19.11 23:47 - Няма безплатно идоложертвено

Докато размишлявах дали да мина покрай едно заведение, която е по скъп си припомних далечните години на комунистическо възпитание в училище, където някакъв начинаещ комсомолски активист учител бе решил да се прояви и започна да ни изяснява идеята за "идоложервенните" практики в древността. Неговото твърдение бе, че жертвите на идолите в миналото били много по прогресивна форма от християнско-средновековно монашество занимаващо се с благотворителност. Яденето на идоложертвеното била социална система, в която богатите жертвали на идоли, но давали така на бедните да се хранят. Дори започнах да си мисля дали няма наоколо нещо таковa, може би тамплиерите пред "Свети седмочисленници" са техни наследници? Май не, те са поредния боклук добрал се до държавни средства за благотворителност и за всяка раздадена пица лапват поне двадесетина. Издевателски разположили се между сградата на черквата и СДВР и дразнещи посетителите и на двете казионни заведения, те са признак на робската психика на днешния човек. Ще разгледам думата за идол ( ειδωλ* ) и произлизащите идолопоклонство. Среща се в 29 стиха около 35 пъти. В повечето места е неинтересна, защото се споменава само с понятия като наказание и осъждане и няма какво толкова да го разглеждаме освен в книгата Деяния. Там дори е много важна защото има дори писмена заповед да се въздържат хората от неща едно от които е идоложертването. В НЗ няма много забрани, но тези в Дн.15:20,29 явно са от важните, дават се когато се обявява, че правила и множество други разпоредби не би трябвало да се налагат на не юдеи, макар за юдеите тяхното спазване е позволено да се продължи, според моята теория не за дълго. Освен отмяната на дългия списък юдейски разпоредби тези забрани показват нещо много важно, идоложертвеното, кръвта и удавеното както и "порнеата", са все дела не просто на плътта, има и други грехове като например кражба и убийство, които не бяха упоменати тук. Специалния подбор е в потвърждение на моето твърдение че това са дела които вкарват в човека грах от вън. Например кражбата е дело изцяло на пожеланието вътре в човека, докато до изброените не само са с външен произход, но и те въздействат върху кръвта на човека и така не само вкарват грах от вън, нещо заради което са всичките предписания в Петокнижието, но те правят и човека да се разболява в следствие на тези дела. Ето защо в двата стиха се повтаря тази заповед, тя е остатъка на всичко което е било вече премахнато от Христос. В стих 29 накрая има една неправилно преведена фраза, това е повтаряща се забрана за главата за три път ( διατηρουντες εαυτους ευ πραξετε ερρωσθε ) правилния смисъл е, "предпазвайте себе си оставяйки правенето на това". Не само това е важно за вярата, но и за тялото, сигурно за това е трикратното повторение на забраната в писмена форма. Ето и обяснения за всеки конкретен грях; Идоложертвенно, става на въпрос за практика в миналото когато се заколи някое по голямо животно да се събират повечко хора за да не преседява месото, а бързо да се изконсумира, в селото на баба и дядо подобно нещо се практикувало. Хората са се събирали на ядене при заколено прасе. Практиката е нежелателна защото тя води до обвързване не само с идола но и с хора които съгрешаващи с него. Кръв, в Левит 16 и Бт.9 е обяснено защо не трябва да се яде кръв, не е химически отровна, но пак въздейства на здравето и на състоянието на живота в човека. Удавено, това е подобно на горното, кръвта на заколеното животно трябва да се отдели от месото. Прелюбодейство, за това съм писал, тази практика води не само до нарушение на Божия заповед, но тя е и здравословно опасна не само с венерическите болести, а с това че се въздейства на нервната система, от там се рефлектира на кръвоносната и това също уврежда здравето. С риск да попрекаля мисля, че трябва да се даде по съвременно значение на тези заповеди. в смисъл, че промяната на света води и до промяна на начина, по който греха може порази хората и един такъв начин е да се гледат филми и снимки внушаващи прелюбодейство. Това е може би единствения начин днес освен упоменатото в Деяния да ни се вкара грях от вън.