Горският елф Трандуил

Горският елф Трандуил

Chapter 10 – A Warm Welcome

В главата се описва самия Лийдс и околностите. Приключението с буретата в реката напомня на сцена от Острова на съкровищата, където главният герой разбира за пиратите зад буре с ябълки. Именно Фили и Кили са в такова буре. Lake Town е замък на реката до Лийдс, като продълговатото езеро е разширената река, разрушения град Дейл - Dale е образ на руините на Kirkstall Abbey. Хората в града са обикновените граждани. Празненството е свързано с личен символизъм.

За горския цар се споменава в предната глава, но понеже той ще има роля и в следващите глави и е свързан с езерния гради неговите хора играят роля и в тази глава. Личността зад това име е все още жива и здрава и за това в името е кодирано възможно най-силно. Зад името Thranduil се крие известния автор Thomas Hardy, OM (2 June 1840 - 11 January 1928). Самото име Трандуил е компилация от двете най-известни новели;

Thra. . .- Far from the Madding Crowd (1874)

n - and

. . .duil - Tess of the d'Urbervilles (1891)

както и от букви на неговото собствено име.

Споменаването на царството му в Миркууд е образ на публикуването от него в списания. В предната глава се намира следното описание.

"In a great hall with pillars hewn out of the living stone sat the Elvenking on a chair of carven wood. On his head was a crown of berries and red leaves, for the autumn was come again. In the spring he wore a crown of woodland flowers. In his hand he held a carven staff of oak."

Споменава за украса от листа и горски плодове като форма на собственото му творчество със сюжети сред природата или фермите в Англия, а жезълът от дъбово дърво е образ на единия от героите му на име Gabriel Oak. Склонността на Горския Цар към скъпоценности е не е образ за меркантилност на Харди, а начин да се опише стилът на писане украсяван с множество странични методи и дори малко претупан и тежък. Полагането на меча Orcrist върху тялото на Торин не е свързано с личното творчество на Харди, а някакъв жест от негова страна към забравените викториански автори. Предаването на огърлицата на Гирион е жест от страна на Толкин към неговото творчество, което е присъединено към съкровищата на викторианското, въпреки, че автора жив дълго след края на епохата. Посещението на царството му от Билбо и Гандалф на връщане явно е част от личните впечатления на семейството от творчеството му.

Пътуването в бурета с джуджетата в предната глава е част лични преживявания Толкин и децата му в канала на Йоркшир в кръгли покрити гондоли, както и ирония за второто му кръщение като баптист. Религията му явно е участвала в решението на Толкин да изобрази популярният писател като елф, а не като джудже, както и другите писатели викторианци, Харди както тях е носел дълги мустаци извити нагоре, което е иронизирано с горска растителност и плодове. Другите автори за или с бради или ако са само с мустаци не са извити нагоре.