Преводачи и автори на
класиката Омир и Вергилий
Омир и Вергилий са
двете най-известни имена в литературата смятана за „древна”. Зад тях все пак се
крият познати имена от близките 200-300 години. Първото произведение е дело на
прочутият Alexander Pope (21 May 1688 – 30 May 1744). Oдисеята, разглежда съдбата на герой след Триоянската война, но в
действителност автора влага лични преживявания в героя имитирайки изключително
популярното пътешествие на „Пилигрима”. Самата „Илиада” е написана в последствие
от друг английси преводач William Cowper (26 November 1731 – 25 April
1800), като предистория на одисеята.
HOMER = wHO i'M? aleksandER
"Кой съм аз?
Александър" е смисълът на псевдонима, забележете на снимката на изданието
как е натъртено превеждането от "GREEK".
Това не е никакъв
превод и е написан в самият край на 18-ти век, не на началото, като дори
годините на Поуп не са коректни. Това също е псевдоним, но името Александер
съвпада с това на реалното лице.
Името на Поуп става
популярно едва през 19-ти век и то в негова чест, до тогава никой не се е кръщавал
с име "папата" особенно католиците. На това име се приписват и издане
на творби на Шекспир, което е друг псевдоним разгледан на линка, но реалните
автори не са разкрити.
Конспирацията около
този псевдоним е интересна, много от стиховете изглеждат писани от жена. Историческите
измислици са творчество и част от полтиката на тандема от горния линк. Те са
редактирали и събрали под името Шекспир сщжетите на по-стари творби и пиеси.
Поуп е преводач-съставяч
не само на „Одисеята” на Омир, но и на „Енеидата” на Вергилий. Като този път е
засекретил името си по-комплексно.
THE AENEID VIRGIL - Alexander
AENEID VIRGIL = Alexander
I + I = X
V + I = A
G = GOD
И това не е всичко ;-)
не маловажен принос в преводо-творчеството влага и наскоро разглежданият
Блекмор, който ползвайки дългогдишният си градинарски опит, съставя „Георгиките”
на Вергилий. Не е преводач, както се твърди а автор, приемането на творбата му
за исторична е не поради авторитета на специалист. Викторианското историческо
творчество е здраво поело пътя на измислянето и никой не се пита в края на
19-ти век дали даден документ е реално древен и дали „откриването” му ей така
от нищото не е пошла измама.
No comments:
Post a Comment