Приказка за приказките

Политически и социални мотиви в приказките на Андерсен

По-голямата част от сюжета на приказките е с лични и ежедневни впечатления и корени, самите приказки все пак са огромно влияние върху цялостната култура и за целта ще се разгледат. Приказките разказвани на деца рядко се забравят и престояват за дълго в съзнанието на човека давайки отражение и в зрелият му живот.

Hans Christian Andersen (April 2, 1805 – August 4, 1875)

"The Angel" (Danish: Engelen) 1848 Изглежда като окултна пропаганда, защото представя съществуване в този свят след смъртта. Пътуването в съпровода на ангел е все пак форма на успокояване на скърбящи родители и близки за починало дете, самото събиране на цветя е форма на вяра в живота идващ от земята и издигащ се към небето. Тази приказка е дала началото на ритуала за носене на цветя на гробовете от близките. Доколкото знам извън европейската култура или в общества повлияни от нея няма такава практика.

"The Emperor's New Clothes" (Danish: Kejserens nye Klæder) 1837 Забележете заглавието не е на "краля" както е известна у нас, а на ИМПЕРАТОРА. Той е само един и това е корсиканеца и с тази хипербола Ханс се подиграва на социалистите из цяла Европа. Приказката е най-доброто представяне на социализма и неговото духовно крило ню — ейджа.

"The Galoshes of Fortune" (Danish: Lykkens Kalosker) 1838 Галошите на съдбата е подигравка с все още младият му сънародник  Søren Kierkegaard и неговата философия. Самият Ханс е дете на обущар, така с думата галоши философията на окултиста — социалист е окарикатурена като просташка.

"The Fir-Tree" (Danish: Grantræet) 1844 Тъжна история за съдбата на християнството и църквата, когато се отнемат даровете от дървото и се захвърли на тавана, следва отнемане на звездата на върха, натрошаване и изгаряне.

"The Little Match Girl" (Danish: Den Lille Pige med Svovlstikkerne) 1845 Приказката написана по картинка създава изключително тъжно настроение и е образ за живота на хората с лошо семейство, следствие на което е бедност и мизерна смърт.

"The Little Mermaid" (Danish: Den lille havfrue) 1837 Русалката е събирателен образ на приказката, тя е митологична, има човешка част символ на интелектуалния елемент, но с рибена опашка символ на поучението и вярата. Приказката е паралел на книгата на пророк Йона от Библията. Съществото спасило принца в случая се превръща в човек изцяло за кратко, показател как Ханс гледа на приказките, той влага интелектуално хуманистичния елемент в тях като ги демитологизира. В крайна сметка русалката се премества от земята ставайки "дъщеря на въздуха" образ на небето и духовното. Този странен и в известен смисъл религиозен завършек посочва и друго. В „Снежната кралица” „Дивите лебеди” и други сюжети се набляга на елемента водещата роля на някое момиче, което помага на принца или главния герой изпаднал в някаква опасност. Този елемент на повествованието посочва някоя жена, имаща сериозно участие в писането на приказките, а явно и на останалото му творчество, както и в борбата за публикуване и разпространяване на изданията му. Явно е негова близка не е роднина, Ханс е от необразовано и бедно потекло. Нищо чудно дъщерята на адмирала, с която е водил кореспонденция да е била тази „русалка”, както и изписването на цялото второ име Кристиан да е форма на Кристина, средство да се отбележи съавторство.

"Sandman" (Danish: Ole Lukøje) 1841 "Оле затвори очички" е авторовото виждане за харизматичните преживявания и съновиденията и образ на Морфеус богът на съня брат на смъртта. Не е ясно какви точно лични впечатления са пресъздадени чрез този образ, явно е нещо твърде лично.

"The Princess and the Pea" (Danish: "Prinsessen paa Ærten"; literal translation: "The Princess on the Pea") Граховото зърно тук е начин да се присмее на критиката, заглавието на датски прилича на думата за напикаване "pis".

"The Red Shoes" (Danish: De røde sko) 1945 Червените обувки са отражение на някакви детски впечатления от недоволна клиентка на баща му. В приказката виждаме представено покаянието за капризи и празен живот.

"The Wild Swans" 1838 Опит да се оправдае писането на приказки от обвинения в езичество.

"The Ugly Duckling" (Danish: (Den grimme ælling) 1843 Явно наистина е образ на неговия живот, Ханс е има доста странен вид.

"The Swineherd" (Danish: Svinedrengen) 1841 Пак нещо автобиографично и впечатление от позицията на литератури и критици спрямо приказките.

"The Steadfast Tin Soldier" (Danish: Den standhaftige tinsoldat) 1838 Иронично натрапване на думите олово и войник. Играчката е подхвърляна от деца подобно на истинските войници, трагичният завършек показва красотата в чувствата на войника.

"The Tinderbox" (Danish: Fyrtøiet) 1835 Имитации на по-стари приказки. Войникът е символ на борбата на младия Ханс с критици и издатели, нощните срещи с принцесата са образ на мечтите му за успех в писането. Огнивото, което вместо да запали огън изкарва магически кучета е образ на първите му публикации, помогнали за кариерата. Кралят и кралицата разкъсани от магическите кучета са образ на противниците, но краят е щастлив и сватбата с приказките е радост за всички.

"Thumbelina" (Danish: Tommelise) 1835 Пак имитация на Малечко-палечко, на много места сюжета съвпада с грозното пате, дори във вида на завършване. Палечка е още един образ на приказките, кратки, но с източник от реалния живот на автора. Едва от тук се появява и разпространява името Мая от месец Май.

The Snow Queen (Danish: Sneedronningen) 1845 Една от най-религиозните приказки изобщо пародия даже на книгата Йов, където дявола отива на небето. В приказката злото е представено като огледало което едва през 19-ти век е започнато да се прави от стъкло и сребърен филм зад него. То е разбито, негови остатъци са се разпилели по земята и заблуждават дори и добри хора, като парчета от него съдържащи сребро представят магията на парите. Началото съвсем ясно посочва злите намерения поставяни в някои приказки, перверзни писания за възрастни като; Спящата красавица, Червената шапчица, Снежанка и седемте джуджета и дори Пепеляшка, но все пак те са били адаптирани за деца и са имали положително действие. Името на момчето Кай прилича на Кайн, на момичето Gerda е подобно на английското garden, на датски градина е haven ! От тук идва и името, което Толкин дава на мъдреца си Гандалф Gandalf - Gerda, Гандалф е образ на съпругата на Толкин Едит. Снежинките харесвани от Кай са образ на парите, той обича само тях, след като в окото му попада парче от магическото огледало. Цитирането на Мт.8:3 на края на приказката е да се постави по-голямо ударение на духовния смисъл на приказките и тяхното възприемане като важна част от поучението на децата. Пътуването до северния полюс с елен е било актуално за времето си, и тази приказка в последствие е родила мита за дядо Коледа идващ от полюса, Лапландия или Шпицберген. Снежната кралица е и отношението на Луис към митологията в неговата Нарния.

Приказка за приказките

За произхода на детската литература и по-известни автори на приказки

Приказките ги определям като кратки повествования за деца с морални наставления и вълшебни елементи, без директно поучение за вярата, но с духовен смисъл. Политически и социални уроци могат да присъстват в алегоричен вид.

Началото на детската литература е от братя Грим The Brothers Grimm, тук ще спомена за известните автори и интересни подробности около тях. Болшинството известни приказки идват от братята, първите автори специализирани в детска литература и днес почти никой не е запознат с оригинала, но това ще се разгледа друг път.

Charles Perrault (12 January 1628 – 16 May 1703) Историите на Шарл Перо са просто редактирани текстове на братята Грим с политически мотиви и състарени за повече авторитет през 19-век. Наглостта на социалистите достига до там, че пишат пародийна история за Паулинос от Нола, за да принизят вярата с детски приказки. Явно като реакция на писанията на Андерсен.

Приказката „Синята брада” е политическа сатира на Хенри 8, синята му брада е образ на островните му владения, а убиваните съпруги е пропаганда на заблудата, с която са искали в последствие да поставят приближен на папата на английския трон.

„Малечко-Палечко” явно пак има някакъв английски редактор, поради споменаването на крал Артур, иначе е имитация на версията на Грим.

„Котаракът в чизми” е някаква реклама на обущарството, модните дрехи и имиджа на конте. Явно „Червените обувки”, на Андерсен, споменавани и в „Снежната кралица” са пуританския отговор.

„Диаманти и жаби” е глупав начин да се назидават децата на въздържаност и покорство на възрастните.

„Рики с кичура” е прокламиране на суеверието за късмета на дефектите в човек. В миналото те са били много по-редки и са се обяснявали с някакви свръхестествени сили.

„Пепеляшка”, „Спящата красавица” и „Червената шапчица” са мръснишки приказки за възрастни от по-рано. В Снежанка и седемте джуджета също има мръснишки елемент, но с многото добавки дори и хора като братя Грим са решили, че приказката може да съществува и се разпространи като морално поучение срещу лошото отношение към заварените деца. „Снежната кралица” явно е другия отговор на Андерсен на тази приказка.

Giovanni Francesco "Gianfrancesco" Straparola (c. 1480 – c. 1557) поредната фалшификация от 19-ти век, Явно и италианец е участвал по някакъв начин в писането на 1001 нощ, съдейки по заглавието на приписвани нему неща.

Giambattista Basile (c. 1575 – February 23, 1632) това вече е реална личност, но с приписани приказки пак от 19-ти век.

Countess d'Aulnoy, (1650/1651–4 January 1705), не може да се определи като автор на приказки, нейните истории не са предназначени за деца. А деликатен начин за обсъждане на проблеми в съвременното и общество.

Jeanne Marie Leprince de Beaumont (26 April 1711 – 8 September 1780) е преработила за деца като приказката историята с име „Красавицата и звяра”, написана от друга жена. Сюжетът е подобен на народната „Принцесата и жабока”, но смисъла е от личния и живот, в който първия и брак е бил със „звяр” изял средствата подарени и от херцога на Лотарингия, в последствие се жени пак този път успешно и звяра се превръща в принц. Другото интересно е, че приписваното и изследване, J., The Great Fairy Tale Tradition: From Straparola and Basile to the Brothers Grimm, е явно по-късно издание от 19-ти век, за създаване на историчност на ментетата.

За увеличаване на броя на приказките в миналото най-голяма заслуга има вече обсъждания Мелкор известен в нашия свят като Andrew Lang (31 March 1844 – 20 July 1912). Италианските автори почти сигурно са дело на неговото въображение.

Joseph Jacobs (29 August 1854 - 30 January 1916) е автор на няколко глупави и безсмислени историйки, за съжаление популярни на запад.

Интересни колекционери и издатели са норвежците "Asbjørnsen and Moe", Освен братята Грим и датчанина Андерсен всички останали автори и колекционери на приказки са нехристияни и членове на унитариански или подобни окултни групи. Чрез приказките се опитват да мътят съзнанието на децата и да насаждат окултизъм.