в преден пост, юдеите не са яли на маса с крака, а на закачена на въжета люлка, хляба е висял в някаква кошница и предполагам преди всеки един да си вземе я е спускал взимал е и след това я придърпвал пак нагоре или единия е спускал, друг е вземал, после дърпал и прочее. Някакви такива странни за нас манипулация описва Йоан и за това се получават тези уникални думи и неясни преводи. Основната идея е, че не става дума за топене на залък, а символично представяне на Словото идващо и взимано от и чрез и за апостолите. Подобна е ситуацията на Рут, тя също получи право да „топи залъка си в оцета“, Рт.2:14, всъщност тя имаше правата на другите жетвари да вземе според нуждите си от хляба и виното. За разлика от другите които „берат класове“, нарича се събиране на тараш, от хора които вървят след другите жетвари или берачи и нямат право да получат от хляба на собственика на нивата. Обърнете внимание на това, че тук не се споменава за вино или напитки, както между другото Леонардо е нарисувал масата без чаши и кани трите пасажа ни говорят за Словото, кръвта на Иесус още не бе пролята и макар да се споменава за вино едва след това. Ето малко и думите със сходни номера; Г1686 ( εμβαψας εμβαπτομενος ) "топи" в съда с Мт и Мр, Г1687 ( εμβατευων ) Кл.2:18 е наднича със следващия номер 1687, на думата с номер 1686, която се превежда като топи. Г1685 ( εμβαλειν ) е хвърлям в геената, от него да се страхуват, обаче не ние, а юдеите в Лк.12:5. Г1684 в няколко форми, навсякъде където се качват в лодка стои тази дума, която мисля че трябва да се преведе като отвързват лодката при качване. Явно важен и подценяван символизъм, все интересни неща, но толкова време отнемат, дори и с яките търсачки, че цял ден може да се изразходва в ровене. Друга уникална дума е тази за съд в Мт.26:23 и Мр.14:20 ( τρυβλιω, τρυβλιον ). И последно предположение, нещо като бонус откритие, в Йн.13:26 завършва някаква странна формулировка и то само тук ( ιουδα σιμωνος ισκαριωτουα ισκαριωτητσβ )Юда Симонов Искариотски явно не е един човек, а Иесус казва на Йоан нещо, което само той чува, че предателите ще са двама, Юда и Симон известен след това като Петър. Явно те са двата козела на очищението, Юда изповяда Иесус пред свещениците, но твърде късно и умря за греховете на обществото, а Петър отнесе тези грехове, тоест смъртта и възкресението на Месията до всички други юдеи. Друго предположение, което мога да направя и ако намеря друго обяснение ще го махна е че възможно Юда да е толкова равноправен с Христос, до толкова да има същата позиция, че да е материалното превъплъщение на сатаната. С тази странна символика на равенство спрямо Словото, но не и в позицията си на небето може би Иесус е искал да каже че дори и днес има хора като Юда, равни във хляба, но чада на лукавия. 23ο δε αποκριθεις ειπεν ο εμβαψας μετ εμου τηνα χειραα εν τω τρυβλιω τηντσβ χειρατσβ ουτος με παραδωσει (Matt 26:23) 20ο δε αποκριθειςτσβ ειπεν αυτοις εις εκτσβ των δωδεκα ο εμβαπτομενος μετ εμου εις το τρυβλιον (Mark 14:20)