След откриването произхода на имената на градовете Калернаум , Хоразин, Назарет и дори Магдала може да се намери защо има толкова анти юдейски притчи и поучения в целия НЗ. Ситуацията на написването е следната.
Някъде около 1000 "година след Христа". Групировка от няколко хиляди души решава да се пресели от Сицилия към Иберийския п-в. През това време на Сицилия католиците установяват пълно господство и всички общности на "юдеи" изпадат в немилост, а до вчера са били елита на региона. Така тези групи решават да напуснат Египет, както се е наричал острова заедно с южните части на апенините наподобявайки древното излизане на потомците на Яков към земята на Ханаан. Преминавайки през протока към африканския бряг, сега Тунис и пътувайки през пустинята нищо свръхестествено не се случва, освен че всички излезли от Сицилия почиват на африканското крайбрежие и само потомците им стигат до Иберия. 40-те години обикаляне в пустинята са поради бавното пресичане на морето и още по-бавното пътуване. Манната е образ на храната кускус, която те откриват, тя е най-удобна за носене и може лесно да се готви. Така се разрешава въпроса за възникването на спагетите, не идват точно от Италия, а от италианци на африканския бряг. Няма и чудотворни преминавания на морето и Йордан, освен ако не смятаме, че самото преминаване с минимални жертви не е чудо. Прехвърляйки се на Иберийския бряг тази група се съединява с местните юдеи и прогонват на север общностите на йезуитите, като дори обръщат една голяма част от тях в измисления им юдаизъм. Прогонените Езуити се прехвърлят през Пиренеите или се укриват на север в планините на Кантабрия. Така Иберийския п-в бързо попада под властта на тези племена, освен провинциите Мурсия, като част от неаполитанското кралство и на север владенията на баските и Навара. Именно тези прогонени йезуитски общности написват текста на целия Нов Завет в периода около 12-13-ти векове и за това в него има толкова много анти юдейски пасажи. Дори прочутите писма на апостол Павел от Тарс са всъщност запечатване в текста на имената на градовете Пау и Требез в югозападните части. Само малка част от истинското Евангелие може да се намери в сега запазения текст. Образът на Иесус е изразител на тяхното собствено страдание от прогонването им, а представянето му като цар, пророк и дори философ е начин за социализацията на групата, това е причината точно този текст да достигне до мен, ако той бе написан във вида представен от мен, само като знание за спасението нямаше да се намери заинтересувани и дори малкото запазено би се изгубило. Иесус е поставен като социален и философски елемент в текста, а не като изпълнител на Божия план за изкупление от греха на Кайн, все пак това не е чак толкова лошо, така или иначе почти успях да намеря повече от събитията на сътворението. Иесус не е потомък на Сит, но е ще по-малко потомък на Кайн, фактически всеки образ и думи, които му се приписват от съвременно тълкувание са само част от кайновото разбиране на света. За най-точно определение вторите двама сина на Ева могат да се сравнят с извънземни или ангели. Създания равни на самия Бог и без възможност за комуникиране като равни, както се вижда от множеството описания.
Проклеването на градовете около езерото е всъщност недоволство от отказа на хората в региона, където е историческата южно френска провинция Лангедок да приемат вярата на йезуитите от западните региони на Пиренеите и региона Аквитания. Както бях споменал район Рселион е Хоразин, Нарбона е Назарет, Безирес е Витезда, а дори Нимес е Наин. Тези католически градове са били често обект на йезуитско мисионерстване, но безуспешно, ето защо в текста към тях се отправят проклятия подобни като към юдеите.
History, old testament, new testament,
No comments:
Post a Comment