14.12 01:20 - Евангелската вяра

Тук ще разгледам спецификите на вярата в НЗ, която е една и съща във всяка книга, но е различна страница от книгата на Христовата вяра. За Ев.11:1 съм обяснил тук; Вярата в Посланието към Евреите е с може би най "философските" фрази, в това послание най често се разглежда вярата на други, не само в 11-та глава. Стила на описателно разказване от трето лице е наистина странен, като чели автора се разграничава от читателите или е някъде далече. Според мен липсата на автор на посланието показва колективно дело, което е редактирано или композирано от Павел. За това е този странен страничен начин на обръщение тук. Евангелието на Матей има най добре описаните случай на взаимодействието на човешката вяра с околния свят и резултатите на тази вяра или липсата и. Това евангелие разглежда събития около самата вяра. Евангелието от Марка описва вярата като нещо, което е от основна цел за Христос. Вярата тук е съдържанието, с което човек служи на Иесус, тя е вид или начин на взаимоотношение с Него, средство чрез което Христос действа. Евангелието на Лука вярата е поставена на места, в които се говори за самия човек, тук разбираме че наличието или липсата на "пистис"-а, се е превърнала като част от самия човек и неговата личност. Човека не е просто вярващ в това Евангелие, а самата вяра е определяща за неговата същност. В Деяния думата за вяра е употребена пряко за самите хора, тук вече вярата в Христос се е превърнала в "нова" религия. Вече имаме разграничение между юдеите, вярващи в Христос и тези които не вярват. В Римляни вярата е поставена като продължение на Закона и негов завършек или плод. В последните глави имаме и съвети какво не трябва да се получи от вярата дошла чрез Христос. В 1 Коринтяни се разглеждат начините по които вярата е дошла, както виждаме проблемите между хората в тази общност са разгледани детайлно и един от тях е бил как са повярвали. За това Павел разглежда приемането на вярата в това писмо. Във 2 Коринтяни Павел дава своята оценка за вярата на хората там, това не е нещо за пренебрегване, защото той сравнява тяхната вяра със своята и дава съвети как той би постъпил в тяхната ситуация. В Галатяни Павел говори в личен план, обяснява се каква е неговата и каква би трябвало да бъде вярата на "галатите". Твърдостта не е пресилена или неуместна, обяснено им е косвено, че фактически никаква вяра нямат тия хорица. В Ефесяни за разлика от предното послание лъха оптимизъм и добро настроение, тези хора вече са приели вярата и Павел изяснява за живота след това и за резултатите които се очкват от повярвалите и верните. Във Филипяни Павел споделя емоции и преживявания свързани с вярата. В Колосяни за вярата се говори като за едно от нещата, които хората са приели вече и Павел дава положителна оценка и съвет да се държи тази вяра. В 1 Солунци на вярата се отделя основна роля за преодоляване на преследването и други проблеми в тази общност. 2 Солунци на вярата е отредена обобщаваща роля на привилегия и дарба дадена на спасените. В 1 Тимотей имае лични съвети за евентуално младия тогава служител, във 2-ро се напомня за вярата като за нещо, за което е било вече говорено и обсъждано. В Тит за вярата се споменава като за важна характеристика за хора които са служители, за главните им цели и качества. Във Филемон за добрата вяра се споменава още в самото начало на писмото. В Яков вярата се показва чрез делата, думата ( επιστημων ) е преведена неизвестно защо като интелигентен или знаещ на английски, в нашия превод е само разумен, не разумна дума защото е прекалено относителна и неутрална. А ( επιστασθε ) е преведена като знаете!? също ( επιστρεψη ) е преведена като обръщане не само тук но и другаде. В 1 и 2-ро Петрово вярата е начина за връзка и познаване на Христос. Мисля че в тези послания Петър много тактично и елегантно намеква, че вярата е той самия и юдеите приемайки него или посланията му имат вяра. Това разбира се не е пресилено и неправилно, Иесус се обръща лично и директно към него за да го обяви като носител на неговата вяра. Пак да подчертая, Петър е доказателството че Месията се е явил на народа си и всеки не приемащ неговото доказателство не е вече част от народа. Този момент за нас е трудно доловим защото ние като неюдеи сме повярвали чрез Словото представено от Павел. Ролята на Петър е изцяло юдейска и само частично засяга самото Божие Слово. В 1 Йоан е продължена тезата от Евангелието за въздействието на вярата върху взаимоотношенията с Христос и резултатите на на това. Вярата в Откровението на Йоан ще се разгледа отделно защото тя не е точно Евангелска, а по друга. Вярата в Йоан Думата за вяра е пистис, но в различни форми корена ( πιστ ) е съставна в цели 90 стиха в Евангелието на Йоан. Навсякъде в това Евангелие е "пистиса" е относно Христос. Това действие е винаги от човека към Христос, лично от индивида, директно за Божия Син!