Пипалата на ню-ейдйа са навсякъде, Khalil Gibran

Пипалата на ню-ейдйа са навсякъде, Khalil Gibran

Khalil Gibran (January 6, 1883 – April 10, 1931) е от тези странни творци, които в някакъв сюблимен момент на историята трансформират творчеството си от лични и емоционални пориви и страсти към света на голямата политика и ню — ейджа, на спиритизма и теософията. Този вид агентура, прикрита с лицемерието на изкуство и дори някаква неосъзната и неидентифицирана вяра са всъщност доста опасни. До 1918 година писанията му на арабски са изпълнени с драматични и тежки преживявания изострени от семейната трагедия на разорен и затворен баща и починали майка, брат и сестра в последователни дни. Подобно на многострадалния Йов, но в невръстни години емигрантът не губи своята вяра, която след първата световна започва да се ползва доста усилено от ню — ейджа на теософите и спиритистите. След тази дата писанията са на доста добър английски и следват окултната философия доста прилежно и политкоректно. Независимостта на Сирия и Ливан са само претекст за развитие и натрапване на тази сатанинска идеология.

Изводът е, че бездарните и глупави произведения включително и The Prophet, (1923) не са негово дело, а името му е ползвано като ориенталски параван за пропаганда на хора от сектата около имената на, Mary Elizabeth Haskell, Charlotte Teller, a journalist, and Emilie Michel (Micheline), a French teacher, както не се стесняват да посочват биографите. За никой друг автор нямаме такива директни указания за влияние от определено окултни среди.