Деяния на Апостолите
(1:1-11; 2:1-4; 9:1-18; 19:1b-20:36; 27:2-39)
Acts 1:1-11 (B40)
Acts 1:1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
Acts 1:2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
Acts 1:3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
Acts 1:4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
Acts 1:5 Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
Acts 1:6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
Acts 1:7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
Acts 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Acts 1:9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.
Acts 1:10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
Acts 1:11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
Acts 2:1-4 (B40)
Acts 2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
Acts 2:2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
Acts 2:3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
Acts 2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
Acts 9:1-18 (B40)
Acts 9:1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.
Acts 9:2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
Acts 9:3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
Acts 9:4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
Acts 9:5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Acts 9:6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
Acts 9:7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
Acts 9:8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
Acts 9:9 И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.
Acts 9:10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
Acts 9:11 И Господ му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
Acts 9:12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.
Acts 9:13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
Acts 9:14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
Acts 9:15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;
Acts 9:16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.
Acts 9:17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
Acts 9:18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
Acts 19:1-41 (B40)
Acts 19:1 - - - - , Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.
Acts 19:2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
Acts 19:3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
Acts 19:4 А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
Acts 19:5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
Acts 19:6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Acts 19:7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
Acts 19:8 И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
Acts 19:9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
Acts 19:10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
Acts 19:11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
Acts 19:12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
Acts 19:13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
Acts 19:14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
Acts 19:15 Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
Acts 19:16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
Acts 19:17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
Acts 19:18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
Acts 19:19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
Acts 19:20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
Acts 19:21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
Acts 19:22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още известно време в Азия.
Acts 19:23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Acts 19:24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
Acts 19:25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
Acts 19:26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
Acts 19:27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
Acts 19:28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
Acts 19:29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
Acts 19:30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
Acts 19:31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
Acts 19:32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
Acts 19:33 А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Acts 19:34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
Acts 19:35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
Acts 19:36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Acts 19:37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Acts 19:38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Acts 19:39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Acts 19:40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
Acts 19:41 И като рече това, разпусна събранието.
Acts 20:1-38 (B40)
Acts 20:1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Acts 20:2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
Acts 20:3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.
Acts 20:4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
Acts 20:5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
Acts 20:6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.
Acts 20:7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Acts 20:8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.
Acts 20:9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
Acts 20:10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Acts 20:11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Acts 20:12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
Acts 20:13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
Acts 20:14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
Acts 20:15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
Acts 20:16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
Acts 20:17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
Acts 20:18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
Acts 20:19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Acts 20:20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
Acts 20:21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
Acts 20:22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Acts 20:23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
Acts 20:24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
Acts 20:25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Acts 20:26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Acts 20:27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
Acts 20:28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Acts 20:29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Acts 20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Acts 20:31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Acts 20:32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Acts 20:33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
Acts 20:34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Acts 20:35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
Acts 20:36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
Acts 20:37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
Acts 20:38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Acts 27:1-44 (B40)
- - - -
Acts 27:2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
Acts 27:3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
Acts 27:4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
Acts 27:5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.
Acts 27:6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
Acts 27:7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
Acts 27:8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
Acts 27:9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
Acts 27:10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
Acts 27:11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
Acts 27:12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Acts 27:13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
Acts 27:14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен евраквилон,
Acts 27:15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
Acts 27:16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
Acts 27:17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
Acts 27:18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят товара.
Acts 27:19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
Acts 27:20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
Acts 27:21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
Acts 27:22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;
Acts 27:23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
Acts 27:24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
Acts 27:25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
Acts 27:26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Acts 27:27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото море, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
Acts 27:28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, че е петнадесет разтега.
Acts 27:29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
Acts 27:30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
Acts 27:31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
Acts 27:32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
Acts 27:33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
Acts 27:34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
Acts 27:35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
Acts 27:36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
Acts 27:37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
Acts 27:38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
Acts 27:39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
- - - -
Край на Евангелското петокнижие
No comments:
Post a Comment