Политически и социални мотиви в приказките на Андерсен
По-голямата част от сюжета на приказките е с лични и
ежедневни впечатления и корени, самите приказки все пак са огромно влияние
върху цялостната култура и за целта ще се разгледат. Приказките разказвани на
деца рядко се забравят и престояват за дълго в съзнанието на човека давайки
отражение и в зрелият му живот.
Hans
Christian Andersen (April 2,
1805 – August 4, 1875)
"The Angel" (Danish: Engelen) 1848 Изглежда като окултна пропаганда, защото представя
съществуване в този свят след смъртта. Пътуването в съпровода на ангел е все
пак форма на успокояване на скърбящи родители и близки за починало дете, самото
събиране на цветя е форма на вяра в живота идващ от земята и издигащ се към
небето. Тази приказка е дала началото на ритуала за носене на цветя на
гробовете от близките. Доколкото знам извън европейската култура или в общества
повлияни от нея няма такава практика.
"The Emperor's New Clothes" (Danish: Kejserens nye Klæder) 1837 Забележете заглавието не е
на "краля" както е известна у нас, а на ИМПЕРАТОРА. Той е само един и
това е корсиканеца и с тази хипербола Ханс се подиграва на социалистите из цяла
Европа. Приказката е най-доброто представяне на социализма и неговото духовно
крило ню — ейджа.
"The Galoshes of Fortune" (Danish: Lykkens Kalosker) 1838 Галошите на съдбата е подигравка с все още младият
му сънародник Søren Kierkegaard и
неговата философия. Самият Ханс е дете на обущар, така с думата галоши
философията на окултиста — социалист е окарикатурена като просташка.
"The Fir-Tree"
(Danish: Grantræet) 1844 Тъжна история за съдбата на
християнството и църквата, когато се отнемат даровете от дървото и се захвърли
на тавана, следва отнемане на звездата на върха, натрошаване и изгаряне.
"The Little Match Girl" (Danish: Den Lille Pige med Svovlstikkerne)
1845 Приказката написана по картинка създава изключително тъжно настроение и е
образ за живота на хората с лошо семейство, следствие на което е бедност и
мизерна смърт.
"The Little Mermaid" (Danish: Den lille havfrue) 1837 Русалката е събирателен образ на приказката, тя е
митологична, има човешка част символ на интелектуалния елемент, но с рибена
опашка символ на поучението и вярата. Приказката е паралел на книгата на пророк
Йона от Библията. Съществото спасило принца в случая се превръща в човек изцяло
за кратко, показател как Ханс гледа на приказките, той влага интелектуално
хуманистичния елемент в тях като ги демитологизира. В крайна сметка русалката
се премества от земята ставайки "дъщеря на въздуха" образ на небето и
духовното. Този странен и в известен смисъл религиозен завършек посочва и
друго. В „Снежната кралица” „Дивите лебеди” и други сюжети се набляга на
елемента водещата роля на някое момиче, което помага на принца или главния
герой изпаднал в някаква опасност. Този елемент на повествованието посочва
някоя жена, имаща сериозно участие в писането на приказките, а явно и на
останалото му творчество, както и в борбата за публикуване и разпространяване
на изданията му. Явно е негова близка не е роднина, Ханс е от необразовано и
бедно потекло. Нищо чудно дъщерята на адмирала, с която е водил кореспонденция
да е била тази „русалка”, както и изписването на цялото второ име Кристиан да е
форма на Кристина, средство да се отбележи съавторство.
"Sandman" (Danish: Ole Lukøje) 1841 "Оле затвори очички" е авторовото виждане
за харизматичните преживявания и съновиденията и образ на Морфеус богът на съня брат на смъртта.
Не е ясно какви точно лични впечатления са пресъздадени чрез този образ, явно е
нещо твърде лично.
"The Princess and the Pea" (Danish: "Prinsessen paa Ærten";
literal translation: "The Princess on the Pea") Граховото зърно тук е
начин да се присмее на критиката, заглавието на датски прилича на думата за
напикаване "pis".
"The Red Shoes" (Danish: De røde sko) 1945
Червените обувки са отражение на някакви детски впечатления от недоволна
клиентка на баща му. В приказката виждаме представено покаянието за капризи и
празен живот.
"The Wild Swans" 1838 Опит да се оправдае писането
на приказки от обвинения в езичество.
"The Ugly Duckling" (Danish: (Den grimme ælling) 1843 Явно наистина е образ на неговия живот, Ханс е има
доста странен вид.
"The Swineherd" (Danish: Svinedrengen) 1841 Пак нещо автобиографично и впечатление от
позицията на литератури и критици спрямо приказките.
"The Steadfast Tin Soldier" (Danish: Den standhaftige tinsoldat) 1838 Иронично натрапване на думите олово и войник.
Играчката е подхвърляна от деца подобно на истинските войници, трагичният
завършек показва красотата в чувствата на войника.
"The Tinderbox" (Danish: Fyrtøiet) 1835 Имитации на по-стари приказки. Войникът е символ на
борбата на младия Ханс с критици и издатели, нощните срещи с принцесата са
образ на мечтите му за успех в писането. Огнивото, което вместо да запали огън
изкарва магически кучета е образ на първите му публикации, помогнали за
кариерата. Кралят и кралицата разкъсани от магическите кучета са образ на
противниците, но краят е щастлив и сватбата с приказките е радост за всички.
"Thumbelina"
(Danish: Tommelise) 1835 Пак
имитация на Малечко-палечко, на
много места сюжета съвпада с грозното пате, дори във вида на завършване. Палечка е още един образ на
приказките, кратки, но с източник от реалния живот на автора. Едва от тук се
появява и разпространява името Мая от месец Май.
The Snow Queen (Danish: Sneedronningen) 1845 Една от най-религиозните приказки изобщо
пародия даже на книгата Йов, където дявола отива на небето. В приказката злото
е представено като огледало което едва през 19-ти век е започнато да се прави
от стъкло и сребърен филм зад него. То е разбито, негови остатъци са се
разпилели по земята и заблуждават дори и добри хора, като парчета от него
съдържащи сребро представят магията на парите. Началото съвсем ясно посочва
злите намерения поставяни в някои приказки, перверзни писания за възрастни
като; Спящата красавица, Червената шапчица, Снежанка и седемте джуджета и дори
Пепеляшка, но все пак те са били адаптирани за деца и са имали положително
действие. Името на момчето Кай прилича на Кайн, на момичето Gerda е подобно на английското garden,
на датски градина е haven ! От тук идва и името, което Толкин дава на мъдреца
си Гандалф Gandalf - Gerda, Гандалф е образ на съпругата на
Толкин Едит. Снежинките харесвани от Кай са образ на парите, той обича само
тях, след като в окото му попада парче от магическото огледало. Цитирането на Мт.8:3 на края на приказката е да се
постави по-голямо ударение на духовния смисъл на приказките и тяхното
възприемане като важна част от поучението на децата. Пътуването до северния
полюс с елен е било актуално за времето си, и тази приказка в последствие е
родила мита за дядо Коледа идващ от полюса, Лапландия или Шпицберген. Снежната
кралица е и отношението на Луис към митологията в неговата Нарния.
Приказка за приказките
За произхода на детската
литература и по-известни автори на приказки
Приказките ги определям като
кратки повествования за деца с морални наставления и вълшебни елементи, без
директно поучение за вярата, но с духовен смисъл. Политически и социални уроци
могат да присъстват в алегоричен вид.
Началото на детската литература
е от братя Грим The Brothers Grimm, тук ще спомена за известните автори и интересни
подробности около тях. Болшинството известни приказки идват от братята, първите
автори специализирани в детска литература и днес почти никой не е запознат с
оригинала, но това ще се разгледа друг път.
Charles Perrault (12 January 1628 – 16 May 1703) Историите на Шарл Перо са
просто редактирани текстове на братята Грим с политически мотиви и състарени за
повече авторитет през 19-век.
Наглостта на социалистите достига до там, че пишат пародийна история за Паулинос от Нола, за да принизят вярата с детски приказки. Явно като реакция
на писанията на Андерсен.
Приказката „Синята брада” е
политическа сатира на Хенри 8, синята му брада е образ на островните му
владения, а убиваните съпруги е пропаганда на заблудата, с която са искали в
последствие да поставят приближен на папата на английския трон.
„Малечко-Палечко” явно пак има някакъв английски редактор, поради
споменаването на крал Артур, иначе е имитация на версията на Грим.
„Котаракът в чизми” е някаква
реклама на обущарството, модните дрехи и имиджа на конте. Явно „Червените
обувки”, на Андерсен, споменавани и в „Снежната кралица” са пуританския
отговор.
„Диаманти и жаби” е глупав начин
да се назидават децата на въздържаност и покорство на възрастните.
„Рики с кичура” е прокламиране
на суеверието за късмета на дефектите в човек. В миналото те са били много
по-редки и са се обяснявали с някакви свръхестествени сили.
„Пепеляшка”, „Спящата красавица”
и „Червената шапчица” са мръснишки приказки за възрастни от по-рано. В Снежанка
и седемте джуджета също има мръснишки елемент, но с многото добавки дори и хора
като братя Грим са решили, че приказката може да съществува и се разпространи
като морално поучение срещу лошото отношение към заварените деца. „Снежната
кралица” явно е другия отговор на Андерсен на тази приказка.
Giovanni Francesco "Gianfrancesco"
Straparola (c. 1480 – c. 1557) поредната
фалшификация от 19-ти век, Явно и италианец е участвал по някакъв начин в
писането на 1001 нощ, съдейки по заглавието на приписвани нему неща.
Giambattista Basile (c. 1575 –
February 23, 1632) това вече е
реална личност, но с приписани приказки пак от 19-ти век.
Countess d'Aulnoy, (1650/1651–4 January 1705), не може да се определи като
автор на приказки, нейните истории не са предназначени за деца. А деликатен начин
за обсъждане на проблеми в съвременното и общество.
Jeanne Marie Leprince de Beaumont (26 April 1711 – 8 September 1780) е преработила за деца като
приказката историята с име „Красавицата и звяра”, написана от друга жена.
Сюжетът е подобен на народната „Принцесата и жабока”, но смисъла е от личния и
живот, в който първия и брак е бил със „звяр” изял средствата подарени и от
херцога на Лотарингия, в последствие се жени пак този път успешно и звяра се
превръща в принц. Другото интересно е, че приписваното и изследване, J., The Great Fairy Tale Tradition:
From Straparola and Basile to the Brothers Grimm, е явно по-късно издание от
19-ти век, за създаване на историчност на ментетата.
За увеличаване на броя на
приказките в миналото най-голяма заслуга има вече обсъждания Мелкор известен в нашия свят като Andrew Lang (31 March 1844 – 20 July
1912). Италианските
автори почти сигурно са дело на неговото въображение.
Joseph Jacobs (29 August 1854 - 30 January 1916) е автор на няколко глупави и
безсмислени историйки, за съжаление популярни на запад.
Интересни колекционери и
издатели са норвежците "Asbjørnsen and Moe", Освен братята
Грим и датчанина Андерсен всички останали автори и колекционери на приказки са
нехристияни и членове на унитариански или подобни окултни групи. Чрез
приказките се опитват да мътят съзнанието на децата и да насаждат окултизъм.
No comments:
Post a Comment