Йоан 17

Важна редакция на Йоан 17

От главата са изхвърлени неуместните конфронтации със "света". Нашия свят е враждебен на Евангелието и апостолите, но не и древния. Конкретната причина за разпъване на Христос не бе завист и корумпираност от страна някакви несъществуващи лидери на света на ситите, а за това бе споменато в по-преден пост.

Подчертаното са вмъкнатите ненужни пасажи.

John 17:1-26 (B40)

John 17:1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,

John 17:2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

John 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

John 17:4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

John 17:5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

John 17:6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

John 17:7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

John 17:8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

John 17:9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

John 17:10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

John 17:11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

John 17:12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

John 17:13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

John 17:14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

John 17:15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

John 17:16 Те не са от света както и Аз не съм от света.

John 17:17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

John 17:18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

John 17:19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

John 17:20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

John 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

John 17:22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

John 17:23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.

John 17:24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

John 17:25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

John 17:26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

Човек на име Никодим

Човек на име Никодим

Този човек, който се среща в Йоана 3 и после в 19 е именно третия нефилим, продължител делото на Авесалом и Авимелех при строежа на първи Храм и след това на Самсон при втория. Неговата задача е била да участва в погребването на Христос след построяването на третия Храм, предишните имаха други задължения. Умишлено няма да описвам разсъждения и дори доказателства около това твърдение, не само защото е трудно да се изказват неща намирани по по-специален начин. А и защото има и още задачи които този полу-човек е трябвало да свърши и ще бъдат намерени в бъдеще. Никодим подобно на предшественника си Самсон се ражда след 600 години, през 4000АМ и 1600 години след смъртта на предшественника си Дан петия син на Яков. Това са точно 1750 години, десетократния живот на Авраам, патриарха на вярата. Живее 200 години до 4200АМ, когато започва "седмия ден" за Божията история и вече нищо не се случва освен, че цялата планета на ситите е приела Евангелието.

John, new testamen

Дан

Дан петия син и 25-тия период в историята

Петия син на Яков със сигурност се ражда в края на същата година, в която по-рано е роден Леви. Годината е 2250АМ и до 2400АМ има 150 години които са живота на петия син носещ името на отсъждането Дан. 150 е 6*25, като вероятно 25-тото стъпало се пада на него Дан, а не на Йосиф или може би трябва да си го разделят. Годината на погребването му е точно края на 2400АМ. От нея до раждането на прочутия съдия Самсон има точно 1000 години. А от самото начало на племето на Данците имаме 1150 години което е 50*23. Самсон живее 161 години което е 7*23. Общия период от Дан до самата смърт на Самсон е 1311 години или 57*23. Интересно е че и числото 1211 е 7*173.

Както писах многократно, нефилима Самсон е имал много по важна цел в живота си освен да нарита няколко филистимеца. Именно той e нефилима заместник на Абимелех при преместването на скинията във втория Храм. И именно той е бил призван да отсъди или да направи някакво отсъждане, така че Ехония и братята му, както се казва в Матея 1 да се преселят, тоест да напуснат Йерусалим. Дали това е свързано със споменатото в Съдии задържане на Самсон от юдеите не е ясно. Гръцката фраза ( μετοικεσιας βαβυλωνος ) срещана в Матея 1, където се описва третата част от родословието на Христос означава преселване в родината на Авел. По това време 3650-55АМ, годината обратна на погребването на Енох и 2000г. след потопа е станало преселване на част от множеството потомци на Давид на континента на Авел, който дори и по онова време е бил още слабо заселен. До раждането на Йосиф бащата на Христос има 400 години. А до 12-тия син на Йаков Йосиф има 1400 години, до обратната на потопа година има 300 години. На таблицата на хронологията е отбелязана датата на втория Храм, като дата на началото на третата част от родословието. Вероаятно Йехония се ражда на новото място два през 3650, въпреки че пренасянето е станало веднага след завършека на Храма. По това веме Самсон е бил още жив и той явно също е помогнал на предците на Месията. Същите премествания се срещат и в другите части от родословието Авраам се премества в Ханаан и започа първото родословие, А Давид се премества в Йерихо - Йерусалим вероятно по идея на Авесалом който и там създава бунта но през 2052АМ загива. Други аналогии ще се търсят допълнително. time, genealogy

- - -

- -  - 

Уточняване родствата в книгата Рут

Уточняване родствата в книгата Рут Хронология и цели на пътуването в книгата Рут Това е основно разширен и допълнен стар пост. Хронологията в тази книга, която се оказа не добре отразена в предни постинги и тук ще има уточняване. Датирането трябва да започне през 2520АМ, когато е началото на втората "угоена крава" в хронологичното видение на Йосиф. Тогава се ражда Рахав, а не Вооз както мислех по-преди. След това през 2541АМ, когато е унищожаването на Йерихон Раав е вече "блудница", всъщност само разведена, точно на деня на Пасхата се ражда Вооз и когато на седмия ден града е превзет, на осмия детето е обрязано. Майка му е вече вдовица и вероятно на деня на петдесетница се жени за Салмон, който осиновява детето. Следващата дата е 2580АМ, когато се ражда Наоми на двадесет години подобно на Мария ражда Маалон и Хелеон през 2600АМ, това е точно 500 години преди строежа на Храма и 1500 преди Христос. След още двайсет години, заедно с мъжа си в годината на юбилея за завършване на строежа на Храма, но 500 години преди това, семейството на Елимелех се премества в Моавската земя, за да отглежда зърно, Това става, защото годината 2621АМ е юбилейна и в тяхната земя не се сее и жъне. Така предната година те заминават в Моавската земя, която няма забрани за почивка в седмата година и засяват зърно. Те ще са първите на континента на Сим, които ще отглеждат зърно, доскоро преминаващия народ през региона е ядял манна, хляб от небето, всъщност това е било растение поникващо за една нощ и даващо зърно с подобни свойства на житото, но не е точно пшеница или ечемик. Континента на Сим е образ на Духа и там до тогава не имало посеви, местните са били изключително овчари. Елимелехови не са отишли там поради глад, едва ли глада ако има ще засегне едно семейство. Явно е трудно да се каже, че това е била точно Божията воля, защото Елимелех умира в края на същата година, вероятно след сеитбата, а в самото начало на следващата умират и двата му сина през 2622АМ. В смъртта им има много дълбок символизъм, който не мога да разкрия напълно. Явно бивайки погребани там са белег на неспособността на душевното да вирее на територията на духовното Слово. Наоми се завръща и довежда Рут, която е наречена Моавка и е от родословието на Лот, последния от родословието на първородния на Тара Аран. Рут се превръща последната съпруга чужденка със символично значение за родословието на Месията, нейната тъща майката на Вооз бе от потомците на Хам, както и самия Вооз бе осиновен от Салмон. Следващите съпруги на мъжете в родословието бяха само израилтянки. При завръщането на Наоми и Рут, те се включват в първата жетва ечемичената, която е в седмицата на безквасните хлябове. Овид се ражда на следващата година 2622АМ = 6*17*23, точно 2000 години след Енох. Предната година 2621 е не само юбилейна, всъщност седемнадесета по ред, но е и просто число. Сега е ред да се изясни и родството, за което се споменава. Не е ясно защо не е уточнено, вероятно преводачите са си позволили повече волности. Елимелех е явно по-малкия брат на Салмон, за това той се отделя от родната земя. Вооз и Хелеон са братовчеди. Споменаването на някакъв дял, който се откупува е дела в наследството на по-малкия брат. Това е указание, че по-малкия брат е начало на ново родословие, защото най-големия син е продължител на бащиния род. Така Вооз е най-големия син, но той е осиновен, не е родно дете на Салмон, а само е от майката Рахав. Споменаването на "бащиния и дом", който ще се спаси от Йерихон е включвал нея и детето и Вооз. Така Вооз не е могъл да наследи бащината линия на Салмон, това наследство се пада на втория син в случая анонимния близък родственик. Макар и второ дете, той е родния син на Салмон и продължител на бащината линия. Ето защо се казва, че той се отказва от наследството на Елимелех, Маалон и Хелеон, за да бъде продължител това на Салмон. Така той преотстъпва наследството на Елимелех, на Вооз доведения си брат, който става основател не точно на нов род, а продължител на рода на Елимелех, въпреки че в родословието е споменат като потомък на Салмон. Вооз е #11, Салмон #10 в родословието на Христос time, old testament

Конкретната причина за разпъването

Конкретната причина за разпъването

Духовната причина бе разбира се да се изпълни Господнята воля за спасение на света, конкретната причина за задържане и осъждане на смърт бе друга. Не са верни всичките описания за завист от властолюбиви и тщеславни лидери в преводите. Имаше по-друга причина не свързана с неговата личност. Христос бе екзекутиран на мястото на друг по погрешка, както на мястото на Исак бе жертван овен, така и Иесус бе екзекутиран погрешно сбъркан с друг. По пътя за Йерусалим поиска да му се осигури само магаре, и то не за да влезе като цар, което е пълна глупост. Магарето, което той поиска учениците му да му доведат специално за тази цел е имало участие в цялото объркване. Принадлежало е на чужденец, който не е имал право да посещава Йерусалим. И този чужденец е бил потомък на Ваалам Веоров и подобно на Ваалам Веоров е дошъл на магаре. Имаме други двама разпънати с Христос, защото това също са били чужденци моавци, които не са имали правото да идват до града. Не са били престъпници, а са били разпнати, понеже са си позволили да преминат място, което е било изрично забранено и именно Христос е бил с тях, за това е бил разпънат и Той.

Първо да обясня връзката с Ваалам Веоров, той идва на прословутото говорещо магаре през 2521АМ към лагера на Моисей не за да ги прокълне, моавците са били по това време съвсем малко и не са имали проблем с Моисей. Целия континент на Сим е бил много рядко заселен и за това народа не е срещал никого по пътя си, а и те са се движели така, че да не притесняват никого, за 40 години много земя може да се обходи. Ваалам и двама негови близки са разбрали нещо важно, което го е заинтересувало, народа се е хранел с манна, растение поникващо за една нощ и развалящо се по обед същия ден, но в достатъчно количество, за да се нахранят всички. Дори и голяма част от него е ставала зян, неизползвана от никого. Ето какво е искал да види и да опита Ваалам и двамата му приятели неспоменати в текста. Както съм споменавал на континента на Сим не е имало никакво зърно, хората там са били овчари. Първия започнал да отглежда жито там е пришелеца Елимелех и семейството му, но това не трае дълго и вдовицата му се връща обратно във Витлеем със също овдовялата си снаха. Рут е имала правото да се занимава със зърнопроизводство, оженвайки се за израилтянин е ставала част от народа дори и след овдовяването си. Така когато Ваалам му проговаря магарето той се връща обратно, не е ясно дали неговите спътници също са послушали този странен глас или са продължили и са били наказани за непослушанието си.

Точно такава ситуация се е повторила след 2600 години през 4121АМ, потомци на Ваалам от моавската земя са разбрали, че точно тогава в Йерусалим ще се случи нещо специално и са решили въпреки риска да се доближат до града, та поне отдалече да видят или питат какво точно става. Този план също не е бил одобрен от Господ, моавците са нямали работа край града, просто е трябвало да изчакат и да се осведомят за това от Апостолите, те самите нищо повече не биха могли да разберат. Не е ясно защо само един се е върнал и дори защо магарето е било изоставено. Вероятно магарето е хвърлило ездача, които така и не е разбрал какво става. Христос го намира яхва го отива при другите двама и им обещава, че въпреки огромния риск те биха могли да дойдат с него и да видят най-великото нещо в историята на човечеството. Сигурен съм, че ги е предупредил, а че това е крайно опасно те и сами са знаели, ако бъдат заловени край града ще бъдат екзекутирани, но все пак са решили да поемат този риск. С помощта на Иесус те се доближават непосредствено до Храма или до мястото, където се е подготвяла пасхата и там вече са били разпознати и заловени и моментално изведени на мястото, където са се колели животните и разпънати на тяхно място. Това е същото място и където Авраам заколва овена заместител на Исаак, докато мястото, където е вдигнал ръка да заколи сина си е било на съседния хълм, където е била ядена пасхата и е стоял Храма. Ето и причината за разпъването на други двама спътници с Христос, не са били разбойници, а неуместни натрапници. Така се показва, защо Авраам е дошъл на мястото с двама слуги и магаре, оставени на същото място, където Христос оставя неговите учениците и където е намерено магарето.

Не всички детайли са изяснени и тук, дали самия Христос е бил разпознат, но разпънат заедно с чужденците като съучастник, или поради магарето са го помислили и него за чужденец и не е бил познат не е ясно. Вероятно не са го познали, както Ваалам не разпознава ангела на пътя, а само магарето му.

new testament, gospel

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Редактирана притчата за завръщането на блудния син

Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големия син бил земеделец и всичката земя около дома им била прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Понеже не можел да си намери приятелка той се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което било много интелигентно и красиво, на тази планета прасетата говорели и можели да работят. За това приятелката му преградила множеството реки и потоци в земята му и създала множество вирчета и гьолчета, в които да се пльоска според вкуса и нрава на тамошните прасета. По-големия син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и често се завирал в гьоловете и за да й угажда. По-малкия син на Добрия Баща бил овчар, на него Добрия Баща дал малка кошара с няколко овчици, въпреки че много женски прасета се навъртали и около него той обичал само овцете, с които се разхождал по поляните, те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала свиренето и песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела да вижда как по-малкия син радостно тича из ливадите с овцете. Смятала за варварство и оскърбление да вижда овцете да го следват, вместо подобно на приятелят и да изпълняват всичките и прищевки и капризи.

Един ден Добрия Баща казал на двамата си сина да му направят подарък от най-доброто, което им е оставил, за да види дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкия донесъл най-хубавото мъжко агне, защото имал само овце, а по-големия син направил венец от най-красивите цветя каквито имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява защо им е разделил по този начин имота си. На по-големия дал нивите и всички растения по полето, те символизирали материята, така той показал, че човека е господар на материалния свят. На по-малкия дал само стадо овци, стадото символизирало покорството на пространството или небето на човека. Самия той запазил за себе си времето, него не можел да даде, защото то започвало с него самия, а и децата му трябвало да се грижат за повереното им. По-големия син обаче видял, че небето е безкрайно и е много по-голямо от материята и поискал и той някаква част от небето само за него си, и без това приятелката му обсебила полето командвала над всичката земя. Добрия Баща отговорил, че не може да раздели небето, и той трябва да се грижи за земята. Натъжил се по-големия син и се оплакал на приятелката си, когато тя подавала зурла от един гьол. Прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище на брега и със строг тон започнало да мъмри по-големия син.

"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш да ти даде част от небето." Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не и се давало и причинило физическа болка. Така тя заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето, самият той не живеел на небето, а бил в тяхната земя, което не било прилично. Още като го зърнали прасето погледнало с отвращение белите пухкавки овчици наредени около пеещия овчар, надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти направени от материални предмети. На това по-малкия брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже за него. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита във въздуха от ярост. Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него, това вече тя не можела да понесе, изправила се и с огромен за нейните килограми скок се хвърлила върху нещастния овчар и забила острите си бивници в корема му. Останала върху него и злобно заявила, "ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!" От него обаче излязла само кръвта му и подобно на вода попила в земята, небето умряло заедно със стопанина си. Тогава на това място се появил Добрия Баща взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето, а по-големия син и приятелката му свиня хванал и хвърлил в една далечна планета, покрита от един огромен океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашния стопанин на земята му вече никога нямало да види никаква земя или растение до назначения от Добрия Баща срок. Те стояли върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели от океана, риби така и могли да хващат, освен умрелите. Родили си и много деца, които били наполовина прасета наполовина хора според родителите си.

В това време на Добрия Баща се родил трети син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го. В замяна третия син му обещал, че ще съживи втория му син и ще помогне първи да се върне от планетата на прасетата. В определеното време третия син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Третия син предложил размяна, той самия отишъл на небето като умрял и оставил тялото си на убития си брат, за да се върне той на земята. Той знаел, че след определен период от време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития са могли да върнат на земята и някои от потомците на най-големия брат. Възкресения отишъл на свинската планета и нахранил всички прасета с рошкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил най-големия брат, за да дойде при баща си, като му обещал, че този път ще може да влезе и на небето, защото той имал времето и можел да му даде временно да бъде на небето, за целта той също трябвало да се ново роди. По-големия брат не искал ново раждане бил доволен новата планета, на която му било дадено да живее отново на земя. Тогава по-малкия брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полу-прасета полу-хора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята, един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да дойде при Добрия Баща, това бил bogoizbrania. Още от малък той видял, че хората около него са само частично хора, някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и частично хора. Така той започнал да търси от къде е дошъл Добрия Баща, разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, а във времето. И макар от всичките му братя всеки да си гледал неговата работа, bogoizbrania с помощта на времето намерил чичо си. Той го завел при Добрия Баща, там bogoizbrania се освободил чрез ново раждането от свинската си същност и получил ново тяло, с което имал и небето и времето и материята. Така той останал на мястото на най-големия брат, получил и златен пръстен от бащата, и многократно канил другите си братя да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не му обърнал внимание и дори се разсърдили на Добрия Баща защо е дал толкова много на bogoizbrania.

new testament, gospel,

Притча за заблудената притча

Притча за заблудената притча

Най заблудената притча е притчата за заблудената овца, нейното място не е в Библията, защото оцете не се губят когато останалото стадо е окей. А точно това ни се казва и в двете Евангелия, всички останали 99 овци са наред прибрали се в кошарата, но една се е изгубила, Овцете се губят най често ако стадото е подгонено от хищник, но случая очевидно не е такъв. Явно тук умищлено е търсена противоположност на ситуацията от Йоана 10 където причината за разпръсването е в лошата защита на животното, а не в някаква причина вътре в него. Както и на други фалшиви места и тук имаме наблягане на социалния елемент на вярата, а той е неуместен. Социалната структура, в която човек живее е изцяло човешко дело, а не въпрос на вяра. Ето и няколко други причини за отделяне и изгубване на оцете;

1. Животното е смъртно болно и съзнателно търси отделяне от стадото, най-често не излиза с другите на паша, а се върти около кошарата, така че очаря да го види.

2. Нападение от хищници и лоша защите от овчаря както вече споменах.

3. Овчаря е алкохолик и плаши животните с буиството си :0

Както можем да видим нито една от причините не в самата овца когато тя се губи, Това означава, че притчата е силно заблудена, глупава и фалшива, като дори и измислителят и не разира от овцевъдство. а някакъв придворен ласкател - писач.

Съжалявам за цели три поста които е трябвало да четете, за жалки опити да се интерпретира нещо добро.

http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/07/29/tainata-na-izgubenata-ovca.95259

http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/01/02/tainata-na-izgubenata-ovca-2.148474

http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/tainata-na-izgubenata-ovca-chast-3.212793

↑ Mt 18: 12–14 τι υμιν δοκει εαν γενηται τινι ανθρωπω εκατον προβατα και πλανηθη εν εξ αυτων ουχι αφησει τα ενενηκοντα εννεα επι τα ορη και πορευθεις ζητει το πλανωμενον

How think ye? if a man have an hundred sheep, and one of them be gone astray, doth he not leave the ninety and nine, and goeth into the mountains, and seeketh that which is gone astray?

13 και εαν γενηται ευρειν αυτο αμην λεγω υμιν οτι χαιρει επ αυτω μαλλον η επι τοις ενενηκοντα εννεα τοις μη πεπλανημενοις

And if so be that he find it, verily I say unto you, he rejoiceth more of that sheep, than of the ninety and nine which went not astray.

14 ουτως ουκ εστιν θελημα εμπροσθεν του πατρος υμων του εν ουρανοις ινα αποληται εν των μικρων τουτων

Even so it is not the will of your Father which is in heaven, that one of these little ones should perish. ↓

↑ Lk 15: 3–7 ειπεν δε προς αυτους την παραβολην ταυτην λεγων

And he spake this parable unto them, saying,

4 τις ανθρωπος εξ υμων εχων εκατον προβατα και απολεσας εξ αυτων εν ου καταλειπει τα ενενηκοντα εννεα εν τη ερημω και πορευεται επι το απολωλος εως ευρη αυτο

What man of you, having an hundred sheep, if he lose one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?

5 και ευρων επιτιθησιν επι τους ωμους αυτου χαιρων

And when he hath found it, he layeth it on his shoulders, rejoicing.

6 και ελθων εις τον οικον συγκαλει τους φιλους και τους γειτονας λεγων αυτοις συγχαρητε μοι οτι ευρον το προβατον μου το απολωλος

And when he cometh home, he calleth together his friends and neighbours, saying unto them, Rejoice with me; for I have found my sheep which was lost.

7 λεγω υμιν οτι ουτως χαρα εν τω ουρανω εσται επι ενι αμαρτωλω μετανοουντι η επι ενενηκοντα εννεα δικαιοις οιτινες ου χρειαν εχουσιν μετανοιας

I say unto you, that likewise joy shall be in heaven over one sinner that repenteth, more than over ninety and nine just persons, which need no repentance. ↓

new testament, gospel

Датиране на Хам и Яфет и други зависимости в родословието

Премахнато поради нови уточнения.

Кръщението на Христос

Кръщението на Христос и агонията на Йоан кръстител

Винаги съм чудил защо, когато Павел пише в посланията си за Христос никога не споменава за кръщението му, както и за масовите кръщения и на фарисеи и бирници. Ако е имало човек на име Йоан и той е вършил такива масови мероприятия, в които е участвал дори и самия Христос преди разпъването си то защо това не е отразено по никакъв начин в текста на павловите писма? Отговора е доста прост, такъв човек наистина е имало и са били вършени масови кръщавания, но те са били в нашия свят, не по времето на Христос. Двете споменавания на Йоан в Деяния са очевидни вмъкнатости на фрази, както и първата глава на Йоан. Както казах в предния постинг всички сити са били кръстени по времето на потопа, който изми насилието на древния свят, като го очисти от кръвта на Авел. Остана да се очисти и самия Авел, който в новия свят бе Христос и това стана както стана потопа. В Mark 9:10-12 се описва срещата с Мойсей, тази среща на планината на преображението бе на същата планина Синай, където Моисей се качи, за да се срещне с Господ и да получи заповедите. Това бе и същата планина Арарат, тоест Божията планина, на континента на Сим в Мадиам, където бе и ковчега на Ной. Така с едно качване Христо свърши две неща, първо той участва в кръщението на света и така отми от себе си кръвта на Авел, а след това даде на Моисей и плочите на Завета. Подобно на Ной Христос водеше трима свои ученици, и тримата негови полубратя. Йоан и Яков бяха родени от Мария след него, а Петър бе негов доведен брат от първия брак на Йосиф, Ной бе в ковчега на планината с тримата си синове. Напълно е възможно Йоан кръстител да е повторна поява на апостол Йоан в нашия свят. Неслучайно в сцената на преображението се подчертават блестящите бели дрехи, които са били по-чисти от най-бялото нещо познато на тях, това е именно това очистване от кръвта на Авел, заради което е смисъла на кръщението на Христос. Нашето кръщение е, за да се очистят и ръцете на убиеца от кръвта на Авел. Планината на преображението е посетена от Христос на рождения ден на Моисей, което от неговото раждане 17 - 03 - 4100АМ до 00 - 04 - 4118АМ прави точно цикъла Саурос, 18 години, 11 дена, 8 часа. Споменаването на Йоан във Второевангелието трябва да се изреже, като все пак текстовете трябва да се прехвърлят за периода след 5000АМ в нашия свят. Задължително името на Йоан трябва да се отмахне от Евангелието на Йоан като фразите все пак се запазят.

new testament

Писмото до Евреите

Писмото до Евреите

Ето какво трябва да остане от едно от най-дългите и обяснителни писма в НЗ, само 16 стиха в глава 11. Всичко друго е написано в нашия свят и не е нищо интересно като дори има прекалени безсмислици, например често неуместно цитирания стих Ев.4:12, разделянето на Духа от Душата се нарича смърт на човека, и ползването на такива супер преобрази за подсилване на някакви тези и придаване красноречие на бедния и досаден език на говорителя е неуместно и излишно. За сравненията на Христос със свещеник е също много неуместно. Христос не е свещеник, той умира, за да завърши завета на вярата, който е Завет номер 3, докато Закона е завет номер 4. Жертвите предписани на синай имат за цел не да очистват принасящите, а да показват как ще бъдат очистени. Когато Христос умира това става в непосредствена близост до Храма точно по времето на пасхата, това става, защото самата пасха бе установено делото на Авел, а Христос, който бе повторната поява на Авел в света на ситите, завърши неговата жертва в новия свят, за нас стария. За Мелхиседек писах той е нещо много по-различно от описаното тук. В тези 16 останали стиха са изобразени първите 6 Завета от общо 7. Споменато е самото начало на Заветите, обяснения за завършека ще има в бъдеще. Този пасаж има и една друга важна особеност, той не дава място за фигурата на Йоан Кръстител. Едва сега разбирам, че Христос бива кръстен поради пропуска да се кръсти заедно с другите сити по времето на потопа на Ной. Това бе смисъла на потопа, очистване на света и планетата от кръвта на Авел, остана само самия Авел да се кръсти. Христос явно бива кръстен от самия Свети Дух подобно на Времето на потопа. Сега потомците на Кайн също имат нужда от кръщение, за да се изчисти и последното място от Авеловата кръв, ръцете на убиеца, явно историята на измисления Пилат с неговото миене на ръцете е звучала по-много по-друг начин. Все пак важното е, че ситите не са се кръщавали като Христос, те вече са били кръстени, докато ние като индивидуалисти всъщност трябва да се кръщаваме самостоятелно и то явно още от малки.

Heb 11:1-16 (B40)

Heb 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

Heb 11:2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

Heb 11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

Heb 11:4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

Heb 11:5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

Heb 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Heb 11:7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

Heb 11:8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

Heb 11:9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

Heb 11:10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

Heb 11:11 С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

Heb 11:12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

Heb 11:13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

Heb 11:14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

Heb 11:15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

Heb 11:16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

Разпределение на Заветите

В Ев.11:1-16 са посочени само начинателите на първите 6 от 7 Завета, ето и продължителността им;

1 Завет започва от сътворението и завършва с Йосиф 11-тия син на Яков. Тримата патриарси Авраам, Исак и Яков са преобраз на Светата Троица, първите 10 сина родени от съпругата на Яков Лия бяха преобраз на Закона, а 11 му осиновен син от по-възрастната сестра Рахил е нефилим както Адам от баща ангел и именно той стана заключителната точка на първия Завет. Продължителност 0АМ - 2365АМ. Това е завета на сътворението

2 Завет започва с Авел и завършва с Ной, като Ной става и начинател на четвъртия Завет. Началото е жертвата, след това, когато Кайн убива Авел се налага да има очистване станало по времето на Ной. Продължителност 100АМ - 2005АМ. Това е Завета на очистване на творението и приемането на материалното създание, човека в духовния свят. На втория ден сътворението бяха създадени природните закони както водните басейни и атмосферата на земята.

3 Завет Започва с Енох, преминава през цялото родословие до Авраам след това до третия син на Яков Юда, Давид и завършва триумфално с Иесус Христос. Христос чрез своята жертва дава и началото на 6-тия Завет. Това е завета на живота чрез вярата. Живота се появява на третия ден, Христос оживява на третия ден. След Иесус вярата е напълно завършена никакво дело вече не част от живота и вярата. Всичко след него е само развитие на този живот създаден от Христос. Продължителност 622АМ - 4121АМ.

4 Завет е Завета на Закона или правилата на живота на вярата. Започва с Ной и завършва с Мойсей, потомък на Леви 4-тия син на Яков след него нищо от случилото се на земята не е част от Закона, а само му се подчинява, то касае дори и земния живот на Христос. Продължителност 1055АМ - 2540АМ. На този ден са създадени животните живеещи във водата и въздуха, които сега определяме като риби и птици. Същества обитаващи и зависими от Духа.

5 Завет започва с Авраам, преминава през 5-тия син на Лия Дан, което значи съдия, продължава през Самсон и завършва с края на света на ситите през 5000АМ. Това е Завета на отсъждането или способността на хората да действат от името на Бога. Продължителност 2000АМ - 5000АМ. На този ден са създадени земните животни, образ на силата на Духа над материята.

6 Завет е на Словото Божие и той започва със Сара и Исаак преобраз на раждането на Светия Дух на Земята или изявяването му чрез Словото. Шестия ден е денят на създаване на човека или превъплъщението на Духа и материята чрез Словото. Продължителност 2100АМ - 5100АМ. През 5100 умира и последния потомък на Сит на нашата планета, от тогава вече започва ерата на Човека или времето, в което Светия дух е завършил свето дело сред материята и символично "почива". От тогава до днес сме в седмия завет, в който образа на Божията почивка е човека да намери пътя към Бога. Знам, че звучи прекалено либерално, но имам впредвид не усилия на плътта, а на Духа на човека.

За съжаление и днес не е денят, в който ще разреша загадката на Йоан Кръстител, такъв човек явно е имало и той е бил тук, сред потомците на Кайн, не по времето на Христос.

new testament,

Исав

Завръщането на Исав

В по-предишен постинг безцеремонно изхвърлих Исав от Библията поради прекалено измислената история на раждането му, продажбата на първородството и заплахите към Яков. Все пак той е син на Исаак и Ребека и едва ли толкова драматичен образ наистина е съществувал. Все пак човек с такова име все пак е имало, вчера докато разглеждах родословието на Хам, Метусаил и Исмаил оставих празно мястото на сина Исмаил и то се падна точно до полето на Яков като съвременник от неговото поколение и по голям брат заради връзката на Авраам и Метусаил. Явно точно така се е казвал сина на Исмаил, фалшификаторите просто са оставили самото име, но са изопачили тотално историята му. Дори сега като прегледах местата със споменаването му, също изхвърлени разбирам, че Битие глава 32 и 33 трябва да останат стиховете с посрещането на Яков връщащ се от Харан. Наистина бе посрещнат от Исав, който остана до баща си и Исак, но почина през 2270АМ, след 10 години. Историята около неговата смърт е описана в предния постинг. Исав явно е роден 2160АМ = 8*27*10, 15 години преди смъртта на Авраам и умира внезапно през 2270АМ на 110 години колкото е Йосиф, който го замества символично при завръщащия се Исмаил в Египет.

https://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutN2I5NDcwNDEtMGFhMy00NTkwLWJlOGUtNDMyNWM3MDhmODg3&hl=en_GB

time, old testament

Ето как трябва да изглеждат двете глави, в които Яков и Исав се срещат, това е сцена с важен символизъм именно за нашия свят, но това ще се разглежда допълнително. Подчертаните пасажи са излишни.

Gen 32:1-32 (B40)

Gen 32:1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

Gen 32:2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим .

Gen 32:3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

Gen 32:4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

Gen 32:5 придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

Gen 32:6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

Gen 32:7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

Gen 32:8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

Gen 32:9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

Gen 32:10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

Gen 32:11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

Gen 32:12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

Gen 32:13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

Gen 32:14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

Gen 32:15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

Gen 32:16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

Gen 32:17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

Gen 32:18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

Gen 32:19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

Gen 32:20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

Gen 32:21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

Gen 32:22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок .

Gen 32:23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

Gen 32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

Gen 32:25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

Gen 32:26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

Gen 32:27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

Gen 32:28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил , защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

Gen 32:29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

Gen 32:30 И Яков наименува мястото Фануил , защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

Gen 32:31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

Gen 32:32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Gen 33:1-20 (B40)

Gen 33:1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

Gen 33:2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

Gen 33:3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

Gen 33:4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

Gen 33:5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: Те садецата, които Бог подари на слугата ти.

Gen 33:6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

Gen 33:7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

Gen 33:8 Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

Gen 33:9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

Gen 33:10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

Gen 33:11 Приеми, моля, подаръка ми , който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

Gen 33:12 Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

Gen 33:13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

Gen 33:14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

Gen 33:15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

Gen 33:16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

Gen 33:17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот .

Gen 33:18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

Gen 33:19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

Gen 33:20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил .