Как се изследва ползата от умереното пиене

Как се изследва ползата от умереното пиене

Напоследък и у нас и по света се увеличи кампанията за промоция на така нареченото умерено или социално пиене на алкохол. В поста ще разгледам този "научно-културен" феномен на нашето време от тази статия.

http://www.nytimes.com/2009/06/16/health/16alco.html

На този линк можем да прочетем на английски една статия за това как се прави промоция на "умереното пиене" или на английски "модерейт дринкинг". Разгледани са кои са хората и как действат на най големите проекти за "научно-медийно" алкохолизиране на народите не само у нас.

Ето и номериране на някой от основните и важни идеи в тази кампания.

1. Алкохола със сигурност и на 100% е свързан с диабета, тази разпространена болест се пропуска масово на подобни рекламни кампании.

2. Правените изследвания, за незнам си каква полза от минерални образувания в тъканите и еди къв си добър холестерол, се подхвърлят в информации без никаква медицинска експертиза на конкретния пациент на който се правят експериментите. Така дали става на въпрос за 21 годишни спортисти или за старчески дом за бивши скитници извода от тези изследвания е еднакъв!

3. Оказва се, че дори информации публикувани в специализирани медицински издания, са подписани от лекари, които работят в организации и отдели финансирани от производители на алкохол. Като дори и научни конференции за ползата от пиенето се провеждат в сгради собственост на международните винзаводи. :-)

4. Лекарите служители на винзаводите, не си дават труда да отговорят на нито едно възражение за вредата от алкохола, както и всякаква критика срещу пиенето се игнорира по най просташкия начин.

Сега да дам Библейска оценка за пиенето на вино, защото в Библията не се пие бира и ракия и други ликьори и прочее боклуци, Виното което се е пиело в От Иесус и апостолите няма само свещено и сакрално значение за вярата, но и то действа като лекарство. Никакви лекарства в Библия не се ползват, а само вино. Сега пак да се повторя, но виното в миналото се е приготвяло по различен начин от колкото сега. До колкото разбирам много от световните събития на Земята от нейното сътворение стават по аналогичен начин на правенето на вино в миналото. Аналогии можем да намерим и в народа на Израел, но сега само ще укажа стъпките, които съм открил за правилното производство на вино.

На полето се поставя основа, която е във формата на кръст, не е както сега на тел закачена на колове. Кръстът основа е можел да се върти от вятъра, лозата е еластична и това не и е пречело, така гроздето е узрявало по добре. Да припомня по времето преди Иесус е имало перманентна облачност на небето и зреенето е било по бавно независимо от по дългия ден. Оставят се както сега по две пръчки на корен, разделяни на напречната основа на кръста. Когато се прецени, че гроздето е узряло пръчките се отрязват малко над основата на корена и се оставят гроздето да виси за няколко дена докато листата и стеблата изсъхнат. Когато това стане на вече сухата чепка на дръжките с лекота се обелват отделните зърна и се събират в кошници. Аналогията с разпъването на Христос е неименуема, дори това че се казва, че е потекла кръв и вода всъщност е кръвта му е потекла като, а не "и" вода, е указание за приготвяне на духовно вино.

Зърната без дръжки, но с люспите и семето се смилат, не се пресоват, цялата пулпа се оставя в образувания сок в нагорещен глинен съд, в които е имало останала пепел от огъня запален от бързо изсъхналите лозови ръчки, магаретата са си похапвали от листата. Още горещ глинения съд със ширата се поставя в земята за да се предпази от студа през нощта и да се осигури постоянна температура. Покрива се отгоре с някаква кожа или нещо такова така, че да пропуска изхвърляните газове при ферментация и да поема малко количество кислород. Чувал съм че се слага и ечемик на гърлото на съда, но колко и колко дълго стои не мога да установя, вероятно в миналото всичко е била различно поради по различните условия. Следва в подходящия момент сулфатиациране, предполагам с въглени от акация. Следва изваждане от земята и поставяне на кука на тавана в тъмен килер. Съда има класическия вид на амфорите с тясно гърло и заострено конусовидно дъно. което завърша отдолу с някакво приспособление за оттокване или откалване, така ежедневно се минава покрай съда, изпуска се минимално количество кал, след което се завърта висящата делва за спусне надолу полепналата по стените винена кал, така когато от долу започне да се оттича само вино без кал, значи вече виното е станало ферментационните процеси са спрели и виното става за пиене. На върха на съда изплуват люспи или парченца смлени семена съдържащи важни съставки за ферментация. Виното трябва да се раздели на дажби за цялата година, като пиенето е ежедневно на малки порции. Тоест не трябва в един ден да се пие в повече в друг по малко и не трябва да остава за следваща година.

Тук следва и една друга процедура, която се пропуска да се прави днес, тя и не може при сегашното производство. Преди консумиране виното се загрява, така почти всичкия спирт се изпарява, остава съвсем малка част и в топло състояние другите полезни вещества се активират, днес химията която се слага ако се загрее ще усмърди всичко наоколо, това значи че сулфидите са премахнати някак си. Друга процедура е в определен момент когато ферментацията е на привършване се поставят връзки със сушени смокини които отделят сладост и поглъщат алкохол получавайки се нещо като сегашните пияни вишни. Как точно е била спирана втората част на ферментацията, както и как и кога се е добавяла вода, вероятно горещата вода е спирала втората част на ферментацията, за сега не мога да установя.

Този метод на правене на вино е от основно значение за здравето, но и искам да допълня стария постинг за захарта. Оказва се, че правения петмез или известен у нас маджун не се е правил както захарта по „дискавъри“, която описах, а сиропа с обелената част от тръстика която се е отглеждала и у нас се е варял докато не остане гъста консистенция любима за децата днес вече в преклонна възраст. Както ми разказа една позната живяла като малка в северна България. Така захарта на кристали е химически продукт на варово-сулфатна основа, но явно естествената сладост от тръстиката е била консумирана без химия директно от хората преди.

Chemistry, science, wine, history