Преход на време и смисъл между Съдии и 1Самуил

Преход на време и смисъл между Съдии и 1Самуил

Диапазон на търсене - Search range

Това е всичко останало от Библията ми като Божие Слово. Наистина написано от ситите. Не са разгледани псалмите, а те са едни от най важните, защото това са вярвам директните думи на самия Христос. Но така или иначе за сега ми е трудно да разделя кое е наистина от него и кое преписано от НЗ или измислено в последствие.

За сега ще направя само връзката между Съдии и 1Самил. Както се вижда в таблицата след смъртта на Самсон книгата Съдии свършва, тоест диапазона глави 17-21 са измишльотини. Няма преселване на Дановото племе, изтребване на вениаминците поради перверзии тип содом и гомора. Тези истории не се вписват във времевата рамка, нямат отношение към живота на планетата на ситите и висят изкуствено на края на книгата. Прехода към 1 Самуил започва със ненужно описание на някакви измислени грехове, чудотворно зачеване и неуместно натрапване на личността на Самуил, прекалено много ненужни лични моменти в диапазона на глави 1-3. От своя страна 4-та глава започва със логичното указване на време и започване на война с филистимците, събитие със сакрален характер за времето като предварително начертан график на съществуване. А отделянето на подрастващо дете от майката и семейната среда е ненужна грубост и антибилейска практика от нашия всят, не от този на Библията. Последните глави на 1Самуил от 27 до края са неуместни също, книгата трябва да завърши в края на гл.26 където Саул и Давид се помиряват, реален драматизъм за проблемите на двама мъже на Бога със специфична мисия в света на Словото. следващите описания за врачката в Ендор е 100% измислица в нашия свят, не на този в Библията. А отиването на война на Давид срещу Саул е върха на абсурда и атеистична подигравка, Господ да ги порицае тези оръфляци, всъщност аз мога да съм им благодарен, добро гориво за моята печка :-). Финала на книгата със самоубийство е пълна нелепост, Божия човек не би направил това, Саул е загинал геройски, без да се съобщават подробности. Никакви врачки и самоубийства не са необходими.

http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en

Така е оформен Диапазон на търсене - Search range в пробрамата The Word, СЗ чувствително е олекнал, а НЗ е подсилен със цели две книги допълнително, Палмите и Песен на песните.

Genesis - Deuteronomy

"Josh 1:1 - Josh 19:51"

"Josh 21:43 - Josh 21:45"

"Josh 24:29 - Josh 24:33"

"Judges 1:1 - Judges 16:31"

Ruth

"1Samuel 4:1 - 1Samuel 26:25"

"2Samuel 2:1 - 2Samuel 18:33"

Psalms

Song of Solomon

Matthew - Revelation

- - - -

Следва и разглеждане на 2Самуил последната книга на СЗ, Откровение е преходна книга и не се отнася към декалога на СЗ.

old testament, time

Връзката на 1 и 2 Самуилови книги

Както изясних в предния пост 1Самуил свършва със помиряването на Саул и Давид. Следващите събития са неуместни. Давид не би се усъмнил в „сърцето си“, че ще бъде нападнат от Саул а външно да показва примиряване както е в глава 26, това би го поставило като лицемер, каквато е истинската цел на идиотите добавили глава 27. Следва отиване при враговете чужденци върха на глупостта и идиотщината, как ли едва преди няколко дена го забелязах, направо ме е срам да се появя на улицата. Дори и богоизбрания не е всезнаещ. Следва злорадото изобразяване на Давид като разбойник и касапин на селяни. Забележете наглостта на идиотите, вече никакви събития не касаят вярата, целта на всяко написано нещо е да се окаля с погнусата на греха Христовия предтеча. Книгата е за Самуил и Саул Давид като индивид е рано да бъде изявяван и представян като служител. Злепоставянето продължава с включване в поредната война срещу народа, просто нямам думи за абсурдността простотията обзела и помрачила фалшификаторите. Сюблимния момент като чели е врачката от Ендор, този инцидент като чели замазва цялата същност на самата книга като Слово Божие! В гл. 29 имаме неуместните интриги в армията на врага. Явно измекяра писал глупостите е бил някой придворен опитващ се да се покаже като специалист по военни въпроси, но е очевидно че е някакъв средно статистически интригант. В глава 30 се случва нещо интересно, появяват се амаличаните, като чели това което беше направил Саул по заповед на Самуил трябва да ни се напомни като вярно чрез метода на лъжливо отрицание. Например лесно се разпознава измамника и крадеца когато той каже, че е атеист или еволюционист. В следващите описания за разбойнически практики при избиването на амаличаните отново намираме гения на придворни интригант. За самоубийството на Саул и изгарянето на костите му може да се примирим като с безсмисленото спамене.

Интересен е и прехода към 1Самуил, върха на излагацията и не професионализма на измекярите е в фразата за любовта на жените и тази на Йонатан. Тия смешковци наистина прекаляват. С глупостите си. Логичното начало на 2Самуил е във втора глава, именно така трябва да започне последната книга на СЗ, със издигането на Давид, не със самоубийства и погребална песен с мръснишки мотив.

Краят на книгата и на СЗ е със стиха в 17:33

³³ И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Ето какво заключва цялата Библия в първата и третина, не следващите безсмислици в пасажа глави 17-24. И аз мисля да не се мъча да се дразня със описание на следващите пасажи, скръбта по Давидовия Син е нещо сакрално и драматично, което всеки вярващ трябва да приеме като нещо лично както и Давид го е приел, въпреки че Авесалом не е негов роден син и дори се опита го убие и да унищожи народа. old testament, time