Родословието в Матея и преподредба на Евангелията

Най после намерих подходящо и достатъчно доказателство за да постна правилната последователност на Евангелията в Новия Завет. Май съм го споменавал и преди Това откритие дойде някак „случайно“, когато намерих една прекрасна статия за номерацията на родословието на Иесус в Матея. Където на сайта на AIG бе зададен въпрос за правилното преброяване на трите групи от родословието на Иесус. Понеже са споменати в Мт.1 само 42 имена, но се споменава за три групи по 14 бащи. Ето линка на статията, ще преведа само най важното; http://www.answersingenesis.org/articles/2009/02/16/contradictions-problems-with-basic-math От цялата верига на имена имаме първа група започната от Авраам и завършваща с Давид, това е групата на избраниците, на богоизбраните. Днес тази група може да се попълни и с други хора, но те са само присъединени, по други причини, не по рождение. Втората група отново започва с Давид, това не е лоша математика или натъкмяване, по този начин, ето някой доводи добавени от мен. Давид има правото да се брои два пъти защото 4-тия Йехония бе извратен и поради него свърши царската линия започната от Давид, самия той бе изключен от тази група и от цялото родословие на царете, Давид компенсира падението му. Другата причина е че от цялото това родословие, само Давид получи нещо което ще бъде получено след това само от Иесус, това е помазанието. Така Давид събра в себе си две личности, едната на избраника потомъка на Авраам, Другата на помазаника цар и владетел установил трина на Месията, заел неговото място временно. Третата група започва без Йехония, но с неговия син и завършва със Иесус Христос на еврейски Месията Царя на Израел и сега цар на света. Да се върна на своето откритие за Евангелията, те са в момента неправилно подредени. Всички знаем, че Лука и Деяния преди са били един текст, но на две части без ясна граница. Евангелието на Йоан се вклинява между двете части неуместно. Сега му е времето да се съединят тези части след векове разделение, което нарушава цялостта на смисъла им. Освен че са едно двете са и аналози на книгите Числа и Второзаконие. Така като четвъртата и петата книга на Тората започват с родословия, така и Лука има родословие. Така като Чс. и Вт. Са записани от хората като „домашно“ на това което народа е разбрал от Моисей. Моисей пак си е автор на книгите, но тези са оформени така, че да се види и участието и разбирането на народа който е водел, иначе ще излезе, че всички са се кланяли на кравата, която са си направили. Лука и Деяния са аналогични и в тях, както наскоро изясних са написани от Павел за да се покаже, че и дори и до днес има bogoizbrani, които са разбрали за какво става на въпрос. Първото Евангелие трябва да е това на Йоан, а не на Матея, Само Йоан има начало, родословието в Матея не е начало, то е продължение на разказ, който е започнат преди това. Йоан като книга е структурирана за да покаже какво Бог е направил за хората изобщо, не само за юдеите, Матея е аналога на Изход, и двете книги показват какво Бог е направил за да спаси народа си от зло, в първата е извел народа от света, а в Матея ще извади света от хората или поне от богоизбраните. Първото родословие е в книгата Изход и ето защо Матея продължава тази схема, предполагам характера на книгите показва и защо имаме разлика в родословията с Лука. За разликата все пак ще е нужно повече за да се разбере кое какво, е освен че в Матея имаме групи с получен статут на предопределение. Книгата на Марк трябва да стане трета книга в евангелското петокнижие, тя отговаря на книгата левит в нея виждаме какво бог прави за да даде на хората святост и какво хората съответно правят за да я получат. Всяка една от многобройните жертви в Левит е дело на самия Бог и всеки един от жертващите е служител на самия Господ. Тази книга, както и връзката и с Евангелие от Марк ще се разгледат много внимателно, защото пророческия характер на Марк е пропуснат дори и от мен. Не бива да се смущаваме ни най малко от някакви разлики в Евангелията, това е начин да се покаже, че Христос е изпълнението на всички дела на Бога.