Взаимовръзка на заповедите

Взаимовръзка на заповедите Както съм обяснявал, първите пет заповеди в декалога се изпълняват днес чрез вяра в Иесус и в приемане на неговата функция като представител на Бога. Тези заповеди не могат по абсолютно никакъв друг начин да се изпълнят от днешен човек и дори самата мисъл за това е гордост или невежество. Втората част на декалога вече включва разпоредби за устройство на обществото, но и за начините чрез който Светия Дух действа на земята сред хората. В този пост ще разгледам и ще се опитам да изясня линията която обединява всеки стих и всеки условен номер който поставих на декалога. Пак повтарям, именно аз успях да номерирам коректно всичките десет заповеди, който можете да видите са различни за различните църкви, но само така може да се внесе ясен смисъл за значението им. Шестата заповед започва със фразата за почитане или по скоро за покорство на бащата и майката. Преди се чудих, не е ли това странно и неизяснено, като се има в предвид, че най напред тези заповеди се даваха на възрастните старейшини на родовете, които логично нямаха живи родители. Сега вече съм разбрал, че тук се говори не толкова за възпитание на децата, колкото за една социална и духовна структура на пътища и разделение на Духа сред хората. Бащата и майката са две понятия, чрез който на народа е дадено да съедини двете съставки на човешката същност, така се съединяват; небето и земята, духовното и плътското, свещеното и царското, лявото и дясното и др. Това разделение структурира и втората част на декалога, останалите четири заповеди също се разделят на мъжки и женски, на телесни и мисловни, на свещенически и управнически. Седма, осма и девета заповеди са не; убивай, кради, прелюбодействай. Тези дела на плътта са събрани като мъжки дела, като постъпки, чрез които се уврежда на някого другиго, но и на себе си. Както изяснявах в други постове, прелюбодействието води до лошо здраве или психични смущения. В десетата заповед са събрани за най накрая всички дела, които не са директно увреждане на нечии интереси и личности, но са действия на ума способстващи вредата на ближния. Например лъжата и лъжливото свидетелстване води до причиняване на вреда от другиго не точно от изговореното от лъжещия. Последната част на пожеланията е най интересна и някак си странна. Наистина никъде другаде не се изяснява или обсъжда думата пожелавам нещо на ближния. При разглеждането обаче се вижда че пожелаването на едно от изброените неща всъщност води до нарушаване на заповед посочена по горе. Всяко едно от изброените с име шест неща е специфично със своята уникалност, къща, жена, слуга, слугиня, вол, осел, са все неща към които човек се привързва специфично и уникални като способности. Една овца винаги може да замени друга, но при крава и магаре имаме специфичен характер. Забележете, не се споменава за злато или пари защо ще изясня по долу. Пожелаването или завиждането на човек, за неговото притежание, при което имаме лична връзка е недопустимо за вярващ, така вярващия се намесва в отношенията на Светия Дух и друг човек. Ще се опитам да изясня въпроса за споменатите седем неща, които не трябва да се пожелават, защото са с пророчески характер за действието на Светия Дух в човешката история на общо седем Завета; 1. Къща, при първия Завет, Адам бе изгонен от градината си, а Кайн дори бе изгонен от земята или на земята, все още не зная какво точно значи. Такова наказание на прокуждане от домът им е защото там обитаваше Светия Дух и те се оказаха недостойни за такъв дом. 2. Жена, при втория Завет, носители на Светия Дух бяха безимените жени на Ной и синовете му, анонимните персонажи и другаде са носители на Духа. 3. Слугата, при третия Завет, бе неназования служител на Авраам. 4. Слугинята, при четвъртия Завет е предполагам народа който служеше на шатъра на срещане. 5. Вола, при петия Завет, е първото споменаване на жертвоприношение на Вол от Соломон, имаше заповед още на Синай за жертване на волове, и Гедеон пожертва два вола. Но именно служението на левитите в Храма се символизира със жертва на вол, който е работил на полето. 6. Осел, при шестия Завет, ослицата носеща Светия Дух бе същата, на която яздеше Иесус и беше родила ослето което следваше по пътя за Йерусалим. 7. "Нищо което е на ближния ти", при седмия Завет, е нашата епоха, време в което всяко нещо около нас може да се разглежда като средство за достигане на вярата в човека. Като заключение ще добавя, че обмислям за номерация фразата за, "баща и майка" да е нещо като увод за втората част на декалога, а номерацията да започва с шест, "не убивай и т. н.". Ще се разглежда за в бъдеще, като седемте забрани за пожелаване също могат да се пояизяснят.