11.11 23:12 - Концепцията за микрометъра в НЗ

Това изследване бе стимулирано от един разговор по телефона, който подслушах в магазина вечерта. Младеж на около 20 г. с бутилка евтин алкохол стоеше зад гърба ми и се обади явно на познат със следната реплика, " . . . поканил съм (име), искаш ли и ти да вкараш 15 лева за 10 мин. . . . ". Не чух отговора, но мислено идеята за наливане с евтина мастика и ползване на една мастия за икономия на пари ми се видя отблъскваща и за момент, стараеки да не показвам съпреживяване на младежките емоции благодарих на Господ, че никога не съм получавал подобна покана по телефона. Да се добавя и аз на такова нещо ми изглеждаше отврат. Все пак този подслушан разговор ме наведе на следното откритие. Употребата на думата ( μικρο* ) в НЗ се превежда според разбирането в латинския и гръцкия за по малко, оказва се, че думата не е сравнително прилагателно, а обстоятелствено пояснение на глагола или по скоро някаква особена граматическа форма, с която се включва бъдещо или следващо събитие в действието или прибавя в последствие нещо към вече описаното или казаното. Граматиката на старогръцкия не трябва да се ползва според съвременните разбирания на правописане. Ще разгледам поотделно всеки стих, защото думата не получава ясно значение от предния пост. Йоан, в това Евангелие "микрото" е свързано непрекъснато с понятието време или някакъв период. От общо осем пъти, четири в гл. 16 значението е не малко (време), а ограничено-добавено (време). Има разлика в двете понятия, малко време е все едно недостатъчно време или някакво никакво време, докато ограничено-добавено ни показва значение, което Иесус ще изпълни тук на земята в старото си тяло, както за ограничено време, така и и ограничени възможности. Това е упоменавано многократно и в други случаи, докато е в старото си тяло, нещата са много явни за възприемане, но и в много големи граници. Марк, в 4:31 е прословутото сравнение за малкото семе на синапа, всъщност става на въпрос за микрото значение на синапа, растението не дава плод, но се слага на нивата за да е от полза на човека и от птиците да гнездят там, дали това гнездене не е начин за подмамване и ловене на пилците не е ясно, прекалено е голям разрива с миналото за да вникнем детайлно в притчата. 9:42 е стиха разглеждан и преди, но сега ще се изясни по ясно, (скандалидзо ена тон микрон с "о омега") значи да скандализира и в ограничена област, не малка, а само в нещо особено, като например доктрината за грабването или почитането на дева мария и прочее. 14:35 има фразата ( προσελθωνβ προελθωνατσ μικρον ), което значи не отиде малко напред, а "обърна се", "започна да говори", тогава и добави. Микрон тук ни казва времето на говорене, като последвало започнатото по рано или добавяне към първо казаното. Същото е в 14:70, Петър се отрича от Господ, но служителите на Храма го разпознават и засвидетелстват на това свято място, че той е от тях. Това е лошо не за Петър, а за самия Храм и служителите му, защото така се получава, че хората се разграничават от Иесус. Не трябва да обвиняваме Петър, че е плътски и невярващ в случая, не Петър се отрече, а юдеите се отрекоха от Господ. 15:40 е стих недоразумение, не е "малкия Яков" няма мъничета в Словото Божие, няма малки хорица сред учениците на Христос. Микрото в стиха е след Яков и показва хората, които са дошли по късно, Йосия и Саломия са дошли едва когато е свален мъртъв от кръста, за погребението. Това е някакъв много специален символизъм и ще се разглежда в последствие. Матей, 11:11 ( μικροτερος ) тук концепцията е смислово спазена, но не изцяло, не е последните в Небесното царство, а присъединените в последствие, формулировките в превода натрапват ненужна йерархия. 13:21 притчата за синапа е вече разгледана. 26:39 също разгледан пасаж, аналогичен в Марк. 26:73 Никой не се приближава, как ли са чули говора му като не е са били там, добавили са към предното казано, не само вратарката, но и служителите се дистанцират от Иесус, ама че балъци. 10:42 имаме "о-мега", не е "напои един от тия малките", а добави малко, стиха си сменя знака не е положителен а отрицателен, става на въпрос за наказанието което ще се запази, а не че наградата му няма да не се запази. 18:6, 10, 14 е като в Мк.9:42, говори се за добавени неща в последствие към вярата, а не за малки хора. Лука, 7:28 е като в Мт.11:11. 9:48 няма малък или голям, а който приеме това добавеното като малките деца се добавят към родителите за да се изпълнява Словото на юдеите, така той приема много. Тук има важно сравнение, създаването на деца от юдея е неговото задължение за вярата, това е сравнено със приемането на Словото на Христос. 12:32 е без страх се присъединете към стадото не е обръщение към стадото, цялата глава има много личен елемент. 19:3 отново Закхей. 17:2 е да скандализира нещо чрез добавяне. Деяния, 8:10 не е от малък до голям, а е продължаваше непрекъснато нещо велико да говори и за това го мислеха и наричаха "велика божия сила". 26:22 е не свидетелствам на малък и голям, а свидетелства добавям и то големи. Другите стихове в писмата и Откровение са много подобни и цитиране и преправяне за сега ще се спести.