20.11 21:03 - Прошка за пророчеството

( αφητ* ) се среща точно в 10-11 стиха и се превежда прошка. При разглеждане на думата се вижда, че тя е много подобна на ( προφητ* ) думата за пророчество, тоест прошката е обратната на пророчеството. Има някои идеи, за това какво е пророчество и едната е че пророчеството не е предричане а водителство, което разбира се не е така защото в Библията водачите на народа и обществото бяха старейшините и семейството. Думите пророчество и прошка са с духовен смисъл, пророкуването е даване или натоварване от духа, а прошката е освобождаване на зло в духа. Малко сложно, но ако се разгледат пророците ще се види че делото им бе да натоварят хората с духовни задачи и цели, докато беззаконията и се прощаваха според жертвите в Петокнижието. Не случайно пророческите книги са накрая на СЗ, дори Откровение е изтикана в самия край на Библията, а тя е преходна книга между СЗ и НЗ. Само да отбележа, аз не претендирам като богоизбран да съм пророк, това което разбирам е нещо което винаги го е имало в Книгата просто човек трябва да го намери и прочете. Ето защо днес не може да има пророци, няма какво да се добави към Словото, каквото и да се прави свръхестествено е вид взаимоотношение със Светия Дух. Пророка е като апостола, изцяло юдейска длъжност нямаща нищо общо с функция в нашия свят или църкви. Други думи за прошка; ( στραφητε ) Мт.18:3 обръщане като деца, ( επιστραφητω ) Мт.10:13 щафетата на мира ще се върне обратно, ( αφητε ). Йн.16:23 е "оставите" Иесус за апостолите, 1Пт.2:25 ( επεστραφητε ) "върнали се овце" или по скоро събрани след разпръсване, ( αναστραφητε ) 1Пт.1:17 прекарвате време или изкарвате. ( αφιενταια αφεωνταιτσβ ) вече са простени. ( αφηκεν, αφιησιν, αφετε, αφωμεν, αφες, αφησω, αφιημι, αφετε ) това са думите в Йоан; за оставям, допускам, разрешавам, подобни са и в другите места. Този смисъл на оставяне е в значение на отделяне, малко е странно дали можеш да отделиш делото на някого от него самия, но виждаме, че в Евангелията на това е отделено доста място. Кратко заключение, за Библията прошката е юдейско или духовно понятие, антипод на пророчеството което е добавяне на от Духа към Словото на Бога, а прошката е отделяне на лошите дела. "амартията" от юдейна, личността носеща Словото. Има ли смисъл прошката днес? вероятно да, осмислянето и е от значение за приемане на прошката или изкуплението на Иесус за "амартията" ни. Няма обаче смисъл да си прощаваме, на мен непрекъснато ми прощават за това че посочвам греховете на хората, започвам да се плаша дали тези хора осмислят значението на думата. Все пак вярвам че могат разберат Мт.18:21, там се говори за прошката на Петър, не за някаква братска непростителност. Неверието на всеки може да бъде простено, ако неверния се покае. Това е стих изясняване на функцията на вярата вътре в нас, колкото и пъти да се провалим ако вътрешно се обърнем от неверието, канарата на която стои Божията еклесия ще ни про