Сирия, Киликия, Фригия, Тарс

Сирия, Киликия, Фригия, Тарс

Разгледания в предния постинг текст от Мр.7 доведе до един важен извод. Не само разположението на местата в Библията е трагедия на интерпретацията, но дори и думи, с напълно различно значение са обявени за места или градове. Например думата за "магдалена" не е град, а е показател на позиция и занимание на жената.

Сирия, Киликия и Фригия не са страни, а друго.

Навсякъде където имаме ( συρ ),"сур" това значи вързано, оплетено или нещо свързано с посвещение или някакъв вид клетва или обрек, разбира се свързан с вярата.

24И разнесе се слух за Него по цяла Сирия( συριαν ); и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели. (Matt 4:24)

Не е Сирия, а слуха се е разнесъл сред "сурите" или обвързаните или на каквото са се посветили хората и са очаквали да бъдат освободени.

26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка( συραφοινικισσα^β )). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й. (Mark 7:26)

По детайлно обяснение в тълкуването на думата по долу.

2Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия( της συριας κυρηνιου ). (Luke 2:2)

Не е „квириний сириец“, а е някакъв посветен киринеец, което е някаква организация или секта или някакво разбиране за вярата.

27Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът( συρος ) Нееман. (Luke 4:27)

Точно това което си мислите Нееман не е сирийски военначалник както пише на едно друго място :-), а е човек с някакво посвещение.

58Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече( κατασυρη ) при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница. (Luke 12:58)

8А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха( συροντες ) мрежата с рибата. (John 21:8)

Много важен символизъм в думата, за съжаление неизвестен за сега.

3А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше( συρων ) мъже и жени та ги предаваше в тъмница. (Acts 8:3)

( συριαν ) ( εσυρον ) Надолу са все двете думи.

Думата за "киликиа" е същата като думата за "града" на Павел, Тарс киликйски, но киликия не е област или провинция, а някаква привилегия. Киликия се среща заедно със "сирия" и двете думи значат нещо от вида, вързани или посветени и такива освободени от връзването и посвещението или приели изпълнение на нещото причинило връзването. Киликия пък се среща от своя страна и с думата за "тарс", което също се интерпретира за град, а не е така. Тарс е някакво знание или образователен ценз, който Павел е имал правото да ползва като привилегия сред юдеите.

19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха( εσυρον ) вън от града, като мислеха, че е умрял. (Acts 14:19)

23И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия( συριαν ) и Киликия. (Acts 15:23)

41И минаваше през Сирия( συριαν ) и Киликия и утвърждаваше църквите. (Acts 15:41)

6Но като не ги намериха, завлякоха( εσυρον ) Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука; (Acts 17:6)

18А Павел, след като поседя [там] още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия( συριαν ) (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек. (Acts 18:18)

3И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия( συριαν ), той реши да се върне през Македония. (Acts 20:3)

3И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия( συριαν ), и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари. (Acts 21:3)

17и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис( συρτην^β συρτιν^ατσ ), свалиха платната и се носеха така. (Acts 27:17)

12И като стигнахме в Сиракуза( συρακουσας ), преседяхме там три дни. (Acts 28:12)

Сиракуса не е град, а е някакво пристигане според «сур» на чуване или разбиране, втората част на думата значи точно това.

21После дойдох в сирийските( συριας ) и киликийските страни. (Gal 1:21)

4И опашката му, като завлече( συρει ) третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди. (Rev 12:4)

- - - - - - -

За значението на думата финикия( φοινικ* )

Тази дума значи плат или платно, а не както се твърди да значи град или страна. Символизма е особено мистичен, Пътуването с платна и поставянето на плакати или транспаранти е свързано.

Среща се на няколко места;

26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка( συραφοινικισσα )). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й. (Mark 7:26)

Думата значи плетяща платна или нещо като тъкани, а не е страна или както предположих в предния постинг да е нещо религиозно. Вероятно обаче не съм на грешно предположение, защото еднотипноста на думите за корабно платно и някаква религиозна дреха да не е случайно.

13взеха палмови клони( βαια των φοινικων ) и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар! (John 12:13)

Не са палмови клони, а са издигнали плакати или трансперанти.

Навсякъде в следващите стихове става на въпрос за пътуване с платна, явно гребането с весла е било с друг символизъм и ще се разгледа другаде.

19Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия( φοινικης ), Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. (Acts 11:19)

Пътува ли са под платна до Кипър и Антиохия.

3Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия( φοινικην ) и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя. (Acts 15:3)

Пътували са под платна и тогава самаряните са разказали за обръщането на езичниците.

2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия( φοινικην ), качихме се на него и отплувахме. (Acts 21:2)

Намерили са платноход, имаче вероятно е трябвали или да гребат те самите или да плащат по скъпо за гребци.

12И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс( φοινικα ), критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват. (Acts 27:12)

При първа възможност са дигнали платната и са тръгнали да търсят пристан другаде. Сега като си помисля вероятно «платната» тогава са били доста различни, не са били като бял памучен чаршаф както съвременните патна, защото здравината и цената му биха били недостатъчни. Мисля че са ползвали някакво зебло или са успявали да прикрепят причи пера към мрежа, което ни дава някакъв мистичен символизъм.

- - - - -

Думи като; кипър или антиохия в преводите са явно истински град и бряг отдалечени от юдея. Вероятно и почти всички други географски места са правилно възприети от преводите освен посочените.

Като място с погрешни географски места мога да посоча седемте еклесии в първите три глави на Откровение. Както и стиха;

9Тогава някои от синагогата наречена [синагога] на либертинците, и от киринейците и александрийците, и [някои] от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана. (Acts 6:9)

Който ще се разгледа по натам за да не се издължава излишно постинга.

Евангелие за жената и дъщеря и

29.03 23:03 - Евангелие за жената и дъщеря и

Евангелие за жената и дъщеря и Мт.15:21-28, Мр.7:24-30

Този текст съм го разглеждал и преди, но сега ще добавя нови неща и ще продължа идеята за спасение като цяло. Освен за символизма на словото в пасажа можем да намерим и кратко загатване на особеността на приемане на спасение от жените и децата. Преди отхвърлях идеята за директно спасяване на дете, защото ми изглеждаше легалистка и нямаше ясна дефиниция за дете, около мен е пълно с хора, които са на възраст, но се мъчат да се правят на деца, с което предизвикват само съжаление и дори опорочават понятието за дете. Разбира се не съм намерил ясна дефиниция за това кой е дете, но открих нещо друго. Вече съм сигурен, че детето има специално общение или връзка със Светия Дух и това е някакъв пропуск за нагоре или поне е така при повечето деца, като дете разбирам под 12 г. максимум. С това не отдръпвам в легализъм, само описвам нещо което не се разбира, но поне се дава някакво изясняване.

Този пасаж посочва и друга особеност за жените и тяхното приемане на Евангелието. Всъщност тук е описано и как човек, който не е юдейн трябва да получи Благата вест. Иесус казва, че Той не е пратен до чужденци, а само до израилтяни, което обаче не е начин да бъде изключена жената. Защото неюдеина трябва да се обърне към Иесус от позицията на жена, за разлика от израилтянина, който приемаше спасителя и социално чрез свидетелстването на апостолите. Точно такава е и както съм описвал ролята на апостола юдейн свидетелстващ на юдеи за Месията. Така и днес се разбира как една жена може да бъде спасена независимо че мъжа и е да речен някой козел. Например разпространеното твърдение на някой религии, че умрелите като мъчениците на бога отиват в рая където има 70 девици е вероятно вярно само в частта си на съотношението мъже жени. Жената е облагодетелствана по отношение на спасението, достатъчно е да се обърне към Христос и да му се поклони като Израилев цар и ще получи "сотериоса" както за себе си така и за дъщеря си. За юдеите болното дете е доказателство за грехове на родителите. Разбира се здраво дете не е доказателство за сотериос на родителя, но дете наркоманче е доказателство за липсата му от родителите.

Най доброто изобразяване на случката с финикийката е сцената от "Отмъщението на ситите", когато се вижда, че жената има рефлекторен щит срещу силата на тъмната страна дори и да е жената за дебил като дарт вейдър. Няма значение дали мъжът е такъв урод, жената щом се поклони самостоятелно на на Христос дори и тайно получава спасение. Този пасаж ми помогна да разреша статистическия въпрос, защо има толкова малко спасени, явно към бройката на абортираните може да се прибавят починалите деца и милиони жени, които могат нещо по различно от това да висят пред телевизор и да тренират за кралица на въглехидратите.

Позицията на жена е определяща за получаването на Евангелието, езичника, тоест всеки днес, е социално мъртъв за разлика от юдейна. Другия важен символизъм е кучето, получаването на Словото Боже е като храненето на куче. Днес . трохите, които падат от юдеите се намират в Библията. Но правилното разбиране на всичко в Словото е само около апостолите и хората които вярват в него и са явно пратени от Бога за неговото разпространение, след Библията мога да посоча и хора като Мартин Лутер и сър Исаак Нютон като само два примера за деца които подхвърлят залци на кучетата. Кучешкия начин на приемане на Словото е показател и за друго сензационно откритие, истинското Слово е изпаднало от "децата" и се търкаля на земята. Тоест няма начин да получим хляб от небето, популярните митове за манна и прочее са заблуда. Истинския хляб е мръсен, поради въргалянето му на земята, но за едно куче не е проблем. И кучето не яде от небето а от хора, като покорно очаква каквото остане от тях.

Думата за "отпрати я" е ( απολυσον ) е същата като думата за освобождавам както е за Варава, апостолите са искали да бъде освободена дъщерята, не просто да я разкарат. Апостолите са се притеснили защо им се обръща толкова внимание, а не че са презирали жената както излиза от преводите. Думата за "смили се за мен" ( ελεησον ) е предполагам дума за получаване на незаслужена милост, стрия превод помилвай ме като чели е по добър, смили се значи като съжали ме. Думата "неприлично е" е ( καλον ) тоест, лошо неправилно, няма неприлични неща в Библията, а двойното отрицание което се формува е излишно.

В Марка имаме повече детайли около дейността на жената, тя чува за неговото идване, което е било тайно и веднага го е потърсила. Под тайно идване се разбира не нелегално, а без оказване на специални почести като учител, когото юдеите за били длъжни да приемат като височайш гост, учениците са рекламирали неговото пристигане и така жената е разбрала. Друг детайл в картината е падане при нозете му, така предполагам се изобразява приемане чрез обувките на Благовестието в които са били двата дяла на декалога. Интересна е и думата елинка сирофиникийка, което предполагам значи че била не просто чужденка, а е била образована и е следвала юдейския закон. Мисля обаче че думата за сирия е нещо друго, защото веднъж се превежда сирия веднъж влачене, като второто значение е по ясно а сирия е доста натъкмено. Това ще се разгледа в друг постинг където локализацията на местата в Библията ще е комплексно решение според откритията ми за различната география. За разлика от Матея тук жената иска ( ηρωτα ) да бъде изгонен демона, предполагам така се конкретизира действието, жената иска милост, не само трябва да се поиска, но и трябва да се покаже на Иесус това. Отговора тук е че за нея ще има хляб след като се наядат юдеите, но жената и как това да стане в момента, което е правилното. Така и юдеи и не получават хляб макар и по различни пътища.

Свещени открития

За свещени места, но без доказателства за сега

Кръста на Малта

http://www.livingwatercommunity.com/saiints/st%20john%20of%20the%20cross.htm

За прословутия кръст на рицарите на свети Йоан е изписано много и много глупости са популяризирани за несигурното и измислено време от 10 - 11 век. Самия кръст с характерните "осем лъча", известен че е използван като символ на остров Малта, за който ще пиша още защото вярвам че това е едно от най важните открития, се твърди че е донесен със прогонените от изток рицари. Същевременно се пропуска да се обясни за връзката на известния автор и монах обявен през 20-ти век за Доктор по теология от един папа. В този случай виждам типичната за хуманистите нагласа за фалшифициране, на действителен човек и известен автор постиженията се ползват за измисляне на исторически събития и факти.

Малтийския кръст е започнал да се изобразява след разпространените писания на посочения монах, но хуманистите са развили изображението до митология за кръстоносен поход и орден на войни-рицари-монаси. Самия осмолъчен кръст има и предхождащата форма разпространена в Испания, и характерните лъчи са се появили на изображения от Малта, като местна характеристика. Така обаче аз видях и още едно доказателство за това, че двата острова са имали много специална история или по точно на тяхното място е имало нещо свещено. Първоначалното просветление бе открито от следите от "cart ruts", следи по скалите като коловози, за които заявих че са остатъци от разрушаване и разбиване на нещо свято което е било отгоре, но е било напълно разрушено и камъните и дори горния слой скала са били довлачени до морето и разхвърляни надалече. Тази местна модификация на кръста посочва и нещо друго, кръста е оформен така, че все едно това са четири стрелки които сочат в една точка от всички посоки. Така все едно този кръст ми казва, "тук е мястото което ме интересуваше". Преки доакзателства за това са заличени окончателно.

Вулкана Етна

Това е най високата планина 11000 фута в региона и на юг от алпите. Този динамичен вулкан често изригва с внезапни изблици и аз мисля, че е свързан с намиращото се наблизо свято място на сегашния остров. Мога да предположа, че след показването на нивото на средиземно море, което в миналото е било от 3-4 езера, хората са помислили, че водата ще залее и самия връх сега остров, и са изнесли светите за тях атрибути и служители на планината, която е една от най високите в региона и тогава не е била вулкан. Бягайки от надигащото се море са избрали най лошото възможно място, защото когато са установили дейността си на върха той е изригнал с лава пепел и пара и погубил всичко, което хората от региона с надежда са искали да спасят. Така предполагам, че оцелелите са се озлобили срещу старото място и са го разкъртили със ярост или от страх.

Ковчега на завета

Малцина знаят, че прословутите филми със сцени с пустинен пейзаж, "Похитителите на изчезналия Кивот" и "Междузвездни войни" са снимани в пустините на Тунис, място доста близо до важния според мен остров. Мисля че това не е съвпадение, По тези места наистина е имало звездни древни войни, потомците на Яков са били сравнявани със звездите или тогава ярко видимите планети на нашата система. А самия свещен ковчег от Библията е бил по тези места преди да го пренесат на планината сега остров. За тази информация не мога да поставя доказателства, но вярвам в този начин на представяне на фактите.

Волга и българите

За произхода на името волжка българия.

Това няма да е дълъг сложен постинг, много заблуди е имало в миналото и за съжаление ще има, но поне bogoizbrania трябва да постне истината.

Името Болгар е вариация на древната дума за голямата река Волга или произнасяна от някой тамошни племена като Болга или като орка Болг :-), за когото писах наскоро. Ето от къде идва и понятието известно днес като "Волжска българия", става на въпрос за племена живели в региона на реката и образували някакви съюзи и прочее. Много е писано по въпроса естествено след Петър Велики, щото преди това руснаците както е известно са били масово неграмотни и дори не са имали училища. Ползвали арабски букви или направо са намирали някой по образован да пише на гръцки. Името България стига до нас именно по този начин, сродници на племената в поволжието са кръстосвали днешните степи на Украйна, Румъния и дори на юг от Дунав. Така по време на така наречения "Прутски поход", който за малко да доведе до разгром и на руската армия и пленяване на самия новоизбран император, започнали дълги преговори и широкомащабна пропагандна кампания организирана и платена естествено от царя. Тогава из европейски и дори американски медии се появяват пропагандните съобщения за големите подкрепления за Русия от страна на народите на Болгари, тоест на тези племена от поволжието които имали поселения дори и до нашите земи. Тези съобщения не били съвсем измислени, по време на Прутския поход руски и съюзни отряди от региона на поволжието, тоест "Болгари" започват настъпление в регионите на източното крайбрежие на Черно море, които са окупирани от турци или техни съюзници от местните племена. На източния фронт нещата се развиват доста по успешно за Русия, превзети са градове а съюзниците на Османската империя се предават пред успехите на руската армия и дори обмислят сепаратиски преговори, за които нямата право, но в отдалечените региони самите намерения за това са довели до рязко отслабване на османското влияние в целия ареал на север от кавказките планини чак до Крим.

Макар и Русия да се признава за победен и турците запазват територията си, влиянието им в региона е силно подкопано и при следващите военни интервенции Османските войски се отдръпват почти до границите на Австроунгарските земи, от където очакват подкрепа каквато не намират по на изток.

Така на волжските племена е оказана почест за помощта им във войната, а западните кореспонденти по погрешка приписват името Волга като Болга. От там вече се и ражда идеята за българи на юг от Дунав. Това откритие е и поредното доказателство за започването на българската народност от времето на Петър Велики чрез смесване на славяни и волжски племена. В последствие историята е митологизирана успоредно с мита за Византия и империята на франките.

Ето и линк за всичко което е било приписано като „Болград“

http://www.chuvashculture.org/?q=ru/node/131

Peter the great, history

Вавилон велики ще бъде свободен!

Вавилон велики ще бъде свободен!

След отчаяния щурм вчера с помощта на генерал Стефан седмочисленник, повел елфическата войска от Дн.7:43 към поробената страна вавилон, днес е време да се отбележи и крайната победа. Днес е парада на успеха в най кървавата война на втората половина на третата епоха от човешката история.

Предполагам шестте кули на последна съпротива срещу освободителната армия на вавилонските патриотични сили всеки момент ще се предадат на законните владетели на тази многострадална страна, живяла почти 800 години в робство и тъмнина. Шестте споменавания на вавилон в Откровение не означават град, село, паланка, укрепен редут или нещо такова. Вавилон и в Откровение и навсякъде в НЗ, (СЗ ще се изследва в последствие, но и там ще се пролее много оркска кръв) означава само едно. Това е името на общност от хора и то юдеи, в цялата Библия никъде нямаме думи за общество или са погрешно поставени. Вавилон е точно това, което ние разбираме за хора обединени в общ признак и цел като; група, отбор или екип работещи за изпълнение на Словото в хората и обществото. Ето и шестте места, където се среща думата за вавилон;

8И един друг ангел, втори, следваше [изподире] и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване. (Rev 14:8)

19И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. (Rev 16:19)

5И на челото й имаше написано [това] име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. (Rev 17:5)

2Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; (Rev 18:2)

10Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко [на тебе], велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти! (Rev 18:10)

21И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери. (Rev 18:21)

Във всяко едно от тези места имаме значение не на място или град, а е означение на някаква тайна общност, секта или партия, посветили се да използват вярата и Божието Слово за заблуда и експлоатация на хората. По времето на Йоан кръстител и Иесус тази секта, масони или илуминати или както се наричат са успели да обземат дори самия Ерусалим, но това само спомогна за изпълнение на плана на изкуплението и днес вече, когато сме в края на третата епоха или почти 5000 години от изгонването от рая можем да очакваме идването на шестия ден или вероятно начало на 1000 годишното царство на Господа. Шестия ден е деня на човека, така че ако някой от четящите е част от вавилон или както се нарича организацията на хора отпаднали от поклонението на Месията.

И за да няма много постинги допълнения, ще спомена, че и другото споменаване на вавилон в 1Пт.5:13 е за общност на вярващи, които също са част от това общество за което споменава Петър, нещо като съвременните "париш" църкви и църкви на "еазии".

Дано Господ има преизобилна милост към оцелелите от робството на вавилон.

Как евреите спасиха вавилон първа битка

Как евреите спасиха вавилон първа битка

Борбата срещу вавилон или неговото неуместно появяване като град в Писанията е една от най тежките, които съм водил за Библията или тълкуването и. Оказва се, че досега няколко пъти цитирания стих, Дн.7:43 е в една от основите на проблема. В предни постове изказах лоши мисли за Посланието към еврейте и сега е време да се откажа от тях.

43και(и) ανελαβετε(издигнахте) την σκηνην(скинията) του(на) μολοχ(силата) και(и) το αστρον(следвахте) του(този) θεου(Теос) [υμων]^α υμων^τσβ(вашата)ραιφαν^α ρεμφαν^τσβ (направа) τους(тази) τυπους(изображение) ους(вие) εποιησατε(направихте) προσκυνειν(покланяхте) αυτοις(вие) και(и) μετοικιω υμας επεκεινα βαβυλωνος (Acts 7:43)

Давам директен превод, за да се изясни къде е проблема. Крайната фраза се оказва твърд камък ( . . . μετοικιω υμας επεκεινα βαβυλωνος ), просто няма как да се преведе това нещо освен чрез налучкване, забележете предлога „умас“. Цялото нещо, „метокио умас(вас) епекейна бабулонос“ е нещо което е направено от тях. И то по време на носене на шатъра за срещане и не е в пустинята, както в следващия стих, а е в духа по откровение. „Епекейна“ е нещо като, „поставено отгоре“, „стоящо над“, почти същата дума се ползва за камъка над гроба на Лазар и за настояването на тълпата за разпъване. Така „епекейна бабулонос“ е нещо като стояхте над бабулона или са били нещо като бубите на копринената буба. „Метокио“ вече невъзможната дума, доста грубото предположение за значението е, че думата е сбор от „мето“ и „икио“, и е нещо като направи ви обща къща. Така фразата придобива вида, не „пресели ви от татък вавилон“, а „направи вас общество поставено и стоящо на градина“. Като градина е поставена въз основа на значението на втората част от думата.

Думата ( μετο ) се среща на няколко места само във Посланието към Евреите, за което се изказах недружелюбно преди няколко постинга до сега. Но сега виждам, че е време да си взема лошото отношение назад и да се опитам да превъзмогна с помощта на тази мощна елфическа армия страната където тегне мрак, завладяла незаконно великия вавилон.

Има нещо гнило във Вавилон

(Formula Missae) Тъмната страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах някои неща.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби, лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на тъмния фон. Втория път, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде невзрачна за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“, дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос, какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър.

Силата във филма е само за богоизбрани рицари джедай! Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие, което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектантско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразата ( τουτο ποιειτε οσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи. Думата е сходна със думи за вретище или „сакки“. Самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причастие от хора които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и дори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете . . . “, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. На хората в Коринт проблема им е бил, че като са разбрали, че това е важен ритуал, са прекалили до степен на разгневяване на Духа. Папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Той за това и умря и възкрусна, за да предаде това изкупление на живите и възкръсна, за да има свое истинско тяло. С тези неща католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, заявяването, че се превръща в кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси Карлщадт е подал чашата на местен вярващ, той е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.

Sententiae veterum aliquot patrum de caena domini (1530) and especially De ecclesia et auctoritate verbi Dei (1539).

Лутер и Вейдър

(Formula Missae) Тъмата страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах, неща които до преди никога не бях.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на космически кораби. Следващия път гледах филма в разширената версия, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде едричка за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“ дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър. Силата е само за богоизбрани рицари джедай! Това наистина ме впечатли, не бях разглеждал въпроса по този начин. Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците, а простолюдието приемаха като прасета всичко за вярата от тях. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектанско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразта ( τουτο ποιειτε οσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи думата е сходна със думат за вретище или „сакки“. Също самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причасти от хората които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и тори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете“, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. Хората в Коринт проблема им е бил че като са разбрали че това е важен ритуал са прекалили до степен на разгневяване на духа. Докато папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, че преди времето на Лутер, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Така католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, със заявяването, че се превръща във кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси проповедника Карлщадт е подал чашата на на местен вярващ, пой е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.

Края на кризата

Това което се вижда на рисунката е предполагаемата Нютонова преса, което не е много сигурно. Трябва да има рязък удар, защото при постепенно притискане ще се появят вътрешни деформации.

Тук ще се опитам да отговоря и на един друг въпрос за кризата днес. Ситуацията в САЩ в началото на 19-ти век е в известен смисъл подобна на сегашната. По онова време започва по усилено завладяване на запада и юга, но щатите от североизтока запазват водещата си роля в редица важи области на ръководството на политиката и финансите. Например банковата система се разраства и в нея ръководна роля имат именно „нобилитито“ от североизтока, същото се отнася и за най доходоносния бизнес търговията с Европа и по специално с Англия и колониите и. Което е в ръцете на смесени фирми и банки. В един момент се получава, че жителите на юга въпреки големите си имоти, се оказват хора втора ръка, защото именно източни жители и англичани заемат ръководството на страната чрез управление на, банки, финанси, търговия и дори правото,образованието и религията. „Чашата прелива“, когато Айбрахам Линкълн отменя измисления „сребърен стандарт“. Хората от юга решават, че са изиграни и президента ги ощетява. В действителност „сребърния стандарт“ е само повод за отделянето на южните щати и последвалата гражданска война. Тази теза за митологизиране на среброто, която вече от над 150 г. е била отменена не е никаква прогресивна и „капиталистическа“ доктрина. Тя всъщност дори е комунистическа, защото икономиката не може да се движи в някакви си граници от някакъв метал. След Нютон бизнеса вече трябва да се освободи за самостоятелно развитие според труда на хората като общество, докато до преди Нютон той е бил стегнат в изкуствени рамки, коловози които водят само до глух перон.

За истинския бизнес са необходими точно механизмите конструирани от Нютон. Ситуацията в американския юг всъщност е много различна от сегашната, в миналото имаме бунт на „провинциалистите“. Докато сега имаме гаден либерален заговор на сектанти и антисемейни демагози водещи тълпи безмозъчни идиоти, които са се юрнали към собствената си гибел и разорение.

Днес мнозина започват да пишат предсказания за бъдещето на кризата и за това нека и аз да направя едно, досегашните кризи не бяха свързани с такива драстични промени в самата роля на хората които ръководят бизнеса. За разлика от преди, днес няма значение какво работиш и каква полза има обществото от това което правиш. Например до миналата година някои хора забогатяваха много, но това ставаше защото те по някакъв начин почтен в редки случай или в повечето не, успяваха да правят нещо което касаеше много други хора в обществото. Например един голям магазин, в който много хора пазаруват и се продават стоки произвеждани от много хора бе нещо като двигател на бизнеса и съответно собствениците печелеха много, Днес това не е така, управителите на такива места вече имат достатъчно власт и лапат, колкото се може повече пари под най измамни поводи. Няма значение колко полза има от дадения бизнес, всичко се краде и злоупотребява и ако собственика не получи пари от правителството чрез банки той просто изчезва.

Тоест бизнеса на целия свят се е побългарил, който вземе властта удря кьоравото и бяга. Днес е застрашено самото общество, защото всички са маскари и само простолюдието може да работи и да си трае, но и това е до време. От днешната криза излизане няма с икономически лостове, днес всеки на ръководна длъжност знае само да налапа и да се маха безнаказано, защото винаги властта може да се ползва за да се злоупотреби с нея за лична изгода. И така ето едно предсказване, вярвам че ще се случи наистина нещо защото такива кризи водят именно това. Нещо се случва, но не мисля че ей така ще излезем от кризата, по скоро ще има някакви драстични промени и финансовата система ще отпадне и ще бъде заменена с някаква тирания от типа на социализма или някакъв месия ще ни избави от всичките ни грехове, което много слабо вероятно.

Монетаризма

История на монетаризма или от къде дойдохме за да стигнем до логичния му край

Историята на парите започва когато през 1699, когато sir Isaac Newton, който от три години като член на парламента от Кеймбридж е и пазител (Warden), на монетния двор (Royal Mint), е и назначен за негов ръководител (Master). Това става в период в който великия гении е отделен от университета и преразглежда математическите и други записки. Смята се, че тогава не се е занимавал с наука, но ставайки ръководител той се заема с една крайно тежка задача, защото всяка пета монета за времето си е била фалшива, другите страни отказват приемането на английски монети и дори пуснатите в обръщение монети са обрязвани от страни за да се отнеме от ценното сребро или злато в тях. Нютон се явява не само месия за застрашената икономика и финанси, но е и пророк на това което наричаме днес парична система. Именно той се заема да конструира собственоръчно хидравлични преси които за първи път в историята започват монетосечене. Това е технология при, която имам нещо като студено коване и смесване на метали с ниска стойност, никел, алуминии, мед и др. Нютон извършва както технологична революция, до тогава никой не извършвал подобно нещо, като така дава необходимия старт на технологиите за метало-обработката и пресича веднаж за винаги фалшифицирането на монети. За тяхното производство вече са необходими много хора, голяма машина, монетите са с ниска номинална стойност и това прави невъзможно незабелязаното им фалшифициране. Нютон също така започва пръв да сече и монети с ъгли, за да се спре обрязването им, което вече е и ненужно заради липсата на ценни метали в тях.

Така смело може да се каже, че именно той изобретява парите във съвременното им значение, днес парите не отговарят на някакво количество сребро или стойност на злато според курса на среброто. Вече правителствата или разбойниците, които ги владеят могат да отпечатат колкото си искат пари и да казват, че те имат "златно покритие" :-). Ето защо е крайно време изобретението на пуританина Нютон да остане в историята като добър ход за наливане на гориво в икономиката Днес няма пуритани, които да ръководят държавите и икономиките, а кучета и свини, които стъпкват и освинват всичко около себе си. Изобретението на Нютон бързо се прехвърля и в Европа, и скоро всички по света почват с монетосеченето. Нютон дори предлага да се започне и печатането на хартиени пари, но идеята му не е приета от тогавашния парламент и дори е критикуван по църковна линия.

Кеплер и Библейската астрономия

Тук ще продължа идеята си вдъхновена от Кеплер. Като начало ще се разгранича от неговата идея за символизма на слънчевата система. Предполагал е, че слънцето символизира Бог-Отец, светлината е Христос, а пространството е Светия Дух. Аз мисля, че този символизъм не трябва да се търси във видението на Йосиф, което вероятно той е ползвал, а във Битие 1:1, където имаме директно приравняване на Времето-Бог, Материя-Христос, Светлината-Господ и Пространство-Свети Дух. Друго нещо, което бих отбелязал без лоши чувства е, че повечето му идеи са правилни и добри, той фактически е първия започнал да промотира теориите на Коперник, но както винаги винаги има едно но, изчисленията му в почти всички случай са били доста неточни или направо погрешни. Не го казвам с лоши чувства, за времето преди Нютон той е почти първия започнал да се опитва да пресмята движенията на планетите, а както знаем винаги има първи опит и е по важно участието и най вече идеята, резултата е бил доуточнен по късно.

На небосвода в Библията никога не е упоменат "Млечния път". Това звездно формирование е доминиращо нощта на Близкия Изток, то е толкова ярко, че често закрива светлината на луната да не говорим за другите планети на слънчевата система. Ще докажа, че в Библията никога не са с виждали звездите, които сега виждаме, а описаните звезди са всъщност планетите от слънчевата система, които са се виждали и са били 12 на брой. Не случайно Йосиф известен със сънищата си ни обяснява за; слънце, луна и 11 звезди. Младежа е виждал само толкова неща на небето. Предполагам планетите не са били толкова далече от слънцето и съответно земята и са били в някаква редица, следващи някаква нишка в траекторията си на небосвода. Тоест въпреки, че разстоянието на орбитите им не е било далече, планетите от времето преди Иесус са образували въртележка и гравитационните им сили са били в някакъв баланс на орбити доста близки до нашата. Това предполага и друга теория, явно не съм бил прав като съм предполагал че орбитата на земята е била по близо и съответно за това имаме няколко дена по малко, 360 а не 365,24.... Всъщност явно е била доста по далече, не е имало осово изместване, въртенето е било и по бавно, луната е била по далече и така е имало много по дълъг ден и съответно година с по малко дни но доста по дълги дни.

( H3556 כּוכב kôkâb ko-kawb' )

Думата за звезди в СЗ винаги се свързва със потомството на Авраам и Яков, а както знаем те имаха всъщност само 12 сина. Идеята натрапвана от преодите, че вярващите ще станат толкова много колкото милиардите звезди е жалка. Всъщност потомството на Яков-Израел е приравнено със 11-12-те звезди, които се виждаха на небето, тоест планетите на слънчевата система. За сега има общо осем по големи видими планети със земята. Вероятно Плутон и Церера са остатъци от другите липсващи четири планети. В цялото Петокнижие само на едно място изглежда да има критика за поклонение на звезди, всяко друго споменаване е свързано с синовете на Яков и 12-те племена. В Съдии и псалми има странни споменавания за звезди, а думата за "съзвездие" всъщност значи за някаква бесполезност или глупост.

По интересно е обаче появата на звезди в НЗ. В по преден постинг изясних, че думата за светкавица означава нещо като изгрев, само слънцето идва от изток и отива към запад. Сега обаче като се замислих, че това всъщност не е млечния път, а е възможно да е някоя от планетите или планетната въртележка която ясно се е виждала в нощното небе толкова ясно, че е заслепявала звездите заедно с луната. Също изясних, че "Витлеемската звезда" всъщност е светлинно явление указващо за личността на самия Месия. Виденията със светлина са свързани със личността на Иесус, а тези със глас за Слово от Духа. Там където е че звездите ще "паднат" от небето всъщност е че ще бъдат отмахнати от самото небе, не ще паднат някъде, Мт.24:26 и Мр.13:25. "Астера" ( αστερες ) явно е самата планета, докато ( αστερες* ) астреси-те са думи за траекторията на тези планети, думата е сходна с обръщане или извъртане, дори отвъртяли, думата за грешници или грешно връткащи се. Много странно място е Дн.7:43 където всъщност няма изобличаване няма молох или рефан, а става на въпрос за напомняне от страна на Стефан, за издигане на скинията като съгласие или покорство, не като "молокс", и "астрона" на теоса е всъщност следване орбитата на Бога, няма друг Бог рефан думата съответства на следващата част на стиха в която се казва че на техните отци им е дадено да имат направят видим образ на който да се поклонят.

fiat lux

19.03 23:38 - fiat lux

fiat lux

На латински тази фраза би трябвало за означава "да бъде светлина". Първата фраза за създаване на нещо от самия Бог в Битие. Тази фраза стои на много мотата на университети, но на мен не ми харесва, защото в Битие означава създаване на светлината, идентифициране на Създателя със самата светлина. Докато един университет с редки изключения създава главно бюрокрация, обслужва политици и мизерства мангизи от държавата или благодетели със съмнителен морал.

Преди да опиша главната цел на постинга, ще се опитам да преведа един интересен стих от вероятно втория католик след Толкин за сега. Това е Александър Поуп, за незапознатите вероятно все пак си спомнят, че бе споменат във "Шифъра на Леонардо", като приятел на Нютон и дори участвал в погребението му, което е абсурд. Абсурд е също и причисляването му към масонски ложи, той просто е потомствен католик, за това е имал проблеми с властите. На католиците им е било забранено да се намират на 10 мили около Лондон, камо ли да се появят на погребението на Нютон, както бе обяснено във глупавия филм. Единственото от него за Нютон е ироничната забележка;

Nature and nature's laws lay hid in night;

God said "Let Newton be" and all was light.

Поуп е интересен и с нещо друго, освен с католицизма си, той е бил и много нисък, направо джудже, предполагам това е събудило у Толкин желанието да даде на историята образа на литературите с описания на джуджета вдъхновено от него. Хобита е първата му джуджешка книга, Силмарилиона и Властелина предлагат почти само едно джудже като герой, освен ако не броим царя на Нарготронд, който вероятно е образ от него самия. Само това джудже е описано как умира безславно, убито лично от Берен, чието име стои на гроба на Толкин. Едва ли Толкин го е обвинявал за проблемите на католицизма, но от биографията му се вижда че е бил алчен, също като царя на Нарготронд.

Все пак поемата The Universal Prayer Alexander Pope, 1738 е наистина прекрасна и вероятно Толкин се е възхищавал от нея, както Берен и Лутиен са се възхищавали от огърлицата на Тингол.

This day be bread and peace my lot;

All else beneath the sun

Though know’st if best bestowed or not,

And let Thy will be done!

В тез дни бъди ми хляб и бъди мое жребие;

И за всичко друго под слънцето

Ти знаеш дошло ли е у нас доброто или не,

И нека волята Ти бъде в бъдното!

To Thee Whose temple is of space,—

Whose alter earth, sea, skies,—

One chorus let all beings raise!

All Nature’s incense rise.

От Тебе в твоя храм, космоса се прави,--

Чийто олтар е земя, море и небеса,--

Един хор повелява живота да се изправи!

Всичката природа издига чудеса!

Все пак главното откритие е, че тази вечер когато издигнах поглед към небето не видях пророчеството на остарелия и ненужен Дейвид Уилкерсон, както повечето ми познати. Видях, че няма начин в Библията да са пропуснали споменаването на звездите, млечния път, далечните галактики, няколко от които се виждат и с просто око. Всички небесни светила които се споменават това са планетите, които са светели доста по силно и съответно на тъмния фон на небето, който е бил без звезди са се виждали доста изрядно Луната и другите планети на слънчевата система. Знам, че трябва да спомена повече доказателства, за това защо не са се виждали звезди, но мисля че за сега и това е достатъчно. Както съм обяснявал след Христос орбитата се изменя изменя се и вида на космоса, вече планетите се виждат зле, но не и звездите и млечния път. Друго което съм открил че е липсвало преди Христос е; бради, вулкани и земетресения, затъмнения на луна и слънце, гръмотевици, световен океан и най вече средиземно море, на чието дъно е свещената земя.

Без Библията няма начин да има нещо, което да са виждали и да е пропуснато от Евангелистите. Връзката с Поут и Толкин е предполагам специфичния начин, по който се получават откритията в този блог. Мисля че универсалната молитва покрива поетично тези открития.

Newton, Pope, Tolkien, science, star, moon, planet, sea, space