Съдене и ядене, Рм.14
За тази част на НЗ стана вдъхновение за разглеждане вчера, когато си спомних как като младеж се возех в една удивителна кола, добро изключение на съветската индустрия постигнато разбира се чрез старателно копиране на гнилия капиталистически запад. Получаваше се така, че на фона всички останали возила баща ми управляваше нещо многократно по добро и го показваше само понякога на щастливо измамените поклонници на комунизма. Връзката на този случай с Рм.14 е това, че в превода изглежда, като чели има сравняване на слаба и силна вяра. Но това не е така и сега ще бъде посочено реалното значение на думите и смисъла на текста.
1 τον δε ασθενουντα τη πιστει προσλαμβανεσθε μη εις διακρισεις διαλογισμων
Уникалните думи в главата са в повече но слава на Бога главата не е много дълга. Превода на първия стих трябва да е; "Слабата вяра приемайте, не и различните разсъждения". Забележете тънката разлика, която идва само от нюанса на превода, не се говори за човеци и отношението към тях, Павел пише на юдеи, това значи че истинския юдеи трябва да гледа на другия юдеи като са свой брат. В цялото послание, както и тази глава се разсъждава относно вярата "пистеи" е втората дума и подлога тук, не човека, човека в НЗ е юдей и всеки неюдеин въобще не се брои за човек.
2 ος μεν πιστευει φαγειν παντα ο δε ασθενων λαχανα εσθιει
Тук превода трябва да е; " Така вярата ще погълне всичко цяло, а слабата-крива посеви ( λαχανα ) ще погълне". Лаксана е думата която се среща за притчата за вярата в трите евангелия и значи посевна култура. Забележете разликата между ( φαγειν ) и ( εσθιει ) и двете са преведени по един същ начин “ядене“. +естиеи+, ястието е някакво оценяване или приемане, в следващите стихове ще се среща често.
3 ο εσθιων τον μη εσθιοντα μη εξουθενειτω καιτσβ ο δεα μη εσθιων τον εσθιοντα μη κρινετω ο θεος γαρ αυτον προσελαβετο
Ядящата, неядящата да не отхвърля(оставя поради слабост), неядящата ядящата не пречи, понеже приема от Господа.
4 συ τις ει ο κρινων αλλοτριον οικετην τω ιδιω κυριω στηκει η πιπτει σταθησεται δε δυνατεια δυνατοςτσβ γαρ εστιντσβ ο κυριοςα θεοςτσβ στησαι αυτον
Пречката за чуждо дело е на самия Господ стоене и поклонение пред, поставеното има силата на Господ когато Господ стои също(там).
5 ος μεν [γαρ]α κρινει ημεραν παρ ημεραν ος δε κρινει πασαν ημεραν εκαστος εν τω ιδιω νοι πληροφορεισθω
Едно е отделено за деня и в деня, но друго е отделено за всеки8 ден, всяко нещо от себе си се доказва..
6 ο φρονων την ημεραν κυριω φρονει και οτσβ μητσβ φρονωντσβ τηντσβ ημεραντσβ κυριωτσβ ουτσβ φρονειτσβ καιβ ο εσθιων κυριω εσθιει ευχαριστει γαρ τω θεω και ο μη εσθιων κυριω ουκ εσθιει και ευχαριστει τω θεω
В този стих не е пазене на деня, а Думата ( φρονων ) е полза или полезност., превода е;
"Полезния ден за господа е полза, приемащия Господа приема и благословението от Бога, не приемащия господа, не приема и благословението Божие".
7 ουδεις γαρ ημων εαυτω ζη και ουδεις εαυτω αποθνησκει
Никой не живее от себе си и не погива от себе си. :-)))
8 εαν τε γαρ ζωμεν τω κυριω ζωμεν εαν τε αποθνησκωμεν τω κυριω αποθνησκομεν εαν τε ουν ζωμεν εαν τε αποθνησκωμεν του κυριου εσμεν
Ако живеем от Господа живеем, ако погиване от Господа погиваме, така както живеем или погиваме от Господа е.
9 εις τουτο γαρ χριστος καιτσβ απεθανεν και ανεστητσβ καιτσβ εζησεναβ ανεζησεντσ ινα και νεκρων και ζωντων κυριευση
За това Христос умря и оживя, за да бъде Господ и на живи и мъртви.
Коментар
Девети стих е кулминацията на главата, в него е показана в сравнителен вид с Христовото дело при което Месията трябваше да умре и да завладее света на мъртвите, така както оживявайки стана и господар и на света на живите. Тази духова хипербола е приравнена към вярата добра и слаба вяра не са проблем за Бога. Както дали човек е жив или умрял не вече проблем за Христос да бъде негов Господар. Дали ще разбере човек правилно или неправилно пасажа на това място пак не е проблем. Както се казва, дали ще живеем или ще погинем от Господа е.
Следва продължение
- - - -
12 – 05 – 09
Римляни 14, продължение
(Rom 14:10 [Greek])
συ δε τι κρινεις τον αδελφον σου η και συ τι εξουθενεις τον αδελφον σου παντες γαρ παραστησομεθα τω βηματι του θεουα χριστουτσβ
Смисъла на думата „кринеи“ е не съдене а разследване или изявяване на нещо или нещо, като ( αδελφον ) в тази си форма не е брат а братство или братя. Така стиха става „ По този начин се „крие братството“ и се злепоставя братството, но всички стоим заедно пред подножието Божие.
11 точно преведено
12 αρα [ουν]α ουντσβ εκαστος ημων περι εαυτου λογον δωσει [τωα τωτσβ θεω]α θεωτσβ
Не е всеки „за себе си“, а е „от себе си“. Смисъла посочва, че делото за Бога е отвътре човека, за това чуждатат вяра дори и да е слаба не бива да се приема като вреда за братството.
13 μηκετι ουν αλληλους κρινωμεν αλλα τουτο κρινατε μαλλον το μη τιθεναι προσκομμα τω αδελφω η σκανδαλον
И така вече да не се един друг претърсваме, да не се излагаме повече, да не поставяме прегради и скандали.
14 οιδα και πεπεισμαι εν κυριω ιησου οτι ουδεν κοινον δι αυτουβ εαυτουατσ ει μη τω λογιζομενω τι κοινον ειναι εκεινω κοινον
Зная и ви уверявам, че нищо не е общо самото то а за тези които го смятат за общо е общо.
15 ει γαρα δετσβ δια βρωμα ο αδελφος σου λυπειται ουκετι κατα αγαπην περιπατεις μη τω βρωματι σου εκεινον απολλυε υπερ ου χριστος απεθανεν 16 μη βλασφημεισθω ουν υμων το αγαθον 17 ου γαρ εστιν η βασιλεια του θεου βρωσις και ποσις αλλα δικαιοσυνη και ειρηνη και χαρα εν πνευματι αγιω
Трите стиха имат преплетено значение, за това ги давам заедно.
Не от храна братството ти се натоварва, това не по агапе пътя, и не от храната идва погубление. Христовата смърт да не се дискредитира като това е ваше добро не е. Силата Божия ядяща и пиеща е праведност, мир и радост в Светия Дух.
18 ο γαρ εν τουτωα τουτοιςτσβ δουλευων τω χριστω ευαρεστος τω θεω και δοκιμος τοις ανθρωποις 19 αρα ουν τα της ειρηνης διωκωμεν και τα της οικοδομης της εις αλληλους
Такова служение е угодно Богу и добро за хората. Чрез мирни стремежи и назидание взаимно.
Следващите стихове са идентични и само в несъществени нюанси имат разлики.
New testament
