По стъпките на древността Milton

По стъпките на древността Milton

Ново прекъсване на 2Кр. вярвам за добро.

В това велико произведение, написано от един от първите християни мистици или поне писател мистик, продължител на делото на Бъниян. Е изобретена специфична техника на печатане, при която заедно с илюстрацията в два цвята е отпечатан и текста. Освен мистични образи и апокалиптични строфи видях и друго важно. Някой неща ще се повторят поради заради допълненията.

Blake's poem

And did those feet in ancient time,

Walk upon Englands mountains green:

And was the holy Lamb of God,

On Englands pleasant pastures seen !

And did the Countenance Divine,

Shine forth upon our clouded hills ?

And was Jerusalem builded here,

Among these dark Satanic Mills ?

Bring me my Bow of burning gold;

Bring me my Arrows of desire:

Bring me my Spear: O clouds unfold:

Bring me my Chariot of fire !

I will not cease from Mental Fight,

Nor shall my Sword sleep in my hand:

Till we have built Jerusalem,

In Englands green & pleasant Land.

- - - - -

Превода май ще е повече от неуместен. Няма да се състезавам с Блейк в поезия. Колкото и да е важно изкуството, в тези строфи предговор на чудато произведение, в което критиката към пуританизма май е попрекалена, bogoizbrania намери нещо повече от интересно и важно. Нещо, за което самия Блейк не е предполагал, че участва или поне е виждал само малката част.

През 1799 Наполеон започва "египетски поход", наречен така за да се придаде героичност на инициативата към мястото, което сега е известно като Египет, а преди похода е било наричано Вавилония. Когато Египет е локализиран много хора решават, че е време да се "намери" и Иерусалим, и така в обиколките си в пустинята на изток от "Египет" на похода на корсиканеца е придаден почти митичен елемент, защото въпреки фиаското пред турската крепост Акко, защитавана от малък местен гарнизон, а не от редовна армия, все пак "Ерусалим" е покорен. По онова време той не съществува на нито една географска карта :-) и турците владеещи района също не са знаели за неговото разположение на средата на техните владения. Естествено това не е проблем за нито едни "специалист-историк", навсякъде в Европа и християни и атеисти започват трескаво да "откриват" историята на Писанията и като резултата в средата на 19-ти век вече към Библиите има приложение на карти, над които множество шпиони и агностици са вложили огромни усилия. В случая връзката с тази книга е следното, написана е през 1804, но е отпечатана вероятно поради сложната за тогава техника за цветни илюстрации едва през 1810. Книгата е изцяло посветена на критика на корумпиращия се пуританизъм и главния герой, известния поет Джон Милтън е извикан от гроба от поезията на Блейк за да поправи разрухата. Именно за това говори първия куплет, древните времена са поетичен изказ на времето на апогея на пуританизма, а съвпадението с апокрифна книга е просто поетичен паралел. Блейк е бил обсебен от силната идея за критика на съвременната му църква и формално християнство. Втори куплет е продължение за тази древност и духовност на пуританизма, като се завършва със сатанинските мелници в сегашно време. В трети куплет автора призовава музите или самия Милтън да го въоръжи за духовно, не съм сигурен че разбирам точния смисъл на думите му горящото злато вероятно е цвета на шрифта на книгата, а отвореното от небето копие е перото с пух с което пише. В четвърти куплет автора е вече тръгнал на война с цел издигането на Иерусалим навсякъде в Англия, цел постижима само със средствата на книгата. Правя това тълкуване поради изкривяванията публикувани на много места.

А сега да спомена и един неочакван ефект от тази поема През 1811 известния романтик François-René de Chateaubriand публикува първото поклонническо пътуване до "новооткрития" Ерусалим, като съм убеден, че поемата на Блейк е изиграла съществена роля в това дело. Шатобриан например е известен, че прави описание на юга на САЩ и множество растения в друга своя книга Атила, според описания от преразказани други места, а не от собствени наблюдения. Книгата Атила освен, че е началото на литературния жанр романтизъм, вдъхновение от личната похотливот на автора е и друга изява на един исторически процес във фалшификациите на литература и древни документи, много "древни" или състарени текстове на германски и скандинавски автори съдържат това турско име. Но европейците го вкарват в измислената митология от 19-ти век и така маркират началото на тези изкуствено състарени съчинения. Но измамата не спира само в литературата, популярния образ на хуните (унгарците) и техния предводител Атила е именно от тази книга. Австрийско Френските противоречия по това време се отразяват съществено на по древната история, фалшификации има и от двете страни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fd/Milton_by_Blake.jpg

http://en.wikipedia.org/wiki/Milton:_a_Poem

http://en.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%A7ois-Ren%C3%A9_de_Chateaubriand

http://www.dailymotion.com/video/x7p8i1_emerson-lake-palmer-jerusalem-1973_music

poetry, history, tolkien, time

Предефиниране на подредбата на книгите в НЗ и 2Кр10

Предефиниране на подредбата на книгите в НЗ и 2Кр10

Първо една съществена добавка на 1Кр.15:19, стиха трябва са се слее с предходния 18. Като се поразгледа гръцкия се вижда, че думата за "съжаление" за съжаление е неправилно преведена, става на въпрос за някаква не особена ясна комбинация на милост и служение или водачество. Стиха всъщност е продължение на доста краткия предходен стих 18, казва се че " . . . преминалите с Христа погубват се в живота този , (19) а с Христа уповаваме самите единствено милостта служи всички человеци нас." Във връзката на стиховете се потвърждава, че Христос е възкръснал, няма никакви такива супер духовни критики и подигравки както изглежда в текста, това допълнение към откритието дойде със закъснение вероятно поради липсата на по голям обем открития в 2Кр.

Но сега ще довърша и това най важно послание. Като се опитам да дам ново разпределение на НЗ книгите според съпоставка с десетокнижието в СЗ. В НЗ имаме разделяне на две десетокнижия, едното включва Евангелията и апостолските послания, както и Евреи, като Слово представящо самия Христос. Останалите послания на Павел се събират в 10 други точки в които образуват втория НЗ декалог.

Така първите 10 са; Йоан, Марк, Матея, Лука, Деяния, 1,2,3 Йоан, Послание към Евреите и Юда, Яков, 1Петрово ,2Петрово.

Вторите 10 са втория декалог в който е поставено Слово, което е от Името на Светия Дух; Ефесяни, Галатяни, Римляни, 1Коринтяни, 2Коринтяни, втората петица са всички останали послания като отделни пастирски се обединяват с общите послания. Най явния пример е във връзката на Колосяни с Филемон, двете писма са всъщност до едни и същи хора, на едно и също място. Но този въпрос ще се разгледа в бъдеще. Сега само накратко указание за връзката на СЗ с посланията. Ефесяни е НЗ аналогията на Битие, това е най малко "Юдейското" послание и в него се изреждат на пръв поглед несвързано за логиката направени от Христос и Светия Дух неща но все специфично за хората. Галатяни е аналогията на Изход, има много силни изобличение и се набляга от какво Господ е освободил всички хора. Римляни е подробна интерпретация на закона нещо като новия "Левит". 1 и 2 Коринтяни са като Числа и Второзаконие, описва се състоянието и делата на вярващите или на "новите евреи",

Продължавам със самите стихове;

Ст.1,2 Се оказаха много сложни поради описание на бъдещи неща и предполагаеми действия, така не Павел е смирен, а молбата му, която е кротка и доброжелателна в Христа е към смирените сред тях. Не е отсъствам ли смирен съм, а е "няма ли я чистотата при вас", както изясних ( θαρρω ) е с корен тар за чисто, ст.2 смисъла е следния; "Моля ви, когато се намира очистването сред вас убедете тези които уповават на смелостта, тези считащи нас като плътски обхождащи се.

Ст.4 трябва да е; оръжията наши не са плътски но са мощта Божия за "различни видове сила" ( καθαιρεσιν οχυρωματων ), не е събаряне на крепости, няма крепост и екшън в посланията.

Ст.5 Превода не е толкова войнствен, трябва да е; "логически сваляме порцията отгоре предназначена за познаване на Бога . . . ."

Ст.10 Парусията на посланието е не Павловото присъствие, а въздействието на посланието когато е в тях, тук не се продължава да се обяснява защо не е дошъл Павел, а се набляга на способности, сили оръжия и други все мъжки играчки.

Ст.11 За посланието се споменава че логоса е силен и в отсъствие и присъствие на тях, тоест подчертава се че дори да не са дошли, това не прави разлика. Тук се сещам за един мой проблем, все смятах че като не можем да видим оригинала на писанието то нещата са много зле, е явно не са чак толкова зле. Когато знаем какво пише в 2Кр.

По натам нещата са горе долу правилно преведени.

Paul, greek

За сатаната със добри спомени

Лука 10-18 Какво, Къде, Кога

Преди малко гледах филма за "Догадката на Поанкре", идиотщината която ще събере в себе си цялата цялата простотия на вселената. Все пак в тази догадка "доказана" от ексцентричния руснак Пелерман има нещо интересно, вероятно приемайки доказателството в себе си математика е приложил и личния си живот към него. Наистина има ли начин да намерим размери и форма на пространството? Дали поглеждайки нагоре през нощта в черната дупка на космоса може да се намери нещо повече от светещите точки? Отговора на догадката на Поанкре е даден още преди самия той да се е родил. В Лк.10:18 Иесус Христос показва какво има там горе, защо е черно, защо има светещи точки и каква му е формата и размерите. Идеята за "четвърто измерение" я оставяме поради прекалената и откаченост, сбъркването на размери и време е грешка която психично здрави индивиди не правят. И така поглеждаме към гръцкия за да видим какво казва самия Божи Син и какъв е смисъла на думите му на ангелския език.

Първо нека се замислим какъв смисъл има фразата; „видях сатаната паднал като светкавица от небето“? Фактически тази фраза няма смисъл за тях, защото в случая Христос говори нещо лично на тях и или казва за неща които ще бъдат изпълнени.

( ¹⁸ ειπεν δε αυτοις εθεωρουν τον σαταναν ως αστραπην εκ του ουρανου πεσοντα )

( ειπεν δε αυτοις ) фразата е правилно преведена "каза на тях" се ползва в случаите когато Христос се обръща лично към някого и му казва нещо което той самия не знае все още.

( εθεωρουν ) Думата не е видях или гледах, а нещо като започнах да виждам или да наблюдавам, тоест в момента на говоренето Христос казва, че Той като по специален е започнал да вижда, неща които другите още не са. Точната дума се среща в Мр.15:40, където жените наблюдаваха къде е положен и в Дн.6:1 където думата е ( παρεθεωρουντο ) недоглеждане буквално.

( τον σαταναν ) си е сатаната.

( αστραπην ) Астрапен вече е по интересната дума, но не е мълния, а е дума за осветяване или в случая в уникалната си форма с окончанието "ен" е за вече осветено и светещо нещо. Поради важността си ще посоча всяко място където ( αστραπ** ) се среща.

- Мт.24:27 тук имаме странна светкавица, която започва от изгрева и свършва със залеза, логично е да се досетим, че това не е електростатично атмосферното явление познато днес, а и никоя светкавица не в права линия, а е или облак-земя или облак-облак, няма изток-запад светкавици. Така тук се говори за сиянието, което по това време се е виждало от слънцето зад перманентните облаци на небето. Хората тогава са се досещали, че там зад облаците е имало нещо, което е светели силно, макар и те да са виждали само директното осветяване на облаците между наблюдателя и слънцето. Ето така се обяснява защо има светене от изгрева към залеза.

- Мт.28:3 тук се описва облеклото на ангел, което е имало осветяваща част, както например Мойсеевото лице когато е дошъл от Синай. тоест нямаме светкавица а е осветяване.

- Лк.9:29 отново светещо облекло, при молитвата на Христос, няма светкавица.

- Лк.11:36 в пасажа имаме ясно разделение на думите за светене "фотейн" и за осветено от някъде си "астрап", обяснява се че окото "свети" на тялото и така тялото е "осветено".

- Лк.17:24 с по различни думи е записано тук, но е като в Мт.24:27

- Лк.24:4 двамата ангели тук са също според небесната мода със светещи дрехи

Следват 4 стиха с "астрап*" в Откровение но те ще се разглеждат когато се върна на откровение.

( εκ ) е предлог за който в речника недвусмислено пише че движение от вътре на вън. Сатаната е светнал от вътре на небето, а не е от небето.

( του ουρανου ) това е небето, думата не е пространството, космона, а е част от фразата за Царството небесно.

( πεσοντα ) е падане, падение, в случая става на въпрос за състоянието на сатаната на небето, а не за падане от там, предлога ек е указанието за посока, а песонта е думата за неговата въщност в духовния свят. "Ораниона" в тогавашното разбиране е не само пространството над тях, но и образното местоположение на духовния свят.

New testament, greek

1642

Томас Браун, Бог в природата

Това са двете книги в които са съм събрал духовното. Освен написаното от единния Бог, другото е от неговия служител природата, този универсален и всемирен ръкопис, е разтворен пред взора на всички нас. Това което не се вижда в единството се наблюдава в друго; като писанията и теологията на небесата; естествения ход на слънцето е повече възхитително, отколкото свръхестественото спиране направено от децата на Израел. Регулярното състояние на природата изобразява повече възхищение на Него отколкото, чудесата. Определено небесата могат с повече умение да намерят и разберат тези мистични послания отколкото християните, които гледат на тези образи с по малко внимание, и пренебрегват да събират духовност от цвета на природата. Не бих оставил Бог дотолкова че да се благоговея пред името на самата природа; която не бих дефинирал, с ученията, за принципите на движение, но тази права и повтаряща се линия, която е установена и константна на курса на мъдростта Божия ръководи битието на създанията, според техните различни видове. Да прави обиколки ежедневно е природата на слънцето, защото от този задължителен курс установен от Бог, от който не може да се отклони поради силата на гласа който пръв е започнал движението. Сега този курс на божия природа периодично се изменя и отклонява; но като великолепен художник, който така регулира творбата си, че със същата четка, без да има новости, той може да въздейства на непознаваемия си дизайн. Така той обезсолява водата с думите си, запазва създанията в ковчега, така както с благословията на езика си ги е създал;--понеже Бог е като умел математик, който не по трудно и с една стрелка на компаса си, той може да премери и раздели права линия, и дори да го направи с кръг или с дълги линии, според установените и положени принципи на своето изкуство: и дори тези негови правила понякога да правят завои, за да уточнят света според прерогативите си, не според арогантност на нашите причини да оспорваме неговата мощ, и да си мислим че той не може. И това наричам ефекта на природата на Божието дело, която е само десница и инструмент; и така, да предаде на нея своите дела е да предостави славата от причината на инструмента си; което ние с причина можем да вършим, така като нашите чукове се издигат и удрят изграждайки нашите обиталища, и нашите пера да приемат почитта на написаното. Аз съм запазил там основната изисканост на делото Божие, и поради това никаква деформация на видовете или създанията не е в повече. Не разбирам поради каква логика ларвите, мечката, и слона са грозни; те са създадени във форма и структура според вътрешната си нагласа и според одобрението на Бог, който вижда че всичко създадено е добро, според неговата воля, превъзмогващо деформацията, според правилата на реда и красотата. Това не е информираност но в чудовищността; същността, е невъзприемчива, тя има своя красота, природата толкова умело преиначава нередовните части, че в повечето случай те са по забележителни от обикновените неща. За да се говори по специализирано, нищо не е грозновато или безформено, но хаоса; прочее, не възприема, конкретното изразяване, няма деформиране, понеже никоя форма, не може да бъде породена от гласа Божи. Сега природата не е в несъгласуваност с изкуството и изкуството с нея; Те и двете са служители на неговото провидение. Изкуството е съзиданието на природата, Където сега света е в шестия си ден, вече имаме хаос. Природата е изработена в един свят, изкуството в друг. На кратко всички неща са изкуствени; защото природата е изкуството на Бога

(1642)

Thomas Browne

Of God in nature

Thus there are two books from whence I collect my divinity. Besides that written one of God, another of his servant, nature, that universal and publick manuscript, that lies expansed unto the eyes of all. Those that never saw him in the one have discovered him in the other; this was the scripture and theology of the heathens; the natural motion of the sun made them more admire him than its supernatural station did the children of Israel. The ordinary effects of nature wrought more admiration in them than, in the other, all his miracles. Surely the heathens knew better how to join and read these mystical letters than we Christians, who cast a more careless eye on these common hieroglyphics, and disdain to suck divinity from the flowers of nature. Nor do I so forget God as to adore the name of nature; which I define not, with the schools, to be the principle of motion and rest, but that straight and regular line, that settled and constant course the wisdom of God hath ordained the actions of his creatures, according to their several kinds. To make a revolution every day is the nature of the sun, because of that necessary course which God hath ordained it, from which it cannot swerve but by a faculty from that voice which first did give it motion. Now this course of nature God seldom alters or perverts; but, like an excellent artist, hath so contrived his work, that, with the self-same instrument, without a new creation, he may effect his obscurest designs. Thus he sweeteneth the water with a word, preserveth the creatures in the ark, which the blest of his mouth might have as easily created;—for God is like a skilful geometrician, who, when more easily, and with one stroke of his compass, he might describe or divide a right line, had yet rather do this in a circle or longer way, according to the constituted and forelaid principles of his art: yet this rule of his he doth sometimes pervert, to acquaint the world with his prerogative, lest the arrogancy of our reason should question his power, and conclude he could not. And thus I call the effects of nature the works of God, whose hand and instrument she only is; and therefore, to ascribe his actions unto her is to devolve the honour of the principal agent upon the instrument; which if with reason we may do, then let our hammers rise up and boast they have built our houses, and our pens receive the honour of our writing. I hold there is a general beauty in the works of God, and therefore no deformity in any kind of species of creature whatsoever. I cannot tell by what logick we call a toad, a bear, or an elephant ugly; they being created in those outward shapes and figures which best express the actions of their inward forms; and having passed that general visitation of God, who saw that all that he had made was good, that is, conformable to his will, which abhors deformity, and is the rule of order and beauty. There is no deformity but in monstrosity; wherein, notwithstanding, there is a kind of beauty; nature so ingeniously contriving the irregular part, as they become sometimes more remarkable than the principal fabrick. To speak yet more narrowly, there was never any thing ugly or mis-shapen, but the chaos; wherein, notwithstanding, to speak strictly, there was no deformity, because no form; nor was it yet impregnant by the voice of God. Now nature is not at variance with art, nor art with nature; they being both the servants of his providence. Art is the perfection of nature. Were the world now as it was the sixth day, there were yet a chaos. Nature hath made one world, and art another. In brief, all things are artificial; for nature is the art of God.

(1642)

Странностите и неяснотите в текста звучат като безсмислица, но всъщност точно на тази знаменателна дата се е родил sir Isaac Newton, така се вижда кога идва идеята за ентропията, която променя както науката така и физиката и дори богословието. Така откритието за днес е, че установих кога и кой е открил ентропията, основополагаща част на философията, която се е прехвърлила в настройката на мисленето към наука и Богословие.

Science, newton,

Историята

Последни занимания с родна история

Българската история, с която не мислех да се занимавам поради прекалената и измисленост и формувана от твърде нагли сектанти в този постинг ще достигне до кулминацията си и съответно ще бъде изоставена поради липса на креативност и смисленост сред идеолозите си. Днес можем да видим всеки с политически връзки се опитва да пуска пропаганда като изява на благоговеене пред държавата и нейния жрец политика-журналист. Но това не не бива да плаши почтения вярващ, така само хората с по смислени умове ще усетят отвратителния демон криещ се зад всичко анти-Библейско и в случая сектантското начало на старобългарската история, положено от морални уроди като Дънов, Райнов и обкръжение.

Ще започна с една особено болезнена за региона тема, гледана по телевизията преди няколко години. Ситуацията бе в едно планинско село, добре изглеждаща начинаеща журналистка беше отишла при възрастен господин с кожен калпак и широки потури. Покрай няколко то незначителни въпроса тя зададе един доста емоционално-чувствителен, с мек и любезен глас тя запита каква националност мислят, че са хората в селото. Възрастния господин също внимателно но натъртено отговори ; "националност мюсюлмани!", журналистка веднага се опита да обяснява, че не може да е мюсюлманин националност, че той трябва да се смята за българин и за религията да не обяснява много, тонът и вече беше по твърд и нервен. Възрастния обаче настоя, че националността на неговите предци, баща и дядо и т.н. е именно мюсюлманин. Като в този момент диалога бе изненадващо прекъснат за да видят зрителите красива поляна с идилично пасящи кози. Сякаш новия кадър показваше какво е мнението на телевизията за националността на тези хора :-). За повечето хора въпроса е до болка втръснала пропаганда и журналистически подлизуковщини. Тук обаче аз забелязах нещо интересно, ако този човек смята всичките си предци за националност мюсюлмани, то това от кога е? всъщност каква е била националността на тези хора да речем преди мюсюлманството, все пак то не е от Адам даже не било от Христос. В един момент хората поради някаква причина решават да станат мюсюлмани, е добре, а какви са били преди това? Да приемем, че българите съществуват да кажем почти от времето на Христос, а преди това какви са били техните предци? Естествено всички политици и атеисти игнорират Библията, и си измислят всякакви глупости от еволюция до извънземни, всичко възможно само да се заобиколи Христос и Библията. Но bogoizbrania тук ще направи именно това, което всички историци се опитват да заобиколят.

И така преди да дам отговор ето още една теза по въпроса, както знаем когато някой реши да приеме юдейската вяра, първото нещо е да заплати съответната сума на правоимащия, да го обърне в правата вяра и след това минава гиюр и вече е евреин, така с пари и включване в ритуал извършван от упълномощен от "горе" служител, новата вяра е доставена с пожизнена гаранция и дори един неочакван бонус, който е напълно безплатен. Приемайки юдаизма човек сменя и националността си?! Тук веднага се сещам и за друг момент, на мен често ми повтарят, че ако не съм православен значи и не съм българин. Ето доказателство и за моята националност, аз съм bogoizbrania, такава значи ми е националността:-).

Тези и по горните размисли и разсъждения оставят само един извод за формиране на народностите. В Библията се споменават народи, но нито в НЗ или в СЗ ние нямаме националност, абсолютно във всички места се споменава, че хората има много силна родова структура, а няколко близки рода образуват племе, а няколко племена образуват условно народ, но не и нация. Ето един пример, едомците съседите на Израел произлезли от Исав имаха между тях едно племе което бе особено отвратително за Господ, това са Амаличаните, Бог прати Саул да избие тези мизерници, но не и другите племена на едомците, както можем да видим единици от това племе се спасиха от Саул и по времето на Давид виждаме един такъв амаличанин да помага на Давид, отделил се от племето той се е спасил като содомец избягал от града.

Така извода за националностите е следния, По времето на Христос и около 80 години след него се случват постепенни и плавни катаклизми на племената и всички стари родове и племена се объркват и изчезват, фактически хората започват да живеят на верски комуни и племена, така се получава, че хората получават верско самосъзнание преди да се образуват народи и нации, например в западна Европа всички са се наричали римляни поради асоциацията на това понятие с вярата, а не поради произход от рим или римски народ, една от заблудите на пишман историците. Поради какво други хора са решили да се нарекат мюсюлмани или по друга религия не е толкова важно. Важното е че народността възниква много след Христос и е процес на тоталитаризъм и атеизъм защото народността фактически не е етническо определение, а нова форма на религия. На много места можем да видим политици да парадират с вяра, но само изключения като президентите Буш са почтени и честни хора доказали истинската си вяра в истинския Бог и Спасител. Ето защо юдеите се наричат така, просто понятие за създаване на сектантска общност, ето защо хора в нашите планини се наричат мюсюлмани и тяхната народност е по древна от всяка друга, защото народността на българите е била някакво родово племе, но като народ са се смятали за християни. Това че тези понятия днес не изчезват не е проблем и не бива да ни тревожи и смущава. Уверявам ви няма да е за дълго. Ето и няколко белега, които открих за формуването на нашата народност освен с постинга за взаимстване на името от политическия съюз на племена от поволжието. Сектантската книга на Паисий преписана в градчето Елена издава в текста си и една особена локална идея. В началото на 19-ти век, когато Гърция получава независимост това е посрещнато като добър знак сред много хора по нашите земи и съответно евентуалното турско име на градчето е преименувано като произношението на гръцката държава, "Еланике" - по нашему на кратко Елена. Така "преписвача" на историята поставя източника на вдъхновение на написването и честите призиви дори още в първата фраза , " . . . поради что се срамиш . . ." са именно анти прогръцка пропаганда. Гърчеенето всъщност е реакция на някой среди срещу смятания от тях неправилен път за имитация на Гърция. Така и намираме от къде е почерпена реалната история на Паисий, „неговата“ история доста добре се напасва на гръцко-византийската пропаганда от началото на 19-ти век. Южните ни съседи не устояват на изкушението да покажат със злобни канибалски фигури като Василий - българоубиеца своето отношение към болгарите, понятие възникнало преди около 100 години по рано. Така с измислянето на тяхна древна история те си измислят и победени врагове, много по рано от това когато те са съществували. Отговора на нашенците не закъснява и се измисля още по стара и геройска идеология и история при това с агресивно сектантско-атеистичен уклон.

Така гърците залагат в историята си бомба, която вместо да бъде взривена от пишман патриотите е копирана и пренесена да гръмне и при нас. Книгата на Паисий доказва както измисленноста както на тяхната така и нашата история, тя показва и друго, наистина както съм открил след Христо има огромни катаклизми и ние губим Ерусалим, но губим и старите родове, които се изгубват поради преселенията и сега сме затворени в тоталитарните прегръдки на народ и нация, което не е нищо друго от сатанинска религия за смачкване на вярата и обезсилване на Библията.

history

Venus de Milo

Венера милоска - Venus de Milo пророчеството на изкуството

Ако се прегледат снимките на тази най известна скулптура ще видим интересно разположение на ръцете, които са отчупени умишлено за да се прикрие обекта, който фигурата държи. Дясната ръка, останала до лакътя е прилепена до тялото, тя придържа нещо отдолу, което се допира на гърдите. Лявата ръка, която в случая е придържаща обекта стоящ на другата ръка е отрязана чак от рамото, но поглед от към гърба на специфичната извивка на гръбначния стълб показва, че лакътя е вдигнат за да се придърпа обекта внимателно към разголената женска гръд. Извивката на гръбначния стълб е анатомично перфектна и такава извивка се получава когато единия лакът е ниско прилепнал, докато другия е вдигнат встрани на нивото на очите. Погледа е леко извит настрани и насочен към нещо което се подпира отзад на лявата ръка и евентуално се прилепя или отделя от разголените гърди.

Позата на тялото не е нито еротична, нито хигиенна, тоест голотата на жената не е свързана с миене или привличане вниманието към бюста, голотата е свързана с обекта който държат ръцете. Има само едно нещо с такива размери и изискващо разголване на гърдите, това е кърменето на бебе или според мен тук е изобразен момента, в който кърмачката поглежда бебето дали се е накърмило или както се нарича това.

Така в момента виждаме ситуацията, в която бебето се е накърмило или е нахранено и съответно сега то не стои в ръцете на майката. Така композицията показва пророческо видение за ситуацията с религията сега, ръцете са строшени, за да разголят бюста и да придават на жената еротичен вид, това е образ похотта на света към вярата. Но нейното дете в момента е голямо и всеки момент ще се появи за да се разправи с тези които са постъпили така с майка му.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/Wenuszmf.jpg

history

Agnostic love letter

Много добро изпълнение на акустична китара ползвано като урок за начинаещи. Текста пак не е с християнско послание като "Стикс", но смисъла е относителен и може напълно да се отнесе към взаимоотношението на човешката душа и Христос. Зная, че автора е писал любовна лирика, но тази песен е образец не само за акордите на китарата, тя показва и една тайна, която разкрих в Песен на песните. В тази погрешно отнасяна в СЗ книга, самия Иесус Христос като чели приравнява взаимоотношенията на мъж и жена към отношенията на душата на вярващия с третата личност на троицата Иесус . Душата на човек обитава в материално тяло, именно тя трябва да намери и своя душевен „мъж“ които е Давидовия син, цар в Иерусалим. Христос като представител на материалния свят е споменат в Битие 1:1 като сътворен на трето място след пространството, на което представите е Светия Дух. За нас обаче Иесус се поставя на като втората личност, като за това е описана странната и стори на раждането на Фарес и Зара в която Фарез си прави пролом и се показва пръв, макар и да не е първороден, но е приет от хората за такъв. Ето защо Давид замести Саул като цар на Израел. Израилевия цар трябваше да е Вениаминец и плана явно е бил след смъртта на Саул неговия син Йонатан да отстъпи временно престола на Давид за да може Давидовия син да построи Храма и да назначи предците на Йоан Кръстител за смени на служение в него. JIM CROCE- TIME IN A BOTTLE If I could save time in a bottle The first thing that Id like to do Is to save every day Till eternity passes away Just to spend them with you If I could make days last forever If words could make wishes come true Id save every day like a treasure and then, Again, I would spend them with you But there never seems to be enough time To do the things you want to do Once you find them Ive looked around enough to know That youre the one I want to go Through time with If I had a box just for wishes And dreams that had never come true The box would be empty Except for the memory Of how they were answered by you But there never seems to be enough time To do the things you want to do Once you find them Ive looked around enough to know That youre the one I want to go Through time with http://www.youtube.com/watch?v=ichO7gAeOGE&feature=related poetry - - - - - Любовното писмо на агностика Agnostic love letter Ето какво любовно писмо получи агностика в днешния 667 постинг. Artist: 10cc Album: Original Soundtrack Title: I'm Not In Love I'm not in love So don't forget it It's just a silly phase I'm going through And just because I call you up Don't get me wrong, don't think you've got it made I'm not in love, no no, it's because.. I like to see you But then again That doesn't mean you mean that much to me So if I call you Don't make a fuss Don't tell your friends about the two of us I'm not in love, no no, it's because.. I keep your picture Upon the wall It hides a nasty stain that's lying there So don't you ask me To give it back I know you know it doesn't mean that much to me I'm not in love, no no, it's because.. Ooh you'll wait a long time for me Ooh you'll wait a long time Ooh you'll wait a long time for me Ooh you'll wait a long time I'm not in love So don't forget it It's just a silly phase I'm going through And just because I call you up Don't get me wrong, don't think you've got it made I'm not in love I'm not in love http://www.youtube.com/watch?v=Mo40aTe_3JM poetry

Библейския Сатана, сегашно обиталище

Библейския Сатана, обиталище, родословие, въздействие

Когато в по предния пост за авторството и каноничността на Писанията се наложи да изхвърля от достоверната и оригинална част пророческите книги, като ги обявих като неудачни интерпретации на НЗ, пропуснах да се сетя за една доктрина, която идва именно от там. Това е важното за вярата разбиране от къде идва злото или от къде е произлязъл сатаната или дявола. Именно; Езекил, Иеремия и Исая вкарват идеята, че сатаната е дошъл от извън материалния свят. Тоест като нямаме обяснение за произхода на нещо го препращаме през девет планини в десета и така елегантно разрешаваме въпроса. Да а ма НЕ! Няма нищо в материалния свят което да е дошло без изрично разрешение от най високо място, от само Господ-Бог може да разреши такива преходи от единия свят в друг, както се вижда от притчата за бедния Лазар и богаташа в огнените пламъци. Така за дявола или сатаната има само едно място за произход, той не само, че е заченат именно тук, но и и дори има и материално въплъщение. Това е абсолютно задължителна характеристика, защото ние виждаме самия Дявол и сатана ще бъде осъден и то на вечни мъки, никой който идва извън материалния свят не може да бъде съден според правилата царящи тук, освен това той трябва да е и безсмъртен, защото само роденото на земята умира. И така ето двете основни харaктеристики на сатана;

1. Произхожда именно от земята и има материално въплъщение.

2. Щом е земен значи подлежи на съд и смърт както всички други.

И така ето и двете места в СЗ където можем да намерим нещо за него, всъщност е само едно в Битие 3 и косвени изводи за него при срещи на хора с ангели. В Битие глава трета се разбира ясно защо дявола е земен и дори материален, той се получи когато Адам и Ева бяха измамени от змията да ядат от плода на забранения плод, тоест змията не бе сатана, но той се роди в хората когато те ядоха забраненото. Както обясних Адам е имал двойна природа, полу-ангел, полу-човек, при дървото на познанието ангелската част умира и е заместена с полу-животинска, вероятно еволюционистите са прави на 50%, ние сме половин животни :-(. така именно умрялата адамова полу-ангелска природа се превръща и в "онази старовременна змия" както се казва в Откровение. Това е накратко и произхода на лукавия. Никакъв паднал ангел от небето, само изритан от райската градина. Разрухата на дървото на познаване на зло и добро доведе не само до подмяна на същността на човека, но и до създаването на сатаната. Така и сатаната, с когото Христос говори в пустинята, всъщност в Духа е дяволската същност на всеки роден на земята, за Христос все пак бе по лесно да се отърси още като младеж от нея, забележете това стана след кръщението, дявола е разбрал, че му остава малко време и затова слезе на земята много разярен. така и в Лк.10:18 сатана е не паднал от небето а е изпаднал в космоса, вероятно звездите които виждаме днес и които не са се виждали по времето на Христос са древните демони изхвърлени в космоса на много голямо разстояние така "светкавицата" е всъщност светлината на звездите които се виждат нощно време. Да правилно прочетохте, звездите, които се виждат сега на небето, това е резултата от Лк.10:18. Исус видя как дявола ще светне на небето! Не случайно гоненето на сатана и демон и бесове ставаше от човека. От самия него произлиза демона и от него бе гонен на небето, сега вече можем и да го видим

Да се върна на СЗ споменаване на демонична активност, забелязали сте как всеки път при среща с ангел винаги се носи храна. Това е за проверка, сатаната и демоните могат да се преправят на ангели да се маскират умело но не могат да въздействат на храната материалния свят.

Сатаната има много интересна функция в Откровение, среща се седем пъти от които 4 в духовните имплементации на Заветите.

Следва доизясняване на сатанинската същност.

Old testament

- - - -

Дяволология на НЗ

Започвам с някой не толкова сензационни неща, като описание на места където става на въпрос за сатаната.

Йн.13:27 в стиха е единствения сатана в Йоан. Този сатана е вкаран чрез залъка в Юда и Иесус дава заповед на самия сатана в човека да извърши предателството. Тази сцена показва каква е ролята на жертвеното агне на пасхата, сатаната е вкаран вътре в животното, след което то е убито и изядено, така злото е скрито в жертвата и когато ангела в Египет е преминал е оставил ялите на мира. Иесус тук предава сатаната на Юда за да може той да го занесе на свещениците в Храма. Така Христос е изкупителното агне за греховете на света, но преди да умре сатаната е предаден в ученик, който го занася в Храма за да направи и служителите на Светия Дух съпричастен с жертвата за света. Така ролята на Юда е една от най важните, както юдеите бяха представители на Божия Син на земята, а Израел бе представител на Светия Дух, така и Юда Искариотски осъществи земната връзка на Христос и служителите на Светия Дух като пренесе Сатаната помежду Им. Също и в Лк.22:3

Мт.4:10 Това е първото споменаване в Матея където едва при третото изкушение Христос има силата да изгони сатаната поради опит да попречи на служенето на Бога. В другите два случая сатаната изкушаваше със опит за лично изкушение, сега той допусна грешката да се противопостави на Бога и бе наказан от Него. също ив Мр.1:13 и Лк.4.

Мт.12 се споменава, че ваалзевула е наречен сатана, думата "беелзебоуло" се оказва, че е комбинация на думите господар и "боуло", намерение или воля или желание и дори съвет. Бееелзебоуло се среща в Мт.10,12, Мр.3 и Лк.11. В тази дума се има напредвид, не някакъв измислен идол, а духа на ню-ейджа, според който с напъване човек всичко постига. Тук Иесус обяснява, че се постига чрез Духа на Бога, а не чрез ню-ейджа. също и в Мр.3.

Мт.16:23 тук Петър е наречен сатана, но това не е дявол а е смисъл на противник, опонент. Също и в Мр.8.

Мр.4 Сатаната грабва словото от пътя това показва не само ролята на Словото за човека лично, а не само като нещо на самия път, това че сатаната е крилата птица не значи, че той идва от космоса, а че действа с външни проблеми.

Лк.10:18 бе изяснен, но важен е и следващия стих 19, там змии и скорпии е друго не това което изглежда, това е силата да събират и разпръсват, защото ( *σκορπ* ) е всъщност разделяне или разпръсване думата за змия е и дума за дълг или за задължение за взимане. Така Христос в този стих предаде на учениците задължението да събират задълженията и да прогонват врага.

Лк.13:16 тук сатаната е виновен за болестта на прегърбване, 18-те години е някакви два периода време. вероятно става на въпрос за втори и трети период започнали след потопа, когато сатаната държи хората на вярата, не случайно е избрана жена и е наречена Авраамова дъщеря. Но може и да се има в предвид, че Авраам е роден 2000 година и с него се поставя началото на земното присъствие на Христос, до него има 2100г.

Лк.22:31 смисъла не е да пресее или посее както е в някой преводи и сатаната няма да изисква, той нищо няма право да иска, а става на въпрос, че сатаната ще се представя или преправя като жито за посев или нещо свързано с житото символизиращо Словото. Същата дума или почти същата за "изисква" се ползва в примера с детето, Христос казва всъщност, не че трябва да приемем това детенце, а трябва да приемаме като детето и така трябва да приемаме него, както детето го е приело.

В следващите случай сатаната е посочен само като евентуална опасност да се върши зло и нечестие, без съществено значение за смисъла.

New testament

- - - -

Демон, бяс, дявол и антихрист

В тази бясна тема ще покажа къде са местата, където се срещат трите думи за силите на злото и каква е разликата между тях. Например в KJV превода на много места, където е демон са написали дявол-девил, сега ще разгледам къде какво трябва да се постави.

Първите три букви на дявол, (диа) на гръцки са предлог, който самостоятелно заедно с няколкото си форми се среща точно 666 пъти в 599 стиха в руската търсачка, в "александрийския интерлинеар", може би 666 е наистина дяволско число :-), но май само в преводите. Първия по фрапиращ дяволски проблем е в Йн.8:44, където не се казва, че юдеите "са от баща дявола", смисъла е, че те са от патриарсите или "бащите", но бащите на желанията им са от дявола. Нещо като много днешни вярващи, казват че вярват в Христос, което е тяхно право, но всъщност религията им е от дявола. Втората сричка ( βολ ), "бол" , като първата сричка на болгарин е понятие, което е отхвърлено, захвърлено, изоставено, и подобно. Другото фрапантно и доктринално различие е в Йн.17:24 ( καταβολης ) не е от създаването нас света, а оставането на света, Христос е толкова "агапесен", че отец го е оставил на света, :"катаболес", като е оставил света, за да го вземе следващия по ранг Иесус Христос. Много важен стих разкриващ смисъла на самата жертва. Самата фраза ( καταβολης κοσμου ) се среща в 10 стиха, но не значи основаване на света, оставяне на света или отделяне на света. Като заключение за диаблото може да се каже, че смисъла е на някой, когото е оставен или чрез когото е отхвърленото или подобно. Близостта на думите за болгарин и диабол е много вероятна, и ще се разгледа другаде. За велзевул и велиар не мога да намеря конкретни значения съ сигурност, и май не е необходимо велзевул е някаква древна форма на нщ-ейджа, а белиар е нещо свързано със несветлина.

В по преден постинг бях записал, че разликата между нечист дух и бяс е в това, че беса е образование вътре в човека, като следствие на действието на нечистия дух, така мястото отредено за Новото Създание е узурпирано.

Фразата ( πνευματα ακαθαρτα ) е навсякъде правилно преведена като нечист дух, същата дума е като за Светия Дух, това все пак не означава, че демоните идват извън нашия свят или са тъмната страна на ангелите, тоест също духовни същества. Мога да повторя обяснението си от преди. Както дявола така и нечистите духове са производни на нечистотата в хората от времето преди Христос, но този контингент бе изхвърлен в космоса според Лк.10:18 и сега само "звездите" напомнят на тези образувания. Думата "акатартон" нечисто, се ползва и за нечистите животни забранени да се ядът, като например камилата, това не значи, че камилата е забранено да се развъжда същество, а че не трябва да се яде. Нечистите животни също са живи и са от нашия свят, но са нечисти защото те не представят Христос, ето защо е отделено в Деяния толкова внимание на заповедта към Петър да яде тези нечисти животни, сега те са очистени и нечистите духове от тях са изкарани и разпръснати в космоса. Така вече както няма нечисти животни, няма и нечисти духове, където ги имаше бяха вкарани символично в свини, а след това според Лк.10:18 бяха изхвърлени в дълбокия космос.

Думата за бяс е ( δαιμον** ) в нашата Библия е навсякъде точно така, няма никъде в превода латинското демон, думата не мисля да е свързана с нещо друго, последната сричка е като последната за фарисей и юдей.

Думата за ати-христ се среща на 4 места, 1 и 2 Йоан, като този антихрист няма връзка с антихристите на Откровение или "човека на греха" в Павловите послания. Йоановия антихрист е просто противник на Христос, някой който изглежда приятел на Христос но не е. Ползването на думата за конкретен човек идва от лошия превод на фразата последно време, всъщност става на въпрос за следващо време или новото време свързано с драстичните промени в света по времето след Христос.

New testament

Styx - Boat On The River

Styx - Boat On The River
Uploaded by jpdc11. - Explore more music videos.

2Коринтяни-7-9 Как и Павел стана коринтянин

2Коринтяни-7-9 Как и Павел стана коринтянин

Кратко въвеждащо обяснение на Павловите намерения с това послание.

Тук както казах Павел е решил да измени отношението си към тези хора, не защото намерението му е било погрешно в първото послание, а защото сега Бог му е показал, че хората в Коринт може и да не са прави в постъпките и разделението си, но поне те са използвани за една много важна цел. Нещо което няма как да бъде разбрано от Павел и Апостолите понеже щте се случи след тяхната смърт. Хората в Коринт са "Изпреварили времето си" :-) както би се изразил либерала. С тези разделение е показано в пророчески образ какво е бъдещето на вярващите, индивидуализъм, нарцисизъм, интриги и конфликти. Дали това е по доброто? някой би казал едва ли, наистина сегашното състояние не е по доброто за самите вярващи, но поне е по доброто за вярата, какво като има например толкова секти и заблуди, важното е че го има блога на bogoizbrania, никой не е длъжен да ходи на секта, никой не е длъжен да чете блога. Важното е да има свободно поле за изява на вярата, на повечето места не се дава плод и какво от това. Все пак има места на които дава, значи това е правилния начин. Докато по времето на Павел какво се получава, приемаш апостола и си окей с вярата, това освен за полза за апостола каква полза има за вярата например?

Хората трябва да покажат че са от полза за вярата ето това е разбрал Павел и това започва да се опитва да изясни в посланието, за това се коментират толкова много този и онзи и себе си и всякакви не толкова важни подробности и бързо се преминава на основни доктрини, все едно тия хора не са били никога вярващи. В това послание Павел доказва че за "коринтяните" и той може да стане "коринтянин". Едва ли това му е харесало, няма начин да си "досежно закона фарисей" и изведнъж не само мислено, но и телесно и о небеса дори писмено да се изложиш като "коринтянин". Самонадеян новоповярвал, който евентуално би могъл да покаже вярата в себе си, но не би се напънал да направи нещо за самата вяра. Все пак виждаме че Павел се е справил и с тази невъзможна задача, вместо служител на велик Бог. Той се е превърнал консуматор на Евангелието и се е заел да описва какво е станало, почувствал и незнам си какво е било дошло до него, защото е апостол и учител и които не внимава не е добър вярващ.

Продължаван с редките словесни пропуски от глава 7;

Ст.7:2 ( εφθειραμεν ) не е точно развратили, а по неутралното разтлели или довели до упадък.

Ст.7:16 както и споменах „таппо“ не е насърчение, а някаква чистота. В тази глава се намират някои от най личните неща в описани и споменати от Павел за да демонстрира собственото отношение като част от духовния живот на хората.

Най после сериозен пропуск в преводите, глава 8.

Ст.8:2 ( απλοτητος )не би трябвало да е щедрост защото се комбинира смислово с богатство трябва да е пълнота, думата е обстоятелствено пояснените на предната която е богатство " плоутон "

Ст.8:10 ( περυσι ) не е лани, "руси" е дума за нещо постепенно като например сълзите които с на капки или изливането ан скъпо масло което също трябва да е плавно на малки капки. Смисъла е, че хората са искали да започнат от преди такова плавно и постепенно събиране за апостолите. Същата дума е и в 9:2, само на тези две места в НЗ.

Ст.18 И 22 не съм напълно сигурен няма много доказателства но изглежда че Тит или ( τιτος ) е бе само брат във вярата но и брат в естественото на Павел, предлозите за него в това послание са брата мой. Това е напълно според духа на посланието Павел да показва заслуги и способности като дори и със своя естествен брат да се хвали. Но може и да става на въпрос за неговия брат, на Тит за това не се споменава име.

Ст.23 Пак покрай името на Тит се споменава за брат със особен предлог, интересно е че тук ( αποστολοι εκκλησιων ) е навсякъде пратениците на църквите, а всъщност думата е "апостолството", тоест признанието на еклесията за представителството на славата Христова само от еклесия, която е засвидетелствана от апостолството, тоест от истински юдеи избрани от самия Христос.

Ст.9:2 виж по горе.

Ст.9;5 изнудване е поти точно уцелена дума, смисъла е нещо като печалба със помощта на сила.

Ст.9:7 ( λυπη )"Лупе" е последната 10-та скръб , не е както в наши превод "скъпи". ( ιλαρον γαρ δοτην ) е наистина странно и вероятно е нещо като радващ се да дава, " илапон " супер уникална дума прилича на филео, " дотен " също супер уникална прилича на предател :-)Явно най великото дарение е направено от Юда.

Ст.9:9 ( εδωκεν )е като в Йн.3:16 даде, но тук, а и там може да е нещо като "разпредели за раздаване". Следващата дума е вече проблем, верно че тук няма много уникално до сега , но тези дето ги има нещо ми се изплъзват, ( πενησιν ) не е сиромаси, а е нещо като от себе си или нещо свързано с подлога. Да се надяваме, че няма да има повече такива дупки в морфологията че почвам да се отчайвам. ( η δικαιοσυνη αυτου μενει εις τον αιωνα )не е трае "правдата му е до века", а самата праведност идваща от него е поставена върху целия период на века, айониона е по специфично значение за врене от разбирането във нашия език. Това явно е един от най важните стихове доктринално и текстологично, защото Павел не цитира често думи на самия Христос, защо го прави в момента не ми е ясно.

Ст.9:11,13 Пак има щедрост, "аплотетос", а е правилно да е; "че се обогатяват напълно достатъчно". В ст. 13 пълнотата или достатъчността е за Благовестието Христово, не е щедрост за общение. В ст.13 послушност е ( ομολογιας ) което е изповядвам или познавам и изговарям, но когато е отнесено кум Евангелието е почти правилно.

Ст.9:12 ( λειτουργιας ) не е служение а сезонна работа или служението на бащата на Йоан който е служел на смените установени от Давид, Апостолите също служеха на смени.

Следва допълване. . . .

Paul, greek

Двата урока на Великденския остров ( easter island )

За Този остров има твърде много предположения и спекулации, с риск и аз да спадна към един всичките конспиратори или "пирамидоидиоти" реших да си почина малко от 2Кр. и д ас езаема и с тази материя, колкото и неблагодарна да изглежда и дори нехристиянска. Изображенията на хора във почти всички случай е не много християнско, защото в повечето случай изкуството има за цел да натрапи на човека определени разбирания, които са 99,99% анти христки, а и тези каменни глави май са си точно идоли. Все пак можем да разгледаме въпроса исторически да се запитаме имат ли връзка тези образувания по някакъв начин с историята, не с култовете, конспирациите и НЛО-то.

Според мен имат, мога да се съглася, че всяка глава е свързана с някакъв родов символ, нещо като семеен герб. Тоест каменната глава е някакъв родоначалник древен патриарх дошъл на острова и почетен от неуките си потомци по този странен и уникален начин. Това можем да го запишем като извод номер 1. И въз основа на него да се опитаме да анализираме ситуацията и мотивите за тежката работа по чукане на камъка и пренасянето му до някъде си. Сега следва и извод номер 2, образите са били изчукани от цилиндрични колони, които са били търкаляно по нанадолнището. Тоест не е имало кой знае колко тежка и непосилна работа за направата, както и изсичане на дървета както се твърди. Главния въпрос все пак е следния ако това са паметници на хора, то те явно са извършили нещо геройско и велико, нещо историческо и дори епохално за да се заловят потомците им да чукат камъни в тяхна чест. Въпросът е какво е то? Дошли са на този остров?! място намиращо се в средата на нищото, място което дори и птиците подминават. Кратко описание на острова е необходимо в този случай да се направи. Това е вулканично образование с малки извори на питейна вода, която дори не е с кой знае какво качество, праховидна почва изискваща къртовски труд за да се накара нещо да вирее на нея и най важното, нещо което масово се игнорира от всички изследователи. Острова е в пустинна зона, валежите там са като в центъра на Австралия. така, че дори и да е имало растителност тя е само благодарение на неимоверни усилия, а не на земен рай, както се твърди от либералните изследвания.

Когато първите европейци са пристигнали на острова са забелязали следните странни неща. Първо, островитяните не са имали домашни животни, а навсякъде другаде по островите са се гледали прасета, което е обяснимо вероятно поради пустинното място. Другото още по озадачаващо, но пак обяснимо е, че местните не са имали канута, каквито имат всички островитяни. Прехранвали са се от нощуващи птици или са ловели риба само от брега, като дори са ловели и плъховете. Липсата на плавателни средства се обяснява с липсата на дървета, от които да се направят лодки, но в този случай изниква веднага въпроса, защо мътните ги взели им е хрумнало на някого да се качи на лодка и да се засели на това забравено от небето място? Ако е могъл; да доплава някой до там с кану, то той би могъл и да се махне, да се върне от където е дошъл. Следователно до острова със сигурност нее достигнато с плавателни съдове, а за самолети космически кораби едвали ще има смисъл да се коментира. И така най важния и революционен извод е, че на този остров хората са дошли не на екскурзия, поне в миналото и са дошли до тук не с лодка и не по собствено желание. Така извод номер 3, най важния, когато около 4200 г. от изгонването от рая сегашните океани са хлътнали надолу водата под тях е изплувала, издигнали са се планинските вериги, изригнали са вулканите от ново-образувалото се магнитно поле и най вече огромните ледени масиви около полюсите, заемащи почти половината земна площ са започнали да се топят и така са залели почти всички човешки обиталища от предния свят. То хората от региона сега дъното на океана са побегнали от прииждащите води към димящия вулкан издигащ се на високо в радиус от 3000 до 5000 мили в околността и така са заселили това прокълнато, но единствено възможно място. Именно за това на тези бежанци заселници им е отредена такава почит. Каменните статуи маркират този момент на единствено възможно спасение.

Като допълнение мога да изтълкувам и подземията намерени на острова, това е не резултат на междуплеменни войни, племенното разделение на това малко парче вулканични скали и прах бързо е било забравено. Тези ями са били затвори, хората там вместо да намерят начин да направят кораби са си направили комунизъм и са затваряли недоволните. Също няколкото фигури със шапки са изображения на беглец носещ малкото вещи успял да вземе на дългия път. Съборените статуи са не резултат на племенни войни, а на анти семейната политика на тоталитарните режими по цял свят. Така както комунистите оскверняваха църквите, така и там са се гаврили с родовата памет.

И така главния урок е, че моите предположения на за постепенен, но глобален катастрофизъм през 4200 г. около 80 г. след Христос, при който стария юдейски свят е преминал, както предрича Павел в 1Коринтяни, е довел до тези чудати образования. А втория е, че всяко място оставено без Божието Слово се превръща в гнездо на комунизъм, тирания и разруха и в случая дори на канибализъм.

Time, history, science

2Коринтяни 1-6

2Коринтяни 1-6

Това удивително послание се различава от 1Кр. по превода много драстично, не само че са малко уникалните думи, но и до сега превода е точен и коректен. Предполагам Павел е разбрал, че в първото послание е казал повече от необходимото по твърде тежък начин и сега следва послание с по прост смисъл с не толкова сложни неща с повече лични и евангелски обяснения. Няма да има обяснения на ситуации и контекст, поради почти правилния превод не смущаващ почти никъде смисъла.

Все пак и тук се срещат уникални думи с кофти превод;

Ст.1:8 Азия както съм обяснявал не е място а приставака към подлога и означава съвместно в кооператив по времем на въшено действие.

Ст.1:17 Не е "лекоумно ли съм постъпил", а е ( τη ελαφρια εχρησαμην ) с опипом ли действам, следва уверение, че не по плът е действал.

Ст.2:14 ( θριαμβευοντι )победно шествие вероятно е правилно

За цели четири галви най после находка

Ст.4:17 ( (2Cor 4:17 [GRV]) το γαρ παραυτικα ελαφρον της θλιψεως ημων καθ υπερβολην εις υπερβολην αιωνιον βαρος δοξης κατεργαζεται ημιν )

( παραυτικα )"паралутика" е свързано с паралитиците от евангелията, не е привременна, не се указва време или характеристика на "тлипсеоса"

( ελαφρον )"елафрон" не е никакво леко а корена "лаф" е част от думата за пипаме или докосване, като се среща в думата за плесница, удари на Христос без предмет и без пускане на кръв или събаряне.

Така смисъла се получава че не е, "привременна лека скръб", а е "блогиране,(парализиране) докоснало и притиснало нас . . ."

Ст.5:6 и 8 ( θαρρουντες )и ( θαρρουμεν )не е дързостно, а нещо свързано с "тар" чистота и "ромен" нещо като собствено пребиваване.

Ст.5:9 ( φιλοτιμουμεθα )харесваме почит заедно не е "ревностно се стараеме".

Ст.5:11 ( συνειδησεσιν ) за малко да изпусна съвестта, намирала се е в и в ст.1:12 и 4:2, нещо много объркване в това послание, така е като няма основна линия на размисъл.

Ст.5:18 ( καταλλαξαντος, καταλλαγης ) не е примирение, а е някаква промяна изменение в английския е по правилно "реконсилиейшен" също така се среща и в ст,19 и 20, както и в 1Кр.7:11

Ст.5:20 ( πρεσβευομεν )не е посланик а някаква форма на прсбутерос старейшина тук иска да каже че Христос е неговия старейшина, "мен" е неправилно слят предлог. Подобната дума в Еф. е за пак същото.

Ст.6:15 ( συμφωνησις )съгласието е общт звук, ( βελιαρ ) „белиап“ така и не разбрах какво е може да е нещо обратно на светлината "елиа".

Откритията са минимални и несъществени но това не трябва да ни смущава, в края на посланието са по особените места

paul, greek

1Коринтяни-13-16

1Коринтяни-13 анигматика на агапия

Тази прословута глава е място, което се ползва като крайно средство от много хора да покажат основанието за свои претенции и желания. За дългите си години на вярващ и множество познати до сега нито веднъж не си спомням мястото да е било споменато с някаква друга цел, освен като средство да се изисква нещо си от някой друг. Не знам как се нарича такова състояние и искрено вярвам, че простотията не е заразна, но сега трябва да се постне реалното значение на главата, а не да се оставям да слушам разни неразбиращи мнения по въпроса и да се чудя що ли ми трябваше въобще да се запознавам с този или онзи. Основното разграничаване, което трябва да се направи е, че "Агапето" е вид белег на духовна връзка между вярващите помежду си посредством Светия Дух. Агапе се ползва и на много места, където е указана религиозна активност, като например фарисеийте, които агапео първите столове на синагогите, някой споменават, че това показва агпето да не е Божията любов, но определено агапе е Божията любов. Най често срещана е думата в Йоан и особено 1Йоан, но най интересно е, защо агапето се среща само веднъж в Деяния и то за Варнава и Павел. От целия НЗ има над 260 споменавания на агапе, но само едно е в Деяния и то показва всъщност най конкретния смисъл на агапето. тази дум е нещо като нашето фаворити, нещо предпочитано и нещо любимо според съвременното значение. В Йоан има 31 споменавания на агапео в разни форми и винаги е за Йесус, Христос иска хората да предпочетат именно него пред Моисей или Авраам или Давид. Бог иска да изберем блога на bogoizbrania пред всеки друг блог :-), само това ще покаже че блогера е агапео. Честото споменаване на агапео един към друг, всъщност в главата не се споменава, има го в Йоан и другаде, показва, че вярващите и християните трябва да предпочитат един другиго пред други, които не са според вярата или не допринасят за нейното изявяване.

Надолу ще разгледам неправилното интерпретиране на конкретни думи.

Ст.1 Фразата ( χαλκος ηχων η κυμβαλον αλαλαζον ) не е мед или кимвал, а "ксалкос" е някакъв съд от , "( ηχων )" е думата за, имане, намиране се, "куматон" се превежда като вълни, не е кимвал, „Алалазон“ е някакъв шум, вероятно става на въпрос за иронично напълване на съд с шума на вълните. Все пак е важно сравнението, не е съвсем произволно и целта му не е само обявяване на безполезността на служение без агапе. Съдът, напълването вълните и шума са елементи проявления на самото действие на Духа. В случая вероятно се изобразява, че действието и проявлението трябва да е не в затворен съд.

Ст.2 ( ορη μεθισταναι^α μεθιστανειν^τσβ ) не е преместване на планина а е върха със всички, звучи малко наркоманско наистина, но смисъла е, че е такъв доказал се юдеи, че е приет сред групата на най вярващите, той е от висшето общество. Подчертава се индивидуалността на проявлението на агапето.

Ст.3 не е да се раздаде имота, юдеина не можа да се лиши от собствеността си, тя ще му бъде отнета в полза на някой роднина, става на въпрос да изхранва бедни изцяло на своя сметка. И не е да изгори тялото си, а да е поледователен и в плътта си за всяко нещо според Закона.

Ст.4-7 различните белези и проявления на агапето са показани.

Ст.8 знанието и пророчеството изпълнявайки се спират, Езиците също не са непрекъснати, това са само отличителни белези на спецификата на явлението, агапето се проявява навсякъде.

Ст.9-10 пророчеството дори не е достъпно изцяло. но като дойде изпълнението, пълнотата им, не е "съвършеното" тогава е неговото изпълнение. Важен момент за пророчеството, то е първоначално частично, до като не се изпълни за да е завършено.

Ст.11 Продължава сравнението с постъпателното развитие на пророчеството, като тук се ползва развитието на детето.

Ст.12 Не е загадка, няма загадки в огледалата на НЗ, става на въпрос за ( αινιγματ ) нещо засенчено или размито, корена се среща при тръните, които заглушават плода или свините, които се издавят. Продължава се със сравненията за невъзможността пророчеството или идеологията да се познават от началото. Чак накрая се вижда лице в лице за какво е ставало на въпрос.

Ст.13 ( . . . τα τρια ταυτα μειζων δε τουτων η αγαπη ) смисъла е тия трите ще продължат, те са най големите, а последната агате е за следващия стих на следващата глава.

Която ще се разгледа утре.

paul, greek

1Коринтяни-14

В галавата се продължава с дарбите след като е изяснен въпроса с агапето, за разделение не се споменава, за да може в края на главата да се нанесе един много силен удар.

Ст.1 От предния стих на предната глава трябва да се прибави последното агапе. Също Превода трябва да е "агапето следва агапе копнеещо за духовното (без дарби) повече, за идеологията. в следващите стихове до ст.7 всико е наред с превода.

Ст.7 Тук уникалните думи ми дойдоха в повече ( αυλος ) е само тук и при това е като Савел/Павел без първата дума където си съвпадат. Това дава явно и значението на името на Павел/Савел Старото име Савел е явно нещо свързано с кохара, вероятно така се е обозначавало влизането в кошарата, докато Павел е излизането, предполагам е така, защото той намеква за делото си сред неюдеи. "Аулос" е явно съставна на думата за танцувално свирене, като то вероятно е приело първия корен на денс площадката. Така ауле може би да е кошарата или двора. Другата дума ( κιθαρα ) също е интересна, съставна е на "тара" като името на Авраамовия баща, Но е и част от думата за чисто "катара". Като "тара" се среща в места за гумно. Вероятно стиха обозначава местата където се ползват сигнали със звукови инструменти, Вероятно се дава за пример практиката в кошарата овчаря да свири на овцете за да им привлече вниманието и да ги успокои. А на гумното да се ползва инструмент за отмерване на такт, може и да е струнен инструмент, защото на гумното трябва да има умерен и постоянен вятър.

Ст.8 тук наистина е тръба или рог само тръби звукове се ползват при война или някакво нападение.

Ст.26 ето още едно доказателство че псалмите не са написани от Давид а от Христос, съвременниците на Павел също пишат псалми.

Ст.35-36 прави се много интересен паралел, така както жените трябва да мъчат когато дойде еклесията от срам така и тези коринтяни трябва да не се надуват, а като жени да слушат Павел и апостолите.

Като цяло има почти всичко неспоменато в номерата по горе е правилно преведено, а неправилно преведеното е простимо понеже е прекалено юдейско, даже и bogoizbrania ма проблеми в осмислянето.

1Коринтяни-15

Ст.8 ( εκτρωματι ) екромата останка от храна, ама че гадост. Но поне прилича на некроманта.

Ст.29 Не е кръщаване на тия заради мъртвите, а смисъла е защо; тогава е това кръщение? за да умрем? Ако умрелите не възкръсват.

Ст.32 ( εθηριομαχησα ) не е борба със зверове а някакви хора на земята е повалил в Ефес, пацифизма на Еразъмчо му е в повечко.

Ст.41 Напомням че Елиоса е слънцето но то не е светило както сега, я е било мътно сияние над перманентната обачност, Селенето е плътно покрито с облаци небе. Астерите са планентите на слънчевата система които са светели значително по слабо зад облаците и са се сменяло в нощтното небе което не е било съвсем тъмно и ли синьо през деня.

Ст.45 Живата душа е другото доказателство, че Адам всъщност не е бил истински човек а полу-човек полу-ангел преди падението когато умря ангелската му същност.

Ст.51-52 Това е един от прословутите стихове за грабването, според някой тук се говори за Свръхестественото обличане в бели нощници преди грабването. Когато претърсих смисъла изтръпнах защото думата не е "ще се изменим", а ще бъдем подменени, явно разни лъже учения че Христос на кръста е подменен и не е умрял всъщност или цели окултни доктрини за прераждането пак имат корени в калпави интерпретации. Думата "атоме" е подобна на думата за орязан, тоест обрязването изобразява промяната за която се говори при смъртта. "репе" е приличан на дългите думи за преминаване , а "офталмос" е единствената дума за око тук и вероятно има смисъл на нещо което се вижда, нещо на очи. Наистина съм склонен да приема че смисъла не е явен, а трябва да се търси тълкуване в следващите два стиха където се говори за преходността дори на самия Павел и на начина по който с е представя Словото, До времето на Павел Словото е идвало на плътски хора и е било "плътско", тоест е действало на плътта и на естествените неща, но Павел предрича, че Словото ще дойде на духовните, ще се облекат всички във духовното както се изяснява много важно. Това трябва да значи сегашното състояние на света, след преминаването на юдейския свят и потъването на Ерусалим и Юдея.

Ст.55,56 ( κεντρον ) не е точно жило а нещо като острие, е май е пак същото, но думата е съставна на центурион и на присаждането в Рм.11. И в Дн.26:14 не е ръжен, очаквах да извадя по голямо откритие от този пост.

Болшинството стихове в тази най дълга глава са правилно преведени, но само ще коментирам нейната идеология, тази глава е кулминацията на основното послание, започнато от глава 7, света ще се измени ще има много промени, но те все още не са дошли и за това следва да се приеме вярата вътре в себе си, но да продължим да се живеем в този свят. Не да се връщат към закона а да не показват с държането си отхвърляне на закона.

1Коринтяни-16

В тази глава Павел извършва нещо старозаветно, иска от хората мангизи, а накрая дори анатемосва

В тази последна глава можем с облекчение да си отдъхнем,няма грабване което да е станало и всичката мистика на главата трябва да се отнесе към изгубването на юдейския свят, а не към "последното време" или "великата скръб".

Ст.6 ( παραχειμασω ) не е презимуване а края на сезонните дъждове които в миналото са били на точни дати или поне месец,

Ст.22 ( αναθεμα ) анатемата е както обясних някакво разделение, разграничаване. "Мараната" е нещо неясно за сега, предполагам е производна на думата за свидетелство или доказателство. Смисъла на стиха е че ако се разграничи от Христос някой анатемата му е запечатана и доказана.

Това е за сега всичко, признавам смисъла на образите и разграничаването на стария и новия свят на много места ми убягна и ми стана кофти защо не разкрих всичко, но детайлите ще се отложат за по спокойни времена.

Paul, greek