Доизясняване на хронологията в 1Самуил 17:54-57

Доизясняване на хронологията в 1Самуил 17:54-57

След убиването на Голиат се споменават няколко неща, които са в несъответствия със следващите събития. Например Давид е сложил оръжията на Голиат в шатрата си, но в последствие виждаме меча му, с който е отрязана главата му е зад олтара в Ноб и той го взима като бяга от Саул. Също и прословутата сулица, което не е нито щит, нито копие, а някакъв символ на някаква духовен белег и сила, носен като знаме. Нещо наистина небесно, вероятно направено от баща му, който е Ангел. Така Давид взимайки неговите оръжия и неговата сулица белега на сила, посочва къде ще е силата, вече на земята, не в делото на ангели за помощ на хората, а в Божия избор на човека преобраз на идващия Божи Син. Голиат трябваше доброволно да се поклони на Давид като на богоизбран, но дори и нежеланието му да следва правия път и да изпълни смисъла на скапания си живот в полза на Божия план не беше проблем. Проблема за изясняване е как меча се е озовал в Ноб, Давид не е знаел къде е, но явно именно там е трябвало да пребивава, зад олтара с важна символика за нас. Свещениците обаче знаеха за него и се досещам как е стигнал там, заедно с оръжията е оставен в шатрата му, но не в дома му, който е във Витлеем, важен детайл на символизма. Шатрата му е била заедно с шатрите на другите войни, Давид не е занесъл меча в дома си, там не му е бил необходим. Така меча и другите оръжия са били в някакъв военен склад, който е бил под разпореждането на Авенир Нировия син, тогавашния главнокомандващ. Ето поради кой и как меча се оказва в Ноб при олтара, предаден е бил на свещениците именно от Авенир главнокомандващия. Другата неяснота е свързана със споменаването как Авенир е представил Давид пред Саул, а в последствие Давид е поканен да свири на Саул, сякаш се срещат за първи път. Това не е първия път на срещане, там само разбираме как Давид е получил и одобрението и признанието на Авенир за героизма му, като главнокомандващия го е приравнил със себе си символично. Давид не получи веднага поста на командир, а и това не бе необходимо нито на него, нито за армията, той получи признание не само на герой, но и на близък с командирите и дори царя. Това бе момента на сближаване на Давид и Саул. Последвалата покана да свири на Саул бе начин да служи на царя чрез способността си да се покланя с музика на Бога. Всеки един детайл на връзката между Саул и Давид е важен за разбирането на духовните символи на вярата в нашия свят. Символизма ще се изследва друг път. old testament