Легенди и политика за химичните елементи
Историята на Химията е от голямо значение за разкриване
същността на реалността. На линка е описано групирането на елементите, дизайна
на Мозли от 1913 е разпространен на запад, но не е възприет в Русия и в
последствие СССР. Руснаците правят хибриден
вариант, по-правилен като дизайн.
Моят принос към
химията е да коригирам прекаленото раздуване на представата за елементите в
света. Първо трябва да се изхвърлят понятия като "атомно тегло" и
"електронна валентност", въведени за обясняване на някои свойства и
ползващи косвени признаци, с цел популяризиране и имидж. Второ колоните с
елементи трябва да са само седем не осем, както и редовете. Водорода е нулев елемент и 50 номер,
той не е истински елемент, аверояно нещо по различно. Надолу са мои изяснявания
на неуместните неща в таблицата.
Корекжия на руската
подредба.
Реално подреждане.
Групиране в разтегната подредба.
В моя дизайн
елементите са подчинени на математически правила, като са оставени само седем реда
и колони. Делят се на 4 групи, в синьо са метали в долната част на таблицата са тези
със структурни свойства. Химикалите в жълто и зелено са тези с химически
свойства. Диамантът състоящ се изцяло от въглерод е структура от химически
свойства, за това въглерода е химикал. Живакът е течен и няма структура в
стайна температура, но при достатъчно охлаждане има. Оранжевите газове са без
структурни ии химически своийства. Понятието атомно тегло няма значение, ние не
знаем нищо за атомните размери и плътност и всякакви опити да представят този
или онзи елемент за по-тежък са относителни и неточни.
Водорода не е истински материален елемент, а някакв частица
материя. Чистата материя в елементите е от 49
броя, водорора е нулев елемент но и номер 50.
Първият изхвърлен химикал е Boron #5, името произлиза от минерала Боракс, дума, която не е
персийско-арабска, а е съставена от латинското за "Bo" добро и английското
"rax" за изстискване и простиране на перфектно изпраните дрехи,
според старите представи. Минералът не съдържа елемента, а само е смесен със
Силициеви, Магнезиеви и/или Литиеви и Берилиеви съединения. В миналото са
смятали, че минерала е елемент, което е време да се коригира.
Следващите за изхвърляне Galium #31, Germanium #32, Indium #49, са както се вижда
от имената силно политизирани и са разновидности на Силиция.
Така получаваме само седем колони елементи, като Silicon #14 се избутва в
по-долна колона.
Металите в синьо отиват в дъното на таблицата, като подредбата е
следната;
Екзотики като Technetium #43 и Rhenium #75 са 100% глупост.
Следват две групи, които трябва да обедимят няколко елемента.
Titanium #22 включва в сене си
редките елементи Scandium, Titanium, Yttrium, Lanthanum, Zirconium, Hafnium. Лантанидите са пак разновидности на Титания.
Vanadium – Niobium, Tantalum, всички тези имена са за един елемент.
Редките метали Scandium #21, Yttrium #39, и Lanthanum #57, са измислени по
политически причини през 19-ти век и за да се напълни таблица раздута на повече
от седем колони. Те представляват мешана скара на Платина, Никел и още нещо си.
Ето как трябва да се групират отделните метали от номера 36 до 49. Те са само
14, като под всеки номер са поставени имената от таблицата съответстващи на
действителния метал.
Molybdenum, Tungsten-Wolfram са или един елемент или смеси с Олово , Бисмут и Тантал, като тези 5
елемента са всъщност само четири.
Ruthenium, Rhodium, Palladium, Osmium, Iridium, Platinum – Платиноидите са също един елемент Платина.
Всички елементи след Бисмута са изхвърлени, радиоактивните
като уран и прочее са само някакво свързване с енергийно натоварено състояние
на други елементи. Това свързване е атомно, не химическо или структурно. По
този начин огромно количество енергия се съхранява и за това с течение на
времето се разпада. При разпад енергията се изхвърля и остават реалните
елементи, които са си били вече там, но определяни погрешно като Уран, Плутоний
и други. Така наречения процес "Nuclear Fission" ядрен синтез е
просто разпад на вече известни елементи.
Вдъхновението за това
откритие, дойде от прекалено политизирания филм за откриването на процеса
"ядрен синтез" и съответно даването на нобелова награда за нелепото
обяснение от германеца Ото Хан.
PBS - The Path to
Nuclear Fission, The Story of Lise Meitner and Otto Hahn 2006
science, history,
-
- -
Подобрена подредба на елементите в таблицата
