Саурон и Витгенщайн в Акалабет

Саурон и Витгенщайн в Акалабет (Ludwig Josef Johann Wittgenstein) Никога не съм бил любител на философията и съм смятал това занимание за скучна загуба на време. Но името на Витгенщайн ме привлече не само поради звучното произнасяне на български, напомня на забраната за комбинация на звучни гласни и глухи съгласни. Чух името му във филма на Кода Нарния от предния постинг и веднага реших да проверя тази неизвестна за мен личност. Автобиографията му е една от най драматичните и интересни, за сега няма да се спирам на нея, но за да се разбере какво съм открил трябва да се прочете внимателно. http://en.wikipedia.org/wiki/Ludwig_Wittgenstein Когато прочетох лина на уикетпедиата най после разбрах за какво говори Толкин в Падението на Нуменор. Образа на Саурон там е на Витгенщайн, бил е успешен на източния фронт, но после от "запад" идват нови войски, които го пленяват. В Оксфорд го посрещат като крал и го канят настоятелно да се завърне. "Пленителите" му не разбират неговите идей подобно на философите в Оксфорд. Все пак Нуменор не е точно Англия, "Децата на Хурин" е типично английската книга на Толкин, другите са по духовни. Нуменор е "острова на философията" и по специално на английската такава. Описаниято много напомня на Атлантида и с измислицата на Патон също трябва да се занимая по подробно. За сега ще се спестят подробностите в сравненията, историята на Нуменор е историята на Английската философия от най ранни известни години представена от Толкин в митично-романтичен вариант. Тук не се разкрива какво се крие зад смисъла на пръстена на Саурон, който е изработен след като Нуменор потъва, свързан e със самата философия на либерализъм представяна като окултизъм. Не случайно една от статийте на български за Витгенщайн излезла на челно място в търсачката е в сайт за окултизъм. Акалабет е била написана специално за Витгенщайн и не случайно той се отказва от много от идеите си в края на живота си. Така Валарите, Толкин и неговите приятели вярващи автори, преподаватели и историци побеждават Саурон. Не човека Витгенщайн, но духа на терор и деспотизъм стоящ зад либерало фашистката философия в него. Последните си години "Саурон" прекарва в западна Ирландия сред рибари и други обикновенни хора, които до тогава е презирал според намерени записки в дневниците му. Например е твърдял публично, че е раздал инуществото си на богатите, защото бедните се развращавали от доброто, християни като Толкин и Луис не са изповядвали такива емоционално натоварени идеи. Бонус откритие, интересен е факта как къщата проектирана от него във Виена за сестра му е станала част от Българското посолство. Лесно може да се отговори на това, имота на австрийското посолство в Сафия на бул. Руски, едно от най скъпите места у нас и нашите дипломати са натиснали да получат реципрочно по стойност и местоположение сграда във Виена, като разбира се са намекнали за отстъпки при инвестиции и така са лапнали тази къща. Нищо чудно Мтел да е бил продаден с взимането впредвид на подобни клаузи. Tolkien, history - - - Саруман и Глима в графството Образа на Саруман във Властелина е на писателя Джорд Оруел или Eric Arthur Blair, а цялата война в Рохан е преобраз на войната в Испания срещу комунистите или както е известна от либералните среди "гражданската война". Орките са именно комунягите, техния дух не е човешки според Толкин. Интересен е и белега поставян от техния бял господар, знак на бяла ръка на челото, това е образ на петолъчката, която носят комунистите на шапките си отпред. Ролята на Оруел според Толкин е много по голяма, защото той е водел духовната война срещу хората предвождайки и изравяйки орки от цял свят да се бията срещу народа и вярата. Крал Теоден е верния патриот и добър католик Франческо Франко, които за малко да бъде омагьосан от магията на Саруман и неговия агент Глима. Но след благородната намеса на разума в лицето на Гандалф Франческо Франко предвожда всички верни патриоти и добри католици към изхвърлянето на орките от полетата на Рохан. Във Властелина е проявено съжаление както към Глима така и в последствие към Саруман, които създават огромни проблеми в графството но са премахнати и изхвърлени от осъзналите се хобити. Предполагам заключителната част на Влстелина е нещо като призив за отпор срещу настъпващия комунизъм в Англия. В последното нападение от Хелмс Дееп, не Теоден предвожда хората, а Арагон, в тази част преобраз на вярата. Именно църквата в Испания бе главния герой във войната срещу комунистите, и това бе отразено от Толкин във Двете кули. Арагорн е духовния водач на вярващите, когото те следват срещу орките. В книгата има и доста лични моменти на вдъхновение, като например Триибиард, ходещото дърво е изображение, което са видели в един парк край Бирмингам с двамата си по големи сина. А дърветата, които тръгват на война са отражение на помощтта, която Давид е получил от гората във последната си война срещу сина си Авесалом. Tolkien, history