14.11 23:50 - Болести и демони

Мисля, че сега е дошло времето да разкажа една история за единствения ми сблъсък с диабетен шок, на който присъствах. Случи се в малък офис, част от голяма фирма, който държаха само защото беше на много централно място. Явно нямаха големи очаквания от него, защото там държаха три млади жени. "Управителката" 20-годишна мома по време на случката, дъщеря на спортисти приятели на големия шеф, поне в офиса го раздаваше много сериозно въпреки, че беше мамино детенце. Друга 20-годишна, пишман красавица, надарено момиче, женена за пишман мутра, тя ме гледа често малко накриво, явно свикнала да получава дежурни комплименти, каквито аз не правя на никоя жена освен когато взимам пари. Третата жена, 28-годишна е особена и странна птица, облича се спортно, походката и бе отявлено спортно-гимнастическа, с широк разкрач, силно почти изхвърляне на глезена и отскок с пръстите на краката. Тя е героя на разказа, веднага да добавя със сигурност не е наркоманка или друго нещо пристрастена, без да забавя походката си съм я виждал да носи три чашки капучино без да се олее, баланс и равновесие на спортист. Все пак в нея имаше и неща, който не можех да си обясня, въпреки гимнастическото движение на краката, ръцете и при ходене бяха напълно неадекватни, при бърза крачка всеки човек си има специфичен стил на движение на крайниците, но нейния бе напълно противоестествен, винаги когато не носеше чанта, документи или капучино, ръцете и бяха странно допрени до хълбока или корема, при това не се прегърбяше а само леко се привеждаше, което си обяснявах с поглед забит във върха на обувките и много замислена физиономия. За разлика от другите две колежки тя бе прекалено мълчалива, една от най мълчаливите жени които съм срещал, на няколко пъти съм говорил с нея, нормално общува и говори, дори гласа и е мек и равен, не като на повечето жени, писклив и с неравномерно изговаряне на думите. До тук нищо интересно, докато един ден отивам при тях по рано, и се шашкам. "Красавицата" държи телефона с треперещи ръце, като тя цялата се тресе от някакво сътресение, а през врата в съседната стая "гимнастичката" лежи с опънати крака и очи вперени в тавана. Първата ми мисъл бе нападение от бандити, дори отстъпих назад за да бягам, "красавицата" бе така изплашена че направо предаде ужаса си на мен, а винаги си е придавала важност. Обърна се към мен и с треперещ глас ми каза "отиди при нея", "нападнаха ли ви? питам", "нее отговаря“ и се опитва да набере номер с треперещи ръце. отивам при "гимнастичката" и гледам полята с вода лежи на пода, явно е диабет и са и давали с вода, но като легнала са я олели, но защо е така изплашена колежката и какво толкова се е случило се питам. Когато решавам да и дам вода от шишето до нея, понеже виждам да си отваря устата като чели мляска. Питам искаш ли вода, отговаря с еди глас, които не подлежи на описание, "Даа", внимателно го поднасям за да нея полея, беше зимата, като и вдигам леко главата. "По бързооо" чувам от нея и изтръпвам, ето какво е ужасило колежката и все още спомена не кара да потрепна, това не бе нейния глас, не бе женски глас, не бе дори и мъжки, това бе глас като на демон. Знам че звучи фантастично но съм 100% убеден че това не бе глас на човек, дори се огледах настрани да видя дали не идва от другаде, идваше от нея а по мен всяко косъмче настръхна. Никога не съм мислил че ако срещна демон или бяс ще се уплаша но този глас сериозно ме обезпокои. Концентрирах се и и дадох да пие вода, тя продължи да крещи „дай малкоо“, само докосна с устни шишето и пак поиска с демоничния глас. реших да я накарам да стане, виждах че не си е глътнала езика дори виждах как равномерно но дълбоко диша, като дори забелязвах под мократа блуза как гръдния кош се свива и отпуска, диафрагмата се движеше видимо, и дори забелязах много рядко наблюдаваните двойни присвивания на коремните мускули, когато диафрагмата обръща движението, при нея добре видимо. Имаше една особеност, ръцете и долепени до корема се извиваха много странно, като чели някой невидим я стискаше за китките и се опитваше да ги извие настрани, а тя се бореше с него. Просто усещах чуждо присъствие в стаята, не само в нея. Започнах нещо да и говоря, дори предложих пак да я вдигна, не стана, но спря да си извива ръцете и започна да си държи китките сякаш стиска въже, на което виси. Тогава дойде "управителката" доведе един съсед охранител разбиращ от първа помощ, погледна я, видя че нещата не са да и помага с нещо и дори започна да и вика, както треньорите викат на деца, които са се ударили и трябва да станат и да продължат да тичат. Сега в голямата група тя се успокои и дори я вдигнаха да седне на стол. Погледа и бе все така тъжен и замислен като в нормално състояние, а не луд или изнервен човек. Предполагам че някой ще каже, че демона се е проявил по същото време когато и дисбаланса на захарта, но в действителност демона бе отговорен за припадъка а вдигането на захар в кръвта е само последствие на неговото активизиране. Диабета е следствие на яденето на боклуци и захар, но и действие на беса при всички хора, няма друго обяснение за припадъка, а за този нечовешки глас, едно от малкото неща, които ме накараха да се уплаша обяснението със сигурност не е медицинско. Инсулина не е средство да се помогне, а е част от плана на демона да се извърши агресия върху кръвта на човека, което е неговата цел с тези припадъци. Какво като той нещо ужким влияе на захарта, не това е проблема, а само последствието на демоничното въздействие. Диабета е подобен на пристрастяванията, когато човек не може да остави цигарата въпреки че не иска да пуши. Инсулина само ще доведе до още по силни проблеми в човека, защото той отваря вратата за по силно действие на дявола.