Кой e тайния убиец на Еварист Галоа и учителят на Нилс Абел

Йvariste Galois (October 25, 1811 – May 31, 1832)

Когато се погледне биографията на този рано починал младеж се забелязва нещо интересно, въпреки невръстната си възраст тийнейджърът е едновременно гениален математик и (!) фанатичен революционер — републиканец. В биографията му намираме повече политика и агитация на тийнейджърска възраст, отколкото някакви занимания с математика. Едва ли е необходимо да се разследва много, за да е известно на всеки, че където има политика и пропаганда нещата смърдят и то гадно. През десетилетието на 1830 във Франция, че даже и в Европа е пълно с бивши военни на корсиканеца, както и републиканци приятели на безбожната диктатура, много хора участвали в революцията и заемали длъжности в републиката са живи и здрави и дори все още имат високи постове. Но роялистите решават да набутат в затвора, а след това да застрелят при инсценировка някакъв тийнейджър заради политическите му възгледи.

Това е върха на глупостта и явно нещата стоят съвсем другояче. Такъв младеж въобще не е съществувал, той е изцяло фиктивен образ пропагандиран от втората половина на века, като комунистически балансьор на прочутия за епохата си Гаус. Съвпаденията на букви в имената не е никак случайно, републиканците не могат да се примирят, че всички свестни френски математици, като Виет, Декарт, Паскал са монархисти и християни и ако през 19-ти век не се намери някой математик — атеист, то няма за кога друг път. Биографията на Галоа е копие на Гаус, още на младини той показва гениални способности, а методите му са отхвърлени поради трудно възприемани доказателства. Да припомним, че именно Гаус ошашавя математическия свят с намиране на по-добри доказателства от Ойлер за основната теорема на математиката. Въпреки многото си не малки открития включително и на изчисления за мини планетата Церера. Наблюденията направени от Пиаци май са измислени пак по политически причини, той и приятелите му в Хановер са направили наблюденията. Откритията правени от Niels Henrik Abel (1802 - 1829) са пак негово дело на Гаус, но за това са необходими повече доказателства, Абел, както и Пиаци е реално съществуваща личност, наистина се е занимавал с математика и за да се докаже връзката му с Гаус са необходими веществени доказателства.

Гаус е бил не само велик математик, но и мечтател "утопист", сериозно е смятал, че ще може  да помогне да се възстанови свещенната римска империя от Норвегия до Сицилия, ето защо е лансирал екзотични хора като Пиаци, живеещ и работеш в Палермо и Абел живеещ в Париж но роден в Норвегия.

Допълнение;

Не само на континента се ползва математиката за политически цели, в Англия не само че измислят почти цалата азиатска математика от арабите до Китай, но дори си правят промоция на донютонов учен, какъвто е известния сега Уолис, John Wallis (23 November 1616 – 28 October 1703). Всичко което знаем за него е от доста по-нови източници, а Нютон нито веднъж не го цитира в последствие, защото това значи да цитира себе си или известни вече математически достижения. Белези на измама са измислени пресмятания на корен от 53-цифрено число, ползване на думата „алгебра” измислица от 19-ти век и позоваване от други авторитети.

Ето и няколко правила с номерца за определяне на стойностните математически достижения.

1)   Първия истински откривател в математиката е Франсуа Виет, всичко преди него може да се определи като народно творчество и общодостъпни сведения преоткривани многократно с течение на годините. Всички гръцки и римски „авторитети” са изобретение на по късни епохи или са хора неправомерно приписали си достижения. Гръко-римските имена в математиката са дело на френско-италианска пропаганда, англичани и германци се включват значително по късно с азиатски имена и локации. Забележете, че така и не се намери американски или африкански математик, въпрос на политика в различни епохи.

2)   Само шест човек могат да се обявят за наистина велики математици допринесли за развитието на математиката, не само извършили отктития и направили изчисления, първите трима са фрранцузите Виет, Декарт и Пaскал, следват Нютон, Ойлер и Гаус. Седния явно ще е bogoizbrania !

3)   Сред имената на хора има както фиктивни личности, като Евклид, Питагор, Галоа, но и исторически личности на чието име е натоварена математика изплагиатстван от други като Лайбниц. Както и „протежета” на велики умове, като Уолис – Нютон, Абел, Якоби, Пиаци – Гаус. През 19-ти век навлиза плагиатстване, най-вече от Ойлер за надуване на индийски, китайски, персииски и арабски имена.