Sunday, January 31, 2010
И първите 4 глави на Второзаконие дадоха фира покрай друго
Saturday, January 30, 2010
Номера на посланието към Тит
Номера на посланието към Тит
Това писмо трябва да се постави под номер 6, като част от шестата заповед. Тази заповед гласи „Не убивай“, като преди това трябва да се постави нещо като предговор за втората част на Декалога на Писанията. Това е съвета да се почита бащата и майката, ето защо в тази втора част трябва да има на места и по две книги. Пастирските послания, Тит, Филемон и Тимотей са с бащинско изразяване, а писмата към църквите, Колосяни, Филипяни и Солунци са майчината грижа на Светия Дух. Ето защо за номер 6 няма писмо към църква с майчински съвети, а за номер 8 „Не кради“ няма и бащинско послание.
Като цяло в посланието до Тит се дават поучения за начина на действие на служителя, както и някои общи наставления в живота на групата. Дават се съвети на служителя, за да постави хора на ръководни или епископски длъжности. Тит е подобен на Исус Навиев, който трябваше да прогони злите да изтреби противниците, но да пощади единствените проявили вяра, разведената Раав и семейството и. Както Иесус Навиев изпълни стриктно заповедта, така и Тит трябва да запази вярват на хората като внимателно организира служението като подобно на Раав трябва да подбере хора с подходящи качества за епископи, а не да се налага той да ги учи. Когато слушах свидетелството на Алис Купър се оказва че той е спрял да пие преди да се предаде на вярата, ето такива хора е трябвало да намери Тит за епископи, да намери показващи способност да приемат Благовестието.
Някои проблеми в превода ще се разгледат в последствие.
New testament, decalogue
Friday, January 29, 2010
Номериране на Филипяни
Номериране на Филипяни
Филипяни трябва да се постави във втората част сред павловите писания под номер 8. Осем е числото на новото начало, а в декалога е номера на заповедта "не кради". В това конкретно послание, освен наставления и поучения към конкретната група и хора се обяснява един специфичен проблем за кражбата или присвояването на Евангелието. Това странно на пръв поглед действие се разбира от четирите места, където е думата ( δεσμοις ), преведена тук като "окови" докато другаде не навсякъде е преведена така. Например в Ефесяни от три места в две, където Павел говори за себе си е "окови", но където е за Светия Дух вече оковите са заменени с по-общото "връзки" или в английския, "the bond", в руския е друго там е "единство", Еф.3:4.
"Връзките" всъщност е връзката или заповедта на обвързване с Павел. "Мъката в оковите", за която се споменава, както и "партизанството" при проповядване всъщност значат само, че има хора проповядващи само поради връзката си с Павел. Не са партизани, а са кариеристи и използвачи тарикати или злоупотребяващи с Евангелието. Но това не бива да ги плаши. Вероятно те са усетили измамниците и са поискали незабавна реакция от страна на Павел. В 4-та глава е споменато, че те имат способността да се справят със ситуацията, независимо от тарикатите създаващи проблеми.
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en
new testament
Thursday, January 28, 2010
Седмия от Адам и Кайн
Седмия от Адам и Кайн
Седмия от Адам, Кайн е споменат в посланието на Юда и неразбирането на стиха е довело да много ужасяващи злини, които са само за моя полза. Така се вижда кой е наистина bogoizbrania. Енох и точно този прословут стих в Юд.1:14 за шифъра му все пак трябва да се изтълкува има друго освен предричане на самото изкупление, той дори и занесе изкуплението на планетата на Кайн.
Енох се ражда през 622 АМ, което е 500 години след изгонването на Кайн от планетата на Авел през 121 АМ. Ето какво е края на седмократното наказание на Кайн, (Бт.4:15) 500 е числото на проявата на Светия Дух. И тя бе с раждането на седмия след Адам.
Освен това до 700 АМ година има 77 години от раждането му. Толкова са поколенията заедно с Теоса до раждането на Христос в родословието на Лука. Това е смисъла на Бт.4:24 за седемдесет и седмократно наказание, ще минат точно 77 поколения докато дойде и изкуплението на Ламех, което е Христос.
Снимка;
http://picasaweb.google.com/Bogoizbrania/Kalendar22122009#5431436617383054418
Таблица;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdFpLSFBYbjJ4b0JoRV9uZHB4S2piZUE&hl=en
Предишен пост за смисъла на Юд.1:14
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/09/.432556 old testamentWednesday, January 27, 2010
Промяна на последователността в Солунци и Тимотей
Промяна на последователността в Солунци и Тимотей
Двете послания към Солунците и Тимотей са с объркана номерация. Обозначените с 2 са всъщност първи по хронология, но неразбирането от страна Еразъм е поставило с номер едно по-дългия текст и в двата случая.
1Солунци отговаря на 10-тата заповед и за това трябва да е на последния ред в таблицата под номер 10. „Не пожелавай“ и ключовия стих насочващ към нея е 2:7, Павел, макар и да е пълноправен апостол, не се яви пред тях като такъв. По онова време всеки вярващ е бил длъжен да се покорява на апостолите, сега също, но апостоли днес има само в текста на Писанията и в този блог :-). Така виждаме точно тази книга да изпълнява десетата заповед, Павел и Тимотей не пожелаха да действат като апостоли. Около това място е изградено цялото послание. Павел идва като едноверец, не като техен надзирател. Те самите е трябвало да го разберат и приемат като такъв. Това не е излишна скромност, а такъв е метода на вярата. Днес вярващия приема Словото, без да му се заповядва или да има наставник, но когато това слово вече е възприето то тогава той сам приема апостолите или сега Библията за свои ментори. В самия стих дори се споменава за това, че Павел вече е идвал при тях. Такова споменаване има в другото послание, но там е като напомняне за нещо скорошно, докато тук е изясняване на нещата.
2Солунци отговаря на деветата заповед, „Не лъжи“. Тук са събрани най-много предупреждения за измами за лъже - знамения, лъже — чудеса и други предупреждения към опасни хора представящи се за братя. Това послание е определено първото към тези хора като първата работа на Павел е да разгони лъжците и измамите опитващи да ги обсебят. В това послание няма личен елемент, а обобщени послания за опасностите сред целия свят.
1Тимотей, ключовия стих е в 3:1 „ревването на епископство“ не е добро дело, а смисъла е за необходимостта епископите да пожелават добри неща, а не тези описани в следващите стихове.
2Тимотей представлява набор от лични наставления към своя близък ученик против заблудите и объркването, което може да бъде предизвикано в него. Опиват се различни ситуации имащи възможност да го смутят или отклонят от правилното му дело.
http://picasaweb.google.com/Bogoizbrania/Kalendar22122009#5431152917873595794
Таблица;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en
new testament
Tuesday, January 26, 2010
Най полезен софтуер за изучаване на новозаветен гръцки
Най полезен софтуер за изучаване на новозаветен гръцки
Едва днес забелязах, че още през есента руснаци са подобрили значително интерлинеара си като са махнали александрийския вариант на текста и са сложили UBS3/NA26. Като вече са добавени функции за търсене и на части от думата на гръцки, което е главната методика за откриване на смисъла на думи и пасажи когато превода е неудовлетворителен или направо налучкващ смисъла на НЗ.
http://www.grandutils.com/RU/GreekNT/
Но холандците не спят и преди няколко часа, докато пишех този пост пуснаха упдейт на най разпространената безплатна версия на интерлинеар с множество странични инструменти и версии за търсене. Някои от тях малко излишни.
Все пак нека не подценяваме интерлинеара, както някои ще сметнат ползването на такава програма. Директното сравняване на превода и гръцкия е начина да се открият най ценните неща в текста, всеки един е започнал четенето на текста на родния си език и прехода към гръцки трябва да е по плавен и с осмисляне на разликите и изгубените значения. Ето защо точно такива "преходни" програми са от значение. НЗ гръцкия език е ангелски и коренно различен от всеки човешки начин на общуване, това предполага осмислянето да се извършва с помощта на подобен метод на паралелно сравняване думи. При мен правилното възприятие преминава през изкривяванията идващи от езика и слабостите на превода, посочващи къде трябва да се търси важния смисъл. С това не омаловажавам делото и способностите на преводачите, всъщност именно допуснатите грешки, пропуски и неточности са се превърнали в камъни, които не хвърлям по други, а ползвам за градежа на най вярното Слово.
Все пак ясно е, че всички Библейски програми имат такива възможности, като моя фаворит е The Word, българските програми не предлагат такава важна функционалност.
New testament
Monday, January 25, 2010
Реабилитиране на Кайн
Реабилитиране на Кайн
В няколко предишни постинга бях написал няколко много. . . "расистки" мнения за Кайн и расата му, време е да го реабилитирам, защото кайновците не бяха добре представени до сега в този блог.
Вчера видях един плакат реклама на партийно издание свързано с обезсмислената дума "бизнес" и архаизма "икономика", който в неестествено голям размер за сравнение с другите билбордове показваше муцуната на бате бойко и имаше лозунг, който запомних. Гласеше, "Българинът, най-големия капитал на икономиката". Политическите девизи са банални за повечето хора, но аз тук виждам нещо лично. Вече е напълно приемливо една част от хората да се третират като висши, тоест тези свързани с политиката, докато другите, които не са, само да смятат за задължение да възхваляват висшата каста. Икономиката на България не произвежда нищо ценно, но това не е проблем, важното е да си партиец и това е върха на икономическото развитие, потенциал и успех. Явно тази система няма да продължи дълго, все пак тези размисли в стил "Джордж Оруел" бяха разпръснати от една неочаквана връзка с Кайн. Така и нямах до сега отговор на въпроса, "какво Кайн и потомството му са правели тук за 4789 години?" От 0121АМ до 4900АМ сравнено с новото време се събират 7183,5 наши години. Просто страшно много време, в което нищо не се случва, нищо не се прави от цяла една раса. Точно гледайки идиотския билборд намерих отговор на този въпрос. Така както нашата икономика (извинете за архаизма), Нищо ценно и смислено не произвежда, а съществува, за да задоволява шайка мутри и ченгета. Така и цивилизацията на Кайн е била напълно умишлено направено безплодна и непродуктивна. Едва сега осъзнавам, че Кайн и потомството му в Битие 4 бяха изгонени от Божието лице с условие, че ще получат изкупление след "седмократно". Това е неточно преведено, става на въпрос за изкуплението на греха на Кайн, като не става ясно за какво точно се говори дали за раждането на Исаак през 2100Ам кратна на седем или за самия край на времето през 7000АМ. Ако е второто се получава интересна констатация, защото излиза, че нашия свят трябва да продължи до 7000АМ година, а не както предвидих до 6000АМ. Но това ще се доразгледа друг път. Защото седмия след Кайн, Ламех получи обещание за изкупление на света му записано в превода като "седемдесет пъти по седем наказание" . Което значи само, че през 4900АМ ще бъде посетена от Словото Божие за първи път от ситите. Сега като се замисля, може би и през 4200АМ на нашата планета да е имало посещение от Христос и това да значи, че Кайн е получил изкупление. Кайн е наследника приемник на Адам, а Сит е заместника на Кайн, но не и на Адам. Едва ли Христос е оставил планетата 700 години без вест за Изкуплението. 4200АМ е 80 г след голгота, а Кайн е роден 80 г след "Адамовата Голгота".
Все пак тук почнах да пиша за друго, Наказанието на Кайн бе да чака изкуплението си, което щеше да се извърши на съвсем друго място. Именно расата на Кайн бе истинската човешка раса, Ситите от Библията бяха само изпълнители на Изкуплението и Словото, те бяха временно решение, а не цел. Така подобно на политиците у нас и Кайн бе от тези, които нищо не вършеха за себе си, а само чакаха друг да работи за тях. Някои хора може да изглеждат страшно заети и да пъшкат, не значи, че те вършат нещо полезно. Кайнците просто трябваше да чакат, проклятието за земята се отнася за сега. "Тръните и бодилите", раждани от земята за Кайн означават, че Словото ще се сее и жъне от други, а Кайнците ще служат само на трънения венец и "бодила", дървото на кръста. През цялото време до 4900АМ или може би до 4200АМ кайнците чакаха да се извърши жетвата на духовния Хляб. Чакащия човек не е човека наказан с работа, не и богаташа. Нищо в живота им през тези години не трябваше да ги отклонява от чакащото им положение. Те не бяха затрупани с работа, нито бяха затънали в охолство. И понеже все още вярвам в забраната за земеделие по времето на чакането то единствения вариант за това се състои планетата да е покрита плътно с океан и нито едно парче камък да не се подава над водата, а само не много дебел слой лед да служи за място на пребиване на кайнците. Но това не значи, че въздуха е бил студен, водата е била ледена, но чудотворно или не толкова въздуха е бил топъл, чакащия не трябва да бъде отклонявам от чакането си с големи проблеми, а студа е точно такъв проблем. Подобно на ескимоси древните са седели с по цял ден над дупки в леда ловейки риба и тюлени. За нашите разбирания са живели оскъдно, но не и мизерно. Друг важен елемент, кайнците са живеели дълго, много по-дълго дори от Метусаил. На планетата е имало условия за това, а и Бог е направил помогнал тези седем поколения споменати в Битие 4 да продължат поне до Исаак, ако не дори и до Давид. Със сигурност не са живеели кратък и болнав живот, това не е живота на чакащия човек както бях писал, живели са много дълго и не са били тормозени с болести. Не са били ниски или неестетично изглеждащи, сега някои от дивите племена изглеждат лошо, но това е следствие на начина им на живот. Също и не са били депресирани и склонни към самоубийства, нито са имали разбира се някакви кой знае какви забавления.
Просто целия им живот се е състоял в това да стоят до дупките в леда с въдица или харпун, да поглеждат към беззвездното небе, където другите планети са се подреждали в непонятни фигури, в очакване изпълнение на изкуплението.
genesis, old testament
Sunday, January 24, 2010
Слънцето и луната в Исус Навин 13:12-14
Saturday, January 23, 2010
Доизясняване на хронологията в 1Самуил 17:54-57
Friday, January 22, 2010
И Левит олеква с две глави, но за сега само толкова
Thursday, January 21, 2010
Евангелие от Илай
Wednesday, January 20, 2010
Отново поява на Лутер в Средната земя
Tuesday, January 19, 2010
Корекция на номерата на дните на празниците
Monday, January 18, 2010
Романтика и романтизъм
Sunday, January 17, 2010
В търсене на логичен завършек на петокнижието
Thursday, January 14, 2010
Саурон и Витгенщайн в Акалабет
Wednesday, January 13, 2010
Кодът Нарния
Monday, January 11, 2010
Алтернативно датиране на втората епоха, Съдии
Sunday, January 10, 2010
Преход на време и смисъл между Съдии и 1Самуил
Преход на време и смисъл между Съдии и 1Самуил
Диапазон на търсене - Search range
Това е всичко останало от Библията ми като Божие Слово. Наистина написано от ситите. Не са разгледани псалмите, а те са едни от най важните, защото това са вярвам директните думи на самия Христос. Но така или иначе за сега ми е трудно да разделя кое е наистина от него и кое преписано от НЗ или измислено в последствие.
За сега ще направя само връзката между Съдии и 1Самил. Както се вижда в таблицата след смъртта на Самсон книгата Съдии свършва, тоест диапазона глави 17-21 са измишльотини. Няма преселване на Дановото племе, изтребване на вениаминците поради перверзии тип содом и гомора. Тези истории не се вписват във времевата рамка, нямат отношение към живота на планетата на ситите и висят изкуствено на края на книгата. Прехода към 1 Самуил започва със ненужно описание на някакви измислени грехове, чудотворно зачеване и неуместно натрапване на личността на Самуил, прекалено много ненужни лични моменти в диапазона на глави 1-3. От своя страна 4-та глава започва със логичното указване на време и започване на война с филистимците, събитие със сакрален характер за времето като предварително начертан график на съществуване. А отделянето на подрастващо дете от майката и семейната среда е ненужна грубост и антибилейска практика от нашия всят, не от този на Библията. Последните глави на 1Самуил от 27 до края са неуместни също, книгата трябва да завърши в края на гл.26 където Саул и Давид се помиряват, реален драматизъм за проблемите на двама мъже на Бога със специфична мисия в света на Словото. следващите описания за врачката в Ендор е 100% измислица в нашия свят, не на този в Библията. А отиването на война на Давид срещу Саул е върха на абсурда и атеистична подигравка, Господ да ги порицае тези оръфляци, всъщност аз мога да съм им благодарен, добро гориво за моята печка :-). Финала на книгата със самоубийство е пълна нелепост, Божия човек не би направил това, Саул е загинал геройски, без да се съобщават подробности. Никакви врачки и самоубийства не са необходими.
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0
Така е оформен Диапазон на търсене - Search range в пробрамата The Word, СЗ чувствително е олекнал, а НЗ е подсилен със цели две книги допълнително, Палмите и Песен на песните.
Genesis - Deuteronomy
"Josh 1:1 - Josh 19:51"
"Josh 21:43 - Josh 21:45"
"Josh 24:29 - Josh 24:33"
"Judges 1:1 - Judges 16:31"
Ruth
"1Samuel 4:1 - 1Samuel 26:25"
"2Samuel 2:1 - 2Samuel 18:33"
Psalms
Song of Solomon
Matthew - Revelation
- - - -
Следва и разглеждане на 2Самуил последната книга на СЗ, Откровение е преходна книга и не се отнася към декалога на СЗ.
old testament, time
Връзката на 1 и 2 Самуилови книги
Както изясних в предния пост 1Самуил свършва със помиряването на Саул и Давид. Следващите събития са неуместни. Давид не би се усъмнил в „сърцето си“, че ще бъде нападнат от Саул а външно да показва примиряване както е в глава 26, това би го поставило като лицемер, каквато е истинската цел на идиотите добавили глава 27. Следва отиване при враговете чужденци върха на глупостта и идиотщината, как ли едва преди няколко дена го забелязах, направо ме е срам да се появя на улицата. Дори и богоизбрания не е всезнаещ. Следва злорадото изобразяване на Давид като разбойник и касапин на селяни. Забележете наглостта на идиотите, вече никакви събития не касаят вярата, целта на всяко написано нещо е да се окаля с погнусата на греха Христовия предтеча. Книгата е за Самуил и Саул Давид като индивид е рано да бъде изявяван и представян като служител. Злепоставянето продължава с включване в поредната война срещу народа, просто нямам думи за абсурдността простотията обзела и помрачила фалшификаторите. Сюблимния момент като чели е врачката от Ендор, този инцидент като чели замазва цялата същност на самата книга като Слово Божие! В гл. 29 имаме неуместните интриги в армията на врага. Явно измекяра писал глупостите е бил някой придворен опитващ се да се покаже като специалист по военни въпроси, но е очевидно че е някакъв средно статистически интригант. В глава 30 се случва нещо интересно, появяват се амаличаните, като чели това което беше направил Саул по заповед на Самуил трябва да ни се напомни като вярно чрез метода на лъжливо отрицание. Например лесно се разпознава измамника и крадеца когато той каже, че е атеист или еволюционист. В следващите описания за разбойнически практики при избиването на амаличаните отново намираме гения на придворни интригант. За самоубийството на Саул и изгарянето на костите му може да се примирим като с безсмисленото спамене.
Интересен е и прехода към 1Самуил, върха на излагацията и не професионализма на измекярите е в фразата за любовта на жените и тази на Йонатан. Тия смешковци наистина прекаляват. С глупостите си. Логичното начало на 2Самуил е във втора глава, именно така трябва да започне последната книга на СЗ, със издигането на Давид, не със самоубийства и погребална песен с мръснишки мотив.
Краят на книгата и на СЗ е със стиха в 17:33
33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Ето какво заключва цялата Библия в първата и третина, не следващите безсмислици в пасажа глави 17-24. И аз мисля да не се мъча да се дразня със описание на следващите пасажи, скръбта по Давидовия Син е нещо сакрално и драматично, което всеки вярващ трябва да приеме като нещо лично както и Давид го е приел, въпреки че Авесалом не е негов роден син и дори се опита го убие и да унищожи народа. old testament, time
Thursday, January 7, 2010
Личния елемент в образите и героите на Хобита
Личния елемент в образите и героите на Хобита
Въпроса за източника на вдъхновение за събития и образи в най великата книга на литературата The Hobbit, е от голямо значение не само за правилното разбиране на смисъла на повествованието, но в това произведение са разкрити и идеите на автора за; литература, история, политика и религия. Които идеи не трябва да се подминават като маловажни, но вярвам са израз и на Божията воля за правилното възприемане на реалността. Те не са новост или някаква тайна известна само на определен кръг посветени. Това са вечните закони на вселената заложени от Господ още от преди сътворението.
В Хобита нито веднъж не се споменава за пари, плащане или покупко-продажби на нещо си, но ви уверявам книгата е писана именно за пари :-). Да правилно се изразявам, "каквото и да ви говорят да знаете че става на въпрос за ПАРИ", и дори хобита не е изключение от това правило. Но първо да започна с героите.
Както споменах джуджетата са преобраз на викторианските поети изучавани задължително от англичаните по онова време. А използването на такъв особен персонаж е вдъхновено от известния Александър Поуп, католик като Толкин, който е бил под 150см. без да е известно да е имал някакво заболяване, просто е бил нисък. Той е вложил голяма част от парите си и времето си, в строеж на някакво "грото", близо до Лондон, и митичните герои на Толкин обитават подземия, за чиито строеж са отделили много време. Защо именно Поуп е използвам за визуална представа на литературите? Причината е в съпругата Едит Брат, която е харесвала едно негово много романтично и сантиментално стихотворение.
Едит има и друго изявяване в книгата като събития от личния живот са пренесени в "Средната Земя". Именно на нея е посветен образа на Гандалф, вълшебник с островърха шапка, което изглежда странно, но така Толкин и е правил джентълменски комплимент, които да е пуритански, а не като съвременните фройдистки глупости, един християнин не би трябвало да употребява думи от вида; "зайче", "маце", "захарче" и подобни перверзии към жена, която все още не е негова съпруга. Още с появата си вълшебника доста самонадеяно решава, че именно Билбо е този който трябва да тръгне на пътешествие и да бъде разбойник. Това доста агресивно на пръв поглед предложение показва кой е стимулирал Толкин да се подготви и да кандидатства за преподавателска длъжност след завършване. "Разбойничеството" се изразява в старателно изучаване на авторите на литература, Едит е убедена, че Джон може да "окраде" произведенията им. Приключението е именно това, Толкин и брат му получават фермата с помощта на роднини, която е образ на "графството", но Джон решава с помощта на добрия вълшебник или "уизард", мъдрец на английски да тръгне на приключение и да остави по малкия си брат да стои във фермата и да се справя сам. Джон е бил много загрижен за Хилари, той не помни баща си и когато и майката умира Хилари е още малък, така Джон се е чувствал длъжен да се грижи за него. Били са много близки и са решили да започнат да развиват фермата за праскови, но благодарение на Едит, Джон се отдава на литература и преподаване. Когато започва да пише Хобита, вече е окончателно решен да не се връща, а да остави всичко на Хилари. Така Билбо е митичен образ на неговото "скрито АЗ", Джон е един градинар като Билбо пратен от добър уизард на приключение, заедно с тайфа джуджета.
Трите трола с английски имена са преподавателите му в училище, които са го тормозели, но Едит му помага и в това приключение. За произхода на пръстена с магически възможности в Хобита той е намерен в подземията на орките държан от отвратително същество, което в първоначалния вариант на книгата доброволно дава на Билбо пръстена. Тази ситуация отразява златния пръстен носен в древността от католическите монаси и свещеници. Както изясних това е вдъхновено от притчата за блудния син, които се връща при баща си и получава златен пръстен, в оригинала на гръцки не е пръстен, но това е разглеждано другаде. Такива пръстени се носят и от преподавателите в Оксфорд или са били носени. Така оригиналния вариант на книгата отразява получаването на преподавателска длъжност от голума, образ на старите преподаватели в университета. А орките в тунелите са студенти, които искат да изядат древната литература, но само с помощта на уизарда те са спасени.
Образа на Беорн, които се превръща в мечка и е раздразнителен, като Гандалф се страхува от него съчетава чертите на наставника католическия свещеник, Francis Xavier Morgan, които се е грижел за братята и болната им майка, когато приемат католицизма. Едит е помогнала на Толкин да представи "джуджетата" на наставника си подобно на Гандалф. Приключението с паяците в Мраколес отразява личните изживявания, когато като дете е бил ухапан от тарантула. В образа на дракона и другите събития след царството на Елфите съм описвал личния елемент в няколко поста. За връщането от битката на петте армии, които също споменах че са свързани с България, става заедно с Гандалф, напомняне за едно от многото посещения във фермата на брат му. Едно от последните посещения на Гандалф заедно с Балин вероятно отразява начина, по който Хилари се е запознал с съпругата си, вероятно Едит ги е запознала, но това ще се разгледа допълнително.
А сега да си продължа "паричния" въпрос от началото. Джон е написал тази книга именно заради пари, тя е била придружена от някое скромно украшение подарено на Едит, но книгата доказва, че то е само малка част от несметните съкровищата на Смог. Вероятно с книгата е искал да си спести разходите по бъдещи покупки на бижута. Happy End
Днес трябваше да описвам и коригирам 1 и 2 Самуил, но това описание вярвам е не по маловажно.
Poetry, Tolkien, history
Wednesday, January 6, 2010
Коментари и сравнения на Исус Навин 20-24 глави
Коментари и сравнения на Исус Навин 20-24 глави
Книгата Исус Навин има един логичен завършек в края на глава 19. Където Земята е завладяна и разпределена според целта на пътуването и заповедите на Бог предадени на Моисей. От глава 20 започват описания за някакви странни събрания и решения, без особен смисъл за целта на книгата, да се опише не живота в самата земя, а нейното завладяване и разпределение. Тук ще дам моето мнение за пасажа след разпределението от глава 20.
Глава 20
"Прибежищни градове" в кратката глава 20 имаме описание на специални градове, в които да се бяга от някакви странни убийства. В този текст виждам следните проблеми;
1. Самия начин на описване на убийството е неуместно направено в нашия всят, а не в този на ситите. Убийството си е убийство и то не може да се разглежда като направено от омраза и без омраза, важното е самото дело на греха, а не настроението и преживяванията на грешника. Ако човек е в добро настроение и убие някого това е същото дело, както ако е в лошо настроение и извърши същото дело. Такова разделение на делата според някаква си ситуация на преживяване е начин за манипулиране на обществото от страна на обсебилите властта.
2. По времето на Иесус няма такова нещо прибежищен град
3. Повторението на глави 20 и 21 с Числа 35 показва, че явно в и петокнижието са вмъквани пасажи.
Глава 21
Разделянето на цели градове на левитите също е нелогично, защото левитите живееха заедно със другите племена, а не обособени в анклави както е в гл.21. Те имаха жилище, но не и ниви и стада, фактически те работеха на нивите и пасищата на други и за това получаваха десятък, не защото десятъка бе данъка, а защото той бе заплата за работата, която вършеха. В пасажа на ст.43-45 може би е измъкнат от края на текста свършващ в гл.19, звучи логично като край на книгата.
Глава 22
Имитацията на олтар от другата страна на Йордан е странна и може би нелогична, поне няма никаква връзка със целите на завземането на земята.
Глава 23
Не мисля че Исус Навиев има властта да свиква събрания и да се изявява като началник, той бе само главнокомандуващ военните действия, а не цар и началник. Със сигурност не и имал правото да говори от името на Господ или дори Моисей.
Глава 24
Вероятно само пасажа в ст.29-32 са отделени от края на гл.19 където е наистина завършването на книгата с описания на погребването на Исус Навин и Йосиф. Останалата част описва ненужни повторения от петокнижието. Сега виждам че връзката на Йосиф и Исус Навин е по важна от колкото изглежда, ще се разгледа по специално.
За сега това са само предварителни мнения за пасажа, има необходимост от още обяснения и изяснявания, но за сега само толкова съм намерил.
old testament -- - - -
Monday, January 4, 2010
За последните глави в 1 и 2 Самуил
За последните глави в 1 и 2 Самуил
Подобни мнения вероятно са противоречиви и спорни, но в момента сериозно разгледах двете книги на Самуил и нещо ме смути в последните им глави. Миналия месец отрязах Съдии от глава 17 до 21, веднага след Самсон се разказват няколко безсмислени истории, които са в разрез с хронологията, освен това 16-та глава завършва със последния период за Самсоновото съдийство, което му се признава и след смъртта.
Сега поразгледах и 1 Самуил и нещо не ми хареса пасажа от 26 - 31 глави. 26-тата глава свършва с пророческото примиряване на Саул и Давид, логическия край на Сауловото царстване. В Деяния нищо не се казва Саул да е бил наказан от филистимците, а че просто е бил цар 40 години и Давид като негов зет бе осиновен и следователно напълно достоен да заеме позицията на наследник. Драматичната връзка на Йонатан и Давид е белег именно за предаване на царската наследствени права на Давид. Именно така се и разбира смисъла на ролята на юдеите и вениаминците. Нямаше нужда да се убиват потомците на Саул му за да може Давид да се възцари, с тези пасажи дори излиза, че Давид е станал цар само поради смъртта на истинския цар Саул. В действителност и двамата бяха помазани с различна цел и дори бяха нещо доста различно от сегашното разбиране за цар. Повече доводи ще се търсят и в бъдеще.
Във 2 Самуил също намирам проблеми в последните пасажи, глави 19 - 24. Историята с Вихриевия син Семей нещо никак не пасва на цялата случка и драматизма на победата над собствения си осиновен любим син. А смъртта на Сауловите потомци, убиването на други великани, дали братя, дали синове на Голиат, песента, описанието на Давидовите "силни", и най вече абсурда с преброяването въобще не са истории за Завета, а съмнителни морализаторски измислици от нашия свят. Логичния завършек на СЗ и прехода към междинната книга на Откровение в края на 18-та глава, където Давид плаче за Сина си Авесалом. Това е завършека на СЗ, странен начин за предричане на смъртта на Месията, Давидовия син. За когато всички вярващи в света на ситите ще плачат като за свое дете. Добавката за да станат пасажите по „кайновски“ са крайно неадекватни и излишни.
Обяснения за смисъла на добавките ще се разглежда допълнително, без тези пасажи се открива повече смисъл в текста.
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdC1KeDZKTlAxRGV3UURjTHAzS0VXaGc&hl=en
old testament
Sunday, January 3, 2010
Периодите на трите поколения по 14 предци в Матея
Периодите на трите поколения по 14 предци в Матея
В родословието на Христос в Матея са споменати три родословия по 14 предци, които са три периода по продължителност както е показано в таблицата най отдолу;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdDJVb1dnQzRWMDBaWFN5c0owNFpkM2c&hl=en
Тези периоди отговарят в обратен ред на сроковете между Заветите. Това са първите периоди в обратен ред, които намирам. Между завършването на първия Храм и смъртта на Йоан има точно 1000 г., колкото между раждането на Авраам и убиването на Голиат от Давид (2000-3000АМ). Йоан символизира „нулевата жертва“ която се е правила по случай завършването на строежа, на рождения ден на Моисей (3120-4120АМ). Христос е първата жертва във вече готовия Храм на следващата година. Втория период от 620г. Е между Завета на Синай и завършването на строежа (2500-3120АМ). Втората група от 14 предци започва със смъртта на Голиат до завършването на втория Храм (3000-3620АМ) В Mатея е споменато като "Бабел преместване", няма никакво преселение и прочее глупости. Последния период в обратен ред е между Авраам и Синай, 500г. (2000-2500АМ). А третото родословие от 14 предци е между построяването на втория Храм или "Бабел преместване" до годината на смъртта на Йоан 4120 когато Иесус е вече Син На Давид и Син на Авраам пълнолетен на 20г.
Друго странно откритие от днес е че намерих числото 144 на 2 много странни места. Показани са на таблицата на първата ера;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdHBNOXdxelpINGZuSkx3Z0ZVdUdaUEE&hl=en
От раждането на Йаков до Синай има 288 години 2*144. А от раждането на Ной до Синай има 1444 години.
Time, new testament, old testament
Saturday, January 2, 2010
Истинските корени на юлианския и лунния календар
Истинските корени на юлианския и лунния календар
На днешния първи ден на григорианския календар е подходящо да се даде обобщаващо значение на няколко астрономически събития използвани в миналото. Най напред ще се опитам да дам гласа си за сегашния, наричан "григориански". Единствения смисъл от календара е да се даде период и метод, за да се постави годината в срок най близо и точно до обиколката на земята около слънцето. С тази задача се справя най добре сегашния календар, всички останали и по специално лунния и юлианския се основават на погрешни изчисления и натъкмена астрономия, а други като "старобългарския" и "календар на маите" са политически анти християнски измислици от миналия век, с тях въобще не заслужава да се занимава човек. Основата на „лунния“ и „юлианския“ са явяват натъкмени изчисления на уточнения от Нютон „Цикъл на Саурос“, които е приеман преди него за почти 19г., като са се натъкмявали сметките за по голям период. Едва Нютон е успял да изчисли правилно периода му от 18г., 11д. и 8ч. В миналото предсказания за лунни затъмнения са се правели с неточност от няколко часа, което е било приемливо, но след няколко периода вече грешката е ставала в повече от денонощие и се е налагали натъкмявания на сметките. След няколко по 19г. малко хора са си спомняли фазите за да видят, че са баламосвани.
Както изясних това е периода от раждането на Христос през 4100АМ, на 17-03, когато се добави цикъла се получава датата 00-04-4118АМ. Това е датата, на която се е родил и Моисей през 2420АМ и до Христовото кръщение има 1698г., когато започва неговото служение и след две години, 4120АМ на тази дата е бил убит Йоан кръстител. Получават се 1700г. от раждането на първия освободител Моисей до смъртта на Йоан. Изграждането на календар на тази основа е безсмислено, освен за да се направи подарък на bogoizbrania, труда на безброй поколения има смисъл само за да получа още един повод да посоча напразните усилия на хора не познаващи Писанията.
Другото астрономическо събитие, което има смисъл само в Писанията, а не в сегашния живот, е откритото от мен на 27-ми смисъла на продължителността на сегашната "тропическа година". С това се надявам всеки вярващ да осъзнае окултния и анти християнски характер на всички календари противопоставящи се на сегашния официален. Календара трябва да е за удобство на стопанската дейност, не да служи за измислени астрономически сметки и за фалшифициране на хронология.
Time, history
Friday, January 1, 2010
Датиране на книгата Рут и таблица на родословието в Матея
Датиране на книгата Рут и таблица на родословието в Матея
Книгата Рут започва с раждането на Фарес. Това става в годината на смъртта на Исаак-2280АМ, но след него, а не преди това, това ще се изясни другаде. Следват 6 поколения споменавани само хронологично за да стигнем до номер 11 Вооз един от главните герои в книгата Рут, най женската СЗ книга. Както изясних Вооз сина на Рахав, която не е блудница, а оставена или разведена е роден от баща Йерихонец още преди неговото унищожаване. Като вярвам това става в знаменателната година 2500АМ, когато закона е даден на планината Синай, 41 години преди разрухата на града. Така Вооз е осиновен от Салмон, номер 10 в родословието на вярата вероятно символ на Закона, който очевидно е роден след него в пустинята. Подобна символика не бива да ни плаши, 11 е символ на човешкото представяне на Христос, а 10 е Закона, който духовно следва Месията. Вооз бе единствената възможност за Рут да се ожени за израелтянин, защото докато Моисей прокле народа на моавските полета да не свързват с моавки, стените на Йерихон все още стояха и имаха силата да спрат проклятието на Божия приятел, но не за дълго. Следва раждането на Овид, които по всяка вероятност е нефилим през 2620, като преди това Наоми със семейството си отиват да живеят в моавската земя където синовете и неподходящо се женят за моавки, довело до смъртта им като бездетни. Това става през 2580 и отговаря по линията на 500 години преди началото на строежа на Храма в Йерусалим, след 20г. През 2600 Наоми се завръща довеждайки Рут моавката вдовица във Витлеем, и тогава след като Вооз я взима за жена, но не като съпруга през 2620АМ се ражда Овид, 500г. Преди построяването на Храма. Следва Йесей през 2800АМ, и Давид през 2880АМ.
На този линк могат да се съпоставят кръговете на хронологията;
http://picasaweb.google.com/lh/photo/OAp88P1ogFS6ijjFUngaSg?feat=directlink
А тук е и самата таблица;
http://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdDJVb1dnQzRWMDBaWFN5c0owNFpkM2c&hl=en
old testament, time