07.12 23:13 - Голдбери и Том Бомбандил загадката на средната земя

Днес мнозина отбелязват деня на Библията, но в моя блог всеки ден е Библейски ден, а днешния е ден на Толкин. За начало ето няколко българоезични линка за тази интересна двойка; http://lotrfans.7.forumer.com/a/_post304.html http://www.gatchev.info/blog/?p=200 http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=lordoftherings&Number=1949117020&page=0&view=collapsed&sb=5 http://en.wikipedia.org/wiki/Tom_Bombadil Както може да очаквате всички са с погрешно мнение. Ще започна с Голдбери, това е единствената жена, която няма драматично фантастични прояви, не се отказва от вечния си елфически живот заради смъртен човек и не се изправя на бойното поле срещу призрачно чудовище, дори не прекрасна кралица, която се бори срещу изкушението на пръстена и помага за унищожаването му. Единственото и вълшебно проявление е, че се е оженила за чудат литературен персонаж и това явно и стига, за това я виждаме все в къщата и градината, не срещу чудовища. Другата важна и пропусната да се спомене от вманиачените Толкинисти особенност е, че след срещата на хобитите, с тази двойка, сюжетната линия се променя коренно. След къщата на Том ги връхлита "могилната твар", типичен хорър елемент, не просто мумия или призрак, познат до тогава. Толкин е отговорен за изобретяването и на една особена порода чудовища-призраци. Могилната твар е не просто образ каращ жените да пищят, а сила идваща от кошмарите на собственото съзнание, материализираща се срещу теб. Тя не е просто страшна и зла като дракона, а е като демон, който може да те мъчи и след смъртта. Предишните трудности на черния конник и върбалан бяха описани като детска игра на криеница и гоненица. Друг важен елемент на промяна в книгата е спирането на хумора със Том, след Могилните ридове идва време на ужаси и война, прекъсвани за малко от срещи с добри герои. Том Бомбандил е тази повратна точка, която променя книгата от детска и забавна, в сериозна, страшна и дълбока алюзия на проблемите в нашия свят, които не са никак по весели. Том просто не е герой, той е края на детските и романтични идеи започнати в Хобита и завършили едва с него. Както автора сам казва, Том е загадка, но не и за богоизбрания :-), Начина по който говори и се държи е като с деца, а героя няма такива. Явно Толкин си е играл с децата, на хобити и ми е говорил по специфичния поетичен начин както говори Том. Хобита е била написана специално за децата му, но явно не е успял да включи Том в нея при издаването. Също съм убеден, че единственото мило име на жена, което няма героични мотиви, Голдбери, звучи малко еврейско на български, но значи „златното плодче“ е начина, по който е наричал жена си. Толкин оставя къщата на Том, за да продължат хобитите без "семеиството му", в страната на митовете населена с; орки, могилни твари и голуми. Заключение; Том е края на детските игри и навлизане на Толкинологията в дълбоките и страшни води на мистицизма и борбата със злото вътре в човека и вътре в обществото. Мистицизма може би странно средство за подобряване на света, но съм убеден ефекта му е по голям от мнозина проповеди на мир и депресарски натурализъм.