19:30 - Последния богослов Емануил Сведенборг

(born Emanuel Swedberg; January 29, 1688 – March 29, 1772) Първата среща с това име беше във филма за нюейджа, там имаше противоречиви сведения, той бе обявен за основател на еретична та църква " Ню Джерусалем", че имал сатанинска представа за смъртта, че отричал троицата и подобни общи приказки, все пак когато бе цитиран негов текст бе споменато че той смятал общуването с демони и бесове за опасно и възможно за заблуда. Когато отидох страница с негови писания не видях нищо обезпокояващо, признава се Бог като създател, Иесус имащ човешка и божествена същност, признава се и Светия Дух за Бог. Отделена е цяла книга за благодатта, което е основната част от спасението, дори въпреки че е бил неженен, е написал няколко книги за семейството и възпитанието на децата. Почнах да се замислям на какви ли точно пророци разконспиратори съм попаднал, когато се сетих къде е проблема. Подобно на всеки на тази грешна земя, винаги се гледа популярното мнение и личната изгода, а не се разглежда ситуацията според истината. Е богоизбрания не от тълпата и се опитах да погледна както биографията му, така и писанията, няма нищо особено, нищо специално, само твърде висок език, много латинизми, а единствения преводач също не дава гаранция за коректен превод. Ето къде бил проблема, никой не си е направил труда да чете латинския, то май и няма нищо интересно. Всички си интерпретират неговите писания според някакво собствено разбиране. Както хората от тази църква "Ню Джуразалем" в Бостън и подобните и. Така и критиците виждат дявола зад всяка трънка, както казваме на наш жаргон. Оказва се неговата личност е привлякла вниманието не толкова с писанията си на малко старомоден латински, а с това че е бил барон и е имал позиция разрешаваща му да се меси и разпорежда в англиканската църква. Но и друго е предизвикала омразата на църковните мишки, голяма част от хората с по висока позиция в държавната йерархия са се обединявали в някакви групи или клубове или нещо от сорта на масонски ложи, приемайки неговите писания и вероятно поучения. Това вече озлобило нисшата каста, защото те са били отрязани от властта, главната цел на тяхната вяра. Тази схизма на властта има и едно друго отражение, колкото и трагично да е за обществото ни, тоест американското, разделението на църквата и държавата, което е било промоцирано именно от неговите последователи. Именно след него вече църквата окончателно е отделена от властта, предполагам за зло и погубление. Нова Англия е известна със старите си кланове на висше общество, които именно заграбват властта и не смята да я делят с църквата на простолюдието. Той е и последния богослов, защото именно след него е сложен края на влиянието на богословието върху властта и държавата. Богословието което е реална сила в обществото има не толкова голяма история. Тя започва доста късно с прочутия Еразъм идол на много поколения църковни мишки, разбира се делата му са неоценими, ролята му за реформацията е по голяма от тази на Лутер. Той уеднаквява латинския и представя един много добър превод за голяма част от образованите хора в Европа, почти всеки грамотен е знаел латински и дори хората от латинските страни са могли да четат този текст след кратко обучение поради близостта на езиците. Еразъм е истинския изгрев на богословието, до преди него също е имало и други творци, като Тома Аквински, когото наскоро нарочих за откривател на античната философия и корана. Но той за разлика от Еразъм е послушен църковен служител, създал философия според всеки детайл от плана на клиентите си и работодателите от Ватикана. А и неговото учение е било недостъпно до широките маси, и владетелите, само малки групи монаси са били запознати със схоластиката, дори и от свещениците не е било изисквано толкова дълбоки познания. Еразъм е от коренно друго тесто герой, незаконен син на свещеник принуден е да се моли на благодетели да финансират образованието му, измисля си някакво заболяване за да не яде задължителната за католици риба, измолва някакъв кардинал за разрешение да не носи свещенически дрехи, също задължителни, чудатостта му достига до там, че забранява да се пали огън в къщата където стой, не понасял прахта на пепелта. Като в крайна сметка успява да пробие само след като издава първите учебници за само обучение и сборник цитати на латински, навремето много модерни за цитиране. Както и с другите си произведения той е забранен да се чете от Ватикана, но това само му прави реклама, много провинциални князчета започват да го приемат като духовен и интелектуален авторитет, мечтата на всеки съвременен богослов. Знаем за ролята на хора като Лутер и Калвин, и Джон Нокс и на други по малко известни, дори Нютон е бил лидер на пуританите за времето си. Когато умира всички пуритански църкви в Англия и Уелс са затворени, всички са на погребението му, неговото е било най многолюдното за цялата си история на Англия. Именно след него Сведенборг ще е последната връзка на богословие и власт, в Европа тази връзка ще бъде болезнено отрязана от Наполеон, Но в Англия и Америка схизмата ще е много по дълбока, защото ще се издигне една огромна стена пред църквите въпреки вярата си много политици ще са далеч от богословието, пречка възникнала поради лоши преводи и конфликти започнали именно от Емануил Сведенборг. Надявам се този пост да хвърли малко светлина над проблема защо днес Англия е педерастка държава, а Америка е почти изцяло в ръцете „уайт траш“. Това може и да е трагедия за обществото, но явно е част от някакъв по висш план на Бога, предполагам след Сведенборг хората трябва да наблегнат над личната вяра и самостоятелното изучаване на Словото. Като евангелски вярващ не мога да се съглася с демоничната критика на неговите писания и вяра, но и като ги четох не намерих нищо интересно, подходящ край на кратката но бляскава ера на богословието. Ако вие сте човек който е завършил някое богословско училище приемете моите съболезнования, бъдещето ви на църковна мишка е осигурено.