Личния елемент в образите и героите на Хобита

Личния елемент в образите и героите на Хобита

Въпроса за източника на вдъхновение за събития и образи в най великата книга на литературата The Hobbit, е от голямо значение не само за правилното разбиране на смисъла на повествованието, но в това произведение са разкрити и идеите на автора за; литература, история, политика и религия. Които идеи не трябва да се подминават като маловажни, но вярвам са израз и на Божията воля за правилното възприемане на реалността. Те не са новост или някаква тайна известна само на определен кръг посветени. Това са вечните закони на вселената заложени от Господ още от преди сътворението.

В Хобита нито веднъж не се споменава за пари, плащане или покупко-продажби на нещо си, но ви уверявам книгата е писана именно за пари :-). Да правилно се изразявам, "каквото и да ви говорят да знаете че става на въпрос за ПАРИ", и дори хобита не е изключение от това правило. Но първо да започна с героите.

Както споменах джуджетата са преобраз на викторианските поети изучавани задължително от англичаните по онова време. А използването на такъв особен персонаж е вдъхновено от известния Александър Поуп, католик като Толкин, който е бил под 150см. без да е известно да е имал някакво заболяване, просто е бил нисък. Той е вложил голяма част от парите си и времето си, в строеж на някакво "грото", близо до Лондон, и митичните герои на Толкин обитават подземия, за чиито строеж са отделили много време. Защо именно Поуп е използвам за визуална представа на литературите? Причината е в съпругата Едит Брат, която е харесвала едно негово много романтично и сантиментално стихотворение.

Едит има и друго изявяване в книгата като събития от личния живот са пренесени в "Средната Земя". Именно на нея е посветен образа на Гандалф, вълшебник с островърха шапка, което изглежда странно, но така Толкин и е правил джентълменски комплимент, които да е пуритански, а не като съвременните фройдистки глупости, един християнин не би трябвало да употребява думи от вида; "зайче", "маце", "захарче" и подобни перверзии към жена, която все още не е негова съпруга. Още с появата си вълшебника доста самонадеяно решава, че именно Билбо е този който трябва да тръгне на пътешествие и да бъде разбойник. Това доста агресивно на пръв поглед предложение показва кой е стимулирал Толкин да се подготви и да кандидатства за преподавателска длъжност след завършване. "Разбойничеството" се изразява в старателно изучаване на авторите на литература, Едит е убедена, че Джон може да "окраде" произведенията им. Приключението е именно това, Толкин и брат му получават фермата с помощта на роднини, която е образ на "графството", но Джон решава с помощта на добрия вълшебник или "уизард", мъдрец на английски да тръгне на приключение и да остави по малкия си брат да стои във фермата и да се справя сам. Джон е бил много загрижен за Хилари, той не помни баща си и когато и майката умира Хилари е още малък, така Джон се е чувствал длъжен да се грижи за него. Били са много близки и са решили да започнат да развиват фермата за праскови, но благодарение на Едит, Джон се отдава на литература и преподаване. Когато започва да пише Хобита, вече е окончателно решен да не се връща, а да остави всичко на Хилари. Така Билбо е митичен образ на неговото "скрито АЗ", Джон е един градинар като Билбо пратен от добър уизард на приключение, заедно с тайфа джуджета.

Трите трола с английски имена са преподавателите му в училище, които са го тормозели, но Едит му помага и в това приключение. За произхода на пръстена с магически възможности в Хобита той е намерен в подземията на орките държан от отвратително същество, което в първоначалния вариант на книгата доброволно дава на Билбо пръстена. Тази ситуация отразява златния пръстен носен в древността от католическите монаси и свещеници. Както изясних това е вдъхновено от притчата за блудния син, които се връща при баща си и получава златен пръстен, в оригинала на гръцки не е пръстен, но това е разглеждано другаде. Такива пръстени се носят и от преподавателите в Оксфорд или са били носени. Така оригиналния вариант на книгата отразява получаването на преподавателска длъжност от голума, образ на старите преподаватели в университета. А орките в тунелите са студенти, които искат да изядат древната литература, но само с помощта на уизарда те са спасени.

Образа на Беорн, които се превръща в мечка и е раздразнителен, като Гандалф се страхува от него съчетава чертите на наставника католическия свещеник, Francis Xavier Morgan, които се е грижел за братята и болната им майка, когато приемат католицизма. Едит е помогнала на Толкин да представи "джуджетата" на наставника си подобно на Гандалф. Приключението с паяците в Мраколес отразява личните изживявания, когато като дете е бил ухапан от тарантула. В образа на дракона и другите събития след царството на Елфите съм описвал личния елемент в няколко поста. За връщането от битката на петте армии, които също споменах че са свързани с България, става заедно с Гандалф, напомняне за едно от многото посещения във фермата на брат му. Едно от последните посещения на Гандалф заедно с Балин вероятно отразява начина, по който Хилари се е запознал с съпругата си, вероятно Едит ги е запознала, но това ще се разгледа допълнително.

А сега да си продължа "паричния" въпрос от началото. Джон е написал тази книга именно заради пари, тя е била придружена от някое скромно украшение подарено на Едит, но книгата доказва, че то е само малка част от несметните съкровищата на Смог. Вероятно с книгата е искал да си спести разходите по бъдещи покупки на бижута. Happy End

Днес трябваше да описвам и коригирам 1 и 2 Самуил, но това описание вярвам е не по маловажно.

Poetry, Tolkien, history