Необходимостта от детайлна хронология с точни дати на събитията около изхода и даването на закона е повече от наложителна защото времето е пряко свързано със самия смисъл на празниците. Хронология в текста няма и дори тя е умишлено объркана. Все пак bogoizbrania е тук и приблизителна хронология все пак ще бъде съставена и ще се даде за сега приблизително смислово значение на набелязаните празници в Левит. На тази диаграма;
http://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutYzVlN2VhM2UtYjgxMS00MmQyLTkyM2EtZjA2MzE3NzAzMjAw&hl=en_GB
деня на Пасхата е #75 и от него започва ново броене на дните в годината за да се съгласуват всички празници в последователност изявяваща Божието Слово. Изхода започва още в същинския ден на пасхата втория юбилеен ден преди третата седмица на третия месец, седмицата на безквасниците, цялата тази седмица е свързвана в придвижване до точката на преминаване на Черното(червеното) море. Първия ден на четвъртата седмица е деня на първите ечемичени плодове този празник логично не е могъл да се празнува поради пътуването, но народа символично се превърна в снопа ечемик доставян в Храма или Шатъра за срещане преди това. Пътуването до Синай свършва след седем седмици, като седмата се пада на първата на петия месец, тогава народа се установява окончателно на лагер под планината Синай. На първия ден на следващата втора седмица се пада деня на петдесетница, тогава е времето на стоенето на Моисей за седем дена на планината за да получи плочите на Завета със Декалога. Това е описано в Изход 24:12-17, но това се е случило преди глава 19 в същата книга. Поради неясни причини този важен текст е не на място и омешан с друг важен текст, както и с някакви глупости в целия диапазон след глава 20. Последния стих на главата е май интересен, той се цитира и повторно във Второзаконие 9, но неуместно защото повторното качване на планината е след като са донесени плочите на завета, които не са били трошени и няма златно теле на което да се кланят от деня на Петдесетница, цялата тази втора седмица, която в прокцията на цялото врме свършва на най горната точка на вертикалата или в годината 3000АМ Моисей е за първи път на планината и като слиза обяснява какво се е случило оставяйки плочите на завета. След няколко дена се качва отново за да стои вече знаменитите 40 дена и ноюи, в които се показват много неща, които за свързани вече с изкуплението, края на света и много други, някои от които са окончателно загубени. Тези 40 дена започват от петия ден на третата седмицаден #141 и свършват на юбилейния ден номер #181, което е на първия ден на седмия месец. това е споменато в Из.24:18 и Вт.10:10, но текста е объртващ. В тази първа седмица Моисей веднага започва собственноръчно с помощтта на левитите да строи шатрата за срещане и другите предмети показани на планината, но не описани в текста. Няма нужда от описание в текст, устното или писменно описване само би объркало нещата. Моисей лично е трябвало да надзирава правенето им според каквото е видял. В края на тази първа седмица, в съботата е деня на тръбите, тогава се свиква събрание за да видят всички какво е видял и направил Моисей. Стиха Из.24:18 е последен за Изход, като следва книгата Левит със глава 16, където веднага след показването на направената шатра е започнато обясняване и подготовка за деня на изкуплението, който е на третия ден от втората седмица или ден 10 на 7-ми месец. след този ден през останалите 4 дена от седмицата хората са се запознавали с връзката на Закона и Изкуплението. От началото на третата седмица е започвала празника на шатрите. Хората все пак са стояли в шатри не защот това е било заповядано, а защото през тази седмица са се събирали за да правят подобие на щатрата направена от Моисей която са видяли седмица по рано. Първоначално племената, а след това всеки рода са се събирали на някое централно място на територията си и са започвали правенето на шатрата подобие, това е било както символ, така и начин да се покаже в каква среда обитава Господ, никой от другите племена не е имал право да влиза в Моисеевата шатра. когато мойсей я е направил тя е започнала да функционира в деня на Изкуплението, на годината 2500АМ та чак до 3120АМ, когато Давид завършва Храма в Йерусалим - Йерихон.
Пак да повторя, символизма на всичките тези действие е от огромно значение за осмисляне на Словото, Изкуплението, Христовото дело и края на света, но не само липсата на детайли пречи на по големи осъзнавания.
Exsodus, old testament
No comments:
Post a Comment