Последното кръщението в Дн.19

Последното кръщението в Дн.19

Последното кръщение записано в книгата Деяния, е описание на павловото кръщение, за което се споменава едва в гл.22, когато обяснява за начина приел вярата си. В това наистина последно споменаване, но не последно по ред е, че се споменава човека, който е насочил Павел към кръщение, но не се указва той да го е кръстил. Това кръщение е в следствие на драматичната ситуация по пътя, където Павел се среща лично с Христос. Една от особеностите на Библейското кръщение е че то никъде не се прави в специално подготвено място, а единствените случай на кръщаване на хора от друг човек са за Йоан кръстител и за учениците му както и за учениците на Христос. Така се получава, че преди Христос Йоан е кръщавал с обещанието тези хора да доживеят да видят изпратения Спасител, а след кръста, кръщението указва вече приетото спасение. Споменава се при изхода и при потопа хората бяха кръстени от самия Бог, които отиват при него получиха кръщение автоматично. Днес кръщение се получава в църкви или/и хората ги кръщава църковен служител. Както виждаме в НЗ само предхристовото кръщение е обвързано с хора, след Разпятието хората се кръщаваха сами. Тук не осъждам тази практика а само споменавам разликата с Библейската, кръщаваните ако не се кръщават в името на човек или организация, а с вяра в името на Христос както е в Дн.19 са ок.

Посочения линк ме вдъхнови за този пост и даване на отговор за важния въпрос.

По принцип е по добре човек а се кръсти сам, а не да получи кръщение от друг човек, като автокръщението трябва да е според приемането на Христос от Светото Писание. Така безпокойството на автора "паломник" е излишно, всеки който вярва в Името на Иесус, което се изявява чрез Словото Божие може да приеме кръщение. Като разбира се публичната проява е за предпочитане за свидетелство на това Богоугодно дело.

Сега да се опитам да коригирам няколко пасажа за неправилно споменаване на кръщение.

1Кр.1:17 тук Павел уточнява някой неща, кръщаваните от него хора са били лични познати, които са получили специално Слово свръх естествено от него, а не само потапяне във вода. Така това кръщение се превърна в проблем, защото се получи така, че някой хора имаха по големи претенции от колкото им даваше право кръщението и полученото със това Божие Слово от хора като Павел или Аполос, които имаха специално призвание. За това Павел казва, че не за това той ги е кръстил и дори да са получили нещо специално, то е само екстра за лично ползване и не за вярата и групата като цяло.

1Кр.15:29 Превода води до объркване, смисъла не е за кръщението а за възкресението. Превод трябва да е; "За какво тогава се прави кръщение, ако мъртвите са си мъртви и не възкръсват, за какво тогава има въобще кръщение."

( (1Cor 15:29 [Greek]) επει τι ποιησουσιν οι βαπτιζομενοι υπερ των νεκρων ει ολως νεκροι ουκ εγειρονται τι και βαπτιζονται υπερ αυτων^α των^τσβ νεκρων^τσβ )

1Кр.10:2 и 12:13 говори за една друга особеност на кръщението, тук имаме кръщение както чрез вода така и чрез Дух. Йоан кръстител е кръщавал чрез водата, но виждаме че и той предрича че духовното кръщение ще е от самия Христос, и ще стане след разпятието.

Гл.3:27 Духа на кръщението не прави разлика от позицията или телесните особености на човека.

Еф.4:5 едно кръщение указва един и същи дух който е приет.

Кл.2:20 не е "погребване" ( συνταφεντες ) се отнася до предния стих за Христовото обрязване, Павел обяснява че както имаме неговото обрязване така имаме и неговото възкресение и неговото кръщение, но не и неговото погребение. Погребване не се споменава тук. "Сунафентес" е общо или съвместно изявяване, правене на промоция, "фент" е и част от думата за богохулство, и то публично. Сега се сещам за какво точно вътре в човека символизира обрязването, то както обяснявах е не като сегашното, а само срез на кожата, така се показва непокритата от кожа част на тялото, която дори може да зарасне, а не както сега е направо отрязване. Днес обрязаните са направо отрязани от Духа.

Рм.6:3,4 Тук се говори за символизма на умиването на мъртвото тяло, явно ритуалното миене на тялото за юдеите е било за да се подготви за възкресението. Прави се сравнение с кръщението на вярващите, явно с него всеки Християнин символизира смъртта на човек, както и смъртта на Христос.

Да се върна на Дн.19, където виждаме Павел да изяснява кръщението на "въртящите се". Ефесяните бяха хора дошли да съзрат макар и от далече Храма и Града и да направят кръг около него за да се върнат у дома. Именно на тези хора бе благовествано и бе обявено че Йоановото кръщение е само 1/2 от християнството, а Христос когото те нямаха възможност дори да видят е целта на това кръщение и именно от него е втората част на кръщението. Така вярата доведена от Иесус на Хълма Мория в Йерусалим премина последния кръг на града и бе разпространена и сред най голямото по брой събрание на вярващи.

Веднага след това Благовестие на далечните чужденци пред стените на Града, Павел бе взет като пленник и бе започната кампания за неговото премахване. Така чрез разпространението на Словото сред най далечни хора, вече Духа и Словото бяха пратени по цялата Земя и вече ролята на Павел, носителя на Словото се ограничи до контакти с юдейския свят. Свят който бе обречен на изчезване, и който можем да намерим само като ехо от Светите текстове на Писанията.

Acts of the apostles, greek, paul