Как неграмотен коняр става сенатор приживе и велик математик в отвъдното

Как неграмотен коняр става сенатор приживе и велик математик в отвъдното

В този постинг ще разгледам политическите конспирации около няколко френски революционни математици. И ще уточня окончателно великолепната седморка на великите имена в математиката.

Най-фрапиращата фалшификация в историята на математиката след измислянето на фиктивното име Еварист Галоа, за когото имаше постинг преди, е приписването на математически заслуги на коняр от Сардиния, издигнал се до сенатор в републиката по време на руския поход на Наполеон на име Лагранж. Абсолютно всички математически достижения приписвани нему са измислени. Кариерата му започва при първи италиански поход на корсиканеца, и първата акция е да привлече на своя страна мощния корпус от Сардиния, които разполага с голямо количество коне, единствения начин за времето да се пренасят оръдията, снарядите и друго снаряжение. Френската армия и преди е имала способност да мобилизира огромно количество коне за транспорт, а корсиканеца като ученик в артилерийско училище много добре е знаел за силата на оръдията и главния проблем за тях, бързо и навременно придвижване се е решавал с четириногите. Ето защо при нахлуването в Италия първата му работа е да привлече на своя страна армията от Сардиния, така с тяхна помощ кампанията приключва за по-малко от месец и всички австрийски, папски и испански войски и техните съюзници са изгонени. Именно за тези заслуги и в последствие при организирането на похода към Русия Лагранж става сенатор, а като математик се издига едва в края на века, за да може да се сложат по-авторитетни имена на айфеловата кула с политически коректни възгледи. Негов образ у нас е на Божидар Димитров, ченге и подлизурко закачен за властта, нищо повече. Калвиниста-ясенист Дамамбер е пренебрегнат, а вероятно именно негови и на един друг французин изследвания са приписани на името на коняря.

Следващата конспирация с политик — математик е Лаплас, човекът е бил толкова заслужил математик, че според някой е бил награден лично от корсиканеца като министър на вътрешните работи, демек математик #1 е станал и полицай #1. Именно той е предположил и концепцията за черна дупка, звезда с толкова силна гравитация, че дори и светлината не се излъчва от нея. Директна пропаганда на материалистичната глупост от края на века за материалност на светлината. Накратко, заслугите на Лаплас са също плагиатствани, но поне е бил нормандец и то образован, за разлика от коняря от Сардиния.

Лежендър е също политически обвързан, но с противниковата страна, става роялист не само защото е ограбен от революционерите, а защото е сред малцината доблестни французи, на които им е било жал за гаврата с родината им. Сега е трудно да се прецени, но приносът му в развитието на математиката дори и в дни на политически сътресения е явно реален, а не измислен както на предните двама.

Следва в списъка Фурие, издига се в кариерата на учен благодарение на участието си в египетския поход, математическите му заслуги са пак плагиатствани като тези на Лагранж и Лаплас, но при него повечето от живота му е реално известен, не скалъпен като на сенатора и кандидат милиционера. Поради неясни нам причини е преместен в глухата провинция на административна длъжност, за да се намери място в Париж на по-образовани „учени”.

Последният конспиратор е Baron Augustin-Louis Cauchy (21 August 1789 – 23 May 1857). Като той определено е последният истински математик, умира малко след Гаус. От нговите трудове плагиатите като Лаплас, Лагранж и Фурие са се възползвали или по-скоро са им били приписани от революционерите. Фалшификациите са достигнали до там, че на негово име е и приписана думата алгебра. Биографията му ще се изследва допълнително и трябва да се признае, че след първите трима французи велики математици; Виет, Декарт и Паскал, Коши завършва първата седморка на великите в науката и то като # 4, веднага след великата троица; Нютон, Ойлер и Гаус.

- - -

Jean-Baptiste le Rond d'Alembert (16 November 1717 – 29 October 1783)

Joseph-Louis Lagrange (25 January 1736 – 10 April 1813),

Pierre-Simon, marquis de Laplace (23 March 1749 – 5 March 1827)

Adrien-Marie Legendre (18 September 1752 – 10 January 1833)

Jean Baptiste Joseph Fourier (21 March 1768 – 16 May 1830)

Baron Augustin-Louis Cauchy (21 August 1789 – 23 May 1857)