26.10 22:31 - Спомних си за Амалика, плаках за Саула

Думите на пророк Самуил към цар Саул в 1Цр.15 изглеждат повече от странно. След повече от 300 г. Бог чрез пророк Самуил нарежда изтребването на Амаличаните поради тяхното нападение срещу народа при планините на Синай. Амаличаните са племе между едомците и по някаква начин са взели господстващо положение не само в страната си но и далече на юг в Синайските планини. Както казах и както се потвърждава от случаите в които имаме споменаване на земята на амаличаните, Едом е региона около днешния град Ейлат, обхващал е не само най южната част на днешен Израел, но и големи области в съседство от днешните територии на Египет и Йордания. Това нагло племе разбира, че израелтяните са съгрешили и решава да се възползва от временната немилост в която народа е изпаднал и за това напада стана, предполагам са разузнали и че Моисей е на планината с най близките си хора и макар и многоброен народа ще е лесна жертва. Все пак Моисей успява да помогне на беззащитините хора и чрез молитвата си народа е спасен от унищожение. Ситуацията е толкова лоша за хората, че те живеят не само поради Моисей, но и враговете им могат безнаказано да съществуват. Важно е да се погледне кога Бог си спомня за амаличаните, когато в Израел има цар. Наистина връзката не е много ясна, но до тогава хората не са нападали чужди страни, тази война е първата на чужда територия и тя определено е свързана с позицията на царя. Именно сега бе момента да се раздава правосъдие по света, когато бе избран цар, а не когато хората бяха оставени на земята без права в духовния свят. Това все пак не е всичко, както бях описвал Вавилон и Едом ще изиграят важна роля в бъдещия план на изкуплението. Град Вавилон можеше да се развие само ако в него се населеха големи групи от региона ма Мидия, например предците на Дарий мидянина нямаше да дойдат в града ако земята бе владяна от амаличаните. Така Саул не само освободи Едом от тиранията на тоталитаризма, но и стимулира развитието на южните страни и племената на голямата територия на Мидия, сега Саудитска арабия. Но и това не е всичко, да цитирам тв-рекламите, интересно е защо Самуил така се разгневява за овцете и кравите. За царя е ясно оставяйки го жив, Саул искаше да демонстрира ниво и превъзходство, той бе цар само от няколко години. Агаг бе убит лично от пророка, така грешката на царя изпъква по неприятно и се демонстрира на кого са врагове тираните, на Словото на Бога, не на човеците. Овцете и кравите бяха особен проблем за пророка, тяхното унищожение означаваше символично унищожаване на делата им и душите им, амаличаните бяха затрити от земята не само като личности и философия. Овцата символизира душата на човека кравите са служението на Бога. От там идва култа към кравите, те са "свещенниците" на човека. Все пак най важното в случая е защо пророка плака за царя? Цар бе избран за да замести лошото представяне на пророческите ученици, той също се представи зле в 15 глава, защо само за него пророка плака, защо например нямаше плач за Давид, когато бе изгонен от Ерусалим? За Давид само Йонатан плака, в малко неясен текст, докато Саул бе оплакван и от пророка и от народа и от Давид. Нещата вярвам стоят така, Давид бе предтеча на Иесус Месията, но бе цар заместител. Израелевия народ, не само древния, но и днешните Израелтяни, вярващите трябва да имат цар вениаминец, а не юдеин. Иесус бе юдеиски цар, но цар над израелтяните трябваше да е Словото, което е представено чрез вениаминовото племе. Не случайно Давид постави столицата в Ерусалим, не само защото там бе хълма Мория, а защото той и династията му трябваше да заместят властта на Саул. Не случайно Павел е вениаминец, и "апостола на езичниците" и се казваше Савел, гръцкото на Саул, но стана Павел така повтори живота на Саул. Иесус подобно на Давид замести спасителната роля, която бе за Светия Дух. Символизма е много сложен и предполагам ще обърка много хора, но ще се опитам да съм последователен. Йосиф бе избран за наследник от Израел, чрез осиновяването на децата му Йосиф остана без потомци, така се символизира възнесението на Иесус и мястото му трябваше да поемат вениаминците, на тяхна територия бяха Йерихон, Ерусалим и Мория, на тяхна територия бе шатъра за срещане. Саул опропасти тяхната роля, но така се изпълни древни план, "Юда се въздигна" за да може Иесус да замести наказанието на греховете не само лично за човека, но и духовните сили. След възнесението Му, дойде Светия Дух и вече той е нашия Господар, символично представен от Савел-Павел. За се върна на плача за Саул, пророка плачеше не само за човека, но и за Словото чиято власт се изгуби от Израел временно. Давид бе цар само на народа, не личен цар както е днес Духа.