В миналото меленето на жито е ставало според съвременната интерпретация в две кръгли плочи от камък, горната се е въртяла и при триенето се е смилало житото. Това е логичната, но според мен неправилната интерпретация на мелене на зърно.
Правилната я намерих днес в маршрутката, имаше нещо разбито на задното окачване, шофьора караше като откачен и съответно получих видение за съвременните мелници на зърно, въртящ се цилиндър с няколко стоманени топчета, в които смляното брашно се изхвърля някъде на края през дупки във формата на сито.
Древния начин е бил подобен на софийска маршрутка като принцип. В глинено корито с ексцентрична елипсовидна форма, подобно на орбитата на земята се е слагал объл камък, възможно най твърдия който може да се намери. Коритото подобно на лодка се е залюлявало, главното изискване е да е симетрично по дългата си ос. Кръглия камък е започвал да се върти по елипсовидна траектория от клатенето, жената е започвала да сипва в центъра зърното с другата си ръка, зърната са подскачали и когато през тях е минавал кръглия камък ги е смилал. Вибрацията и клатенето е изхвърляло на страни не смлените частици зърно докато камъка не ги е смилал на жито. В средата брашното се е аерирало за да се замеси по добре за хляба. Тази метод на мелене е позволявал да се съхранява зърното и бързо да се смели брашно, а не както днес да престоява брашното и да мухлясва и се овлажнява ненужно.
Символизма е многопосочен, въртенето на земята е обработвало житото за хляба, а съда е имал лодковидна форма. Лодката е първото място, където апостолите се поклониха на Иесус. Могат да се извадят и още символи от този прост домакински уред, но за сега ще се огранича за допълнително размишление.
Ето и едно модерно изобретение на този принцип, може би и в миналото е имало помпи подобни на тези.
No comments:
Post a Comment